И тази глава е от мен: #Selly ♡ Дано ви хареса! ♡
*Гледна точка на Ребека*
- Готова ли си? - попита отчаяно Дани.
- Да, само момента. - закопчах ципа на поредната рокля, която Пери и Дани ме караха да пробвам. Огледах се в огледалото и учудващо, но наистина ми хареса. Беше елегантна, но семпла. Цялата беше дантелена в черно и сърцевидно деколте, а над гърдите палтът беше леко прозрачен. (Авторска бележка от #Selly: На снимката е роклята! ♡ Напишете в коментарите какво мислите! ♡ Приятно четене! ♡) Стигаше до една педя над коляното ми. Отворих вратата на съблекалнята, а момичета ме зяпнаха с широко отворени усти, при което аз се засмях.
- Взимаш я и точка. - казаха двете едновременно.
- И аз мисля така. - усмихнах се и отново влязох в съблекалнята, за да се преоблека. Тази рокля щеше да си отива с черните платформи, които си купих по-рано. Също така си бях взела и 3 дънкови къси панталонки, 2 сиви анцунга, 4 спортни бюстиета, 2 суичъра, 4 рокли за работата и бели токчета, 4 чифта ново бельо от "Victoria's Secret", а и да не забравим новите ми кецове "Nike Air Force" в бяло. Обожавам ги! Взех си и няколко аксесоара от "Forever 21". Излязох и тръгнахме към касата, за да платим.
Момчетата вече ни чакаха пред магазина със "Starbucks" и донъти в ръка.
- Ммм, донътиии! - облизах устните си.
- Ще търпиш до вкъщи! - каза Лиам, плезейки се.
- Лоши сте! - казах и всички се засмяха. Качихме се в асансьора за подземния етаж, тъй като там бяха паркирани колите ни.
Отворих багажника и оставихме всички торби при учебниците, които си бяхме купили преди шопинга и хранителните продукти.
***
Погледнах часовника на ръката си и видях, че е 5:49 РМ.
- Момичета, искате ли да поканим момчетата на вечеря и после може да гледаме филм? - попитах и погледнах в огледалото за задно виждане.
- Да, съгласна съм! - отговори Дани.
- И аз. - добави Пери.
- Супер! Звъннете им и им кажете да ни следват.
- Не, че не знаят къде живеем, хаха! - всички се засмяхме, а Пери набра номера на Зейн.
- Да, да и ти ми липсваш, Зейн, а сега чао, хаха! - това беше последното, което каза Пери, след което затвори телефона.
- Съгласни са.
- Боже, Пез, 15 минути сте разделени един от друг и вече си липсвате. - пошегувах се аз.
- Е, сега так... - Пери не довърши, защото Дани я прекъсна.
- Момичета, вижте там. - каза, посочвайки напред някаква разбита кола в дърво.
Доближих се максимално и паркирах до катастрофиралата кола. Много ми приличаше на колата на Хари, но няма как да е той, защото сигурно си е вкъщи. Излязох от колата, а след мен и момичета.
- Какво има, момичета? - попита Зи.
- Някой е катастрофирал. - отговори Пери.
Приближих се и отидох от страна на шофьорското място. Погледнах през стъклото, но виждах само къдрава коса. Ужас ме обзе. Отстъпвах с бавни крачки назад, а очите ми се разширяваха и пълнеха със сълзи.
- Кой е там, Ребека? - попита ме Найл, а аз клатех глава. Зейн отиде и погледна, след което изпсува.
- Дани, Пери веднага вземете Бека и отивайте в колата! - инструктира ги Лиам.
- Но...
- Няма но Пери, моля те послушай го. - каза Зейн, а Пез кимна и тръгна към мен, а през това време Зи се опита да отвори вратата.
*Гледна точка на Зейн*
Опитвах се да открехна вратата, за да мога да извадя Хари от там.
- Лиам, донеси аптечката, моля те. - извиках, а той отиде до багажника и се върна с нея. С помощта на Найл успяхме да отворим вратата.
Поставихме Хаза леко на земята. Имаше само леки наранявания и драскотини по лицето. Дишаше нормално, само дето не беше в съзнание. Отворих аптечката и извадих малко шишенце, което в единия край имаше дупки. Вътре имаше амоняк. Държах го под носът му и изведнъж Хари се прокашля и отвори очите си.
- Къде съм? - прошепна Хари.
- Ами посред нищото. - засмях се, а Хаз се надигна и се хвана за главата, явно е усетил болка.
- Къде е Ребека?
- Сериозно ли за нея мислиш в момента, хах? Притърпя катастрофа и веднага за нея питаш. Това се нарича любов, пхах.
- Не ми е до шегите ти, Зи. Усещам, че е тук. - изръмжа.
- Добре развити сетива, бро. В колата е и плаче, заради теб. Притеснява се. - информирах го и му помогнах да стане.
*Гледна точка на Хари*
Тръгнах към колата и видях през прозореца, че Бека беше легнала в скута на Дани, а Пери придържеше краката й. Очите й бяха затворени, а от тях се ронеха едва забележими сълзи. Когато я видях там в колата сърцето ми забърза ритъма си, коленете ми омекнаха, виждането ми се замъгли, очите ми се навлажниха, хах. Вече бях сигурен. Имах чувства към това момиче. Но вече беше късно. След случката от вчера едва ли ще ми прости. Пери ме видя и ми се усмихна топло. Вдигна показалеца си и го постави върху устните си, показвайки ми да бъда тих. Кимнах, а тя бавно се измъкна изпод Ребека и излезе от колата.
- Как е тя? - това беше единственото, което ме интересува в момента.
- Ами заспа. Ти как си? Трябва да те заведем в болница. - започна да говори Пери, а Зейн дойде и уви ръката си около кръста й.
- Не, не, никаква болница. Добре съм, наистина. Само главата ме боли от лекия махмурлук.
- Лекия? Ти шегуваш ли се, бро? Ти не миришеш, а вониш на алкохол. Нищо лично. - намеси се Зи.
- Какво си помисли, когато се качи в колата пиян, Харолд? - попита със строг тон Найл.
- О, моля те... не си ми баща, за да ми говориш така! - засмях се. - Бях при Джу и нямаше как да се прибера, така че реших, че съм в състояние да шофирам, но после ми стана черно пред очите и се появи това тъпо дърво, препречвайки пътя ми и аз се блъснах в него. - вдигнах рамене.
- Неповторим си, Хаза. - каза Лиам.
- Кажи ми нещо различно. - отговорих.
Последва мълчание.
- Е, ти ще идваш ли у нас на вечеря? - наруши тишината Пери.
- Може, но преди това ще мина през нас да се изкъпя, предполагам. - отговорих.
- Добре. Нека тръгваме тогава. - отговори Найл.
- Може ли да пътувам с вас? - попитах Пери.
- Разбира се. - усмихна се и тръгна към шофьорското място. Седнах до нея от другата страна и закопчах колана си. Обърнах се и се загледах в прекрасното й лице. Беше толкова безгрижна, докато спеше. Същинската спяща красавица.
- Ей, къдрав! Потекоха ти лигите. - изкоментира Пери и се засмя тихо, пъхайки ключа в таблото. Извъртях очи.
- Мисли си, блонди! - всички се засмяхме, потегляйки към жилището ни.
***
Пери паркира пред жилището и всички излязох от колите си, освен Дани.
- Ъм, хора? - каза Дани с повдигнати вежди, насочвайки погледа си към Бека.
- Аз ще я взема. - отвърнах и повдигнах главата на Ребека, за да може Даниел да излезе от колата.
- Добре.- отговори просто Пери.
Взех Ребека на ръцете си и я понесох към асансьора. Дани се качи с мен, а другите се изкачиха по стълбите. Когато излязохме от асансьора Пери и момчетата вече бяха пред входната им врата. Пери отключи, а аз влязох, тръгвайки към хола. Поставих нежно Ребека на дивана и я завих с бялата завивка. Целунах я по челото и се изправих, виждайки, че имам публика.
- Сладко. - изкоментира Пери.
- Мнооого сладко. - добави Дани.
- Сладурите на батко. - каза лигаво Найл и се усмихна широко.
- Айде тръгвай да се къпеш преди да са тръгнали да ти щипят бузите като някви баби, хаха. - заповяда Лиам, а Зейн се засмя.
- Да, нали... Хайде до после! - тръгнах към вратата, след което излязох и влязох в моя апартамент.
Авторска бележка: Здравейте, ловчетааа! Какво мислите, че ще стане, когато Хари и Ребека се засекат? Скандал? Хм. Споделете в коментарите! Обичам ви! ♡♡♡