#Jonny:
Изтичах, по все още мокрия под, до стълбите и се закачвах по тях. Отидох набързо до стаята си и затворих вратата може би прекалено шумно, но не исках Лиам да ме чака прекалено много.
*Гледната точка на Пери*
Чух как някоя от вратите се затръшна силно. Може би, заради течение. Но аз никъде не съм отворила, за да има. Значи има още някой в къщата. Или момичетата са се прибрали, или има крадец. Разтърках очите си и станах от топлото и удобно легло, запътвайки се към вратата на спалнята ми. Отворих я безшумно и се отправих към стаята на Бека, за всеки случай. Почуках, за да не я оплаша, ако е тук и влязох в стаята й.
- Ей, не очаквах да си тук. - усмихна ми се тя, поглеждайки ме за миг.
- И аз не очаквах да си тук. Не трябваше ли да си с Хари? - повдигнах веждата си.
- Ами ти със Зейн? - оплези ми се, докато слагаше лек нюанс на розовото върху устните си.
- Мне. - отклоних поглед от нея и се насочих към леглото.
- Какво е станало, Пез? - погледна ме разтревожено и се приближи до мен.
- Нищо, просто леко се сдърпахме с него.
- Вече изглеждате като женена двойка от сто години. - засмя се и аз я последвах, - Сега ще те развеселя малко. - усмихна се широко.
- Какво си направила пак?
- Аз? Нищо. Поне не само аз. - засмя се, а аз повдигнах вежди.
- Да не би къдрокоското да те съблазни? - засмях се подигравателно. А твърдеше, че не го харесва.
- Не, нищо подобно. Лиам дойде да ни вземе и кога..
- Чакай, чакай. Защо Лиам е дошъл да ви вземе? - отново любопитството ми се обажда.
- Колата на Хари не можа да запали и за това вчера не дойдохме, а не заради някакви други причини. - повдигна веждата си, а аз се засмях.
- Значи е нямало целувки? Колко жалко.
- Може и да е имало, но може и да е нямало. Но както и да е. Та когато се качихме, попитах Лиам как е и той ми отговори, като ми каза "красавице". И после погледнахме в огледалото за задно видане и видяхме, че Хари очевидно не е доволен от наименованието и започнахме да се милосваме и когато Лиам се приближи към мен, Хари избухна. И след това му казахме какво сме целяли и Хари напсува Лиам. - засмя се неудържимо, както и аз, - Мисля, че ако не се бях засмяла, той щеше да изхвърли Лиам от колата, въпреки че колата е негова.
- Оо, знаех си, че има игра между теб и секси съседа. - засмях се.
- Нищо такова. А сега се оправяй, че Лиам ме чака.
- Уу, за къде и защо и аз да ходя?
- Защото днес е първия ти ден от университета и не би искала да го пропуснеш нали? - Ребека повдигна веждата си, а аз зяпнах. Вярно, че днес бе първия ден. Как можах да забравя? Станах от леглото и се запътих към моята стая.
- Ей сега идвам. - извиках и чух как Бека се смее. Влетях направо в стаичката, която ми служеше за гардероб и запопнах да разглеждам дрехите си. Взех едни бели дънки и едно бяло потниче със сини цветенца, което беше малко над пъпа. Облякох го набързо и сложих обувки на лек ток. Взех чантата си и сложих телефона и портмонето си. Излязох от стаята си и тръгнах към тази на Бека. Отворих вратата, виждайки я как гледа обувките си.
- Аз съм готова. - влязох и се подпрях на стената до вратата. Беше облечена, като в деня на интервюто й за работа. Бяла рокля до коленете и черен колан около кръста й. Беше вързала косата си на висока опашка, - Обуй си пантофките. - посъветвах я. Бека кимна и ги обу, взимайки чантата си след това и тръгвайки към мен.
- Хайде да не караме Лиам да ни чака. - усмихна се тя, взимайки някакви мъжки дрехи в ръка. Сигурно са на къдравелкото. Излязохме от апартамента, заключвайки. Бека остави дрехите пред вратата на Хари и ми кимна към стълбите.
*Гледната точка на Ребека*
Вече бяхме в университета и Лиам ни развеждаше. Беше удивително. И не, не си мислете, че съм някое от зубърчетата. Просто обичам повече да чета и уча. Показа ни къде са всички кабинети, а след това отидохме в столовата.
- Да си се чувала с Дани днес? - обърнах главата си към Пери, взимайки си един картоф и чакайки отговора й.
- Само сутринта. Би трябвало да е с Найл и Зейн. - кимнах и се обърнах към Лиам, но погледа ми прихвана позната фигура. Загледах се по-добре и останових, че това бе Хари натискащ се с някаква руса кранта. Преглътнах и отместих поглед от тях, за да не забележи никой, че гледам тях, но вече беше късно. Пери беше забелязала.
- Не си струва. Той е като всички други. - прошепна в ухото ми и стисна нежно ръката ми.
- Знам и не ме интересува. - о, кого залъгвам? Много ясно, че ме интересува. Вече съм крайно сигурна, че няма да кажа на Хари за чувствата си. Познат развеселен глас ме извади от мислите ми.
- Хейй, милички мой. - обърнах се към източника на звука и видях как Дани се приближаваше към нас с широма усмивка.
- Къде се губиш, бе момиче? Не съм те чувала цял ден. - опитах се да й се скарам, но опита ми се провали щом се засмях.
- И теб не съм те чувала цял ден, госпожице. Ти къде се губиш? Изоставяш ли ни вече?
- Като гледам изоставянето ми, ти се е отразило добре. - къмнах й към русокоското до нея, който се беше ухилил.
-Нищо такова, Прайзис.
***
#Selly:
Оказа се, че Пери, Лиам и Дани са в друга зала, което значеше, че ще трябва да отида с Найл. Нямах нищо против, защото той е приятна компания. Все още не бях видяла Зейн. Странно. Къде се губи това момче?
- Да си виждала Хари? - разруши тишината Найл. Прокашлях се и се обърнах към него с насълзени очи. Найл веднага забеляза това и ме погледна разтревожено.
- Помниш ли, когато с Дани дойдохте в столовата? - Найл кимна и аз продължих. - Малко преди това видях Харолд да се натиска с няква руса пача. - В края на изречението се пречупих и сълзите излязоха без позволение от очите ми. Найл не отговори нищо, а само ме прегърна.
- Сигурен съм, че има обяснение за това, Бекс! - опита се да ме успокои, но не му се получи. Нямаше обяснение за това. Той е такъв. Един безчувствен задник. Сигурна съм, че е минал през целия мажуретен състав на университета, макар и да е първия семестър. Трябваше да свикна с мисълта, че Стайл е плейбоя на университета. Не си струваше. Въздъхнах и се отделих от Найл.
- Едва ли, Найл... - избърсах потеклите сълзи и забих поглед в земята.
- Спокойно. Ще поговоря с него, но сега се усмихни и да влизаме в тази проклета зала, за да се свършва. - Хоран се усмихна окуражително и заедно влязохме в зала 115.
Веднага, когато влязохме очите ми сканираха всеки ъгъл на стаята, търсейки очаяно Хари. И ето че очите ми го намериха. Седеше на последната редица, а от дясната му страна седеше онази блондинка от по-рано. От лявата му страна беше свободно. Колкото и да се изкушавах да седна там нямаше да го направя. Откъснах погледа си от Хари, преди да ме е забелязал и се обърнах към Найл. Той също гледаше към тях.
- Ще види то... - започна Найл, тръгвайки към него, но не успя да се доизкаже, защото аз го дръпнах за тениската. Найл веднага се обърна и ме погледна въпросително.
- Няма смисъл. - усмихнах се, а той въздъхна.
- Добре. - промърмори и тръгна към редицата, на която бяха единствените свободни места в залата.
***
След 15 минути дойде професора и започна да ни обяснява как ще се проведат нещата от тук нататък. Раздадоха ни списъци с учебниците, които трябва да си закупим до края на по следващата седмица, списък с часовете за първия семестър и списъци с извън класните занимания, тоест клубове по география, история, изобретателно изкуство, музика и така нататък.
- Хайде да намерим другите. - подкани ме Найл.
- Да, хайде! - усмихнах се топло и тръгнахме към изхода на залата.
Точно, когато излязохме и тръгнахме към другия край на коридора, топла, до болка позната ръка се уви около лакътя ми, обръщайки ме. Простенах раздразнено.
- Какво искаш, Харолд? - при тези мои думи Найл се обърна и застана до мен, но не каза нищо, защото искаше да види как ще се развие ситуацията.
- Аз... аз... - не знаеше какво да каже. Извъртях очи и отскубнах ръката си от неговата. Продължих пътя си, но след миг Хари пак хвана ръката ми, но този път грубо и по-силно. Изохках и се обърнах.
- Боли ме, идиот такъв! - повиших тон.
- Извинявай. - промърмори и отпусна хватката си.
- Кажи какво искаш или ме остави да си вървя! - изсъсках му.
- Защо се държиш така? Какво направих? Защо ме игнорираш? - започна да задава въпроси, а аз се ядосах. Адреналинът в мен се надигна. Отскубнах с всичка сила ръката си от неговата и го погледнах с убийствен поглед. Сигурно, ако можех да се видя от странни щях да се изсмея. Това не съм аз.
*Гледна точка на Хари*
- Защо се държа така ли, а? Ами напрегни си малко мозъка! Оу, съжалявам! Забравих, че нямаш такъв! - крещеше насреща ми и ме гледаше злобно. - Нищо не си направил, Хари, само се натискаше с оная шибана, руса кучка! - толкова е сладка. Тя ревнува. - Просто не мога да повярвам! До вчера всичко беше супер, а ти трябваше да развалиш всичко за по-малко от 5 минути с тъпата си постъпка! Мразя те, Хари! Не те искам около себе си! - сега в очите и не се четеше ярост, а болка. Наистина ли съм толкова гаден? Какво направих? Съсипах всичко, нали? Тя никога няма да ми прости, НИКОГА! Перфектните й кристално сини очи се напълниха със сълзи. Не знаех какво да кажа.
Протегнах ръка, за да избърша сълзите й, но тя отстъпи крачка назад.
- Недей. - каза и една сълза се претъркули по меките й бузи.
Усетих болка. Мозъкът ми спря да работи, а тялото ми вече не правеше това, което му нареждах, а напротив - точно противоположното. Разтреперих се. Беше ме страх да я загубя. За бога, как ще я загубя като дори не я бях притежавал?
Ребека гледаше в земята, а от очите й падаха сълзи. Найл стоеше от страни като препариран и не знаеше какво да направи. По-добре за него.
Доближих се с крачка към нея, при което тя потрепна. Хванах брадичката й между палеца и показалеца си, карайка я да ме погледне. Очите й бяха червени и подбухнали, но все така дълбоки и красиви. Усмихнах се и преместих ръката си на бузата й. Ребека поставя нейната върху моята и заключи погледите ни. Без да чакам покана, разбих усните си в меките й устни, които днес имаха вкус на малинка. Тя изскимтя и започна да плаче още повече, но отвърна на целувка. Не ми пука, че сме по средата на коридора в университета, просто се нуждаех от нея в този момент. Не ме интересуваше, че утре целия кампус ще ни обсъжда или, че ще разваля репутацията си. Сигурно всички, които ме познаваха щяха да си помислят, че Ребека е поредната кучка, която ще бъде жертва на сексуалните ми нужди, хах. Не исках този момент да свършва, но липсата на кислород ме принуди. Тя ме погледна с все още насълзени очи и въздъхна.
- Изчезни от живота ми, моля те! Ще бъде най-добре за двама ни! - Бека премахна ръката ми, която до преди малко беше на бузата й и заплака неудържимо. Обърна се на пети и избяга към изхода на университета.
- Ребека, моля те, не ме изоставяй! - знаех, че звуча жалко и очаяно, но не ме интересуваше. Чувствах се слаб. Строполих се на земята и я ударих силно с юмрук. От устата ми се изтръгна силно викане, а след това се отпуснах на земята, затваряйки очи, опитвайки се да нормализирам дишането си.
Авторска бележка: Здравейте, сладури! :3 Това е новата глава, надяваме се да Ви е харесала, а ако е така бихме се зарадвали на мил коментар ^.^ Ако нещо не Ви е харесало в главата също може да го споделите с нас в коментарите. Приятен ден/нощ! Обичаме Ви! <3 <3