*Гледна точка на Ребека*
#Selly:
С Хари се връщахме обратно към плажната къщичка, защото навън почваше да става студено, а и вече си беше доста тъмно. Реших да звънна на Дани, за да разбера дали всичко е напред. Извадих телефона си от задния джоб на дънките си и потърсих номера й в указателя.
- Хей, всичко наред ли е? - попитах, когато вдигна.
- Да. Водата идваше от съседите на горния етаж и докато Зейни и Пери се сваляха аз трябваше да се занимавам със старата бабичка.
- Аууу, скандално. - засмях се. - Споко, Дани, много добре знаем, че с Найлчо се харесвате. - дори и да не я виждах, знаех, че се усмихва, защото я познавам прекалено добре.
- Да, да, тихо там, че когато се видим утре ще видиш ти. - Дани се изкиска.
- Какво съм направила пак?
- Какво си направила ли? С къдравелкото бягате извън града и Бог знае какво правите, пхаха. - чу се и смехът на Пери и Зейн. Боже, какво унижение.
- О, господи, Даниела. Нищо подобно. Не можа ли да си го спестиш за себе си. - скарах й се.
- Бека, миличка, знаем, че има игра между теб и Хаза. - обади се Зейн.
- Ама ти и на високоговорител ли си ме пуснала, Даниелоо. Ще те убия, момиче. - засмях се, опитвайки се да звуча строго.
- Знам, и аз те обичам.
- Да, стига се подмазва. Айде ще затварям. Лека нощ и много поздрави на Зейно и Найло, хаха.
- Лека мека и под завивките с Хаза полека. - изкрещяха всички в един глас и се засмяха. Хари се обърна към мен и се усмихна широко. О, идеално. Сега пък го е чул. Затворих телефона и въздъхнах.
***
Вече бяхме пред къщичката и събувахме обувките си. Хари отиде до камината и нареди дървата, търсейки кибрит, за да я запали. Аз през това време изхвърлих празната кутия от пицата и изчистих масата. Сгънах одеалото, на което седяхме на плажа и го оставих в гардероба.
- Утре в колко трябва да си в университета? - наруши тишината Хари.
- В 14:00, а ти? - отговорих и се усмихнах.
- И аз. В зала 115.
- И аз съм там.
- Искаш ли да отидем заедно? - попита Хари.
- Разбира се. - усмихнах се.
Хари запали камината и тръгна към шкафа, отваряйки вратите, за да извади 2 възглавници и 2 завивки.
- Аз ще спя на дивана, а ти можеш да спиш на леглото. - съобщи ми Хари.
- Не, няма проблем. Аз ще спя на дивана, а ти на леглото.
- Ребека, казах нещо. - отговори строго.
- Хубаво. - сопнах му се.
Хари остави едната възглавница и одеалото на леглото, а другите на дивана, който беше на около метър и половина разстояние от леглото. Хари извади от един малък шкаф 2 негови тениски, къси панталонки и анцуг. На мен ми подаде бяла тениска и сивия анцуг.
- Няма ли да ти е студено с тези къси панталони? - попитах.
- Не, няма.
- Добре. - отговорих едва доловимо и тръгнах към банята, за да се преоблека и да си взема кратък душ. Когато излязох, Хари тъкмо си сваляше тениската. Исках да отместя поглед, но това тяло е просто перфектно. Имаше доста добре оформени коремни мускули, завършващи във V форма и беше направо уникален. Когато Хари забеляза, че го зяпам се усмихна самодоволно.
- Знам, че съм неустоим, но спри да ме зяпаш. - засмя се той, усмихвайки се широко, показвайки белите си зъби. Усетих как се изчервявам.
Легнах на мекото легло и се сгуших в топлата завивки, продължавайки да наблюдавам действията на Хари.
*Гледна точка на Дани*
#Jonny:
- Ама хора. Не може да оставим така апартамента. Дори не е заключен. - обади се Пери, която беше седнала на предната седалка до Зейн.
- Нищо няма да се случи, Пез. Спокойно, бабичката няма да ни отмъкне храната. - засмях се, а Зейн и Пери ме последваха, - Е сега по-спокойна ли си? Нищо няма да стане.
- Добре, добре. - Пери вдигна ръце в защита, докато Зейн паркираше пред една огромна къща.
- Сам ли живееш тук? - отворих вратата на джипа и слязох, като огледах добре къщата. Беше хубава. Доста хубава.
- Не, с Найл. - насочи ключовете към колата и я заключи. Кимнах и се усмихнах. Може би трябваше да му звънна тези дни. Отхвърлих тези мисли и последвах Зейн и Пери. Зейн отвори вратата, а от вътре се чуваше смях. Доста силен смях. С Пери се спогледахме. Тази вечер ще е доста интересна. Събухме обувките си и тръгнахме към хола. Найл и Лиам доста се забавляваха и като гледам са си пийнали доста.
- Здравейте. - казах им и се усмихнах.
- Здравей, Дани. - Найл ми намигна и се усмихна чаровно. Ъхг, тази усмивка. Уникална е. Усмихнах му се широко и седнах до него.
- Здрасти. - промълви Лиам, не много ясно. Явно той е пил в повечко. Забелязах, че гласовете на Зейн и Пери само не се чуват. Огледах се и забелязах, че слизат от горния етаж на къщата.
- Разбрахме се, че Пери ще спи при мен. - оповести Зи, докато сядаше на дивана и качваше краката си на масичката пред него.
- Дани ще спи при мен в такъв случай. - чух гласа на Найл, който преметна ръката си през раменете ми и ме прибърпа към себе си. Усмихнах се и го погледнах.
- Ами ако откажа?
- Ще ти кажа, че не приемам не за отговор и все пак ще ти се разсърдя. - прошепна в ухото ми и целуна врата ми леко. Настръхнах и усетих как се подсмихва.
- Това го приемам за да. - усмихна се и ме придърпа в скута си. Облегнах се на гърдите му.
- Знаеш ли, непоправим си.
- Кажи нещо, което не знам. - прошепна в ухото ми и зарови глава в косата ми.
- Хоран, случайно да не ми миришеш косата? - усмихнах се.
- Нищо подобно госпожице Пийзър. - целуна бузата ми.
- Влюбените гълъбчета да си вземат стая, защото не искам да се травматизирам за цял живот. - каза Пери и посочи горния етаж. Засмях се.
- Спокойно момиче. - опитах се да стана от Найл, но той затегна хватката си около мен.
- Никъде няма да мърдаш, коте. - намигна ми. Поклатих глава и се наместих отново.
***
Минаха се около три часа. Лиам вече си беше тръгнал въпреки всичките опити да го накараме да остане. Пери беше напълно пияна, а Найл...може би и Найл беше напълно. Гледах ги как танцуват на масата, а Зейн се опитваше да държи Пери, за да не падне. Бяха уникална гледка. Пери размяташе косата си, а Найл се опитваше да я имитира, само че нямаше толкова дълга коса. Засмях се и забелязах, че той започна да залита. Доста.
- Хайде Найл. Да се качваме да спиш. - протегнах ръката си към него, за да мога да му помогна, но все пак знаех, че той е по-силен от мен и можеше да ме повали без проблем.
- Или пък ще правим нещо друго. - каза едвам едвам и се подпря на рамото ми след като слезе от масата.
- Ти не си в състояние да отидеш до тоалетната камо ли да правиш друго. - засмях се и обвих ръката си около кръста му, като тръгнахме към стаята му.
- Не е вярно. - каза, провлачвайки последната дума, - Ще ти го докажа.
- Лека нощ, Зи. Късмет с нея. - кимнах към Пери и му се усмихнах.
- И на теб с него. Лека. - каза, дърпайки Пери към себе си. Тръгнахме към втория етаж, но се оказа, че нашия господин не си спомня къде е стаята му от всичкия този алкохол. Обиколихме целия втори етаж и най-накрая я намерихме.
- Пишка ми се. - оплака се Найл като тръгна към банята. Поклатих глава и легнах на леглото, чакайки го. След малко той се запъти към мен, леко спъвайки се.
- Чакай, сега ще ти дам тениска.
- Може ли тази, която е на теб. - погледнах го, но веднага отместих поглед щом видях, че ме гледа.
- Разбира се. - чух стъпките му, а след това малък удар и псувните му. Погледнах го и се засмях леко. Беше се блъснал в леглото и строполил на него. Станах и отидох до него като го повдигнах от леглото и го обърнах към мен.
- Красива си. - погледна ме в очите и сложи ръката си на бузата ми.
- Не си трезвен. - прошепнах и оправих тениската му.
- Може да не съм, но знам, че говоря истината. - приближи лицето си до моето. Въздъхнах и затворих очи, и след малко почувствах устните му върху моите. Отвърнах на целувката му като се приближих по-близо към него и стиснах леко тениската му. Той се усмихна и целуна челото ми като остави устните си там.
- Хайде да лягаме. - прошепнах и се отделих от него. Той кимна и свали тениската си и ми я подаде, а дънките му последваха съдбата на тениската му. Отидох до банята и се преоблякох, като взех дрехите си в ръка и излязох. Тениската му покриваше бедрата ми. Погледнах към леглото и видях Найл да лежи вече затворил очи. Оставих дрехите на един стол и се отправих към леглото. Легнах на леглото и се завих като се загледах в Найл.
- Ела насам. - промърмори и протегна ръката си към мен. Изкикотих се на сладкия му вид и се приближих към него, прегръщайки го. Заспах с широка усмивка.
Авторска бележка: Това е новата глава! <3 Надяваме се да ви хареса! ^.^ Коментирайте и изразете мнението си, дори и да е отрицателно! <3 И между другото искам да ви се отблагодаря за 1К четения!!! ♡ Това значи много за нас и се радваме, че отделяте време, в което следите историята ни! ^^ Приятна вечер/ден! ♡♡