Kygo - Stole the show
Seinabo Sey - Younger ( Kygo Remix)
Ed Sheeran - All of the stars
Гледна точка на Зейн
Усетих струя студена вода да се забива в лицето ми, удряща ме като ураган. Отворих и двете си очи и се изправих изведнъж, само за да залитна и да седна на шезлонга отново. Когато се поосъзнах малко видях няколко лица пред мен, държащи кофа.
- Ставай, поспаланко, днес е голям ден!
Днес е голям ден? Няколко момчета ме потупаха по главата и ме разтръскаха хубаво и това ме накара да осъзная нещо. Днес е сватбата ми.
Днес се женя, от днес Лола Флетчър ще стане .. Лола Малик.
Нямам представа как ще се оправя, чувствам се като заседнал камион в калта посред нощ. Не помня особено какво правих, главата ми е в ужасно състояние, а имам толкова неща за правене. Трябва да се обадя на Лола, за да я питам как е било снощи. И мисля, че най-лошото е, че не виждам никъде Хари. Нуждая се от него точно сега.
Извадих телефона си, докато повечето се приготвяха да тръгват. Търсех навсякъде из къщата за Хари, ако случайно е решил да направи закуска, но дори той би се изсмял на това. Звъннах му, но телефонът му беше изключен. Ако точно в този ден ме зареже ще го накълцам. Тръгнах си от вилата с Ник и приятелите му, като я оставих в пълна кочина. По басейна плуваха лампички, сметана и тук там шоколадова глазура от тортата. О, поне помня как изглеждаше тортата. Имаше .. дамски бански и доста празни бутилки. Друг ден ще се оправяме, може да платим на някой да почисти в краен случай.
Пътувах с тях и всички не спираха да ми казват колко неща имам да правя днес и че ще се видим довечера. Не мога да повярвам, чувствам сякаш нещо пърха вътре в мен. Тази вечер ще сключа брак с Лола. С моята Лола. Тя ще носи фамилията ми и ще бъде моя съпруга. Всичко това е неописуемо невероятно. Вълнувам се толкова много, боже, ще съм на най-хубавото място с най-прекрасните хора, изживявайки най-незабравимия си момент.
Спрях да звъня на Хари и се обадих на Лола. Сигурно вече е започнала да организира всичко и цял ден ще е на крак, защото иска да го направи перфектно. Още не сме решили кой ще носи халките, аз нямам малки братовчеди, предложих го на Хари, но той трябва да стои точно до мен, а и определено не е за тази работа. Най-много от натискане с Кейтлин да ги изпусне някъде. Гледал съм много филми, в които идва моментът за халките и когато поглеждат към малкото дете, което трябва да ги носи, а то гледа в друга посока и държи в ръцете си само празната кошница. После се оказва, че са в някоя шахта или в устата на някое куче, или пък .. о, Зейн, стегни се и отиди до къщата на Хари. Интересно ми е защо си е тръгнал снощи. Или рано тази сутрин? Не ми се вярва.
Гледна точка на Хари
От известно време се чуваше куче, което издаваше звуци, сякаш се е задавило с нещо. То не беше лаене, не беше виене, беше пъшкане и мисля, че се блъсна някъде, но това още повече увеличи болките и звуците му на агония. Отворих очи и видях, че прозорецът беше отворен. И леглото до мен, разбира се, беше празно.
Днес ли се жени приятелят ми или сватбата вече е минала?
Нямам костюм, така че предполагам еуфорията тепърва предстои. Чудя се как все още никой не ми се е обадил. Взех си телефона и пред мен се откри черен екран. Опа, дано не са ме търсили особено. Изведнъж от прозореца подуха лек полъх и ме накара да затворя очи и да не искам да ставам, докато не дойде време за церемонията, но .. какво да се прави, не е лесно да си кум, цялата работа се пада на мен.
Хубаво де, стига им само, че ще съм там. И всъщност дадох принос, защото аз избрах костюма на Зейн. Освен това двамата ще паднат, когато видят подаръка ни с Кейт. Което ме навява на мисълта, че бива да и се обадя. След като си заредя телефона. И си измия зъбите. Станах, прозявайки се и видях хвърчаща бележка да стои на пода.
Аз отидох до Лола, ще се видим следобед. Не исках да те събуждам, защото спеше много сладко, но помогни на Зейн днес. И освен това не преувеличавай, докато му разказваш за снощи. :)
Не преувеличавай, докато му казваш за снощи? Скъпа, как бих пропуснал, че сте били в затвора и че женичката му е казала на полицаите задници? Съжалявам, Лола, сватба не сватба няма шанс да си премълча това. Поне за да не проваля нещата няма да му казвам, че се е натискала на стриптийзьорите, което съм сигурен, че е правила.
Слязох долу, а там имаше друга бележка. О, и аз мога да правя това, с бележки ли ще си общуваме вече?
Нямах време да направя закуска, но ще се реванширам след сватбата. Имам предвид, с храната. :D
Поне вече се сеща как звучат изреченията и и бърза да се поправи. Но пък с едно ядене едва ли ще се реваншира. Сега ако и в тоалетната има бележка от рода „Не съм купила паста за зъби, може да си ги измиеш при баба." ще и е нужно доста повече и от това да се усамотим някъде. Въпреки че ако отида при Розовата жена тя ще има закуска, определено. Не, нямам време, да му се не видеше. Поне ще я видя довечера, сигурно си приготвя роклята от миналия месец. Поне знам едно нещо – ще е розова.
Грабнах от хладилника един банан и си включих телефона, побъркващ се от съобщения.
Хза кде си?
Чкаме те
Имс ощ уиски
Зейн, Зейн, Зейн. Ето затова не стой близо до телефон след като си изпил няколко бутилки алкохол.
От тази сутрин имаше 6 стабилни обаждания.
Въпреки мъченията ти, Зейно, се обаждам първо на Кейт.
- Как си, Хари?
Тя говореше задъхано, сякаш обикаляше нанякъде и в същото време говореше и на друг.
- Добре, доста гладен.
- Съжалявам за закуската, не, Лола, орхидеите са по-добра идея.
- Кога ще се върнеш?
- Следобед. Видя ли бележките ми? Мисля, че така ти отива повече, подчертава очите ти.
Странно е да си говори и с двама ни едновременно. Да я остави за една секунда, боже, какви момичета.
- Видях, но очаквах да има нещо най-отдолу, където попринцип се пишат тези неща.
Избъзиках я с това, че не ми е написала „Обичам те" и очаквах да се извини отново. Аз живея за това.
- О, да, забравих да го напиша. Но вместо това ще го кажа.
- В очакване съм.
Усмихнах се самодоволно.
- Гладна съм.
Тя се изсмя от другата линия и вътрешно си знаех, че ще се подиграе затова. Хубаво де, наистина бях гладен тогава, толкова време каране на кола води до това. Може би снощи изпих повече, отколкото ядох.
- Ще си получиш храната, ако дойдеш вкъщи.
- А ти няма да получиш нищо, ако не се оправиш и не отидеш да помогнеш на Зейн.
- Това е обещание. Отивам да му помогна.
- Кое е обещание?
- Щом ще му помогна значи ще получа нещо.
- Да му помогнеш не е задължение, Хари. Да видим колко добър приятел си. Престани да си правиш планове.
- И двамата ще бъдем доволни накрая, обещавам ти.
- Довиждане, голяма уста такава.
- Гладен съм.
- Това „Обичам те" на твоя език ли трябва да е?
Изсмях се в положителен отговор.
- Тогава и аз съм гладна.
И двамата се разсмяхме преди тя да затвори, обяснявайки се на Лола за някакви си цветя.
~~
Отидох в апартамента на Зейн, а там вече бяха родителите му. Те се преместиха да живеят в Лондон преди няколко години, а той остана да учи в Ню Йорк.
-Хари! Това ти ли си изобщо, колко си се променил, момче!
Майка му Триша дойде и ме прегърна, а след това баща му направи същото, след това седнаха и започнаха да ме питат разни неща.
- Зейн ни каза, че си имаш приятелка, това е много хубаво.
Майка му ми говореше развълнувано, а аз поглеждах към Зейн и той вдигаше рамене. Щом мен ме разпитват така, кой знае него колко.
- Да.
- Как се казва тя, имате ли снимки заедно?
- Мамо.
Зейн се обади, а аз извадих телефона си. Няма нищо лошо в това да се похваля с момичето ми. Показах и една снимка от вечерта, в която ми показаха галерията, а тя започна да разглежда и други и видя една, на която съм без блуза и Кейт лежи върху мен и друга, на която целувам врата и, пхаха, помня, че тогава тя не искаше да се снима и ми казваше, че трябвало да изживее момента, а не да го снима. Но въпреки това на снимката изглежда много доволна.
- Много е красива, о, кога пораснахте, момчетата ми. Помня когато ви водех за сладолед и се карахте кой ще си вземе пръв.
Майка му винаги ме е приемала като свое дете, особено след като майка ми почина, точно преди да заминат за Лондон постоянно идваше у нас и ми купуваше разни неща. Не я виня, че е искала да запълни мястото и, дори и да не се получаваше.
- Как се казва?
- Триша, престани да любопитстваш.
Баща му се намеси, а Зейн реши да ме измъкне.
- Ние излизаме след малко, ела да ти покажа нещо, Хаза.
Преди да изляза от стаята се обърнах към нея, а тя ми се усмихваше приветливо.
- Казва се Кейтлин.
- Ще ни запознаеш.
Майка му само ми намигна, а аз се подсмихнах и излязох от стаята.
- Къде се губиш, Хари? Къде ходи снощи? Защо не ми се обади, да не е станало нещо?
- Успокой се, бро, сякаш ще раждаш.
- И теб ли те боли главата толкова много?
Зейн се разтриваше по главата и издаваше леки звуци на неприязън.
- Аз не пих толкова много, само гледах как ще се напиеш и няма да можеш да отидеш на сватбата си.
- Разбира се, че ще мога, ако трябва ще ме носиш.
- Ако искаш да ти мушна главата в лицето на Лола и да ви заведа в спалнята за първата брачна нощ.
- Не, благодаря, не искаме свидетели.
- О, дори и да ми даваш стотачка няма да остана.
Побутнах го и той изведнъж стана, изпивайки някакво хапче.
- Хари, за довечера трябва да съм перфектно свеж.
- Като за начало се изкъпи. Вониш.
- Бъди мил с мен поне днес.
- Вониш е меко казано. Виж колко съм добър.
- Да ти кажа и ти вониш.
- Ще се изкъпя преди да дойдем на церемонията. И без това и Кейт ще иска да се изкъпе.
- Вие да не вървите в комплект?
- В банята нямам нищо против.
- Където и да е нямаш нищо против, Хаза.
- Ето че ме познаваш.
Той влезе в банята, а аз го чаках да излезе, за да видим какво толкова имаме да правим днес. И вече се приготвих да му съобщя за пияната му годеница в затвора.
~~
- Това обетът ти ли е ?
- Да, ако искаш може да го прочетеш. Майка ми нямаше търпение да го направи.
- Достатъчно ми е, че ще го слушам.
Щях да го прочета и докато беше в банята, но щом видях Лола Малик се отказах. Най-много да се разциври, докато го казва. Добре де, не съм гаден, нали? Просто мисленето ми е такова, не мога да приема да кажа нещо ужасно лично за мен и .. да се насълзя или нещо освен пред Кейт. А първоначално исках да показвам това най-малко на нея.
- Хайде, идвай с мен, отивам за прическа.
- О, не ми се ходи при бърборещата ти фризьорка.
Фризьорката му постоянно го разпитва и с майка му са приятелки и се познават от малки затова и тя ще идва на сватбата. Аз не ходя при нея, защото ме дразни говоренето и и как постоянно казва на Зейн Зейни. Освен това колкото и пъти да съм ходил с него веднъж не можа да ми запомни името. Толкова ли е трудно – Х-А-Р-И.
- Тогава ще трябва да останеш с нашите, майка ми ще те пита за всяка подробност от връзката ти.
- Като се замисля нека не губим повече време.
Станах набързо, засмивайки се.
- Между другото кажи и на тази да не те гелосва много още от сега. Казвам ти, ще се чувстваш като охлюв.
- И преди си го казвал, Хаза.
- Да отидем да пием по една бира след това.
- Каква бира? Хари, днес се женя, имаме време да пием бири.
Изпуфтях и си взех ключовете, тъй като колата на Зейн я нямаше. Той се уговори с някакъв човек да вземе един джип под наем за една вечер и в замяна да даде колата си за една вечер и отделно доплащаше не знам си колко.
- И какво ще правиш, докато дойде време за церемонията? Ще обикаляш къщата, притеснявайки се дали всичко ще мине добре? Отпусни се малко, този ден трябва само да те успокоява, въпреки че мен не би ме успокоявало, че ще се женя за Л..
- Разбрах те. Просто искам ..
- Всичко да е наред. Наред ще е. Всички сме тук и всички ще го направим хубаво преживяване.
След известно време тишина той проговори, но този път определено с по-различно отношение към нещата.
- Дали да се подстрижа или да съм космат като теб?
- Ако искаш да си красив бъди като мен.
Изсмях се иронично.
- Ще се подстрижа. Направи го и ти.
- Няма. Кейтлин обича да дърпа тези къдрици.
- Къдриците няма да се изгубят като ги скъсиш малко.
Поклатих глава и спрях пред салона, докато през останалото време слушахме музика.
~~
- Хей, кой се появи! Майка ти дойде ли, Зейни?
Ето че се започва.
- Здравей, Рут. Да, с татко са пристигнали снощи.
- О, поне ще се видим тази вечер. Отдавна не си идвал.
- Знам, но нямах време. Ако може да направиш една подстрижка и прическа.
- Ще те направя да изглеждаш зашеметяващо, Зейни.
Тя ме огледа странно.
- Приятелят ти също ще идва, нали? Защото и той се нуждае от поддръжка.
- Казвам се Хари.
Казах непоносимо най-накрая, разбирам да ме вижда за първи път.
И съм си много добре съм поддържан, жено.
- Да, направете и на него.
- Не искам прическа, после ще си направя сам.
- Хайде, Хари, поне подстрижи малко тази грива.
Изпуфтях и фризьорката прати едно момиче, а то дойде до мен и едва ли не ме задърпа към стола. Много лесно можех да и зашлевя един, но не удрям жени. Колкото и непоносими да са някои. Все пак това е сватбата на Зейн, ще си жертвам косата, а и Кейт ще се изненада, все пак ще и оставя нещо за дърпане.
- Искаш ли пълна промяна?
- Ако ме подстрижеш нула номер ще дойда и ще ти отрежа косата през нощта.
Момичето се разсмя и върза ужасно дългата си коса.
- Значи първи номер.
Погледнах я през огледалото извъртайки очи, след това погледнах Зейн, който казваше нещо на онази жена и тя се смееше като обезумяла.
- Синът ти ще идва, нали?
- Разбира се, как би пропуснал.
- Той има ли си приятелка?
- Засега не, не всички действат бързо като теб, Зейни.
Това забавно ли трябваше да е? Защото тя се смее повече отколкото трябва. Дори не знаех, че има син.
~~
Гледна точка на Кейтлин
С Лола бяхме на маникюр. Тя искаше да плати и за двете ни, въпреки че аз настоявах да не го прави. Като се замисля не сме ходили никога на спа или „женско глезене" заедно. Имахме краставички на очите и маска по цялото лице, а на косите имахме кърпи и ме сърбеше ужасно много носът, но не можех да мръдна, защото ми пилеха ноктите. Странно е да се глезиш така. Но хубаво странно, приятно и различно. И определено ще се насладя, защото кой знае кога ще е следващият път.
- Говорила ли си със Зейн?
- Дори не знам къде ми е телефонът днес, а и вероятно с Хари се оправят, дали са заедно?
- Да, аз се чух с него. Сутринта му оставих бележка, че няма закуска и той само ми повтаряше, че е гладен.
- В апартамента на Зейн все трябва да има нещо. А и родителите му сигурно са дошли.
- И вкъщи има храна, но просто не е сготвена. Иска се две ръце и една фурна.
- Повече си представям Хари да стои гладен.
Тя се засмя.
- А аз повече си го представям да яде пица точно преди сватбата ви.
И двете се засмяхме.
- Ти познаваш ли се с родителите му?
- Само веднъж със Зейн пътувахме до Лондон, защото те са се преместили там. Но често говорим по Скайп. Бяха много мили.
- Той има ли братя или сестри?
- Да, има една сестра, тя също живее в Лондон, но вече е женена и вероятно ще дойдат по-късно.
- Ох, Лола, вълнуваш ли се?
Що за въпрос, как не би се вълнувала? Хората мечтаят за този ден, особено момичетата и си го представят по милиони начини, а сега, след като вече и се случва, всичко минава токова бързо и единственото, което трябва да прави, е да се забавлява и определено да запечата този момент. Боже, тя се жени.
- Не мога да ти опиша, едно е да живееш с някого, но след като вече официално ще имате брак и всичко се утвърждава. Толкова съм спокойна, но в същото време притеснена. Толкова съм сигурна, но и обезпокоена.
- Спокойно, всичко ще мине добре. Зейн го иска точно колкото и ти.
- Знам, изобщо не се съмнявам в това. Дали Хари и Зейн са си говорили за снощи?
- Не знам, но му казах да не преувеличава с нещата, които ще каже.
- Ти не ми каза доста неща, само че съм била пияна и сме били в затвора. Какво правих? Зле ли беше?
Изсмях се вътрешно. Какво ли не беше.
Изчаках малко, докато ни махнат маските и момичетата отидоха да вършат някаква друга работа, докато лаковете ни съхнеха.
- Е? Зле ли беше?
Лола прехапа устна смирено. Честно казано ме е срам да и кажа какво ни е говорила, затова ще го замажа малко.
- Ами след като всичко се напълни изведнъж полицаите дойдоха.
- Но съседите ли се бяха оплакали?
- Да. И ти беше прекалено весела и танцуваше. И изведнъж ги задърпа навътре и им каза да не бъдат задници, а да се забавляват.
Лола се хвана за устата, сякаш го е казала сега и иска да се спре. После опули очи, сякаш това не е била тя и се сетих, когато Хари ми каза, че онази нощ ... съм му се натискала и като видях врата му щях да падна, че всъщност съм направила това.
- Лола? Мислиш ли, че когато човек е пиян казва истината за това, което мисли за другите?
- Защо питаш? Какво съм казала по дяволите?
Тя стоеше нервна до мен, а аз се чудех как да го кажа и дали изобщо да го казвам. Ако Хари беше тук щеше да си го изтърси без проблем, дори щеше да и се разсмее.
- Хари ли ни измъкна от затвора?
- Не точно. Беше някакъв Майк, който каза, че шерифът му бил баща и каза, че го е направил от добро дело.
- Майк? Той познава ли те?
- Откъде да ме познава, можеш да си представиш какво беше, когато Хари дойде.
- Добре, че съм била пияна. Но от друга страна заради мен сме отишли в затвора. Само двете ли бяхме?
- Ем също беше. И на връщане повърна в колата на Хари.
- О, боже.
- И ти не спираше да говориш глупости в колата на Хари.
Казах и бавно, а тя ме погледна недоумяващо.
- Смисъл?
- Няма значение, бяха простотии.
Засмях се.
- Затова ли ме пита дали пияните хора казват истината?
- Може би.
Обърнах глава настрани.
- Да не съм ви обидила?
- Не, Лола, хаха, дори Хари каза, че вече те харесва.
- Добре, сега наистина искам да знам какво съм казала.
- А, ето че момичетата са готови. Времето за приказки свърши.
Станах и се насочих към стола срещу една от маникюристките. Лола неохотно тръгна към другия стол, а аз се правех, че не виждам как ме гледа.
~~
Гледна точка на Зейн
- Оооо, това вече се нарича красота.
Избъзиках го. Определено с по-къса коса му отива повече. Той се погледна в огледалото и направи самодоволна усмивка.
- Не е зле. Дори ми харесва.
- Тези две жени тук правят магии.
Засмях се към тях и извадих парите си.
- Не, момчета, днес е твоят ден, Зейни, отивай да се приготвяш и искам голямо парти тази вечер!
Рут ме прегърна и аз и се усмихвах, излизайки от салона.
- Апартаментът ти скоро ще се напълни, нали знаеш.
Докато всичките ми братовчеди дойдат може с Хари да се разходим някъде. Той е прав, трябва да съм по-спокоен от всякога днес, не обратното.
- Поне си взех обета, защото всички братовчеди ще го прочетат.
- Така или иначе ще го чуят.
- Да, но да го казвам на Лола. Това е романтичното.
- Сякаш щеше да е много романтично аз да го прочета.
- Казах ти го нарочно, знам, че нямаше да го направиш. Но купи нещо на Кейтлин.
- Смисъл?
- Купи и бижу за роклята, не си ли я виждал?
- Не съм, тя само ми каза да съм с лилава вратовръзка.
О, Хари е много зле в тези неща.
- Купи и колие, Хари. Или гривна. Жените обичат това, обичат да бъдат глезени.
Убеден съм, че това дори не му е минало през ума, но не искаше да ми го покаже.
- Не разбирам от колиета.
- Обади се на Сара. Или на Емили.
- Предпочитам Сара. О, Зейн, как се сещаш за тези неща?
- Имаме сделка да не казвам на Кейт кой ти е предложил гениалната идея. Но в замяна ти ми казваш какво е ставало снощи, защото виждам, че има нещо.
- Добре, ще кажа на Сара да се срещнем някъде, а по път ще ти кажа. Голям смях беше, не знаеш що за жена ще имаш.
Погледнах го озадачено. Когато ми каже това сякаш Лола е някакъв престъпник и ще ме убие в съня ми.
Хари си караше с над позволената скорост както винаги и аз винаги се държах за дръжката на вратата.
- Снощи както си стоя изведнъж ми звънна Сара и започна да ми мънка, че полиция е дошла при тях.
- Каква полиция, Хари?
- Нали е имало стриптийзьори и те са викнали някакви други и така са се умножили и полицията е цъфнала. А, забравих да спомена, че Лола е била пияна.
- Боже, днес не ми вдига, кажи ми, че е добре.
- Добре е, добре е. И Лола започнала да танцува пред полицаите.
- Как така?
- Разсъблякла се е и ги е обарвала.
- Какво?!
Хари ми се смееше, карайки.
- Шегувам се, приятел, не се пали. Боже, боже. Просто им е казала задници.
- Престани с шегуването. Какво наистина е станало?
- Казала им е задници, не се шегувам.
- Сериозно?
- И ги е дърпала да се забавляват с тях. Сигурно от алкохола е виждала някакви сериозни фигурки и е искала да им пъхне по някоя бутилка в устата.
- Лъжеш ли ме, Хари?
- Не те лъжа, попитай Кейтлин, много е смешно. Поне трябва да знаеш, че може да се забавлява.
- Знам това.
Разсмях се, въпреки че не можех да се сдържа да не си го представя. Лола яко се е развихрила.
- И какво са направили полицаите?
- Според теб?
- Влезли са и са танцували с тях?
Вдигнах вежди обнадеждаващо.
- Полицаите са отвели жена ти, моята жена и Емили.
Знам, че друго трябваше да ме изненада, но той нарече Кейтлин негова жена, което е сладко.
- И затова ли отиде?
- Мхм. Но не отидох навреме.
- Смисъл?
Хари обяснява с по една дума, как очаква да го разбера?
- Вие ми натресохте онази .. едно момиче, забравих му името. И карах към участъка и когато стигнахме оставих момичето в колата и т..
- И Кейтлин я е видяла?
- Това беше най-малкото. Излязох отвън и там бяха Кейт, Лола и Емили и имаше някакво момче. Някакъв, който ги е измъкнал оттам.
- Те познават ли го?
- Кейтлин ми каза, че бил на партито им, но не го познавала и им помогнал просто ей така.
- Как така просто ей така?
- И аз това се питах, никой не ти прави добро просто така. И отидох там, той сваляше Кейтлин, разбира се.
- Не ми казвай, че си го набил.
- Не го направих, само защото ги е изкарал оттам по-рано.
Този е платил, за да изкара момичетата ни, които дори не познава. Определено не ми се харесва.
- И какво стана, когато Кейт видя момичето?
- Полудя и ми каза да ги оставя да преспят в някой бункер, за да прибера нея.
- Пхаха, не вярвам Кейт да го е казала.
- Тя е лошотия, не я познаваш.
Хари ми се изсмя и слезе от колата.
- Няма ли повече за разказване?
- Разбира се, че има. Но съм сигурен, че Кейтлин е пропуснала интересната част на Лола, затова ще го кажа и на двама ви на сватбата.
- Нещо лошо ли е?
- Не, дори е супер. Знаеш ли, Лола ми харесва като е пияна. А, освен това, Емили повърна в джипа ми.
- Мога да ти кажа, че се усеща малко.
- Водих го на цялостно почистване, какво говориш?!
- Повръщаното не може да изветрее просто така.
Той направи погнусена физиономия и след малко Сара се откри пред нас.
- Значи искаш да купиш нещо на Кейт?
- Значи да.
- Не мога да повярвам, че си се сетил.
Щях да кажа нещо, но той ме погледна смъмрящо. Ех, ще вземе овациите за хубавия подарък, но кой го е предложил остава в миналото.
- Какво да кажа, много съм предвидлив.
Изфука се Хари и тръгна напред, а Сара се приближи до мен.
- Дори Кейт няма да му повярва.
- Хаха, той залага на чара си.
Тя го огледа отгоре до долу.
- Да ти кажа ще подейства.
- Чувам всичко. Аз щях да дам подарък на Кейт, но .. не точно такъв. И все още ще и го дам.
Хари вървеше наперено напред и ни говореше, докато беше в гръб.
- Трябва ли да я предупредя?
Каза Сара саркастично.
- Тя вече знае.
- И се е съгласила?
Той се обърна изведнъж.
- Още по-вълнуващо е, когато си на сватба.
- Но няма да стане на моята сватба.
- Ще видим това.
- Не казвай голяма дума, Зейн, от този перверзник можеш да очакваш всичко.
Хари се подсмихна, а аз му казах да влиза в първия магазин, защото трябваше да си посрещна гостите.
~~
Гледна точка на Кейтлин
Бяхме в къщата на Лола и роднините и бяха в хола, докато аз, майка и и Емили бяхме при нея в другата стая. Тя вече беше сложила роклята си, след като бяхме ходили за прическа и грим. Боже, много е красива. Косата и е спусната на леки къдрици и може би това ми харесва най-много, защото попринцип когато човек ходи на такова голямо събитие, собствената си сватба, се претрупва с прекалено много аксесоари, прекалено много грим, от който дори не може да вижда, само и само да е по-красив, но не мисля, че многото грим ще промени чертите на лицето и, само ще закрие чара и още повече. Лола има много красиво лице и Зейн го е харесал точно такова, каквото е. Това, че ще бъде булка, не значи, че трябва да изсипе тонове пудри, коректори и фон дьо тени върху лицето си.
Майка и стоеше зад нея и галеше косата и, виждах как едва сдържаше сълзите си от гордост. И нещо се преобърна в стомаха ми. Представих си деня, в който ще стоя на мястото на Лола, но зад мен няма да го има засмяното лице на майка ми, казвайки ми как ме подкрепя и обича. Гледах как се поглеждат с любов и се прегръщат, а майка и и казва, че този ден ще бъде незабравим и се чувствах .. празно. Но се радвам за Лола. Не, не и завиждам, не е правилно да го правя, а и не го чувствам. Просто ми се иска и аз да можех да почувствам това, което винаги съм искала.
Но за сметка на това татко ще бъде там , както и Линдзи и Наоми и Рони. И надявам се Хари.
Прекратих унеса си и вдигнах задната част на роклята на Лола, която се влачеше по земята, вървейки зад нея. Трябваше да се прибирам, защото церемонията започва след час, а дотогава Лола все още ще има нещо за дооправяне, така че ние с Хари трябва да сме там по-рано и да стоим отстрани. Ох, вълнувам се за нея. Много ми е хубаво и виждам колко е щастлива. Като се сетя, че и на тях със Зейн не им беше лесно и преминаха през много, но сега всичко се подрежда. И още повече се вълнувам да им подарим подаръка с Хари. Дадохме доста от спестяванията си, но определено ще им хареса, а и дано след като отворим галерията работата да потръгне.
- Ще отидем колкото се може по-рано, затова сега ще тръгвам. Ще се видим там.
Целунах Лола по бузата и казах чао и на Ем. Между другото тя ми каза, че я е срам да говори с Хари за това, че повърна в колата му и аз и казах, че няма проблем, аз ще кажа от нейно име, че съжалява, но всъщност съм сигурна, че той няма да пропусне да и се подиграе. Дано поне вече не мирише, след като той я води на автомивка. Представям си двамата с него облечени като за сватба и когато отворим вратата хората се задушават от миризмата и се разотиват. Боже, не съм добре.
~~~
- Ало, Хари?
- Свърши ли?
- Да, вече съм вкъщи, ти кога ще си дойдеш?
- На път съм, не влизай в банята.
- Какво трябва да означава това?
Можех да го усетя как се подсмихва. И въпреки това няма да го послушам, чувствам се прекалено мръсна, че да го чакам. И без това ако дойде няма да мога да се изкъпя като хората, а само ще го гледам срамно и той ще ми говори някакви неща.
Затворихме, а аз си взех кърпа и сложих дрехите от днес за пране, влизайки в душ кабината. Душ кабината не беше от най-големите, всъщност не съм се къпала с Хари в нея, а само във ваната, която е отвън. Но определено ще е доста тясно, затова още една причина да не го чакам, и без това няма и никакво време. Добре, ще спра да мисля оправдания.
Усетих студената струя да се докосва до кожата ми и затворих очи , наслаждавайки се. Прекалено приятно е. Обожавам , когато е лято и си взимам студен студен душ и се чувствам толкова свежо и добре и определено чиста като тъкмо измито листо от проливен пролетен дъжд. Освен това тук е перфектното място за мислене и премисляне на всякакви неща.
Но това чувство не траеше дълго, когато изведнъж вратата се отвори, а първичната ми реакция не е от най-безопасните, особено за отсрещния човек. Добре, какво да направя като си помислих, че някой може да е влязъл и това да не е Хари, защото оставих отключено. Изписках се, първо заради страха си, и второ, защото изведнъж леден полъх срещна мократа ми кожа и усетих как космите ми настръхнаха. Започнах да пръскам вода навсякъде навън, но и да се крия с ръце, доколкото можех, вече бях готова да започна да ги размятам с цел да ударя който и да е. Всъщност го направих и докоснах нечие лице. След което последва един вик.
И, разбира се, беше Хари. И разбрах това само от гласа му, тоест вика му, защото не можех много да го видя от прекаленото количество вода в очите ми.
- Ще ми изкараш окото, момиче!
Избърсах очите си и затворих душ кабината, за да не вижда нищо, освен лицето ми. Но той не поглеждаше към мен, а гледаше надолу, тоест се разтриваше.
- Добре ли си, Хари? Помислих, че е някой друг, изплаших се, трябваше да ме предупредиш!
- Можеш да ми помогнеш като ми подадеш кърпа.
Кърпата беше на другия край на банята и определено той беше по-близо.
- Ще го направя след като ти подадеш моята.
Моята кърпа стоеше точно зад крака му.
- Нищо не виждам, Кейт, окото ме боли.
Боже, излязох от банята и отидох да взема кърпата му. Чувствам се странно да си обикалям така, но той е зает да прави друго вместо да ме гледа в момента. Грабнах я и се обърнах, а той стоеше зад мен и ръката му изобщо не беше на окото, а само се усмихваше самодоволно. Долен лъжец, о, боже. Когато го видях той отново започна да издава неприятни звуци и да казва колко го боли окото, а аз се покрих с късата кърпа.
- Ти си най-големият гадняр на тази земя! Излизай от банята.
Казах му, опитвайки се да съм сериозна, но имаше смях в гласа ми, а той се отказа от преструвките и свали тениската си.
- Казах ти да изле..
- Нали знаеш, че не мога да забравя какво видях.
Той не спираше да ми се усмихва мазно и трапчинката му само допринасяше на този чар. По дяволите, изглежда толкова добре.
След това свали и панталоните си.
- Добре тогава, аз се изкъпах.
- Затова ли имаш шампоан на косата? Добре , можеш да отидеш на сватбата на най-добрата си приятелка с пяна на косата. Ще те поливам с чашата си вода от време на време , за да се доизкъпеш там.
Щях да извъртя очи, но преди да го направя той ме дръпна с необуздана сила към гърдите си и махна кърпата, която ни разделяше. След това започна да върви към душ кабината и ме буташе към нея, докато бях в гръб.
- Хари, много е тясно, стига.
- Ще се наместим.
Иначе през половината време не може да намери решение за каквото и да е било, но щом става въпрос за това винаги излиза с някакви налудничави идеи и ако го питаш знае как да оправи всичко.
Влязох, залитайки леко в душ кабината, а той влезе след мен, но беше по боксерки.
- Новата ти прическа ми харесва.
- Благодаря.
Това бяха малкото нормални неща, които си казахме.
Започнах да си търкам косата набързо, обръщайки се с гръб, а водата намокри косата му и той затвори очи също като мен. Не че не се обръщах да го поглеждам де.
- Мина толкова много време и ти все още се притесняваш от мен.
Каза небрежно той, а аз се обърнах към него. Дразня се като ми каже така, въпреки че може би е вярно. Отчасти. Не, не е. Не се притеснявам. Да.
- Не се притеснявам.
Обърнах се към него. Той вдигна вежди снизходително и взе сапуна.
- Прекалено си срамежлива.
- Не ме е срам!
Вече наистина се дразнех. Не искам постоянно да казва това. Предизвиках го, защото той остави сапуна и се доближи до мен, докосвайки гърдите ми с ръце. Но го правеше толкова нежно, добре, как да стоя спокойно?
- Наистина?
Аз застинах и вече думите не излизаха толкова лесно от устата ми.
Ще му докажа, че не ме е срам. Дори и да треперя от това негово докосване. Но настръхването не означава срам, просто въздействие.
Той се отдръпна, мислейки се за прав и започна да тръска косата си.
- Ау, ау, очите ми!
Сложих ръка на лицето си, правейки точно като него. Все още обмислям да направя това, което ще направя, но .. ще му покажа, че не ме е срам чак толкова много.
- Не се преструвай.
Аз клекнах, за да изглежда по-достоверно и постоянно изплаквах очите си с вода.
- Имам сапун в очите, пари.
Усетих как той спря да се изплаква и сега беше моментът.
~~
Гледна точка на Хари
Мислех, че ми се шегува заради шегата, която и направих по-рано, но изглеждаше сякаш я пареше наистина. Наведох се леко, за да видя дали е добре, а тя вдигна глава за части от секундата и просто ми дръпна боксерките. Заклевам се, това беше последното, което очаквах. Дръпна ги, просто ги дръпна и те падаха леко по краката ми. След това се изправи и ме огледа и сега аз бях този, който се чувстваше странно. Това момиче определено не е толкова невинно, колкото се представя, не че не го знаех досега. След това отвори вратата на душ кабината и излезе, взимайки кърпата си.
- Между другото имаш хубаво дупе.
Усещах напрежението в гласа и, очаквайки да и се подиграя, но ми харесва смелостта и. И този път не е пияна, за да направи такова нещо. Но определено ме изненада. Искаше да се покаже като .. лидер, да ме накара да се почувствам неловко, както аз правя с нея, но с мен ще стане доста трудно, въпреки че ходът и беше хм ... приятен. Погледна ме за последно и излезе от банята, а аз побързах да го направя след нея като се изплакна напълно.
Излязох, а тя не беше в стаята, но видях, че роклята, която си беше купила, не беше в гардероба. Отишла е да се преоблече. Е, ще направя същото. Започнах да слагам ризата си, след като се избърсах с кърпата.
===
Бях с костюма и лилавата вратовръзка, с която се разправях пет минути. Имах малко лилаво цвете в горния джоб на сакото и единственото, което беше рошаво, е косата ми. Въпреки че се подстригах все още си е рошава. Вратата на спалнята ни се отвори, точно когато се пръсках с парфюм, а аз се обърнах напълно зашеметен. Напълно пленен.
Роклята и стоеше толкова добре, изглеждаше толкова чаровна. Сигурно се е бавила толкова време заради прическата. Косата и беше на една страна и беше сплетена на дълга плитка, но от другата страна се спускаха няколко кичура и изглеждаше почти небрежно, което ми допада. Роклята и се състоеше от няколко цвята, до кръста беше черна и беше без презрамки, но деколтето по средата беше изрязано, показващо не прекалено, но достатъчно, за да се забележи. Имаше миниатюрен колан, точно където черният цвят се преливаше с тъмно лилав, след това лилавият с още по-светло лилав, докато най-долната част не стигаше до чисто бяло.
Единственото, което липсваше, беше .. колие. На празния и нежен врат. И, разбира се, аз, държащ я за ръката, но и двете ще бъдат допълнени.
- Красива си.
Тя се усмихна кротко.
- Ти също, признавам. Съжалявам за по-рано, не трябваше да правя това ..
Приближих се до нея и махнах един кичур от лицето и.
- Доказа ми, че не те е срам от мен.
- Направих ли го?
Тя сложи ръце на косата ми, дърпаща я назад. Само кимнах леко, за да я удовлетворя. Всъщност го направи наистина и ме изненада, което е най-важното.
-Имам нещо за теб.
Извадих колието от една малка кутийка и го отворих пред нея, а тя го гледаше с усмивка.
- Много е красиво, Хари.
Боже, Зейн, благодаря ти. Трябва наистина да почерпя този цар на романтиката.
Колието беше много нежно, беше бяло и имаше доста перли по него. Закачих го на врата и, а тя ме целуна леко, но достатъчно за да ме накара да искам още.
- И аз ще направя нещо за теб.
Тя отиде до мивката и намокри ръката си, след това дойде до мен и започна да глади косата ми назад.
- О, не и това ..
Тя не каза нищо, продължаваше да го прави и след това извади от някъде лак за коса.
- НЕ искам това нещо.
- Хари, довери ми се.
Каза настоятелно и напръска косата ми, а аз вече усещах как се залепя.
- Много по-добре.
Погледнах се в огледалото. Добре де, не беше зле. Нямаше стърчащи кичури, направила ми е лек перчем, но къдриците надделяваха.
- Харесва ти, знам.
Тя докосна удовлетворено колието си и си взе чантата.
- Тръгваме ли?
Сложих плика с подаръка за сватбата във вътрешния си джоб и я хванах за ръката.
- Тръгваме.
~~
Гледна точка на Кейтлин
Това място е вълшебно. Имаше столове навсякъде и повечето хора бяха дошли, имаше малко червено килимче и Зейн беше вече там, а Лола не се беше появила все още. Ох, добре, че сме навреме. Олтарът беше направен от цветя. От бели орхидеи, които се увиваха около малки решетки. Зейн изглеждаше много добре, беше с черен костюм и чакаше търпеливо бъдещата си съпруга. Погледнах обстановката вътре в ресторанта и познах техните столове, защото на единия пишеше „ Г-н Малик", а на другия „Г-жа Малик". О, толкова е сладко.
Навън времето беше прекрасно и слънцето почти беше залязло. Фотографът стоеше отстрани и правеше снимки още от сега. Снима мен и Хари, ох, това чувство е толкова хубаво, а дори аз не съм булката. Не мога да си представя как се чувства Лола. Емили и Сара бяха шаферки и си говореха с останалите, после застанаха до мен. Хари застана на мястото до Зейн, а аз застанах на мястото зад където трябваше да е Лола.
- Хора, ужасно се вълнувам.
Виждаше се чистата радост в очите и гласа на Зейн.
- Представи си Лола да не дойде.
И двамата погледнахме към Хари безкористно, а той само вдигна рамене, подхилквайки се. След това подметна още няколко шеги, докато изведнъж се умълча. Бях се обърнала към Ем и Сара, но след като отново преместих поглед към Зейн и Хари видях и някой друг.
Какво по дяволите търси Майк тук?
Стъписах се и прошепнах на Ем, че това е той, а тя каза на Сара. И най-странното беше, че двамата със Зейн си стиснаха ръцете.
- Какво става, Майк?
Зейн му говореше с усмивка, а аз погледнах през двама им, за да срещна презрителния поглед на Хари.
Напрегнатост. Това чувствах, когато Майк се обърна към мен.
- Знаех си, че ще се срещнем отново, Кейтлин.
Погледнах го, след това отново погледнах иззад гърба му, за да видя и Хари, който не откъсваше очи от нас.
Отне ми повече време , за да напиша тази глава , не знам защо , но поне вече го направих. Трудих се много и ще съм благодарна да гласувате и коментирате какво мислите , че ще се случи и да давате теориите си и да кажете мнението си като цяло. Благодаря. :)