Слънчевите лъчи огряваха лицето ми. Отворих леко очи и се протегнах. Изправих се в седнало положение и прокарах пръсти през косата си. Часът беше осем, така че едва ли Дани и Пери са се събудили. Станах от леглото и отидох в банята. Измих зъбите си и сресах внимателно косата си. Отидох до гардероба и изкарах една широка тениска и едни къси панталонки. Отидох първо до стаята на Пери. Влязох безшумно като се уверих, че все още спи. Затичах се към нея и скочих върху нея. Тя изпищя, а аз се засмях силно.
- За бога Ребека. Знаеш ли как ме изплаши? - изпищя отново тя и започна да удря ръката ми. Продължавах да се смея, но смеха ми замря, когато Пери ме ощипа. Извиках леко, а тя ми показа среден пръст.
- Знаеш ли колко много те обичам? -усмихнах се широко и я прегърнах. Тя изпуфтя и също ме прегърна.
- Какво искаш?
- Идеи как да събудим Дани? - подсмихнах се. Тя поклати глава и стана от леглото. Излезнахме от стаята и тръгнахме към тази на Дани. Пери отвори безшумно вратата и влезе, а аз я последвах. Отидохме до нощното и шкафче и взехме чашата, която Дани беше донесла вчера. Пери отиде в банята и след малко се върна с чаша пълна с ледена вода. Изкисках се тихо. Пери се приближи бавно до леглото на Дани и след малко се чу вик. Започнах да се смея, а Дани ни подгони. Тръгнахме, тичайки към долния етаж. Влязохме в банята и се заключихме все още смеейки се.
- Излизайте. - извика и започна да блъска по вратата.
- Никога. - извикахме на свой ред и се засмяхме.
- Знаете ли, непоправими сте. - чухме я как въздъхва и тръгна на някъде. С Пери се спогледахме и отключих вратата. Излязохме и отидохме в кухнята. Изпищяхме, защото Дани ни заля с вода. Тя се спукваше от смях, а ние я гледахме с убийствен поглед.
- Сега сме квит. - изплези ни се. Извъртях очи и взех една купа и зърнената закуска. Напълних я като сложих малко мляко.
- Момичета, днес имам интервю от 13 часа, така че ще ви оставям след малко, за да се оправям.
- И къде ще е интервюто? - попита Пери, докато правеше омлета си.
- В издателска къща "Book Entertainment". - отговорих й и след това набутах една пълна лъжица със зърнена закуска в устата си. След малко Пери и Дани започнаха да ядът. Опитах се да си взема малко от чинията на Дани, но тя ми удари ръката и ме погледна лошо. Нацупих се.
- Хайде де. Дай да пробвам какви вкусотии прави Пери.
- Не се прави, че преди не си ги яла.
- Хайде де. Само едно късче.
-Офф, добре. - изпуфтя и се облeгна на стола. Усмихнах се широко и си взех малко от омлета. Изядох го и станах. Целунах бузите им и тръгнах към втория етаж. Влязох в стаята ми и отидох до гардероба. Извадих една бяла рокля и един черен колан. Отидох до банята, за да изсуша косата си. След като я изсуших, сложиш малко гланц на устните си и малко спирала. Върнах се в спалнята и облякох роклята като сложих черното коланче на кръста си. Сложих си черни обувки с лек ток и слязох долу.
- Лол, Бека. Да не си се нагласила случайно за секси съседа ти? - попита Пери, а Дани се засмя.
- За бога, Пери. Спри се с този "секси" съсед. - направих въздушни кавички, но истината беше, че е наистина секси. Извъртях очи и взех ключовете и телефона си в ръка.
- Като се прибера ще отидем да ви извадим ключове.
- Добре, а сега побързай да не изпуснеш твърде секси съседа си. - намигна ми Пери. Извъртях очи и тръгнах към вратата.
- Ще ме накарате да ви заключа някъде някой ден. - изпратих им въздушна целувка и излязох. Тръгнах към асансьора, но вратата на апартамента на Хари се отвори. Защо точно на мен? Пери ме прокле.
- О, здравей Ребека. - усмихна се самодоволно. Въздъхнах.
- Здравей, Хари.
- Прекалено много шум вдигате Ребека. Аз какво ти казах? - започна да се приближава към мен.
- Ти каза да не вдигаме шум след 22, е ние не вдигаме шум след 22. - отстъпих назад. - Сега ме остави, защото имам работа за вършене.
- Мм, много си секси в тази рокля. - продължи да се приближава към мен. Отстъпвах назад, но накрая се сблъсках със стената. Той се подсмихна и се приближи максимално към мен. Приближи главата си до врата ми и издиша в него, - Парфюма ти е много хубав. - целуна врата ми, а аз настръхнах. Тези устни са толкова меки. Притворих леко очи и въздъхнах. Хари се отдръпна от мен и се усмихна самодоволно. - От сега нататък не вдигай много шум. - намигна ми, завъртя се на петите си и тръгна по стълбите. Преброих до 80 и натиснах копчето за асансьора, за да не се засичам с Хари. Докато излизах от блока, извадих телефона от чантичката си, защото исках да си викна такси. Точно, когато щях да натисна зелената слушалка видях черен джип Range Rover, а на него беше облегнат Хари с черно кожено яке, бяла тениска, комбинирани с черни прилепнали дънки, а на очите си имаше черни Ray Ban очила. Идеално.
- Качвай се в колата. Ще те закарам. - каза ми той, отваряйки вратата на джипа, точно до шофьорското място.
- Няма! - казах окончателно с раздразнение. - Ще си викна такси.
- Това не беше молба, а заповед. - каза с повдигната вежда. - Нали се досещаш, че дори и да се дърпаш пак ще успея да те вкарам в колата ми. - намигна ми със самодоволна усмивка.
- Какво искаш Харолд? - извъртях очи.
- Първо, казах ти да не ме наричаш така и второ, искам да се качиш в шибаната кола и да те закарам. - каза раздразнено.
- А аз ти казах, че няма да се кача. - повиших леко тон.
- Оф, щом го искаш по трудния начин... - Хари се отблъсна от колата и тръгна към мен. Настръхнах. Не знаех какво да правя. Не можех дори да реагирам. Докато се осъзная какво става, Хари ме беше преметнал на рамото си и ме носеше към тъпата си кола. Удрях го по гърба и се опитвах да се освободя от хватката му, но осъзнах, че няма смисъл, тъй като той е много по-силен от мен. Той ме остави на предната седалка до шофьорското място и затвори вратата. След няма и минута Хари вече се намираше зад волана и запалваше колата. Изпуфтях и се обърнах към прозореца.
- Къде да те закарам? - попита.
- Book Entertainment. - въздъхнах.
***
След 15 минути вече бяхме пред огромната сграда. Толкова е красива. Погледнах колко е часа и установих, че имам още 10 минути до интервюто. Откопчах колана си и излязох от колата, затръшвайки вратата. След по-малко от секунда Хари вече беше излязъл от джипа си. Тръгнах към входа на сградата, но изведнъж усетих ръката на Хари около лакътя ми. Обърнах се на секундата. Когато ръката му докосна кожата ми през цялото ми тяло се разнесе електричество. Настръхнах. Той ме гледаше право в очите.
- Да имаш да ми казваш нещо? - повдигна едната си вежда.
- Не? Какво да имам да ти казвам точно на теб? - попитах саркастично и извъртях очи.
- Можеше да кажеш поне едно "Благодаря, Хари, че ме докара". - намигна ми той и пусна ръката ми.
- Благодаря, Хари, че ме докара! - казах с преправен глас и се обърнах готова да вляза в сградата. Чух Хари как въздъхва. Точно когато отворих вратата на издателската къща, чух как затръшва вратата на колата си и потегля.
*Гледна точка на Хари*
Добре, какъв и е проблема на тая кучка? Исках просто да я закарам, а тя се тръшка като някво бебе, пфф. Защо ми пука изобщо? Извадих телефона си от джоба на дънките и набрах номера на Лиам. След третото позвъняване той ми вдигна.
- Хей, бро.
- Здрасти, Лиам, как си?
- Ами добре, а ти?
- Супер, какво ще правиш довечера? Искаш ли да излезем с момчетата на бар?
- Ами да. Може. Към колко и в кой? - попита ме Лиам.
- В 8:00 РМ, пред бар "Night Club", съгласен?
- Добре, до после, бро.
- Чао, брат. - казах и затворих. Звъннах и на другите момчета и се разбрах и с тях, тръгвайки към апартамента на Зейн.
*Гледна точка на Ребека*
- Добър ден, господин Чон. - усмихнах се и се здрависахме.
- Здравейте, госпожице Прайзис. Прегледах папката Ви и съм доста впечатлен. Имате доста добри оценки, а сега ще учите в Ню Йорския университет. Това е чудесно.
- Благодаря Ви, това означава наистина много за мен.
- Бих се зарадвал, ако работите за мен, защото госпожица като вас с такива високи класификации не се среща често, а вие наистина имате доста добри оценки.
- Много, много, ама наистина много Ви благодаря, господин Чон!! - усмихнах се широко.
- Радвам се, значи ще идвате на работа всеки вторник и четвъртък от 9:00 АМ до 2:00 РМ, а останалите дни ще ходите на лекции в университета, съгласна ли сте?
- Напълно съм съгласна! - усмихнах се.
- Чудесно! Тъй като днес е събота ще Ви чакам с нетърпение във вторик. Секретарката ми ще ти покаже офиса ти, а заплатата ти е 11 000 долара на месец.
- Добре. Това ли беше всичко? - попитах учтиво и изчаках да отговори.
- Да, Довиждане! - той стана и се здрависахме.
- Довиждане, господин Чон!
Излязох от сградата и си извиках такси.
***
Вратите на асансьора се отвориха, а аз влязох вътре, натискайки 3ти етаж. Изчаках търпеливо и си извадих ключа за апартамента. Когато асансьора спря и вратите се отвориха, излязох и отключих входната врата. Събух неудобните си обувки и влязох в хола. Пери и Дани седяха на дивана и гледаха "Петдесет първи срещи". Бяха гушнати и плачеха. Хахах, толкова са смешни. Дори не забелязаха, че някой ги наблюдава, тцтц. Прокашлях се, а те веднага скочиха от дивана.
- Как мина?! - попитаха в един глас.
- Амиии... ВЕЧЕ РАБОТЯ КАТО РЕДАКТОР НА КНИГИИИИ!!! - изкрещях от радост, а те веднага се включиха и изтичаха до мен и ме гушнаха силно в мечешка прегърна. Толкова ги обичам!
- Честитоооо! - извика Дани.
- Това определено трябва да се празнува! Тази вечер отиваме на дискотека! - каза Пери и се усмихна лукаво - и да знаете, че няма НЕ! - добави строго.
- Добре, добре, хаха. - казах и всички се засмяхме.
- Е, тогава да се оправяме, че вече е 4 часа. - намигна ми Пери. Кога беше минало времето?