*Гледна точка на Ребека*
- Ребека, слизай веднага, защото ще си изпуснеш полета! - извика майка ми от долния етаж. Всъщност бях станала от много време просто майка ми не бе разбрала. Отворих вратата на стаята си и видях висок силует с вдигната ръка, свита в юмрук, канейки да почука най - учтиво на вратата. Но уви! Изпреварих я.
- Добро утро, мамо! - прекрачих прага и прегърнах майка си, а след това целунах бузата й. Тя беше облечена със синя рокля, която стигаше малко над коленете й. Около сините й очи имаше небрежно нанесена очна линия, а на перфектните й мигли беше сложила малко спирала.
- Миличка, след половин час тръгваме. Още си по пижама. Марш в банята! - заповяда ми.
-Да, да, мамо! Влизам. - затворих вратата пред носа й и тръгнах към собствената си баня. Съблякох меката си пижама и пуснах топлата вода. Наместих се под душа, докато водата се стичаше по раменете ми. Живея сама с майка ми и малката ми сестричка Кейти, която е на 4 в малкото градче Сиатъл, Вашингтон, но днес заминавам за Manhattan, Ню Йорк. Там ще живея в голям апартамент в центъра на града. След 1 седмица ми е интервюто във издателската къща "Book Entertainment" ,където ще работя като стажант. Ще уча в Ню Йорския университет. Дано си намеря нови приятели. Толкова се вълнувам. Спрях водата и увих халата си около мокрото ми тяло. Излязох от банята и отидох до шкафа ми. Повечето ми дрехи и обувки бяха в куфарите. Извадих бельо, черен потник, червено-черна риза и дънкови къси панталонки. Когато се облякох, обух черните си обувки Vans и седнах пред тоалетката. Сложих си малко спирала около сините ми очи и гланц за устни. Погледнах часовника. Беше време да тръгваме. Огледах като за последно стаята, в която съм прекарала детството си. Ще ми липсва всичко тук. Слязох и се огледах. Майка ми и Кейти вече ме чакаше в колата. Излязох и заключих. Качих се отпред до шофьорското място и погледнах към къщата.
- Готова ли си да тръгваме? - прекъсна мислите ми майка ми.
- Да. - отговорих и се облегнах на прозореца. Потеглихме.
***На летището***
- Пасажерите на полет 187, Манхаттан, Ню Йорк, моля да тръгват към самолета!
- Е, мамо... Аз ще трябва да тръгвам! - казах и я гушнах. - Обичам те! Ще ти звънна веднага, когато пристигна. - Кейти плачеше и се криеше зад крака на мама. Толкова е сладка. Ще ми липсва. - Кейти, ела да те гушна. - казах и разтворих ръцете си, клякайки.
- Како, защо трябва да си тръгваш. Много ще ми липсваш, Бека! - тя дойде и ме гушна силно и проплака.
- Спокойно, Кейт. Ще идвам да те виждам често, а и с мама също може да дойдете в Ню Йорк. - усмихнах се и я целунах по бузата. - Аз трябва да тръгвам. Ще ви се обадя, когато пристигна.
- Обещаваш? - майка ми вече плачеше. Разбирам я.
- Обещавам. - отговорих и взех куфарите си, тръгвайки към самолета.
- Обичам те, мила! Пази се!
Погледнах към Кейти, която се гушкаше в мама и плачеше заедно с нея.
***
Седнах на предназначеното за мен място. След 5 минути самолета щеше да излети.
- Здравей, красавице, тук свободно ли е? - попита едно момче на моите години и посочи мястото до мен.
- Да, разбира се "красавице". - намигнах му и двамата избухнахме в силен смях. Всички забиха погледи в нас, но не ни пукаше особено.
- Е, как се казваш? - момчето ме гледаше с кехлибарените си очи и се усмихна.
- Ребека Прайзис, но ми казвай Бека! - отговорих му и отвърнах на усмивката. - Ти как се казваш?
- Лиам Пейн, приятно ми е, Бека. Откъде си, красавице?
- Как да бъда сигурна, че не си сериен убиец и не искаш да ме убиеш или нещо такова? - погледнах го.
- Сериозно ли ти изглеждам на сериен убиец, красавице?
- Оу, ами да прав си. Изглеждаш прекалено...как да кажа... Просто не ставаш за сериен убиец, хах! - засмях се.
- Радвам се, че изяснихме това. Та, откъде си? - отговори ми Лиам и се изплези.
- Сиатъл, а ти? - попитах го.
- И аз. Чудно ми е как не съм те срещал до сега. Такава прелест не се изпуска от поглед. - той ми намигна, а аз се изчервих, като домат.
- Ти да не би да флиртуваш с мен? - попитах го и се засмях.
- Аз? Да флиртувам? Пфф... Неее! - искрена усмивка заигра на устните му.
- Щом казваш.
-Моля, закопчайте коланите! - каза пилота. - Излитаме след броени секунди.
Закопчах колана си и се отпуснах. Излетяхме.
Авторска бележка: Това на снимката е Ребека Прайзис <3