One Republic - Feel again
Drake ft. Rihanna - Take care
Гледна точка на Хари
Може да се каже, че Луи вече заживя с нас. Остана да спи в къщата за пет или шест дни, забравих им бройката, и през това време не се случваше кой знае какво. Всяка сутрин просто се събуждах сам или най-често Ан лежеше на възглавницата, където трябваше да е Кейт. Целият ден просто я нямаше, беше на работа следобед и след това не се прибираше веднага, ходеха до Розовата жена, понякога и аз ходех. Вечерта винаги беше много изморена, защото или е работила прекалено или е вървяла много или коремът я боли, защото е яла прекалено много.
През времето , с което не беше с Луи , беше с Лола. Или с Емили. Просто прелестно. Аз прекарвах ужасно много време във фитнеса , вчера и Зейн беше с мен. Бабите там започнаха да се умножават и имам чувството , че единственото , което чувам са ченетата им. Или стичащата се пот от мишниците на един мъж , който просто всеки ден застава до мен и може би космите му там могат да се нарекат „скромна„ горичка.
Луи видя Ан миналия ден и питаше разни неща за нея, много се дразня като питат за нея, и какво като е толкова слаба, какво като се движи бавно, какво като не е перфектният цвят? Това ли е най-важното, по дяволите, как изглеждаш, а не каква стойност носиш за някого? Днес очевидно съм се събудил с краката наопаки. Чувствам се тъпо, защото се случва точно това, което не искам. Не искам от самотата си да започна да ходя на барове, да не спра да пия, защото няма с кого да си говоря или пък да позволя на някакви момичета да се доближават повече до мен, отколкото трябва, защото в очите им виждам само един човек. Постоянно си повтарям, че това е временно, но сериозно започва да ми писва да си мълча. Не че Луи е лош човек, нищо не ми е направил, нищо не ми е казал, просто .. трудно е да се държиш мило. Трудно е. Понякога е трудно, дори и да знаеш, че го правиш заради някого и че жертваш нещо.
Може би поне веднъж ще се опитам да обясня как се чувствам на Кейтлин .. с думи. Дразня се, защото която и приятелка да беше дошла, не че имам ужасно много близки, повечето са кучки, но ако имаше такава тя много добре знае, че не само нямаше да прекарвам толкова време с нея, дори щях да я игнорирам. Но всичко не е само заради Луи, това нещо с работата също е прекалено. Защо по дяволите иска да работи толкова часове? Да не би хората в библиотеката да се редят на редички и да имат прекомерното желание да четат, че тя да няма време да се прибере по-рано и да види милия и самотен Хари, който има нужда от нея? Да, съмнявам се.
Явно това ще е поредният ден във фитнеса. Но когато се приберат определено ще говоря с нея. Кой знае дали ще се сети да ми звънне през деня.
..
Гледна точка на Кейтлин
- Благодаря ти, че даде тези пари, наистина.
Луи беше изтеглил парите, за които го помолих още на следващия ден и след като още тогава платих първия наем и платих, за да подобрят интериора на мястото, с Лу ходим там всеки ден. Боже, искам да видя лицето на Хари, когато види това място завършено. Толкова много ще се зарадва и съм много щастлива, че ще направя нещо хубаво за него.
Колкото до Лу, знам, че трябваше да направя всичко това сама, но щеше да отнеме много повече време, а и аз ще му върна парите, когато мога. Не знам защо имам чувството, че Хари е малко раздразнен напоследък. Добре, не е само чувство, а факт. Много добре знам за какво е или поне така мисля, но в живота си той ще се сблъсква с много такива моменти, ако аз не му помогна да спре да мисли така, кой би? А и съм сигурна, че не е само заради Лу, просто ако искам да направя това нещо, което съм планирала се изисква повече време и усилия. Не мога да стоя по цял ден с него и да очаквам нещата да имат резултат, след като дори не съм тук, за да виждам как върви работата. А и все пак трябва да изкарвам пари. Но ако той нарисува една картина печели много от нея и няма смисъл да работи до късно за една заплата. Не всички имаме такива таланти, какво да направя, в началото винаги е трудно.
Луи отиде да купи сладолед, а аз стоях до работниците, по-точно отвън и се чудех какво още трябваше да купя, въпреки че вече всичко от списъка го имаше. Не ми останаха доста пари, поне им бях платила предварително. Те започнаха преди пет дни и бяха много напред с работата, мисля, че много скоро трябва да са готови. Радвам се, че все пак мястото си имаше някакви неща и беше боядисано, въпреки че това не ми помогна кой знае колко, защото пребоядисаха. Имаше огромен абажур и приличаше малко на бална зала, но точно така си го представях, искам да носи .. класа, доколкото е възможно с моя бюджет. Но всъщност не съм купувала от най-евтините неща, искам да бъде запомнящо се, искам да носи аурата на свободата, на съвършенството и на любовта. Става ми много хубаво, представяйки си това място пълно с хора, аз и Хари стоим на една страна и той ме поглежда с омайващ поглед и ми благодари. Ох, дано нещо не се провали.
Точно преди Лу да донесе сладоледите Емили ми звънна.
- Здравей, мамче!
Казах и, чувайки Трейси леко отстрани.
- Здравей, Кейт. Как върви работата?
- Нормално.
Бях и казала за плановете си, както и на Лола. Но мисля, че Зейн не знае, защото знаем колко обича да се изпуска.
- Извинете, но кой цвят трябваше да сложим тук?
Един от работниците се обърна към мен, а аз му казах да изчака малко.
- Заета ли си?
- Не много, просто трябва да съм тук и да следя работата им.
- Ъм .. аз щях да те питам нещо, но остави.
- Не, кажи.
Казах на Луи кой цвят искам и той стана, за да им каже.
- Просто с Рик искаме да имаме една вечер .. сами и .. се обадих на детегледачката, която ни е приятелка и сме викали един два пъти, но е заета и не знаех на кого да се обадя.
- В колко часа?
- Ами след час.
Работниците свършват късно, а и в момента работят повече, за да може да ускорят процеса и да бъдат готови по-скоро. Но не исках да отказвам на Ем.
- Аз няма да мога, но ..
Тя въздъхна и исках да и дам малко време с Рик. Боже, Хари ще ме убие.
- Но .. Хари може да е свободен. Не се притеснявай, обади му се.
- Не, не, няма да се обаждам на него.
Тя веднага отказа и вече си представих как той и се развиква, че няма време.
- Не, Ем, направи го, аз ще му се обадя да му кажа предварително.
- Ще попитам Рик и тогава ще видим. Благодаря ти.
- Няма проблем. Ще се чуем.
..
- Не ми казвай, че току-що я накара да се обади на Хари, за да може да гледа детето и.
- Лу, тя му е .. полусестра. И без това ще е хубаво да се сближат, а и да види какво е да имаш дете ..
Лу скръсти вежди и ме погледна иронично.
- Ти да не искаш да правите бебе?
- Лу! Не, просто Хари има нужда от това, а и той ми каза, че Трейси го успокоява по някакъв начин.
- Звънни му тогава де.
- Правя го, но не ми вдига. Сигурно пак е във фитнеса.
...
Гледна точка на Хари
Днес не ходих на фитнес, а отидох на бокс, защото отдавна не се бях „изливал на боксовата круша". Почувствах се по-добре и легнах на леглото, след като се изкъпах. Телефонът ми звънна, точно когато затворих очи за секунда и беше .. за какво по дяволите ми се обажда Емили?
- Ало?
- Ами .. здравей, Хари.
- Здрасти.
- Да .. да не те събудих?
- Не.
- Ами .. ох ами вие чухте ли се с Кейт? Имам предвид, тя каза ли ти за ..
Не, разбира се, че не сме се чули. Кой съм аз, че да ми е казала каквото и да е било.
- Не. За какво да ми каже?
Тя издиша силно, очакваща да и кажа друго. Да, Емили, и аз предпочитам да знаех за какво говорим.
- Ами просто се нуждаех от някой да гледа .. Трейси и Кейтлин беше заета и ми каза, че може би ти .. ще можеш .. но сигурно и ти си зает.
- Значи ти е казала, че аз си нямам работа и мога да стана детегледачка?
Сопнах се без изобщо да мисля, а тя замълча. Почувствах се тъпо. Не толкова да не обидя нея, а защото трябваше да знам за нещо, за което дори нямах представа. И сега какво да и кажа, да си гледа работата?
- .. хубаво. Но я доведете вие.
- Сигурен ли си?
Щях да и кажа „ Мисля, че ми оставяте голям избор", но просто смънках „да" и тя започна да ми благодари една минута.
...
Това не се случва. Връчиха ми детето в една ръка и две торби с разни памперси, играчки, млека. За няколко часа ли ми я оставят или за няколко дни?
Махнах и се усмихнах прекалено фалшиво, докато тръгнаха, след това влязох в къщата и се хванах за главата, оставяйки детето на дивана. Боже, това дете е толкова малко. Как го дадоха точно на мен? Емили ми каза хиляда и едно неща какво трябвало да се прави, какво не трябвало. Защо по дяволите се съгласих? Видях, че Кейтлин ми беше звъняла след като говорих с Емили, и за какво ми е звъняла, да ми каже, че ще гледам Трейси, докато тя е била заета?
- Мамка му.
Олекна ми, а детето ме погледна и заплака. Перфектно. Взех я от леглото и реших да се кача горе с всички торби. Трейси не спираше да реве в ухото ми, а аз я тръсках и и казвах „шшт", докато се качвах по стълбите.
- Да не си гладна?
Дадох и биберона, а тя държеше устата си отворена и той падна напълно оплюнчен на килима. Погледнах я, а когато и тя ме погледна спря да плаче и протегна ръка, за да ми хване косата. Хванах малката и ръка и я върнах обратно на мястото и, а тя започна да реве отново. О, няма да ти дам да ме скубиш и да ми се качиш на главата, независимо дали си ми полусестра или не. Извадих млякото и го доближих до устата и. Седнах на спалнята и я сложих да седне между краката ми. Хубаво, не е най-подходящата поза. Вдигнах я и я държах както се предполага, че трябва да се държи бебе. Недоволстваше първоначално, но после започна да мига бавно и да пие от млякото жадно.
Усмихнах се. Не е чак толкова зле, Трейси, нали? Не знам откъде знаех, защото с бебета нямам никакъв опит, но я поставих зад гърба ми, за да се оригне и когато го направи отново започна да реве. Сериозно? Наяде се и отново започваме същото? Тя отново се протегна към косата ми, но аз направих същото както преди.
- Сигурно майка ти не ти прави така , но затова е тук батко Хари.
Звуча като пълен идиот, така се и чувствам. Взех няколко месечното бебе и го вдигнах нагоре из стаята, завъртявайки я няколко пъти, а тя започна да се смее. Така се прави. Направих го още няколко пъти и ми стана забавно. Да, много забавно, докато не изля млякото, което беше изпила върху бялата ми тениска. Повърна върху мен. Не че не ми се е случвало друг път, Кейтлин също го е правила. Оставих я на леглото, а тя стоеше неподвижно и ревеше там. Отидох до гардероба и свалих лепящата тениска с жълта течност отгоре. После влязох в банята и изплакнах лицето си. Ще бъде дълга нощ.
След като си сложих друга тениска и излязох от тоалетната пристъпих в спалнята, която .. ъгх, върнах се в тоалетната, за да се уверя, че тази миризма не идваше оттам, въпреки че някакси ми се искаше, защото не мога да си представя какво ме очаква. Колкото повече се приближавах до бебето, толкова повече ме удряше миризмата. Вдигнах я, но не докосвах друга част от тялото и, освен ръцете и, а тя се плюнчеше и имаше сополи, сълзи и повръщано и всичко се смесваше и нямам представа какво да правя, просто отидох до мивката и намокрих цялата си ръка и избърсах лицето и, а тя не спря да плаче, защото усетих как водата беше доста студена.
- Шшт.
Мислех, че миризмата е само от повръщаното, поне ми се искаше. Когато влязох в спалнята поглеждах ту към Трейси, ту към пакета с памперси. О, боже. Ядосан съм на Кейтлин, но искам да си беше тук сега, за да може да ме отърве от всичко това. Реших, че ще я чакам, но след като стоях известно време на леглото и не само, че едвам дишах, но и детето не спираше да реве и беше като аларма, като транс, от който не може да излезе. Просто станах и я вдигнах изведнъж, а тя се засмя. Не, няма да те въртя отново. Не че има какво още да повърнеш. Сложих я на голямата спалня и около мен имаше хиляда неща. Имаше памперси, някакви пудри, които Емили ми казваше, че се слагат, кремове, играчки, за да я занимавам и най-важното, което ще ми трябва – двете ми ръце. Изобщо не знам как се прави това, боже, не трябва да е толкова сложно, просто махам памперса, слагам другия и готово. И малко пребърсвам преди това.
Свалих малкото и боди и се борех две минути с чорапогащите , след това вдигнах малката рокля и отлепих памперса , дърпайки леко , за да видя много ли е зле. Подаваха се някакви кафяви работи , прелестно. Махнах го , вдигайки двата и крака , а през това време тя се дереше от рев и и дадох играчки , но не помагаха особено.
Извадих мокри салфетки и започнах да я бърша , а допълнителните звуци , които издаваше ме напрягаха още повече. И на двамата не ни е приятно , мила. Гледах да не я натискам много , боже , точно аз знам как да съм нежен , но не мога да сравнявам това малко бебе с тялото на Кейтлин . Съвсем полудявам.
Сипах пудри и кремове, изобщо не знам какво количество, само знам, че цялото и дупе стана бяло и се закашлях от пудрата, размахах ръце и отново видях стърчащите и кичури коса. Извадих един памперс, вдигащ краката и отново. Плачът се увеличи и за момент се наведох над нея и я погледнах отблизо.
- Защо плачеш? Защо? Щях да те оставя да ходиш наакана , ако не беше миризмата.
Тя хвана кичур от косата ми и отново започна да се радва. Това беше рай за ушите ми, въпреки че все още бучаха. Хубаво, щом това е начинът. Бях наклонен към нея, а тя ме скубеше и не беше най-приятното нещо, но успях да залепя някакси памперса и най-накрая да се оправя. Вдигнах се и се разтегнах назад, определено не беше най-нормалният начин за сменяне на памперс, почти не виждах, защото трябваше да стигам до лицето и, за да ми пипа косата.
- Сега ще заспиш.
Въртях се заедно с нея из стаята и това приспиваше повече мен, отколкото нея. Накрая просто легнах, а тя лежеше върху гърдите ми и тогава си казах, че не е чак толкова лошо, но като си представя всичкия рев ми става лошо. Поне сега е тиха и си смуче биберона и не мърда и не повръща и не се изпуска. Всичко е много по-хубаво, когато някои хора просто спят.
Но пък нервите ми се вдигнаха в момента, в който чух входната врата да се отваря.
...
Гледна точка на Кейтлин
Хари не ми вдигаше и не знам какво е станало с Трейси, защото когато се обадих на Емили телефонът и беше изключен. Дано да се е съгласил, дано. Луи беше доста изморен и набързо си пожелахме лека нощ и аз се отправих към спалнята с кутия сладолед от любимия на Хари. Може би накрая ще ми благодари, че е гледал Трейси, може да му се е отразило добре. Ако изобщо е приел.
Открехнах вратата и видях най-сладкото нещо. Трейси лежеше върху Хари и двамата бяха със затворени очи, но неговите се отвориха в момента, в който влязох и той моментално вдигна бебето и го сложи леко на леглото, ставайки.
- Здрасти.
Показах му сладоледа с ръка, а той само вдигна вежди. Уцелила съм прекрасното му настроение. Хубавото е, че поне се е съгласил да гледа Трейси. Хубаво, ще се държа нормално и няма да показвам, че съм разбрала в какво настроение е.
- Как си?
- Според теб как съм?
Каза той не много тихо за спящо бебе в стаята. Оставих сладоледа, след като ми стана ясно, че няма да го яде точно сега.
- Трейси бързо ли заспа?
Не спирах да го питам различни въпроси, въпреки че знам, че няма да ми отговори нормално, а ще ми се сопва.
- Кейтлин, ти зачиташ ли изобщо моето мнение?
За това не бях особено подготвена. Той се развика, буквално. И излезе от стаята, праскайки вратата.
Насъбирал е лошата си енергия от дни и усещам как тази вечер просто трябва да излезе отнякъде и аз ще съм потърпевшата, както винаги.
Разбира се, че Трейси се събуди. Отидох до нея и започнах да я люшкам, докато се унесе отново. След това излязох тихо от стаята и слязох долу, а той стоеше и се облягаше на бар плота. Не знам как ще успея да се оправя с него без да му кажа за цялата изненада.
- Обадих ти се, за да ти кажа за Емили. Тя помоли мен, но аз не можех и про..
- И защо не можеше?
О, боже. Как да се размина без да го излъжа?
- Бях на работа.
- Значи в 7 часа си била още на работа?
- Тя ми се обади по-рано. Хубаво, Хари, обадих ти се, ако беше казал на мен, че не можеш, щях да и кажа. Но ти дори не ми вдигна.
- Не, Кейтлин, ти просто го остави при свършен факт. Сякаш не правя нищо по цял ден.
- И такъв проблем ли беше да гледаш полусестра си?
Той замълча. Знам, че не е било толкова болезнено за него, но просто се опитва да направи проблем.
- Лягам си.
- Не, не си лягай, а ми кажи какво ти има.
Той се обърна и трясна бутилката със сок.
- Какво ми има? О, не, абсолютно нищо, само дето сякаш отново живея сам с малката разлика, че има двама човека в къщата, които почти не виждам, сякаш идват само да спят тук. С малката разлика, че единственият човек, с когото всъщност искам да прекарвам време предпочита да го прекарва с когото и да е било, но не и с мен. Кейтлин, разбери ме, не искам, просто не искам, ако искаш кажи, че ме е страх, но не искам да се чувствам сам, не мога да го понеса. Егоист или не, не го искам!
Той спря за секунда и се облегна на бар плота отново, смекчавайки лице.
- Не искам да се събуждам всяка сутрин и да очаквам някой да ме погледне, някой да ми се обади, сякаш е тяхно задължение. Искам този някой да иска да го направи. Толкова ли е сложно, че искам единствено да ти се отдам? Само на теб, по дяволите, и на никой друг, но ти никога не намираш време за мен и въпросът дори не е в Луи! Казваш, че това ще се промени, след като той си тръгне, но реално не е така. Реално ти си свикнала просто да поставяш всички други преди мен.
Боже, толкова малко време ли отделям за него? Толкова малка част ли смята, че заема в сърцето ми? Това момче няма никаква представа. Хванах главата си и се наведох, а той стоеше пред мен и не спираше да ме гледа, да очаква да му кажа, че не е прав и той да си тръгне нагоре.
Вдигнах глава и го гледах с пълни очи. Никога не съм искала да гледам някого толкова дълго, никога не съм искала да говоря с някого толкова много, никога не съм смятала, че мога да тая към някого толкова много чувства, боже, никога не съм предполагала, че ще обичам толкова много някого.
- Какво?
- Мислиш ли, че не си важен за мен? Кажи ми.
Болеше ме от факта, че той всъщност го мислеше. И просто го виждам. Толкова малко ли му показвам това, което се крие в мен?
- Хари, боже, Хари, всеки път, когато те погледна нещо изтръпва в мен, коремът ми се преобръща, цялото ми тяло се напряга, толкова съм разсеяна. А когато ми проговориш, когато дрезгавият ти глас достигне до мен аз просто не мога да дишам, не мога дори да ти кажа как се чувствам, искам да ти го покажа, но винаги ме е страх, че ще е грешно, че ще изглежда прекалена лудост. А когато си ми ядосан знаеш ли какво чувствам? Желание. Желание да те прегърна, да ти кажа, че съжалявам, дори и да не знам защо изобщо можеш да си мислиш подобно нещо, защото всичко, което е в мен, емоциите, бурите, думите, желанията, всичко е породено от теб, от твоите думи, от твоите действия. Ти ли не си важен за мен? Този, който управлява най-вътрешната част от душата ми, който може да ме накара да направя най-безразсъдното нещо, който има силата да ме придърпа към себе си толкова близо, че дори да забравя за себе си, за егото си, за абсолютно всичко? Всичко, което правя, е защото искам да дойде ден, в който просто ще лежа на леглото с теб и няма да правя нищо, ще те гледам, ще те целувам. Защо по дяволите би си помислил, че не искам това? Защо си мислиш, че предпочитам да прекарам целия ден сред прашни книги и хора и обикаляне насам натам в стая, която мирише на обувки и на старотия вместо да бъда тук, на топло, с купа пуканки и твоята ръка точно до моята? Защо поне за момент не можеш да си помислиш, че правя това заради теб, защото искам да те накарам да се почувстваш щастлив? Защото искам да бъдеш горд с мен? Толкова ли е сложно да разбереш, че и аз искам да се отдам единствено на теб? Толкова ли е труд ..
Преди да продължа той просто се качи на бар плота, който ни разделяше и се наведе, хващайки бузите ми. Беше на колене, докосвайки устните ми, докато не се озовах до него и обви лицето ми, докосвайки го до своето. Не ми остана дъх от всичките чувства, които таях и които исках да му кажа и когато започна да ме целува белите ми дробове се затрудниха с това да ми осигурят кислород и трябваше да си поема няколко секунди дъх, преди да се върна в същата позиция. Устните му топлеха моите, а ръцете му топлеха гърба ми, докато го гледах изцяло без да пропускам и най-малък детайл от лицето му, от бенката под устните му, от цвета на очите му, който постоянно се променя. Всичко се случва толкова бързо, ескалира толкова бързо, от спор стига до целуване, от нормален разговор започва викане, от едно цупене се стига до такава чистота в погледа му. Не мисля, че това е нормално. Но, по дяволите, не искам нищо нормално, щом е с Хари.
- Защо трябва да ме побъркваш така, Кейтлин? Защо ми правиш това, как?
Говореше ми, докато целуваше продължително извивката на врата ми.
- А ти защо не можеш да видиш нещата от добрия ъгъл поне веднъж?
- Защото никога не ми се е случвало нещо хубаво. Всеки ден, в който те няма, си мисля, че просто нещо ще те отнеме от мен и ти дори няма да се осъзнаеш.
- Не може да ме отнеме от теб, ако не го искам.
- Аз ти вярвам. Не искай от мен да не те ревнувам, просто .. не мога, такъв съм. Но ти вярвам. Ще разбия носа на всеки, който те доближи без причина, но когато ми кажеш, че няма за какво да се притеснявам аз ще те послушам. Може би ще обикалям стаята, чудейки се дали не си сгрешила с преценката си, но няма да направя нещо, за което ще те накарам да съжаляваш.
- Моето ревниво човече.
Засмях се най-накрая. Не знам как стигам дотук, от най-сериозната тема извличам най-забавното и просто го казвам на шега, но всъщност не искам да виждам ревнивия Хари изобщо, защото е пронизващ. И нараняващ до краен предел.
- Ще ти дам повод и ти да ме ревнуваш и повярвай, тогава няма да се чувствам добре, но при теб ще е двойно.
- Сякаш не си ми давал повод.
Той се усмихна подигравателно.
- Не ме моли за това, скъпа.
- Не искам някоя кучка около теб.
Измитирах сякаш съм ядосана, а той прехапа устна.
- Нима невинната Кейтлин каза думата „кучка"?
- Ревнивата Кейтлин.
Поправих го, а той се наведе и стигна до корема ми, целувайки го леко.
- Искам да я видя в действие.
- Не се появява толкова лесно и не, не искаш.
- Искам да я видя. Много.
- И защо?
- Защото говори мръсно и ме възбужда.
- Хари!
Избутах го от плота, а той избърса червените си устни и ме огледа.
- Имаш нужда да си легнеш.
Просто погледът му ми казва абсолютно всичко без дори да трябва да си отваря устата.
- С теб.
- Имам предвид в леглото.
- Нямам предпочитания, може и на земята, в банята, тук на плота.
Той сви очи и започна да ми прави намеци.
- „Забавен".
- О, номерата ти от рода „тези-секси-думи-изобщо-не-са-ми-забавни" вече не вървят.
- Не са номера, Емили може да дойде всеки момент да си вземе Трейси.
- Значи Емили те спира от това да си легнеш с мен?
Извъртях поглед.
- Странно е да се правя, че съм забравила думите ти, защото ме боли от това, че се чувстваш сам и не отделям достатъчно време за теб.
Дори и да се опитвах да ударя на сериозен разговор отново, той беше в съвсем различна фаза.
- Сега е перфектният час да отделиш време за мен.
- Боже, предпочитам да ми беше разсърден, много си досаден.
Той започна да се приближава бавно, а аз се чудех дали да не кажа, че нещо ме боли, за да спре да прави това, защото наистина не мога да се контролирам след като ме доближи, а точно в момента искам да изчакам Емили и да си говоря леки разговори с Хари, след което просто да си легнем. Без нищо. Но той не мислеше много като мен. Неговото мислене е коренно различно, особено в такива моменти. Той полудява.
За част от секундата дойде до мен и ме облегна на хладилника. Ще се побъркам, сериозно. Да не пие някакви хапчета за прекалена енергия? Няма да полудявам с него и неговите луди желания. Вдигна ме и вдигна пижамата ми. Не очаквах да свали панталоните си, той е ненормален. Какво по дяволите му става? Гледаше ме в очите и наистина не очаквах да започне да прави нещо, мислех, че само се шегува. Мислех, че ще му мине, след като го погледна лошо, но не изглеждаше сякаш ще послуша каквото и да му кажа.
Започна да се забива в мен , а това ме накара да затворя очи. Без изобщо да ме предупреди. Той е луд. Изобщо не ме попита , току що говорех толкова сериозни неща с него и не искам разговорите ни да завършват така.
- Х-х-х ..
- Сега досаден ли съм?
- Ще т-т-те убия.
На хладилника? Сериозно? Идва ми прекалено, но на него изобщо не му пука, той прави каквото си поиска.
Не ми харесва, че единственото, по което се води в момента, са лудите му хормони или откачено въображение.
И изобщо не беше мил и нежен. Сякаш искаше да го направи набързо и се почувствах много глупаво.
На вратата се почука. Знаех си, че това ще стане. Но Хари не спря, продължи и боже, не искам да ми влияе така. Исках да му кажа да спре, защото не усещаше колко грубо се държи. До преди няколко минути бях напът да се разплача, изливайки цялата си душа. Какво изобщо правя, той дори не ме попита, само ме погледна и ако го питам защо го е направил, той ще ми каже, че е видял в очите ми, че искам да го направи. Наистина не трябваше да прави това, чувствам се .. странно. И не много приятно, въпреки че неговото желание беше огромно.
Държах се за хладилника и след като той реши, че е време да спре, отидох до вратата, след като си поех дълбоко дъх.
- Здравей, Кейт. Закъсняхме ли много?
Поклатих глава, обръщайки се.
- Не, сега ще доведа Трейси, тя заспа. Ако искате влезте.
- Не, спокойно, ще изчакаме тук.
- Не, наистина, влезте.
Минах през Хари, а той очакваше да го целуна и едва ли не да му благодаря.
..
Гледна точка на Хари
- Плачеше ли много?
- Не, изобщо.
Казах по най-саркастичния начин. Още си спомням как преди минута го направих с Кейтлин. Боже, толкова ми хареса. И начинът, по който затваряше и отваряше очите си.
- Имаше ли някакви инциденти?
- Освен че повърна върху мен и продъни ушите ми не.
- Благодаря, че я гледа, Хари. Наистина. Ще те почерпя.
Ако си тръгнете ще е най-добре, но една торта ще ми дойде от полза. Кейтлин слезе, държаща бебето толкова внимателно. Ако знаят как развъртах Трейси из стаята повече няма да ми я дадат, но не че аз ще отида до вратата им да я искам.
Говориха си известно време на вратата и след като си отидоха аз се приближих към нея и целунах носа и, а студената и ръка срещна бузата ми не по най-милия начин.
- Махни се.
- О, защо ми се разсърди? Сякаш не го искаше.
- Дори не ме предупреди, Хари, просто го направи. Не съм някоя, която можеш да развърташ насам натам и да правиш каквото искаш. Болеше ме.
Исках да виждам усмивката и, исках да се чувства като мен, исках да беше щастлива точно каквто първия път.
- Болеше ли те наистина?
Боже, не бях толкова груб. Или просто бях прекалено погълнат, за да внимавам за това.
- Изобщо не се съобразяваш с това. Сякаш каквото ти кажа просто влиза през едното ти ухо и излиза през другото. Преди няколко минути ти казах неща толкова близки до сърцето ми и мога да ти кажа, че след като се сдърпаме за нещо не означава, че просто трябва да ме облегнеш някъде, да свалиш панталоните си и да си удовлетвориш желанията.
Тя ми говореше толкова бързо и изми ръцете си, изваждайки си сок. Наистина не предполагах, че се е чувствала така. Не отричам, че през голяма част от времето не я разбирам, просто защото е жена и тяхното мислене е, боже, много различно. Но не си давам сметка, че за нея са толкова важни малките неща, малките разговори и мили думи.
- Болеше ли те наистина?
Сякаш това най-много ме притесняваше. Не целях това, просто .. мислех, че .. просто понякога съм прекалено заслепен, за да я питам и най-малките неща, а тя има нужда от това и го разбирам по погледа и. Единственото, което исках, е да я накарам да почувства удоволствието от това, но този път наистина го направих прекалено бързо и дори не се усетих.
Боже, дори не се усетих как я наранявам. И тя не ми каза нищо.
Тя само вдигна рамене.
- Не трябваше да го правя без да те питам.
- Явно просто си свикнал да го правиш без да питаш.
Ако трябва да съм честен е така. Никога никого не съм питал, просто съм действал.
- Кейтлин, защо не ми каза да спра?
- Сякаш щеше да го направиш, поне си се почувствал добре. Но се ядосвам на себе си, че не ти казах нищо, защото ще свикнеш да ме приемаш по този начин, а не искам просто да утолявам жаждата ти.
Добре, направих всичко това и не беше хубаво, но да вмъква това цялото нещо сякаш съм го направил с цел и я сменям като носна кърпичка е прекалено. Един милион пъти съм и обяснявал, че дори и да искам не мога да я приема по този начин и тя все още не го проумява.
- Боже, какво ми говориш? Може да не беше по най-милия начин, но току-що правих любов с теб, не просто чуках някого. Не ме изкарвай сякаш те мисля за някоя лека, Кейтлин. Извинявай, чу ли? Просто .. няма да бързам, защото знам, че все още те е страх.
Тя кимна леко и се облегна на стената след като започна да изкачва стълбите.
- Просто не те подготвих и го направих прекалено бързо. Грешката беше моя, но моля те, не се сърди за това. Не искам отново да правим проблем и да се измъчваме. Ще съм по-внимателен с чувствата ти, става ли?
Тя кимна отново, но този път по-смирено.
Поне разбра, че съм я разбрал. Ужасно е да си жена. Ако някой беше направил така с мен и на всичкото отгоре ме болеше просто щях да му ударя юмрук в лицето. Не трябваше да я сравнявам с мен, тя е много по-крехка и много по-лесно се обижда, по дяволите.
Влязох в спалнята и тя легна на леглото, а аз видях, че беше донесла сладолед. Беше донесла дори лъжици, а аз веднага започнах да се правя на интересен. Много повече трябва да направя от просто да се държа мило, защото трябва. Много повече, защото тя не е всички други. И знам много добре какво иска от мен. Да я уважавам и зачитам мнението и, както и аз искам същото и точно затова и бях ядосан днес. Защото не се почувствах добре да бъда игнориран, да не бъда слушан, а аз направих точно това с нея. Но не го направих нарочно, просто се случи. Сигурен съм, че и тя не го е искала.
Ужасно тъпо се чувстваш, когато направиш грешка или нещо неправилно. Не е приятно изобщо и някакси не ти излиза от главата, дори се чудиш на себе си как би могъл да направиш това, ако се води, че трябва да имаш някакъв разум. И не говоря само за тази вечер, просто е трудно да признаеш грешката си. Трудно е да я преглътнеш, а още по-трудно е да я загърбиш, след като ти е причинила толкова мъки. Но когато дойде време да вземеш решение отново или да направиш нещо отново, не е сигурно как трябва да постъпиш. Но определено е сигурно как не трябва. Може би проблемът при мен е бил, че винаги съм правил неправилното нещо отново и отново и съм очаквал подобрение, след като дори не съм се опитвал да търся провала в себе си. Но все ще дойде време, когато ще си дадеш сметка, че е много по-лесно да признаеш, че си сгрешил, отколкото дълбоко в себе си да го знаеш, но да игнорираш другите, само за да не бъдеш упрекван от тях и да не се наложи да си признаеш.
Аз се научих да признавам грешките си. И може би преди щеше да ме е срам и щях да се скрия някъде, щях да си кажа какъв слабак и мекошав съм станал, но изобщо не ми пука. Пука ми единствено за това да се чувствам щастлив и да я накарам да се чувства щастлива.
И все още чувствам това тъпо чувство в себе си, но поне съм спокоен, че съм направил това, което трябва. Казал съм това, което мисля, а не съм го крил в себе си както винаги и да очаквам хората просто да разгадаят какво искам да им кажа.
Може да признаеш грешките си, но няма да ги забравиш. Те ще живеят с теб, но се убеди, че ще бъдат само в съзнанието ти като спомен, а не като настояще.
Убеди се, че няма да тъпчеш на едно място, докато загубиш всичко, което обичаш.
Мушнах се в леглото със сладоледа и я докоснах по рамото, а тя се обърна.
- Искаш ли?
Тя вдигна рамене, а аз го отворих и напълних лъжицата, носейки го към устата и. Тя я отвори леко и аз започнах да издавам звуци на хеликоптер, а тя се разсмя и част от сладоледа се стече по брадичката и, а тя се изправи и протегна за мокрите салфетки.
След това се обърна и грабна сладоледа, носейки една лъжица към мен, а аз изядох всичко и дори стигнах до пръста и, захапвайки го леко и после зъбът ми беше отбелязан там , а тя ме удари по рамото, смеейки се.
Смехът. Това е най-голямото щастие. Това е най-големият лек. За пореден път се убеждавам как ми е по-хубаво да стоя с нея и да я храня със сладолед, отколкото да правя секс с нея в кухнята. Просто да слушам как се смее на нещо тъпо, което съм казал или на това, че съм ухапал пръста и, или че съм спуснал косата и. И докато се смее заразява и мен. Мога да се заливам от смях в леглото без реална причина, само защото физиономията и е толкова забавна, когато се протяга да остави салфетките.
- Спи ми се.
Тя разтърка очи и се разтегна.
- Може ли да си обърната към моята страна?
- Защо?
- Защото искам да те гледам.
- Да не ме изцапаш със сладолед?
Иде ми да целуна това лице, всяка една част от него.
- Няма.
Оставих сладоледа и след като тя легна аз направих същото. Затвори очи, а аз застанах удобно и гледах как миглите и бавно се движеха, а веждите и се доближиха, сякаш е раздразнена. Винаги спи така. След една минута отвори едното си око и сви другото, а аз стоях неподвижно и докоснах с пръст върха на носа и. Тя само се усмихна и го затвори отново.
- Обичам те.
Тя не отговори нищо, но разбрах, че ме е чула, защото разшири усмивката си и дишаше по-спокойно от всякога.
~~~~
*2 дни по-късно*
Гледна точка на Кейтлин
Днес е денят. Луи си тръгва утре, затова реших да покажа мястото на Хари днес. Завършена е, съвършена е. Ще доведа всички там, Зейн, Лола, Лу, баба, Тед, Ан, Сара, Емили и аз. Казах на Ем да доведе и Трейси, но тя каза, че щяла да огласи всичко, а и на Хари му било достатъчно реването и повръщането.
Дано му хареса, дано, дано, дано. Вълнувам се от вчера и казвам на всички да си отделят днешния ден. С Лола и Лу бяхме тук по-рано, докато Зейн занимаваше Хари цял ден. Казах му, че искам тази вечер да се облече добре, защото ще го водя на специално място.
Мястото не беше предназначено за това, но реших, че щом сме се събрали всички е редно да седнем на една маса и да празнуваме. Затова всичко се случи много бързо, просто донесохме голяма маса и всеки реши да помогне с нещо. Разбира се, храната щеше да е предоставена от шеф Уилма, Зейн искаше да вземе напитките, тъй като най-добре знаел какво пиел Хари, Лола искаше да оправи украшението с балони и разни други неща, Сара каза, че ще донесе бонбони, сладки и ядки, Емили каза, че ще направи салати, аз и Лу общо взето останахме без работа, но всъщност обикалях с него, защото искаше да си вземе някакви дрехи, а и искаше да купи подарък за Ел. Между другото сложих една панделка на врата на Ан и беше много сладко, а Лу каза, че искал да си купи куче, тъй като и Ел много обичала животни.
Аз избрах да съм с рокля, беше тъмнорозова, почти лилава, имаше дебели презрамки и някакви рози по самия шев. Накъдрих косата си набързо, а и докато Хари не беше вкъщи и се втурнахме с Луи към събитието на вечерта.
Боже мой, баба беше сложила розовата си шапка с форма на банан и имаше огромна купа с банани на масата, която съм сигурна, че тя е донесла. Имаше, имаше .. всичко. Масата беше прелестна, но по-прелестно беше, че всички се събрахме за нещо хубаво. Всички се събрахме да празнуваме, а не както винаги пред болница. Просто .. почувствах топлота и .. семейство. Толкова е хубаво да имаш семейство. Всеки се смее и ти се радва, опитва се да ти помогне, а не да те бутне в пропастта. Какво ли не биха дали някои хора за семейство? Тези моменти винаги ме карат да си припомня, че трябва да съм благодарна и да давам всичката си любов на тях. А в замяна ще получа абсолютно всичко на света, всичко, от което се нуждая. Обичам моето семейство, просто няма второ чувство като това, когато ти се случи ще го почувстваш и ще се чувстваш на най-безопасното място сред този голям и опасен град.
Още по-уютно се почувствах, когато видях Хари да пристъпва в цялата си прелест, заедно със Зейн, в може би втория си дом. Очите му грейнаха и не бях го виждала с по-голяма усмивка. Щастието в очите му ме караше да подскоча от радост и да очаквам продължителната му реакция.
...
Гледна точка на Хари
Това. Е. За. Мен? За мен? Никой никога не е правил нещо такова за мен. Изобщо нещо толкова голямо за мен. Боже, пристъпих на това място и почувствах всичко, от което се нуждая, сякаш винаги съм бил тук и го пазя в сърцето си дълбоко скрито.
Собствена галерия? За мен? Това е .. невероятно, не се шегувам, нямам думи. Имаше огромна лента, закачена по цялата стена с надпис „Честита нова галерия!". Имаше място за много, много картини, таванът светеше от чистота, имаше голям абажур, от тези, които Кейтлин много харесва. Стените бяха обрисувани с боя, но .. беше разпръскана боя, много цветове, сякаш беше картина, сякаш си на поляна и гледаш цветните дървета и всичко това ти носи от лъчите на слънцето и от свободата на лястовиците. Имаше места за сядане, малки диванчета и вече си представих това място пълно с хора. Имаше осветление, което беше прикрепено до стената, за да осветява определена картина и можеше да се върти. Имаше лампички и на тавана, освен абажура. Те светеха в по-тъмно и центърът на галерията, точно където бяха те, беше най-добре осветен. Това е лудост. Най-прекрасната лудост, която съм виждал. Най-запълващото чувство, което съм чувствал.
Исках да разгледам повече , защото имаше коридор и нататък имаше друга зала ,но пред мен стояха .. всички. Зейн държеше една бутилка шампанско веднага щом се присъедини към тях , Лола държеше един вързоп балони и имаше още куп развяващи се около нас и закачени на стените , Сара държеше голяма кутия бонбони и отхапа един , Емили викаше , докато другите пляскаха , сякаш съм някоя звезда , Розовата ми жена държеше два банана в ръце и се усмихваше толкова широко , че имах чувството , че ченето и ще падне , а Тед стоеше зад нея и пляскаше с тарелка сладки в ръка , Луи имаше свирка в устата си и свиреше сякаш бяхме на някакъв рожден ден , но беше по-голямо , беше по-изящно и стигна много по-дълбоко до мен. Толкова много са вложили във всичко това. И накрая .. отстрани , сякаш е направила най-малко , а всъщност е направила всичко .. беше моето момиче.
Тя държеше Ан в ръка. Довела е Ан? Нищо не може да ме направи по-щастлив. Има абсолютно всичко, което обичам, наистина. Ан имаше розова панделка на шията, а Кейт имаше същата панделка на китката си. Майка ми толкова щеше да я харесва.
За един момент всички се втурнаха към мен и започнаха да ме прегръщат , другояче щях да се оплаквам , че баба Банан ме е оплюнчила , или че Зейн ме е стиснал прекалено , но сега изобщо не усещах тези неща. Те не спираха да ме поздравяват , сякаш аз съм направил това, но аз не чувах самите им думи .. чувах само емоцията. Емоцията в гласовете им.
Чувствах се адски добре и след малко всички седнаха, а аз погледнах към богатата маса и се облизах. Кейтлин остана до мен и ме целуна по бузата.
- Нямаш представа какво е това за мен , наистина.
Гласът ми се пречупи накрая неволно. Никой не ми е носил толкова радост и все още ми е странно да повярвам, че всъщност на някой му пука.
- Много исках да те зарадвам, Хари. Съжалявам, че с Лу постоянно липсвахме, но все пак някой трябваше да наглежда работниците.
- Такъв кретен бях да ти се карам за всичко това без дори да имам представа.
- Забрави го и просто се наслаждавай.
- За това трябват много пари, Кейт. Всеки ли помогна?
- Исках да го направя сама, но .. помолих само Лу за помощ.
Погледнах към масата и как най-добрият и приятел се радваше не по-малко от другите.
- Грешал съм за него. Общо взето за повечето неща съм грешал.
- Лу много те харесва и ми помогна най-много.
- Колко пари поиска от него?
- Хари, не ме питай това, просто се радвай.
- Нямаш представа колко се радвам.
Прехапах устни и я хванах за кръста, а тя се понесе до мен, защото не очакваше да я дръпна.
- Много си красива. Тази рокля ми харесва.
Тя се усмихна удовлетворено и ме хвана за яката на ризата, полюшвайки се около мен.
- И на мен ми харесва ризата ти. Добре те очертава.
- О, наистина?
Казах и, самодоволно усмихвайки се.
- Мхм. Също много ми харесват трапчинките ти.
Аз се засмях, а тя сложи пръст в дупката на трапчинката ми, което ме накара да се засмея повече.
- А на мен много ми харесва малкия ти нос.
- А на мен розовите ти устни.
- А на мен много ми харесва да ви гледам как се сваляте.
Неусетно се бяхме приближили до масата и разбира се, любимата ми жена се подсмихна и ни намигна. Боже, интересно ми е каква ли е била като млада, сигурно ги е побърквала.
Кейт хвана ръката ми и седнахме едно до друго, а Зейн започна да казва на другите как ме задържал цял ден и как нищо не съм предполагал.
- Хари, знаеш ли, че на Трейси много и липсваше днес?
Каза ми шеговито Емили, а аз запуших ушите си, защото плачът и още отекваше.
Имаше червено вино като за започване и разбира се, Зейн се беше погрижил за любимото ми уиски. От време на време се обръщах, поглеждайки всичко това и ми ставаше толкова хубаво вътрешно, чувствах вътрешно удовлетворение.
- Хари , трябва да започнем да му правим реклама , да направим някакви покани за отварянето и и ще ги разлепим , ще дойдат приятелките ми , да знаеш големи клюкарки са и няма да купят нищо , но аз им се похвалих вече.
Бабчето беше много въодушевено, може би и винцето е помогнало, но си ме кефи така или иначе.
- Бабо, всъщност идеята е добра, да направим реклама, за да дойдат повече хора, но трябва да измислим име.
Изобщо не съм мислил за име. Сякаш имах време след цялата тази еуфория. Още е трудно да повярвам, винаги съм искал да се занимавам с картини, но никога не ми е хрумвало за галерия. А и дори да си бях направил сам, нямаше да носи това, нямаше да я има вложената любов от тези хора. Просто ужасно много ме зарадваха.
- Какво мислите за Арт Галерия „Изненада", защото всичко това беше изненада.
Каза Зейн, а всички погледнаха към него еднообразно, освен женичката му де. Изненада .. някакси е много просто. Искам да има някакво значение за мен, да показва как се чувствам отвътре, но не прекалено. Да знам каква стойност носи името, но само аз да си го знам.
- Ами Арт Галерия „При Хари"?
Сара се обади, а някой казаха, че става, други не.
- „ При Хари", сякаш е някоя пекарна и ще викам по улиците „Елате да си купите топъл хляб!". Не се обиждай, Луи.
Изсмях се, а той не изглежда сякаш се обиди. Не че има защо.
- Или пък ще излезеш на улицата с ръце, пълни с тесто и готварска шапка и престилка и ще ги подканваш да влизат.
Всички се спукаха от смях на това, което каза Луи, може би да ми го върне, но беше смешно.
- Може да е просто „Стайлс".
Кейтлин се усмихна до мен и всички казаха, че си подхожда, но .. не искам да е това. Заслугата за това място дори не е моя. Искам да има и някой друг в името.
- Измислих го.
Всички погледнаха към мен, а аз хванах ръката и под масата и я вдигнах на масата. Бях горд да кажа това име, защото ще го казвам много пъти.
- Ще се казва Арт Галерия K&H.
- К&H? Какво е това?
Тя стисна ръката ми и това ми подсказа, че е разбрала.
- Кейтлин и Хари.
Казахме странно едновременно и я погледнах , целувайки нежните и устни , а тя се усмихваше широко , гледайки ме с дълбоките си очи.
Най-накрая съм тук отново , щях да поствам утре , но исках да бъде тази вечер , за да ви зарадвам (дано съм го направила). Може би главата стана леко разпокъсана отново , но просто нямам толкова време , за да я напиша в един или два дена , а всеки ден по-малко. И когато я препрочитам осъзнавам колко бързо ескалират отношенията на Кери , понякога това е в полза , друг път не , но определено има сблъскване на характери. Е , дано главата ви е харесала , ако е така , може да гласувате и коментирате. Благодаря ви. :)