Hozier - Someone new
Madcon - Don't worry
Гледна точка на Хари
Лола и Зейн обявиха, че ще правят сватба.
Аз трябва да бъда кум. А Кейтлин кума.
Лола е започнала да се занимава с това от няколко дни и постоянно кара Кейтлин да и помага, не може ли да разбере, че искам да ми остава някакво време с нея? Че искам да и се наслаждавам, че искам да си стои вкъщи и да помага на мен?
Снощи Емили ни покани у тях и ни почерпи за хиляден път за бебето. Разбирам да ходим веднъж , но не мислят ли , че е малко често? Емили да не си помисли , че много я обичаме.
А тази вечер решиха, че щяло да бъде чудесна идея, ако сме излезли четиримата на ресторант. Може би няма да мине чак толкова зле, след като вече всичко е ясно и .. единственото, което мога да направя, е да приема Лола. Все пак ще виждам това момиче доста често, нямам особен избор, а и вечерята, която беше сготвила миналата вечер, беше наистина добра, по дяволите.
След онази невероятна нощ не мога да спра да си представя как това се случва отново. Ако не беше толкова заета .. чудя се изобщо защо работи толкова часове, след като не ни трябват толкова пари? От толкова много време имах нужда да и покажа, че аз съм този, който ще я пази, който ще и показва цялата си същност, който ще я докосва, който ще я съблича, о, боже, ако затворя очи отново ще си я представя.
А не искам да си представям повече, искам да го почувствам отново.
Ще намеря възможност да се усамотя с нея отново, със сигурност.
В момента бях в апартамента на Зейн .. и вече този на Лола. Чакахме двете да се оправят, за да тръгваме към ресторанта. Щяхме да ходим с моя джип, защото няма смисъл от две коли. Надявам се никой да не се напие поне веднъж.
- Насрочихте ли дата за сватбата?
- След месец.
Толкова скоро? Отново трябва да нося ужасен стягащ костюм, но се заклевам, че няма да сложа папийонка отново, защото иначе ще накарам Кейтлин да излезе с корсет, който да не спира да я стяга. Като се замисля идеята не е чак толкова лоша .. но не искам толкова много хора да гледат най-хубавите и части.
В такива моменти се радвам, че никой не може да ми чете мислите, защото всичко, което се крие тук, е някаква лудост. Но не бих заменил тази лудост.
- След месец ще бъдеш женен. Уау.
Трябваше да го кажа на глас, за да го повярвам.
- И аз не мога да повярвам. Вълнувам се , защото искам да прекарам всичкото си време с нея , но и се притеснявам.
И аз щях да се притеснявам, ако трябваше да съм нон-стоп с Лола.
- Ще ти организирам най-хубавото ергенско парти , приятел.
- Нека само да не показваме снимките на никого след това, защото знам какво имаш предвид под "парти".
- О, не си мисли, че ще стоят като девственици на нейното моминско.
- Ти да не би .. ?
- Може би.
Усмихнах се, а Зейн направи същото.
- Затова ли си в такова игриво настроение цял ден?
- Точно пред теб настроението ми не е игриво.
- Не мога да си представя пред нея тогава. Горката Кейт, какво ли я очаква.
Зейн говореше с лека подигравка, а аз се опитах да сдържам емоциите си.
- Млъкни, защото виждам жадния ти поглед и ако тази вечер го видя отново ще се преместим на друга маса и ще ви оставя на спокойствие да се „изследвате".
- Изследваме? Да не сме животни, Хаза?
- Я моля те не обиждай животните така.
Той ме бутна по рамото, а аз наистина щях да се сваря в тази риза. Защо изобщо я слагам след като веднага щом се прибера ще се отърва от нея и на всичкото отгоре ще воня на прасе?
Прасенце.
Боже, имам нужда от една чаша уиски.
...
Гледна точка на Кейтлин
И четиримата си поръчахме салати и в началото разговорът беше главно за сватбата им и за нещата, които имахме да приготвяме с Лола. Ще се опитам да направя това преживяване незабравимо за нея, доколкото зависи от мен.
- С майка ми ходихме за рокля миналата седмица и харесах една, но мисля, че и ти трябва да дойдеш, защото искам и твоето мнение.
- Разбира се, дано само съм свършила работа.
- Как върви работата в библиотеката, между другото?
- Доста е натоварено напоследък.
- А какво стана с магазина за цветя на баба ти? Отдавна не съм ходила.
- Честно казано и аз. Нямам никакво време, но тя си ходи, понякога изпраща и Тед.
- Тед е много добър.
- Стреми се към това, което иска.
Изтърси Хари, а аз се засмях, но всъщност е истина. Той носи на баба такова спокойствие и е много мил с нея. Точно от такъв приятел има нужда тя.
- А как си изкарахте на годежа на Сара и Адам?
Двамата с Хари се спогледахме. Всъщност ми хареса, защото се отворих поне малко и не мълчах през повечето време, когато ми се кажеше нещо, което не исках да чуя.
- Беше добре. Засенчих Хари на няколко танца.
- О, кой кого засенчи, скъпа?
- Все пак мен ме поканиха на танц.
Радвам се, че поне веднъж говоря на шега за нещо, което преди щеше да ме накара да си помрача настроението.
- По-добре да хванеш Лола и Зейн да се натискат, отколкото да танцуваш с този кретен.
Боже, сетих се, когато ги видях във ваната и излязох, сякаш не съм видяла абсолютно нищо. Лола ме изгледа смирено, а Хари огледа всички ни.
- О, ти да не би наистина ..
Той направи погнусена физиономия и ме дръпна към себе си, прегръщайки ме драматично.
- Горкото Кейт , дано не сънуваш кошмари.
Бутнах го, смеейки се.
- Престани , злепоставяш ги.
- О, моля ви, след като ще ставате семейство, Лола, трябва да знаеш, че нямам задръжки.
- Знам много добре, спокойно.
Каза тя с драматичен тон като неговия.
- И какво точно видя , Кейт? Кой беше отгоре?
- Иу, Хари, стига !
И тримата започнахме да му викаме, правейки се на свети води.
- Ще ви се похваля, Хари сготви чийзкейк и лазаня миналата вечер, учудих се на уменията му в кухнята.
Смених темата, докато Хари не беше изръсил още нещо от разнородните му мисли.
- О, така ли, трябва да ни сготвиш някой път, Хаза.
Каза Зейн с лека насмешка, сякаш не вярва.
- Съжалявам , готвя само за специални хора.
Хари отпи от виното си и ядеше от вечерята си, която беше дошла преди малко. Лола и Зейн казаха по едно „ууу", сякаш се прави на голямата работа, а аз само хванах ръката му под масата. Исках контактът ни да е за няколко секунди, поне така го планирах, но той докосна бедрото ми и е ужасно странно да гледаш невинната му физиономия и зелените му чисти очи да обикалят наоколо, докато държеше и ядеше бавно, с присвити вежди, а всъщност другата част от тялото му не спираше да се движи и за разлика от него аз не можех да си ям спокойно.
...
- Искате ли да си поръчаме десерт?
Лола попита, облизвайки се след като изяде огромната си порция пилешки хапки.
Какво по-прекрасно от това да се храниш с любимите си хора?
Бях напът да и отговоря, когато от няколко минути забелязах, че нещо точно до мен не спираше да се мърда и изглеждаше като муха, само че в огромен вариант и вместо да жужи, мърмореше. Да, можех просто да кажа, че беше Хари.
Обърнах се , а той дърпаше яката на ризата си непрестанно и ако я дръпне още няколко пъти съм сигурна , че ще се скъса. Ризата му беше бяла и напълно изчистена и толкова добре го очертаваше , но не , той обичаше да носи само от широките си черни тениски и нищо друго. Няма да се учудя , ако тръгне по шорти на сватбата на Лола и Зейн.
- Спри за малко. Ела, ела.
Говорех му сякаш успокоявам малко бебенце след като не съм му позволила нещо. Всъщност имаха доста общо с Трейси. И той имаше някакси бебешко лице. Друг е въпросът, че няма и помен от това сладко нещо, когато започне да ръси псувни. Но пък е толкова сладък като се ядоса.
Станахме от масата и влязохме в тоалетните.
- Стой мирно, защо си толкова припрян?
Казах му да не мърда на коридора, докато хора влизаха и излизаха от тоалетните постоянно, а той изобщо не ме чуваше и просто ме дръпна с него в мъжката тоалетна. Когато влязох там поне пет чифта очи се насочиха към мен, а аз бях като самотна риба в морето. На Хари не му пукаше особено и просто се погледна в огледалото, а аз стоях като дърво известно време, но след това хванах яката на ризата му и я отпуснах малко, откопчавайки няколко копчета. Един мъж зад Хари ме гледаше странно през цялото време, докато миеше ръцете си. Хари забеляза как поглеждах иззад гърба му от време на време и се обърна моментално, срещайки погледа му.
Мъжът премести погледа си към него.
- Какво зяпаш?
Знаех си, че няма да си замълчи.
- Нищо.
След това отново погледна към мен и ме гледаше пронизително, а Хари гледаше него още по-пронизително. Човекът се обърна за секунда към него и смразяващият поглед на Хари го срещна. Непознатият бързо спря да го гледа и просто излезе. Има много странни хора, радвам се, че не бях сама. Но всъщност нямаше да вляза точно тук, ако бях сама.
Хари се обърна към мен и ми се усмихна, правейки се на голямата работа, след това просто се приближи и ме целуна сред всички хора. Ако не направи това нарочно, аз съм трамвай.
- Спри да се правиш на интересен.
Прошепнах му, докато откопчах копчето на ръкава му, за да може да навие ризата си.
- Всички трябва да знаят, че си моя.
Повечето мъже излязоха от тоалетната един след друг и след като и последният излезе той заключи вратата.
- О, Хари, нали знаеш, че постоянно идват нови хора, престани.
- Виниш ли ме, че не мога да изкуша?
Боже, всичко с него е толкова .. има толкова адреналин. С никого другиго не бих могла просто да се залепя на вратата на мъжката тоалетна, докато отвън чукаха хора и да се опитам да не издам никакъв звук, въпреки че главата на Хари обикаляше врата ми и не спираше да целува най-слабото ми място.
Единственото, което ме караше да дишам през устата, беше миризмата тук. Не вярвам Хари да не я усеща, но в момента ми изглеждаше .. зает.
- Хари, не мислиш ли, че .. Лола и Зейн чакат прекалено дълго?
- А ти мислиш ли , че Лола и Зейн си мислят точно за нас сега?
Всъщност това, което Хари планираше да направи, изобщо не се случи, защото отвън хората започнаха да говорят по-силно и чух гласа на някой човек да се отличава от другите, чуваха се и ключове. Добре, значи би трябвало да е служител и определено не искам да отключи вратата и да ни види точно така, не че ще може да я отвори, защото сме я затиснали, но това са подробности.
- Хари, Хари, Хари.
Изглежда само аз забелязах това, защото Хари продължаваше да си обхожда тялото ми, но го накарах да ме свали долу.
- Хари .. ще отключат вратата всеки момент .. иди в тоалетната, нека не ни виждат .. така.
- И ти какво ще правиш?
- Ще измисля нещо. Просто иди.
Избутах го и оправих косата си, стоейки до вратата. Добре, Кейт, сега е време да добавиш малко драматичен поглед и да се направиш на неразбрала.
Гледах дръжката очакващо и накрая се отвори. Хубаво .. сега ме гледаха поне десет чифта очи. И Хари го нямаше до мен. Не че се съмнявам, че ще излезе от тоалетната, ако някой каже нещо, което не му се хареса.
- Госпожице, какво правите тук, това е мъжка тоалетна и защо бяхте заключили вратата?
Стъписах се. По-лесно се лъже наум.
- Ъм .. вратата ли .. аз .. говорих по телефона с приятелка и не съм усетила, че е било мъжката тоалетна, защото нямаше никой, а когато исках да изляза .. вратата просто беше .. не искаше да се отвори, ключалката беше заяла.
Човекът започна да отключва и заключва вратата и тя си работеше безупречно.
След секунда една от тоалетните се отвори, и не, не беше вратата на Хари. Тук е имало човек? О, боже, време е да се изнасям от тук.
- Били сте тук през цялото време?
Човекът ме погледна стъписано, щом казах това и се държеше за корема. Погледът му беше .. изплашен и очите му бяха разширени. Само дано не ме издаде.
- Ами .. разстройство . Сигурно е заради мексиканското.
О, боже, а аз се чудех от къде е тази миризма. Той няма как да ни е чул, как ние не сме го чули, не знам, но определено е бил зает да не припадне. Всички го гледаха снизходително, а аз наистина ще си тръгна, единственото, което искам, е да видя физиономията на Хари, когато е разбрал какво се е случвало на няколко метра от нас.
Хари беше виновен, защото аз щях да издържа до вкъщи, за да се целувам с него и да правя каквото и да е друго, но той винаги си мисли, че ако иска нещо трябва да му се даде на момента. Но всъщност ме накара да се смея толкова много.
Може би затова обичам да съм до него, защото винаги се случва нещо различно, нещо интересно, може да има страх или притеснение, но има и много, много смях, сарказмът вече съм го приела като второто му аз. Не би ме оставил да скучая, това ми харесва.
Излязох от тоалетната и видях .. познато лице. Колкото познато, толкова неприятно. Беше Лиам и стоеше заедно с всички други, чакащ да влезе в тоалетната.
- Не знаех, че стенеш, докато говориш с приятелката си по телефона.
Погледнах го стъписано.
- Причуло ти се е.
- Такива неща не ми се причуват.
- Може да си чул човека в тоалетната, мисля, че такива неща ти се причуват.
Няколко човека се засмяха до него, а той разшири ноздрите си, но не ми каза нищо. Исках Хари да беше по-близо, за да види как се справям с неговата роля. Боже, гадна съм.
...
Четиримата излязохме от ресторанта и решихме да се разходим малко преди да се приберем. Разказахме на Лола и Зейн за „звездната случка с разстройството", по-точно Хари я разказваше и тук там вмяташе някои неща от себе си, които само подсилваха чувството, а и когато гласът му се сниши става толкова смешен и дори и да бях там сякаш го преживях отново.
- Яде ли ви се сладолед?
Беше полунощ и умирах да ям сладолед всъщност. Лола и Зейн поклатиха глава, а Хари само по погледа ми разбираше, че ми се яде. Влезе в супермаркета, а ние тримата го чакахме отвън.
Огледах се наоколо, но по-добре да не бях.
Почувствах .. почувствах ..болка.
Значи майка ми не си е тръгвала изобщо .. или просто се е върнала отново. И не това ме изненада, не това ме натъжи. Какво толкова съм направила, че да заслужа това?
Беше с Макензи. Видях ги през прозореца на някакво заведение. Стояха на една от масите и .. се смееха заедно. Не ми стигаше да видя само Лиам тази вечер.
Кога я бяха освободили? Толкова скоро? Дали .. дали ще освободят и Найл?
Мислех, че трябваше да е в затвора още няколко седмици. Стоях права и не можех, не можех, колкото и да се опитвах, не можех да избегна, не можех да избягам от болката. Хари ме успокояваше, правеше всичко възможно, докато нея я нямаше, но .. изведнъж всичко се случва толкова бързо и колкото и дълго да си се опитвал да забравиш нещо .. когато ти се припомни точно пред очите няма как да извърнеш глава, дори и да искаш.
Толкова искам тя да ме обича. Толкова се нуждая от нея.
Понякога ми липсва да се заблуждавам, че ме обича както правех преди.
Мислех, че съм го преживяла, наистина. Но .. думите са много по-лесно казани, отколкото направени. Просто .. винаги съм искала да бъда единствена в очите и, особено след като съм единственото и дете, защо вината трябва да е моя, че тя не се разбира с баща ми? Защо трябва да игнорира мен, защото не иска да е с него, защото му е изневерила?
Стоях няколко минути, които ми се сториха като часове, след малко усетих студената ръка на Хари, изплашвайки се.
- Какво има?
Каза ми той, усмихвайки се, тъй като все още не ги беше видял. Опитах се да не показвам какво съм видяла, но той вече го беше усетил. Радвам се, че беше тъмно и че не можеше да види влажността в очите ми.
- Може ли .. може ли да си тръгваме?
- Няма ли да ядем сладоледа?
- Не съм гладна.
Казах, поглеждайки отново към прозореца, а той хвана погледа ми.
- Пуснали са тази кучка?
Гласът му беше .. смесица от чувства. Предобладаващото беше гняв.
Хари гледаше към мен, после към тях. Той забелязваше само едно - че Макензи е там. А аз забелязвах само, че майка ми е там с нея. Може би трябва да се чувствам по-зле, за това, което Макензи и Найл ми причиниха, но много по-дълбоко в мен е чувството, че майка ми е там и подкрепя нея. Това е по-трудно за възприемане, защото съм се опитвала да го игнорирам през целия си живот.
.. може би някой ден ще се науча да живея с тази празнота. Трябва да се науча.
Лола и Зейн също ги забелязаха и започнаха да гледат към мен притеснително.
Те ни видяха. И двете погледнаха към мен по едно и също време. Не знам за кое не искам да виждам повече Макензи .. защото ми причини всичко това с Найл или защото отне майка ми. Но като се замисля тя не е полагала никакви усилия да я отнеме .. тя е била до нея през цялото време. Би казала на бялото черно заради нея. Дори да види Макензи с опрян нож във врата ми ще каже, че аз съм я накарала да го направи и че тя е напълно невинна.
Не се четеше притеснение в очите им, не се четеше болка от това да ме видят, може би беше .. леко смущение, много леко, че съм прекъснала част от времето им заедно.
Не можех да говоря с тях. Не исках. А и нямаше какво да им кажа, не че те имаха. Всичко ми беше казано, всичко беше направено и трябва да е пределно ясно за мен.
Въпреки това тази, която по-малко очаквах да стане, го направи. Нямам абсолютно нищо да си кажа с нея, това, което чувствам към нея не е омраза. Не е. Дори не знам какво е. Единственото, което искам, е да не я виждам, да нямам нищо общо с нея.
Макензи излезе от ресторанта, докато майка ми остана там. Остана и не си направи труда дори да ме гледа в очите. Макензи се приближаваше към мен, Хари също го правеше.
- Изчезни оттук.
Тя знаеше, че той ще и каже нещо подобно, аз също знаех.
- Кейтлин, .. може ли да говоря с теб?
- Ти не разбираш ли от ..
- Хари.
Обърнах се към него, за да спре, не защото тя не го заслужава, а защото няма смисъл. Просто няма. Всичко е празно. Сега разбирам какво чувствам към нея. Не е омраза, не е ненавист, а е абсолютно нищо. Не мисля, че има нещо по-лошо. Не мисля, че има нещо, което да опише по-добре.
Отдръпнах се на една страна, а тя не ме докосна както правеше повечето пъти. Стоеше дистанцирано и беше сериозна, сякаш ще говори за нещо, което я касае.
- За това време .. в затвора ..
Макензи гледаше в една точка, много далеч от мен.
- Мислих и .. наистина е нямало смисъл от всичко това, защото .. съм си мислела, че всичко това между теб и Хари беше .. преувеличено и не предполагах, че той би дал толкова много за теб. Нямаше да стигам толкова далеч, щях да те сплаша, но .. видях, че на Найл всъщност му пукаше за теб и го обърнах срещу теб, но тогава .. не го направих само, за да ти отмъстя, но и защото .. чувствах нещо към него. Исках веднъж в живота си някой да предпочете мен пред теб, въпреки че аз винаги им давам всичко, а ти просто бягаше от тях и те те следяха още повече. Найл ми вярваше толкова много, че се съгласи и .. щеше да го направи, щеше. Радвах се всъщност, радвах се, защото щеше да видиш какво е да си сам и никой да не е там за теб, но Хари отново се появи. Тогава разбрах, че .. той никога не е казвал какво чувства, но ти си го знаела вътрешно. Знаеш ли, може би го направих, защото просто завиждах, че всъщност ти се случва нещо истинско. Може да си щастлива сега, защото .. с Найл няма да се видим поне още няколко месеца и когато излезе не мисля, че ще иска да има нещо общо с мен. Съжалявам, Кейтлин. Но .. ако не бях направила това нямаше да разбереш колко много те обича Хари, защото той никога нямаше да ти го признае.
Не знаех какво да кажа. Наистина. Думите и ми се повтаряха в главата много пъти. Но защо всъщност е искала да ми отмъсти? Знае ли всъщност колко много неща преживях, преди да стигна до това, преди да бъда с Хари и преди да знам какво чувства той?
- Заминавам за Вашингтон отново. Не мисля, че мястото ми е тук. Може би трябва да взема пример от теб и да .. си взема някаква поука. Не очаквам да ми простиш, Кейтлин, не заслужаваше всичко това, но .. ще кажа на майка ти да не бъде толкова груба с теб. Може би ти си имала по-голяма причина да ме мразиш.
- Не и казвай нищо. Не можеш да я накараш да го почувства.
- Затова никога не ме харесваше, нали? Не се тревожи, ще и кажа каква съм и ще очаквам да избяга от мен както всички направиха.
Малко ми беше .. жал за нея. Но няма да и го кажа, колкото и хубави думи да каза не мисля, че може да компенсира всичко това. Винаги ще си има една непоправимо злобна част в нея. Но не мисля и че е дошла за прошка. Просто за сбогуване.
- Няма да избяга от теб. Мислела си си, че винаги си била сама, но тя винаги е била там, точно до теб и те е подкрепяла. Щом аз нямам шанса да я имам .. искала си да ме накараш да се чувствам сама, но не си си давала сметка, че през целия си живот във Вашингтон съм се чувствала така, че съм чакала да ме прегърне, да ми пожелае лека нощ, но тя никога не го е правила. Чакала съм да ме пита как е минал денят ми, да ме погледне с нежен поглед ..
Тя трябва да знае това. Трябва да знае, че това, което е искала да ми причини вече ми е било причинено. И когато се появят нови хора в живота ми .. никога няма да разбера защо толкова много искаше да ми ги отнеме.
Макензи замълча за известно време, защото си мислеше, че само ще я слушам и няма да и кажа нищо.
- Кажи и на Хари, че съжалявам. Знаеш ли ... когато си сам в килията си и единствения, с когото можеш да говориш, е себе си .. разбираш как всъщност се чувстват другите. Когато живееш сред тях никога няма да си представиш какво им причиняваш, но там .. на дъното .. всичко е толкова прозрачно.
Това не би го казала Макензи. Дано тази промяна остане и не и пожелавам да и се случва, това което се случи на мен, въпреки че нормален човек би.
- Исках да ти кажа довиждане .. и да ти кажа, че .. Найл не заслужава да е там. Той щеше да бъде до теб и дори след като отказа да бъдеш с него щеше да бъде много добър приятел. Съжалявам, че ти отнех и това. Но предполагам .. това, което ти е най-ценно не мога да го отнема. То е вътре в теб и когото и да изпращам срещу теб .. само го смачква. Изумена съм всъщност, че можа да го преживееш. Може би ще се видим след години, Кейтлин .. и дано тогава нещата бъдат по-различни.
Не знам дали е напълно искрена, но .. единственият начин да продължа напред е като загърбя миналото, като просто хвърля тежкия товар в океана и никога да не поглеждам надолу отново. Никога да не оставям да ме завлече и почти удави. Никога да не го потърся отново.
Честно казано благодаря на Макензи , защото ме накара да видя някои неща. Обърнах се за момент и видях трима човека – и тримата гледаха към мен. Двама от тях се държаха за ръце и в очите им виждах любов. Третият държеше кутия сладолед в ръката си и .. в неговите очи също виждах любов. Благодаря и , защото наистина щеше да ми е по-трудно да си призная , а и Хари , ако това с Найл и Макензи не се беше случило.
Защото понякога именно в най-лошите си моменти хората разбират кои са истинските хора до тях.
- Знаеш ли, Макензи, може би не исках да ти кажа това, но .. станалото станало. Няма как да го променя. Просто знай, че .. ако искаш да бъдеш с Найл .. бъди. Чакай го и .. не оставяй лошите чувства да те водят, защото това, което управлява всичко, което може да те накара да се чувстваш по най-хубавия начин е .. чистото, непланираното, истинското. Не се опитвай да го променяш, дори да е различен от теб. Довиждане, Макензи.
Погледнах я за последно и просто се обърнах. Обърнах се и се върнах при тях, прегръщайки ги. Можех да кажа най-лошите думи на Макензи, можех да и кажа, че я мразя, че искам да и се случи най-ужасното, че не заслужава нищо, но .. нямаше да се почувствам по-добре.
А сега няма как да се чувствам по-добре. След като се отделих от тях хванах Хари с двете си ръце и сърцето ми биеше всеки път по този начин щом го докоснех. Не искам да променям това. Докоснах устните ни и погледнах настрани, а там стоеше Макензи, точно преди да влезе в ресторанта. Видях лека усмивка на лицето и. Не я гледах дълго, погледнах надолу и взех сладоледа от ръцете на Хари.
- Много съм гладна. Взе ли лъжици?
- За какво са ни лъжици като имаме усти и ръце?
Радвам се, че Хари не ме пита нищо, радвам се, че ме разбира само с поглед. Разбира дали съм добре или не, дали се преструвам или не. Повървяхме малко, отдалечавайки се от ресторанта.
- Ако искаш да грабим шепи сладолед и да се състезаваме кой ще задържи най-много в устата си.
- Наистина ли искаш да се състезаваш точно с мен на това?
Каза ми саркастично той.
- Шегувах се, но те разбирам. Кой не би се отказал като види такава заплаха?
- Такава заплаха ли?
Той отвори сладоледа и наистина грабна шепа, но не го сложи в устата си, а на лицето ми. После се приближи и облиза от бузата ми.
- О-о-о, полека, Хари, на кой е жадния поглед сега?
Каза Зейн, взимащ си малко сладолед.
- Гледай си годеницата, Зейно.
Каза Хари, неспирайки да се занимава с лепкащата ми буза.
- После ще залепя бузата си на кожените ти седалки.
Казах, вдигайки вежди.
- А аз ще залепя тялото ти на голямата спалня.
Не го каза много силно, но беше достатъчно, за да го чуят.
Лола извъртя очи, сдържайки смеха си.
- Добре, гълъбчета, ние със Зейн може да се приберем с такси. Няма смисъл да ни карате чак до апартамента.
- Не, Лола, останете.
- И без това ми се спи.
Зейн сложи ръката си на кръста и, готов да потеглят.
Мога да заложа, че го правят нарочно. Няма да се учудя, ако Хари им е казал да си тръгнат, докато съм говорела с Макензи.
- Супер, лека нощ.
Не знам какво ще го направя това къдраво човече. Просто само това и чакаше. Ние вече тръгнахме към колата, като от време на време ядохме сладолед.
- Знаеш ли, среднощният секс е най-хубав.
- Хари , какво друго освен вино си пил?
Гледах го с широко отворени очи, дърпайки кутията сладолед към себе си. Той вдигна рамене, поглеждайки към мен предизвикателно.
- Все още нищо.
- Не ти препоръчвам да пиеш друго. Трябваше да се сетя, че е просто извратеното ти мислене.
- Не спирай да говориш и ще го направя още в колата.
Не казах нищо, този човек наистина няма задържки.
..
Гледна точка на Хари
Разхождаше се напред назад с роклята, която и бях купил. О, боже, искам да докосна това дупе. Говореше по телефона и се усмихваше прекалено много, не знам с кого беше.
Точно когато се прибрахме си свалих ризата, свалих и нейната рокля и я хвърлих на леглото, защото няма нещо по-трудно от това да си потискаш хормоните. Желанията, хормоните, все едно, телефонът и звъни винаги в най-неподходящия момент.
След малко започна да подскача и затвори телефона.
- С кого толкова говори?
Тя скочи в мен, буквално, и аз паднах на леглото, но не се усети какво е подбудила в мен и ми се извини веднага.
- С баба, Хари, ще те запозная с най-якия човек на тази земя.
- След мен?
Вдигнах вежди, а тя погали косата ми.
- Хм .. нека помисля ..
Тя сложи пръст на брадичката си, сякаш е в процес на мислене, а аз я целунах зад ухото.
- И кога?
- Ами .. ако нямаш нищо против го поканих да дойде тук. Само тази вечер, защото иначе трябва да отидем до къщата на баба.
...
Веднага щом се позвъни на вратата, Кейтлин започна да слиза надолу. Гледаше през прозореца от половин час и беше в някаква еуфория. Станах след нея и когато отвори вратата видях .. най-добрия и приятел. Или поне така беше казвала. Имаше много снимки с него.
- Луууу !
Тя се впусна към него и го прегърна силно, а той крещеше името и.
Усещам как цяла вечер няма да се спи. И то не по начина, по който си представях.
Лу вече е тук , как ли ще се впише характерът му в цялата обстановка? Мисля , че повече Макензи няма да участва , затова може да се сбогувате с нея за дълго време. Искам да ви благодаря за всичкото гласуване и коментиране , прекрасни сте. Тази седмица ще публикувам два пъти , защото другата седмица няма да съм тук ( съжалявам , но няма как да поствам , защото няма да има силен интернет ).