Hold back the river -James Bay
One Direction - Story of my life
Гледна точка на Емили
Чувството вече да си майка е много изпълващо. Държах в ръцете си едно малко момиченце, което чакаше целия си живот на мен, което ми даваше огромна цел в живота.
Погледнах към Рик, който стоеше отстрани на леглото и погали малкото ангелче. Може би копнее той да беше бащата, но не мисля, че го копнее повече от мен. Има празнина в тялото ми, в душата ми, не искам да се връщам назад и когато погледна в малките и невинни очи искам да виждам настоящето, а не миналото. Искам да виждам бъдещето с Рик, как той я учи да кара колело, как тя му казва „татко", как той заема това място в живота и, защото важното е кой я отглежда, кой се събужда посред нощ, за да я провери, а не кой пие цяла вечер и не знае какво да прави с половите си органи.
А относно Хари .. няма да му отнема правото да има близост с нея, защото Трейси може да му донесе само щастие, поне е така в моите очи. Може би не прилича чак толкова на баща си, направи много за Кейтлин и я предпазва, срещу когото и трябва да се изправи.
Просто се чудя как толкова бързо могат да се променят нещата.
Приемах Найл като свой брат, не само като братовчед. Никога не е бил такъв, винаги е правел път и на мравката, полагал е грижи и знам, че му пукаше за нея, но не знам колко силна е била връзката му с Макензи, за да обърне нещата така. Не го показвам чак толкова много, но ми е най-трудно да приема, да видя нещата от друг ъгъл и да не твърдя, че той не може да навреди на никого.
На вратата се почука и ме извади от транса ми. Междувременно тъкмо бях накърмила Трейси и Рик я държеше. Все още се чувствах слаба, затова щях остана още малко в болницата.
Беше към обяд, но погледнах към часовника чак след като в стаята се появиха няколко лица.
Бяха Кейт и Лола, нямаше никой зад тях.
- Здравейте.
Те ми се усмихнаха ведро и влязоха тихо в стаята.
~~
Гледна точка на Хари
Най-накрая тази вечер ще мога да усетя топлотата от тялото и до мен, а не да спя сам както винаги. Ан най-често спи в края на леглото, защото обича да и е по-хладно.
Днес реших да си дам малко почивка от онази болница и бебето на Емили, защото имам по-големи планове. Може би ще сготвя нещо. Разопаковах торбите и, след като ходих до тях и поне се наядох, бабчето беше сготвило палачинки и да, определено са по-добри от моите, но пък каквото и да сготвя Кейтлин ще си оближе пръстите. Може би ще ги оближе и ако готвя пред нея. По халат. Боже, засрамената и физиономия ще е безценна.
На вратата се почука. Омръзна ми само някой да идва, точно когато съм най-зает. Това момиче има купища снимки, които е извадила и не знам защо искаше да местим цялата рамка със снимки от стената и. Ако иска да замъкнем и мебелите, може и баба и и Тед да се поберат в колата, за да не и липсват. Не че живеят на няколко километра оттук.
Отворих вратата, запъхтян от слизането по стълбите и там бяха двойка номер коя .. абе двойката „не-казвай-на-баща-ми-за-нас" . Но вече това остана в миналото, добре че баща и е видял колко е игнорирал собствените и желания досега. Казах им да влязат, въпреки че не беше най-подходящият момент.
- Няма да те бавим много, Хари, виждам, че си твърдо решен да поизчистиш тук.
Ха-ха. Забавно, Сара, много можеш да си отваряш устата, когато момченцето ти е тук.
- Твърдо решен съм и да ти дам една палка, за да ми помогнеш.
Явно Адам все още свикваше с нашия начин на общуване, но няма да намалям количеството сарказъм заради него.
- Можеш да използваш косата си за палка, вече е доста пораснала.
Точно с косата ми няма да си правиш шегички.
- А ти можеш да използваш една тапа, за да запушиш устата си. Но трябва да е от големите размери.
Изсмях се, а Адам ме погледна с широко отворени очи. Какво ме гледаш така, имам чувството, че този човек не е чувал шеги.
- Стига си се правил, дойдохме специално с Адам, за да ви поканим на събиране у нас тази вечер по случай годежа ни.
- Много гълъбчета станахте.
Подхвърлих, а двамата очакваха да реагирам по-сериозно. Ако искат да им се поклоня и да им целуна краката за благодарност, че цяла вечер ще слушам „Поздравления, бла, бла, бла" .
- Хубаво, благодаря ви.
Пх, развалиха ми плановете Кейтлин да ме гледа да готвя по халат.
- И да не забравиш да кажеш на Кейт.
- Не Сара , ще я доведа по пижама и ще и кажа , че отиваме до магазина.
Тя извъртя очи, давайки ми някаква покана.
- Събитието е официално.
- Добре, Сара. Може да го наречеш бал дори.
Направих фалшиви мили очички и им се усмихнах със саркастична усмивка.
- А мога ли да доведа котката ми?
- Май много обичаш да се шегуваш, Хари.
Адам най-накрая обели някаква дума.
- Мда, в кръвта ми е.
Говорех му с насмешка без да можех да се сдържа. Понякога съм ужасен.
- Аа .. Сара ?
Този път тонът ми стана сериозен.
- Баща ми там ли ще е?
- Мисля, че не, защото са скарани.
- Нали се сдобриха?
Баща и е много заблуден, между другото, защото след като чу извинителните думи на баща ми му прости и си продължиха сякаш нищо не е станало. Не се забърках отново, защото не ме интересува особено, след като му вземе всички пари ще му дойде ума в главата.
- Отново се сдърпаха за нещо миналата седмица.
- Супер. А колегите му?
Адам през цялото време ме зяпаше, сякаш имам най-странната логика на земята.
- Не знам, Хари, ти да не идваш там заради колегите му? Стига, ще издържиш една вечер.
- Хубаво, хубаво. Не бихме пропуснали такова знаменито събитие.
Отново се подиграх без да мога да се сдържа.
- Ъм .. Хари, дойдохме и за нещо друго. Ами .. баща ми има приятели, които се занимават с изкуство и има много важна сделка с тях, затова иска да ги впечатли и в момента целият ни хол е пълен с различни картини, но не мисля, че могат да намерят по-хубави от твоите.
Ти шегуваш ли се? Моите картини? Та те дори не са завършени, те дори не са ..
- Сигурен съм, че баща ти може да купи картина за хиляди и не е опрял до моята помощ.
- Казах ти, Сара.
Адам и прошепна достатъчно силно, за да чуя. Нейният поглед все още беше обнадежден. Дяволите да го вземат, така или иначе какво губя, те ще се изложат, ако картините не стават за нищо.
- Но мога да ти дам нещо.
Най-накрая се предадох, качвайки се нагоре. И без това само събираха прах. Дадох и няколко от най-хубавите ми картини, правил съм ги преди няколко месеца, когато най-много рисувах. Имах намерение да направя картина, когато бяхме във вилата на бащата на Кейтлин, но не ми остана време.
Повечето ми рисунки не са сложени в рамка, но имаше една част, за които бях отделил повече време.
- Боже, Хари, много са добри.
Усмихнах се удовлетворено , а Адам вдигна вежди , сякаш е удивен. Здравей , човече , не само устата ми е голяма.
- Благодаря ти, Хари, наистина. Това ще бъде подаръкът ви.
А ти да не си мислеше, че тръгнах да ходя по магазините за нещо? Пха.
Но всъщност го правя заради Сара, защото ми помогна малко или много. Психически. А и когато се опитвахме да хванем Макензи и онзи нещастник, когото дори не искам да споменавам.
- Мда, дано свършат работа.
- Определено. Картините, за които баща ми беше готов да плати състояние, представляваха точно едно петно на белия лист.
Засмя се тя, взимаща две от картините, а Адам взе трета.
...
Гледна точка на Кейтлин
Ще го убия, как точно тази вечер? Официално? Събитие?
Гардеробът ми определено не е доволен от тези две думи.
Постояхме малко при Емили, тя каза, че сигурно ще я изпишат скоро и преди да си тръгнем успях да целуна малката главичка на Трейси.
Лола ми каза, че знаела много хубав магазин за по-официални рокли. Нямам никаква представа как ще съм облечена, боже. Не си нося особено много пари, а и не искам да давам прекалено за дреха, която надали ще облека отново. Хари просто ми се обади и ми каза за две минути къде сме щели да бъдем довечера, каза, че имал планове, но му се провалили и само ми се хилеше, подигравайки ми се да отида с пижамата си.
----
Разглеждахме повече от час, мерих доста рокли и още не бях избрала, този магазин беше огромен, а и моделите бяха най-различни. Бях набелязала три рокли и бях в съблекалнята, започвайки с първата.
Беше синя. Тъмносиня. Сложих я и тъй като бях с вдигната коса шията ми изглеждаше някакси .. празна. Ако съм с нея задължително трябва да си сложа някакво бижу.
Излязох, за да се покажа на Лола и я намерих да си пише на телефона, ухилена до уши.
- Отново ли е Зейн с неговата романтика?
Подсмихнах се, а тя ме погледна и остави телефона, усмихвайки се.Това го приемам за да.
- Харесва ли ти?
- Мисля, че синьо много ти отива.
Не , това определено не беше гласът на Лола. Беше мъжки.И двете се обърнахме на другата страна , само за да срещнем погледът на .. Лиам. Ъгх. Иде ми да повърна. Добре , че Хари не е тук.
Обещавам си , че повече никога .. наистина никога няма да бъда толкова наивна и глупава да вярвам на всички и на глупавите им приказки. Повечето хора говорят само за да си правят проветрение на устата .
Всъщност той ми каза, че синьо ми отива, точно защото бях със синя рокля, когато отидох на неговото парти. Точно така. Иде ми никога повече да не облека дреха с този цвят.
И определено няма да взема тази рокля.
- А аз си мисля, че Лиам няма вкус. Както и ум в главата.
Лола стана и дойде до мен, бутайки ме да вляза в съблекалнята, за да не се конфронтирам с него повече.
- Хе-хе, нашето момиче влезе в леглото на Зейн и стана много важна. И приятелката ти е така. Жалко, че имаше шанс да избере нещо на много по-високо ниво.
- Жалките ти коментари ли са високото ти ниво , Лиам?
Лола продължи, а аз стоях вътре и дори не се обличах. Само мълчах и ги слушах като малко дете. Защо пък само да ги слушам? Сякаш нямам право на мнение. Защо трябва аз да се чувствам засрамената след като той спомене нещо такова? Защо аз трябва да съм тази, която да се свива и да се прави, че не го е чула? С какво е той повече от мен?
- Направих и комплимент, скъпа. Но като се замисля така или иначе Стайлс ще свали тази рокля.
- Дори и да я свали теб какво те засяга?
Подадох се от съблекалнята, гледайки го право в очите, не в пода. Лола ме погледна леко учудена за миг, но след това се усмихна и се обърна със същия поглед към Лиам.
- Ууу, никой да не се закача с приятелките на Стайлс и Малик. Пха. Скрийте се някъде.
Говореше иронично той. Приближих се до него, не исках Лола да чуе това, което щях да му кажа. Не исках да се приближавам прекалено близо. Бях на токчета и затова бях висока колкото него и ми беше по-лесно да му говоря, защото и без това си бях събрала куража.
Може би дълбоко в себе си той не е такъв, но просто иска да наранява, за да може да потуши неговата болка.
- Знаеш ли, направи нещо, с което сестра ти би била горда.
Колкото и идиотски неща да каза му казвах тези думи като съвет, защото единственото, което показва, е да се прави на кретен. Той може да се промени, ако има цел, ако има мотивация, а не удоволствието му да е да говори глупости на хората и да си отмъщава за нея като наранява хора, които дори не познава.
- Не смей да ми говориш за нея. Кучка.
Знаех си, че реакцията му ще бъде такава, но странно този път не се почувствах зле, нито пък засрамена, защото не съм направила нищо, че да получа такова държание, не съм му казала нищо лошо. Просто показах смелост, която не виждат много хора и затова той се учуди. Просто не знае как по друг начин да ми каже, че съм права. Но целта ми не е да го казва на мен. Нека прави каквото ще.
Аз съм доволна от живота си и най-вече от избора си.
~~~
Гледна точка на Хари
- Папийонка? Сериозно? Да ти приличам на клоун, Кейт?
- Хари, ще е официално, само за тази вечер.
Изпуфтях, оставяйки я да ми я сложи. Оправя се с мен, след като все още не се е облякла. Ще ме остави да умирам от жега в този смокинг. Поне ще имам време да хапна нещо, цял ден бях сам в къщата, не знам къде се дяна Зейн.
- Защо отдели толкова време за тези къдрици, след като ще паднат след два часа?
Целунах я по устните, неуспявайки да се въздържа.
- А ти защо ме целуна, след като искаш да го направиш отново?
Ех, ех. Колко сме важни. Уцелила е времето, в което да бъде закачлива. Подлудявам се.
- Защото след това ще направя нещо друго.
Намигнах и, а тя отдавна беше приключила с папийонката ми и ми пусна ризата, втурвайки се към банята.
- О, Хари..
Можех да видя как си въртеше очите. Но също така по тона и можех да усетя как и харесва да я дразня. Просто кара кръвта и да бушува.
- Побързай, принцеске.
Тя подаде глава от тоалетната, опитваща се да ме изгледа лошо заради прякора, но половината и коса падна върху лицето и се провали.
- Продължавай с опитите.
Казах и преди да затворя вратата, втурвайки се към хладилника. Няма да чакам докато отидем, няма да издържа да стоя толкова време гладен. Тя няма да е готова поне 15 минути.
...
Стоях прав и гледах към часовника си. Не че толкова бързах да ходя, просто мразя да чакам и да няма какво да правя. И този смокинг не спира да ме спарва, нямам търпение просто да го сваля. Поне сакото.
Поглеждах през две секунди към стълбите и тропах с крака си, когато чух тропане на токчета. Най-накрая се нагодихме. Погледнах към нея.
Боже, по дяволите. И всичко това е .. мое. Всичко това гледа мен, всичко това живее с мен и всичко това .. обича мен.
Забравих за времето. Погледнах я няколко пъти от главата до петите и кълна се, усещам как лигите ми започват да текат. Най-много ми харесва това, че .. каквото и да облече, каквато и прическа да има .. е толкова естествена. Масурите и се спущаха по раменете и беше защипала бретона си с огромна черна фиба, дори не знам как забелязах това. Роклята и изглеждаше толкова нежна. Без да я докосна имах чувството, че е кадифена. Цветът беше много бледо кафяво, беше с тънки презрамки и о, боже, това деколте. Искам само аз да го гледам. Роклята беше дълга до долу и се носеше като коприна, оформяше се перфектно по тялото и. В ръката си носеше малка чанта ..
Усещам как се изпотих.
Когато се приближи видях, че имаше лек грим, който подчертаваше очите и все още не мога да повярвам. Аз си загубих речника. Аз. Загубих си .. всичко.
- Тръгваме ли?
И на всичкото отгоре ми се усмихна по най-смирения начин, прехапваща леко устната си. Докоснах бузата и с ръка и започнах да я целувам.
Иу .. усетих вкус на ягода.
- Хари, изяде ми гланца.
Тя започна да се хили, а аз се избърсах, целувайки я отново. След като утолих поне една глътка от безкрайната си жажда я погледнах и устните и бяха червени от мен. Хм, мисля, че така е много по-добре.
Сега вече може да тръгваме.
~~
Гледна точка на Кейтлин
Пристъпихме в .. хм .. в много .. наистина много луксозна къща. Сара изобщо не е високомерна, въпреки парите, които има. Радвам се, че все още има хора, които не са превзети от парите.
На вратата ни посрещнаха поне трима човека, а вътре имаше към 30. Засега. Единият от тях ни предложи шампанско, другият скариди, а третият стоеше отстрани, гледащ часовника си и усмихващ ни се със зъби от време на време. Усмихнах се любезно и взех една чаша шампанско. Много е странно да си в такава среда. Харесва ми, не че не ми харесва, но е различно. Огледах наоколо, защото все пак ми беше интересно. Имаше огромен полилей, подобен имаше и в старата къща на Хари, но доста по-украсен. По стените имаше интересни орнаменти, в стаята нямаше почти никакви мебели, сигурно са направили място за хората. Тиха музика звучеше, сякаш като фон на лежерната обстановка. Имаше много маси и доста помощници, които разнасяха насам натам. Всеки се беше захласнал в това да си говори с някого и постоянно се чуваше тракане на чаши и смях. Погледнах към стената и видях нещо много познато, нещо, което съм виждала преди. Беше картина. На нея имаше едно момче.
Имаше хиляди емоции на този лист хартия. Момчето стоеше по средата на мрачен път, прашен. Отстрани имаше сгради, изглеждаше нормално на пръв поглед, изглеждаше като нормално момче с нормален живот. Но загледаш ли се може да видиш, че момчето беше стъпнало в локва, че целият му панталон беше изцапан, че дрехите му бяха раздърпани. То беше в гръб и гледаше направо. Гледаше към .. бездна. Имаше огън, страх, ужас и можеше да се усети дори лицето му да не се виждаше. По – близо до него се виждаха някакви фигури. Но бяха избледнели, изглеждаха като плод на въображението му. Сякаш всеки момент щяха да се скрият вътре в него. Фигурите бяха на мъж и жена. Бяха хванати за ръка и не знам защо това момче толкова ми напомня за Хари, а тези фигури за родителите му като млади.
За пореден път се убеждавам колко дълбоки са мислите му, колко дълбок е замисълът му.
- Тази е твоя, нали?
Той кимна леко, сякаш влизащ в спомена, когато е творял тази картина.
- Хари, толкова е истинска.
Хванах ръката му, сякаш убеждавайки го в истиността на думите ми.
- Сара искаше да и дам няколко като подарък. Баща и имал някаква сделка и трябвало да ги впечатли.
- Впечатление ще е най-малкото, което ще получат.
Той ме хвана и ме целуна по главата, смеейки се леко.
- Гладна ли си?
Вдигнах рамене и си взех от някакво увито ролце на масата. В този момент отнякъде се появиха Сара и годеникът и. Мисля, че не съм го срещала друг път или поне не сме се запознали.
- Хей, много се радвам, че дойдохте.
Прегърнахме се и ги поздравих за годежа. Сара беше много красива. Косата и беше вдигната на висок кок, който беше сплетен. Роклята и също беше прекрасна. Беше цвят шампанско и се вееше свободно надолу, а около гърдите всичко беше в нежни камъни. Беше без презрамка и имаше огромно колие, което перфектно си отиваше с цвета на роклята.
- Хари, в момента баща ми показва картините ти.
Тя ги посочи, а Хари все още скромничеше.
Разходихме се малко с тях наоколо, след което те отидоха да посрещат новодошлите гости.
- Отивам до тоалетна.
Прошепнах на Хари и ми отне няколко минути лутане наоколо, за да осъзная, че няма да я открия сама, затова помолих един от помощниците да ме упъти.
Дори само тоалетната показва що за къща е. Дори плочките показваха класата на това място. Оправих малко грима си и си сложих червило, а не гланц този път. Минаваха доста хора, гледащи се на огледалото, когато видях познато лице.
Искаше ми се да не бях виждала точно нея, но ми мина през ума, че може да е тук.
- О, кой бил тук. Здравей .. как се казваше?
Прехапах езика си, за да не кажа нещо, което няма да е обикновеното навеждане на главата. Днес явно ми е ден да отговарям с това, което заслужават.
- Казвам се Кейтлин. А ти коя беше?
Много добре знам коя беше тази Блеър. Не знам защо на всички целта им беше еднаква – да ни разделят с Хари или по-точно да ни попречат да сме заедно.
Тя се засмя превзето, слагайки ръка на рошавата си коса.
- Явно Хари те е научил за това отрицателно време да се държиш като него.
- Да, научил ме е. Имаш ли някакъв проблем с това?
Още преди да успее да завърши изречението си аз изстрелях точно каквото ми дойде на ума.
- Пф.
Виждаше се ядът в очите и, а аз и се усмихнах както тя на мен в началото и излязох от тоалетната. Определено за изминалото време научих, че единственият начин да покажеш на някого, че не е нищо повече от теб, е да го удариш с това, което най-малко е очаквал. Да го удариш точно с неговата тактика и неговите думи, използвани срещу теб.
Когато се върнах в голямото помещение музиката беше увеличена, но беше бавна и имаше много танцуващи двойки. Огледах се за Хари и щях да се учудя, ако не беше с уиски в ръка. Говореше си с някакъв мъж, а аз отидох до тях.
Когато се приближих мъжът само даде визитка на Хари и се оттегли, а той се усмихна по най-милия начин.
- Какво стана?
- Харесал е картините ми.
- Знаех си, Хари, казах ти!
Прегърнах го и взех чашата от ръката му, поставяйки я на масата и го дръпнах, за да се изправи.
- Сигурна ли си, че искаш да те засенча с танцовите си умения?
Пошегува се той, а аз започнах да се движа бавно, сплитайки ръцете ни и приближавайки се.
Танцувахме доста време, но не ми омръзваше. Дори не усещах умора. И как бих след като Хари стоеше пред мен с бяла риза, на която беше дръпнал ръкавите, кичур коса беше паднал на челото му и изглеждаше сякаш е нагласял тази визия с часове, а всъщност самата му натура е такава, толкова омайваща. Да не говорим, че постоянно се облизваше бавно и ме гледаше с тези зелени очи толкова предизвикателно. Предаваше ми прекрасна топлина всеки път щом гърдите му се докоснеха до тялото ми, всеки път щом пръстите му стискаха моите, енергията в мен се увеличаше.
- Извинете, може ли?
И двамата се обърнахме по посока на гласа и видяхме някакъв мъж. Беше подал ръката си към мен и гледаше Хари с частица превзетост. Никога не съм виждала този мъж. Беше поне с около пет години по-възрастен от нас, но все още беше младолик. Хари разшири ноздрите си и това ми подсказва, че далеч не са приятели. Точно в този момент песента свърши и аз пуснах Хари, за да седна и да си почина малко, а и за да прекратя състезанието им „кой ще гледа по-лошо", но той не ме пусна, дори ме държеше по-здраво.
- Жалко, на следващата песен. Аз съм Виктор, приятно ми е. Ти ли си избранницата на Хари или ще направи с теб както направи с приятелката ми?
Погледнах го неразбиращо, а Хари ме дръпна и започна да върви с мен в другата посока. Усещам как това не ми харесва. Какво е направил Хари с приятелката му? О, боже, щом Хари реагира така значи наистина се е случило нещо.
- Кой беше този?
Обръщах се назад само за да срещна усмивката му. Не ми харесва как отново настроението се развали за секунди. Хубаво, този път няма да реагирам както всеки, казах на себе си, просто ще го попитам като нормалните хора и няма да се сърдя за нищо. Не че знам за какво става въпрос.
Седнахме и той не казваше нищо в продължение на няколко минути, а аз не можех да издържа повече и докоснах ръката му.
- Хари, откъде го познаваш?
Той стана изведнъж и се завъртя наоколо. Чудеше се нещо. Чудеше се дали да ми каже или не. Изведнъж ме дръпна за ръката и тръгна нанякъде. Излязохме навън и се радвам, че беше топло, защото не си взех якето. Отключи колата си и аз влязох на предната седалка предпазливо. След като и той влезе въздъхна. Гледаше голямото огледало пред нас и след малко заговори, премествайки погледа си към мен.
- Знаеш ли .. когато пребих онова копеле и не ти казах, знаех, че не беше правилно. Знаех, че трябваше да знаеш от мен и че не трябваше да се правя на неразбрал, но .. истината е, че се страхувах. Не ми пукаше, че ще му стане нещо, а че ти ще избереш да се поставиш на негово място. И тогава се случи точно това, от което се страхувах. Не исках да поемам вината за това, не исках дори да се призная за виновен, но исках да те държа до себе си. В момента разбирам, че тези две неща не вървят ръка за ръка.
Той се спря за малко и продължи да се взира в мен.
- Виктор е работник на баща ми и е един от управителите на фирмата. Когато единствената ми работа беше да се размотавам и да водя жени в дома си един ден бях във фирмата и .. просто спах с неговата приятелка. Спах с нея, чуках я на бюрото, приеми го както искаш, но както и да го извъртя, се случи. И го направих нарочно, защото той ме дразнеше и в момента той иска да направи същото с теб и аз мисля, че трябва да чуеш всичко това от мен, а не как той ще си добави продължение към тази история.
Честно казано не казвам, че се почувствах добре след като разбрах, че не е нещо много по-лошо, но че .. той просто ми каза. Той си призна нещо, призна, че е виновен и че не иска да го крие. И всъщност това е нещото, което ме впечатли. Не се чувствам добре, че го е направил, но той го е направил дори и аз да не знаех, след 20 години пак ще го е бил направил и аз не съм била тук в миналото му, за да търся причини за това. Мисля, че важното е, че съм тук сега .. в настоящето и той открито говори с мен за миналото си.
- Хари .. дори и да знам това няма да се обърна срещу теб, защото знам какво си мислиш. Благодаря ти, че ми каза. Може и да чувствам някаква вътрешна болка, но .. съм щастлива, че не искаш да го криеш.
- Не мисля, че някога това, което иска той, би станало така или иначе. Дори и да не бях тук. Защото има огромна разлика между нея и теб. Ти оценяваш и уважаваш този, който стои пред теб и очакваш същото, затова той реши да ти го даде като ти каже това.
Сложих ръка на бузата му.
- Не искам да позволя отново малко нещо да попречи на тази връзка и да преодолея да не ти говоря много време, защото накрая отново нищо няма да променя. Но .. искам да знаеш, че .. каквото и да има е по-добре ти да ми го кажеш, по-добре е да ме заболи от собствените ти думи, отколкото от чужди.
- Щом съм започнал трябва да знаеш, че съм сигурен, че баща ми ще е тук щом Виктор е, затова че не се учудвай, ако го видиш. И ..
Той хвана двете ми ръце.
- И каквото и да ти каже .. усети ръката ми, усети как те стискам и как няма да позволя да ти повлияе.
- Това трябва да го кажа на теб. Хари, покажи му, че можеш да бъдеш спокоен.
Той стисна челюстта си и погледна към ръката ми.
- Когато държа тази ръка и погледна това лице мога да забравя за всичко, което ме заобикаля.
Наведох се леко, а той прие възможността и докосна устните си до моите, слагащ ръцете си на врата ми като докосваше мекия материал на роклята ми.
- Тази вечер щях да ти готвя по халат.
Прошепна Хари и имах чувството, че ми се е причуло. По халат? Очната ми ябълка щеше да излезе. Той се усмихна самодоволно.
- Значи съм пропуснала много.
Засмях се.
- Имаш много възможности, спокойно.
Хари само намигна, а аз натиснах дръжката, за да изляза от колата.
На входа стояха няколко човека. Нямаше как да не позная един от тях. Беше бащата на Хари и ми е неприятно, че толкова скоро трябваше да го видим. Баща му пушеше пура и до него имаше жена. И на момиче мога да я опрелича. Както и да е, стиснах ръката на Хари, който го забеляза по-късно от мен и продължихме напред.
Щом баща му ни видя се усмихна самодоволно, но не по начина, по който Хари, а по .. злокобен. Отдели се от групата, но момичето вървеше с него, държеше го за сакото незнайно защо, сякаш и е някакъв господар.
- Много се надявах да ви срещна, синко.
Той наблегна думата „синко" с обичайния дразнещ тон.
- Това е синът ти?
Момичето огледа Хари обстойно, а аз се придръпнах към него.
- Става, нали. Имаш вкус, скъпа. За разлика от него.
- И той има вкус, но май повече би си отивал с блондинка.
Не се спряхме пред тях, но чувахме как обсъждаха. Какво ми има на цвета на косата?
- С всичко повече би си отивал.
Изскимтя баща му, а аз усещах как Хари се опитваше да изхвърли думите му от съзнанието си.
- Хаха.
Тя отново се засмя като някаква пача.
- Момиче, човекът до теб, който може да ти е баща, би те заменил за една кутия пури.
Не очаквах Хари да си мълчи през цялото време, но все пак ми стана смешно това, което каза. Двамата бяхме напът да влезем, когато баща му го хвана за ризата и го обърна към себе си.
- Щом още не си дошъл до мен значи парите ти не са свършили.
- Не ме чакай. О, милият ми баща, събира пари, за да ми ги даде, когато имам нужда.
Хари му говореше, гледайки го сериозно, но изстанявайки гласа си, за да наблегне на иронията.
- Мислех , че съм отгледал по – умно същество , което иска да види нещо повече от едно и също тяло до себе си всяка сутрин.
- А аз мислех, че съм имал по-нормален баща, който не би жертвал абсолютно всичко за пари.
С това завърши разговорът им. Беше доста напрягащо, но Хари не се изпусна прекалено, въпреки че не спирах да стискам ръката му, чак мен ме заболя.
Когато влязохме някой говореше по средата на стаята, имаше чашка в ръка. Може би този мъж е бащата на Сара, защото я беше прегърнал, а от другия и край стоеше Адам.
- През годините сме преминавали през много препятствия, много неща са ми повлиявали да и показвам правилното, да се държа като един истински баща, да бъда винаги до нея. Но се научих, че след като вече детето ти порасне, дори и да не го осъзнаваш, то се отделя, поема по своя път и дори да не си съгласен с решенията му то ще си следва пътя. Научих, че е по-добре да бъда част от нейния път, да я напътствам както мога, дори и да продължава да прави грешки. Обичам моето момиче и този тост е за нейното щастие, за общото и щастие с Адам. Не казвам, че съм човек, с когото се общува лесно, но тези деца са най-търпеливите и ми дадоха шанс да се поправя. Благодаря ви. Следващият танц ще бъде специално за тях двамата.
Хари ме целуна по челото, подавайки ми ръка, за да продължим да танцуваме. Виктор отново се приближи към нас, но наистина не почувствах притеснение, не почувствах тревожност, не почувствах неразбиране.
- Може ли един танц?
- Съжалявам, но в момента съм заета.
Стисках ръката на Хари, за да не проговори нещо.
- Значи той ти казва и какво да правиш?
- Не е нужно, аз знам какво да правя. За разлика от вашата приятелка.
Виктор схвана какво правя и се засмя.
- Значи сега моята приятелка е виновна.
- Не мисля, че трябва да ме сравнявате с нея.
- Хм. Може да дойдете до мен след като той ви е използвал.
- Когато го направи вие ще сте първият, при когото ще отида, не се притеснявайте.
Едвам не се изсмях в лицето му. Не мога да разбера защо всички ми казват едно и също нещо? И защо си мислят, че продължават да ме нараняват с това? В началото го приемах толкова навътре, но никой не ми дава нищо, за да се държа мило и да не мога да отказвам.
- Може ли един танц?
Хари измитира гласа му и се изсмя, а аз не можах да се сдържа да направя същото.
- Ужасен си.
- Ние сме двойката гадняри.
Облегнах се на рамото му.
- Ох, всичко е по-лесно, когато не го криеш от мен.
- Значи няма да крия от теб, че ужасно ми се ходи до тоалетна?
Знаех си, че моментът му на сериозни разговори беше кратък и докато се усетя ме дръпна.
- Хари, на мен не ми се ходи.
Той продължи да върви и подмина тоалетната като влезе в някоя друга стая.
- Тук ли смяташ да си извършиш нуждата?
Той затвори вратата и ме подпря на нея като започна да ми целува рамото.
- Какво правиш?
- Извършвам си нуждата.
Вече съм свободна , не можех да чакам повече , знам , че не бях поствала от много време , но това ще се промени , защото вече ще имам много повече време. Може би ще е добре да си дадете мнението? Много любов и много целувки от мен. хххх