Yiruma - River flows in you
- Кейт, Емили е на път да роди ! Боже, ще може ли да дойдете?
- Наистина? Да, как няма да си дойдем, о, искам да съм там!
Говорех и развълнувано, гледайки с периферен поглед как Хари се начумери като чу за тръгване.
- Хубаво, да, само да събера багажа набързо, о, майко мила.
Започнах да обикалям, радвайки се вътрешно, а Хари ме гледаше с празен поглед.
- Хари, Емили ще ражда! Трябва да побързаме, трябва да бъдем там, има толкова мн..
Той .. нямаше реакция.
По дяволите. Детето .. ще му бъде .. брат или сестра. Изобщо не се сетих за това.
Как ли се чувства? Дали се вълнува ? Поне малко? Дали изпитва някакво замайващо чувство, иска ли да усети това? Какво ли е да си имаш малко детенце и да знаеш, че е твоя кръв?
Това детенце също не е било искано. Точно като мен. Дори е било пречка, винаги ще напомня на Емили за бащата на Хари.
Точно както аз съм лошият спомен на майка ми.
Може би Хари ще се опита да изгради отново онази стена, за да се предпази. Но вече е късно за това, познавам го прекалено добре и знам колко много му пука и как вътрешно поне малка част от него желае да види това дете, да го почувства близко до себе си.
- Ще кажеш ли на татко, че си тръгваме?
- Не искам да ходя.
Оставих чантата си, наблюдавайки го, а погледът му не стана по-мек. Погледнах към ръцете му, които трепереха леко и когато той ме видя ги мушна в джобовете си.
- Страх ли те е?
- Не, от какво да ме е страх?
Той загледа на друга посока, прехапвайки устната си. О, Хари, не можеш да ме излъжеш.
- От това да се сблъскаш с истината.
- Вече го направих и думите болят много повече от това да видя това дете.
Усмихнах се, намирайки това .. за сладко. Приближих се и го докоснах по бузата с едната си ръка.
- Обещавам ти, че когато видиш светлината в очите му ще забравиш за съмненията си.
- Не ми е толкова лесно.
- Знам, Хари. Но ще бъда там.
Знам, че няма да ми повярва, докато не се убеди. Знам, че ще го почувства, знам, че нещо ще се преобърне в него, ще се появи желанието да .. обича нещо толкова невинно.
...
- Много неочаквано си тръгвате.
Баща ми и Хари слагаха багажа в колата, а моето вълнение се беше възвърнало, дори увеличило.
Мислех, че оставането ни тук щеше да бъде най-релаксиращото преживяване. Случиха се толкова лоши неща, които ще останат завинаги в съзнанието ми и не знам как ще успея да живея с тях, но .. се случиха и толкова хубави неща. Когато с Хари бяхме на поляната, после прекарахме вечерта с Рони, тези думи и действия са толкова запомнящи се. Когато Хари реагира по един много различен начин към Скот, дори и да не можеше да го понася. Не искам да се връщам от една страна, защото ме е страх, че нещата могат да се върнат по предишния начин.
Знам, че онази частица да обича да наранява винаги ще си остане в него, но предпочитам да я приема, ако мога да усетя и другата му страна.
- Ще ви се обадя щом пристигнем.
- Ще дойдем в най-скоро време.
Видях погледа на баща ми към Хари щом каза това, но реших да запазя въпросите за себе си, имали са доста време да говорят и не е необходимо да знам всичко. Харесва ми само, че се разбират.
Прегърнах първо татко и Линдзи.
- Бяхте крайно гостоприемни и вече няма да има кой да ти цапа кухнята, Лин.
Засмях се.
- Съмнявам се, ха. Наоми реши, че има някакви заложби в кухнята и усещам как ще събирам тесто от зад хладилника.
Вдигнах Рони на ръце, а тя ме целуна по бузата.
- Когато ви дойдем на гости вече ще си си купила прасе, нали?
- О, разбира се, и Хари ще е купил много книжки за оцветяване.
След като се отдели от мен отидох до Наоми, подавайки и ръка.
- Дано си научила някои неща, Наоми.
Тя ме гледаше сериозно, когато изведнъж се усмихна широко и ме прегърна с двете си ръце.
- Благодаря ви. Ще ми липсвате.
...
- Не знам дали беше добра идея да ти дам да караш.
Исках да стигнем по-бързо до Емили, но не исках да карам чак толкова бързо, а Хари се отегчи от скоростта ни. Какво, не е толкова бавно.
- Мога ли да заспя?
Каза ми той саркастично, правейки се, че се прозява.
- Имам чувството, че ни е нямало от цяла вечност.
- Пак ще се върнеш към рутината, не се тревожи. Но поне ще има кой да те разсейва.
Той ми намигна.
- Защо винаги, когато сме в колата, започваш да говориш такива неща?
Всъщност той изобщо спира ли? Ха. Той обмисли дали да каже нещо, но само се подсмихна, гледайки краката ми. Това ми отговаря на въпроса.
- Хубаво, ще ти дам да караш, но няма да е прекалено бързо.
- Не ме лишавай от тази гледка.
Хари се беше излегнал, не спирайки да ме гледа, което ми пречеше да се концентрирам върху пътя.
- Намери си занимание, Хари.
- Хубаво, дай ми да карам да раздвижа малко този джип. Може да го развалиш от прекалено бавна скорост.
- Карам с 80, какво искаш?
- А-д-р-е-н-а-л-и-н.
- А аз да пристигна жива.
Все пак отбих преди да поемем магистралата.
...
Целият път мина в остроумни коментари от негова страна, но колкото повече приближавахме Ню Йорк, толкова по-замислен ставаше той и говореше по-малко.
- Ще минеш ли първо през баба?
- Ух, дано да е сготвила нещо.
Каза той, облизвайки се.
- Хари, няма да ядем сега, трябва да отидем в болницата.
- Знаеш ли, наистина не искам да идвам. Нямам работа там.
- Ела. Трябва да дойдеш. Ако не се чувстваш добре ще си тръгнеш, обещавам.
Гледна точка на Хари
Изпуфтях, спирайки пред къщата на баба и. Двамата с Тед стояха на двора, на масата. Кейтлин и се беше обадила, че пристигаме и жената беше сложила една розова тениска и беше толкова сресана, имах чувството, че е дори гелосана. Боже, как се подигравам.
- Децата ми!
Като започна да я целува и да я прегръща и да се плюнчат, о, това очаква и мен. Дали да не и дам да си направи едно кръгче с джипа ми, за да си изхаби енергията? По-добре не, може би няма да успее да стигне педалите. Ако и кажа това на глас ще бъда убит с поглед. А и съм гладен, така че нека само си го мисля.
Тя се втурна към мен, но все пак не ме целуваше толкова настоятелно, сигурно защото видя как ги гледах.
- Какъв гнуслив си бил.
Каза тя, бутайки една къдрица от лицето ми.
- Здравей и на теб, бабче.
- Само да ме наречеш още един път така, ще използвам бастуна си за нещо друго, освен за подпиране.
Не спираше да бърбори, докато влизаше вътре с две торби.
- Хари, не я карай да ти се хваща на думите.
Кейтлин ме скастри набързо, а аз игнорирах думите и, втурвайки се отново към малката женица, която блика от забава.
...
Гледна точка на Кейтлин
По пътя накарах Хари да спрем и да купим букет на Емили, звъннах на Лола, а тя каза, че раждането продължавало, горката Ем, сигурно е много мъчително да стоиш на едно легло в продължение на часове, потейки се и сигурно е много болезнено.
Страшно е да бъдеш майка.
Също така казах на Хари да се преоблече, защото ще е доста неприятно да отиде там потен и навъсен на всичкото отгоре. Сега и двамата бяхме с бели ризи и черни дънки. Случайно избрахме тези дрехи, но в неговия гардероб има главно тези цветове.
- Попринцип ти казвам да караш по-бавно, а в момента кой се влачи ?
Знам, че го прави умишлено. Разбирам, че желанието му да отиде не е огромно, но ще мисли за това и може би ще го гризе съвестта. Или моята.
...
Влязохме вътре, търсейки стаята на Емили, въпреки че няма да ни пуснат да влезем, докато не роди бебето. Казаха ни коя е стаята, но Зейн и Лола ги нямаше отвън, дали са вътре? Започнах да обикалям нетърпеливо, опитвайки се да надникна от прозореца на стаята, но имаше щори и бяха дръпнати. Чуваше се шум, но .. не от раждане, беше като въздишки. И целувки. Дали вече е родила? Ох, нямам търпение да видя бебето, толкова малко и сладко и сигурно ще прилича на нея.
Хари, разбира се, не беше въодушевен, но вече не му се чудя, защото първата му реакция на абсолютно всичко винаги е такава. Никаква. Не може ли да си изкара емоциите? Как ги държи вътре в себе си?
..
Стояхме известно време отвън и вече седнах до него, защото се отегчих да обикалям напред назад и ми беше много горещо.
Вратата се открехна.
О, боже мой. Чуваше се бебешки плач и веднага се изправих, обръщайки се към Хари, за да направи същото. Чувствах се, сякаш го задължавам да е тук, но съм сигурна, че по-късно ще ми благодари. Не вярвам да го направи с думи, но все пак ще го знам.
- Ем!
Отидох при нея, а тя изглеждаше точно както си я представях. Да, може би беше бледа и изморена и рошава и потна, но не съм я виждала по-усмихната от този момент. Усмивката на лицето и прикриваше всяка капка изтощеност и всичко избледняваше пред начина, по който гледаше към малкото момиченце. Да, беше момиченце. Емили я подържа за малко, след което я взеха веднага, а майка и се облегна облекчено на възглавницата.
- Не трябваше да се връщате заради това.
Аз я прегърнах и и казах да си почине малко, а тя погледна към Хари, който стоеше смирено зад мен.
- Можете да я видите след малко ако искате.
- Ще я видим.
Оставих я да си почине малко и после пак ще се върнем, но първо ще видим бебето, сигурно скоро трябва да го накърми, но няма да я пришпорваме и да и се пречкаме насам натам.
Излязохме от стаята, затваряйки вратата леко, а Хари отново се настани на стола си. Щях да започна да му говоря, когато от ъгъла се появиха сгодените ни гълъбчета.
Имам чувството, че Хари би ги нарекъл така, прихващам изрази от него.
Затичах към Лола, дори и да бях в болница не можах да сдържа изблика си. Тя направи същото и с периферията видях как Зейн се насочи към Хари и двамата си подадоха юмруците като поздрав.
След като се прегърнахме погледнах към ръката и, за да намеря блестящия пръстен. Хехе, Зейн много се е постарал. Пръстенът беше доста голям, много нежен, но в същото време и носещ грация.
Беше се подстригала, имам чувството, че наистина ни е нямало много време.
- Хей, Кейт, не ми казвай, че Емили е родила?
Лола надникна през рамото ми, поглеждайки затворената врата.
- Да, ние стояхме тук поне от петнадесет минути, вие къде бяхте?
- А-а-ами ние .. аз .. тоест Зейн имаше ..
Тя започна да пелтечи, а аз започнах да се смея. Може би не искам да знам.
- Ще може ли да видим Емили и бебето?
- Да, занесоха момиченцето, а тя ще си почине малко.
- Момиченце ли е?
Лицето и грейна.
- Толкова е мъничка, точно колкото половината ми ръка.
Лола реагираше точно като мен и около нея ми беше много по-лесно да си говоря и да си казвам точно каквото е, колкото и да е лигаво и прекалено женско, защото Хари само ще изпуфка и ще ми се изсмее. Ще започне да става активен в говоренето, само ако му кажа нещо перверзно.
- Значи имаме много време да си говорим.
Седнахме, отдалечени от двамата, които бяха в дълбок разговор, след като поздравих Зейн де, а тя поздрави Хари, който измънка нещо.
- Разказвай какво стана там.
Тя седна въодушевено и виждах как постоянно гледаше към пръстена си, сякаш не може да повярва, че това се случва точно на нея.
- Ами .. прекарахме много време заедно и .. някакси се чувствах специално, бях малко притеснена, но бях честна и си говорихме доста и той ми каза, че ..
Несъзнателно прехапвах устната си със зъбите, а усмивката ми беше на показ.
- Каза, че ме обича. И .. не знам, не мога да си представя Хари в романтична светлина, но тогава сякаш се случи без да го беше планирал. Имаше някаква искра в очите му, която ме караше да се вълнувам през цялото време.
- Как се разбираше с баща ти? И сестрите ти?
- О, дълга история. Сестра ми Наоми реши, че трябва да излезе с едно момче на 19, но то се оказа ..
...
Гледна точка на Хари
- Хубаво ли беше там, Хаза?
- Хубаво беше, но накрая дойде майка и и отвори голямата си уста.
- Защо е идвала?
- Искаше да я накара да се върнат и да освободят кухата лейка от затвора.
- Между другото на нея не и остава много време там.
- Знам. И кълна се , само още един път да се доближи ще използвам косата и за бърсалка на обувките на Кейтлин.
Зейн се засмя на отношението ми към това и погледна към ръката си. О, боже, всичко ми е толкова саркастично. Дори и да му кажа честито, ще го кажа с огромна доза хумор.
- Може би ще започнеш да ми се подиграваш отново, но .. си мисля, че вече би трябвало да ме разбираш повече, защото не си сам.
- Искаш да ми кажеш, че съм бил самотник преди ли?
Точно такъв бях.
- Не, просто, .. ме разбираш повече, защото се чувстваш по същия начин. Може би.
- Не бъди толкова несигурен, когато си говориш с мен, идиот. Аз да не съм ти майката на Лола.
Бутнах го по рамото, а той отвърна със смях.
- Мислил ли си някога .. да се ожениш?
- Що за въпрос, Зейн?
Изгледах го снизходително.
- Може би ти се струва рано, но не искаш ли да си с нея?
- Искам. Боже, толкова искам, но .. не искам да се женя. Зейн, нормален ли си?
Разсъждавах си спокойно на глас, когато изведнъж ме обзе чувство как така да се женя? Толкова е далеч от мен, дори не знам дали ще се случи някога.
Кейтлин е човек, с когото искам да прекарам живота си, но не искам една сватба да провали всичко и да ме приема по различен начин след като сме подписали някакъв лист и сме си направили кефа за една вечер.
Не искам да и омръзна. Никога.
Но как да и омръзна с такъв хумор и чар , пха. Скромността напира в мен.
- Хари ..
Зейн ме оттърси от мислите ми, размахвайки ми ръце.
- Кейт те вика, не чуваш ли?
Станах, насочвайки се към нея, а тя ме хвана за ръката и ми каза да я последвам, докато Лола се върна при Зейн. Годеникът и.
- Къде отиваме?
За момент си помислих, че иска да ме заведе в тоалетната и да ме целува бясно и се подготвих, разкопчавайки горните копчета на ризата си, когато пред нас се откри .. откриха .. много .. майко, много бебета.
Моментално закопчах ризата си, разочаровайки се, а тя се втурна към сестрата.
Чаках отзад за малко, когато сестрата взе някакво бебе и започна да върви пред нас. Кейтлин стоеше отзад с мен.
- Знаеш ли, че детето се казва Трейси, Лола ми каза.
- Радвам се.
Казах си нормално, не че съм питал.
...
Емили кърмеше детето и всички се бяхме насъбрали вътре, момичетата по-близо до нея, говорейки и нещо.
Трейси.
Трейси не спираше да реве, освен ако не сучеше. Какво ли да очаквам от бебе, да ми изиграе един танц?
Лола и Зейн излязоха след един момент и аз се насочих към изхода с тях.
- Хари .. ?
Бях с гръб към двете и затворих очи, щом чух гласа и. От този момент знам, че просто не мога да се измъкна.
Обърнах се бавно, приближавайки се до леглото, а бебето се въртеше на една страна, гледайки нагоре и плачейки.
Трябва да почувствам нещо ли? Защото нищо не ми става, освен да ме боли главата от това плакане. Но и аз бих плакал, ако се появявах на този свят отново и знаех какво ме очаква.
- Искаш ли да .. ?
Емили ми каза предпазливо. Беше странно, че би дала дъщеря си първо на мен, отколкото на Кейтлин.
Никога през живота си не съм държал бебе. Нито едно.
За всеки случай е нямало как да предположа, че в бъдеще ще трябва да държа .. полусестра си.
Много ми е странно. Чувствам и знам, че е отвратително, но .. виждам това бебе и .. си мисля как то не го заслужава. Не заслужава дори да знае какъв баща има. Сигурно би страняло от мен, ако знаеше кой съм.
Поех ръце и го докоснах. Беше топло и не спираше да мърда. Имах чувството, че ще се загуби в големите ми ръце. Боже, това е само бебе, не е някакво чудовище.
Погледнах го и като го подържах малко свикнах с чувството нещо едва ли не да те гъделичка на ръцете. Не нещо. А някой. Един отделен човек, една душа, която след време ще има собствено мнение и ще взима собствени решения.
Почувствах се .. не знам, странно комфортно, не мога да опиша чувството, много е различно. Сякаш чувствах отговорност в ръцете си, едно толкова малко същество и на пръв поглед една точка в целия този свят, но .. с толкова голяма важност и толкова грижи, положени за ..
.. не, не за създаването му. По-точно за .. съществуването му като цяло, за отглеждането и раждането му.
Не знам какви са тези мисли, просто съм погълнат от прекалено много емоции, идващи изведнъж и това ми идва в повече.
Какво изобщо правя тук?
Подадох малкото мърдащо същество на Кейтлин и излязох от стаята, опитвайки се да си взема въздух.
Какво ми стана? Сякаш с всяка капка въздух, която това дете вземеше и всяко потупване на малкото му сърце, бяха като гръм за мен.
Защо изобщо си мисля, че имам нещо общо с това? Емили трябва да е недоволна, че съм тук, а не да ми дава бебето си, по дяволите. Защо съм свикнал да ме мразят и когато някой покаже нещо различно от това толкова се учудвам?
Може би защото винаги очаквам да се случва това, което винаги се е случвало. Не очаквах да реагирам така, докато не взех това момиче. Сякаш ми прехвърли една енергия много по-силна от мен, въпреки това малко и немощно телце.
Накара ме да се замисля.
И все още съм стигнал до никъде. В един момент си мисля , че това бебе е като криле за мен , като .. изход , сякаш ще намеря вътрешен мир. Но от друга страна може би ще изкара наяве това , което подтискам толкова дълго – гневът си. Ако го видя още веднъж дали ще полудея? Дали ще се развикам или ще се опитам да съдя някой , да съдя Емили за това , което е направила , да съдя баща си , да съдя , че всъщност имам нещо общо? Ще успея ли да остана спокоен , това бебе опора или разруха е?
Толкова съм объркан.
Кейтлин влезе в тоалетната, а аз въздъхнах. Тя застана до мен и се облегна на мивката, мокрейки ръката си.
- Разбирам те. Спокойно.
Студената и ръка докосна челото ми, което изгаряше и ме накара да се почувствам по-добре.
- Искам да си тръгвам.
Тя кимна леко и се радвам, че сега не настояваше както през останалата част от деня.
- Ще си взема чантата.
- Чакам те в колата.
...
Гледна точка на Кейтлин
Няма да го назарям да остане тук, защото знам, че сам ще иска да се върне. Аз го видях, това бебе му действаше толкова добре, сякаш беше притеснен да не го изпусне и ми е много странно да го виждам такъв, защото никога не е бил.
Хари се чувстваше несигурен.
Искаше .. сърцето му му казваше да се усмихне и да го погали, но той не го направи. Може би му е нужно повече време, не всеки ден разбираш такова нещо. Ако аз бях на негово място не мисля, че би ми било по-лесно.
Но не мисля, че някога изобщо би дошъл тук, ако с баща му се разбираха и той беше по-човечен. Просто защото той свързва това дете с него и имайки предвид какво се е случило с майка му нямаше да успее да спусне бариерата и да го допусне, защото това означава да не бъдат повече само тримата, да се отчуждят взаимно и Хари да не бъде най-важният повече.
Но в истинския случай аз съм тук и ще го окуражавам да не се отдръпва, защото Емили вече е приела този факт, а за нея е много по-трудно. Но все пак всичко зависи от него и от чувствата му, затова не мога да си мисля със сигурност, че нещата ще бъдат гладки, дори и да видях връзката му с Трейси в очите.
Вече бяхме седнали на масата при баба и Тед. Двамата вече не пропускат хранене заедно, но се радвам, че баба не е сама по цял ден и има с кого да си говори и най-вече кого да бъзика.
Хари мълчеше и може би си мислеше за бебето, а аз исках да го отърся от това поне за момент.
- Ам .. бабо .. когато бяхме във вилата на татко, Хари ме попита нещо и ..
Той вдигна глава най-сетне. И без това трябваше да кажа на баба.
- Мисля, че .. ще живея с него.
Погледнах към него и намерих усмивката му, която беше скрита допреди малко.
- Най-накрая си направил тази крачка, Стайлс.
Баба му каза саркастично, но беше много зарадвана, дори и да я оставях. Не че няма да идвам, но е вълнуващо да живееш .. с Хари .. в неговата къща. Боже мой. Само като си помисля настръхвам от емоции. Да прекарвам толкова време с Хари ще е както дар, така и големи ядове. Но нямам търпение и толкова искам. Когато бяхме при татко отново прекарвах по цели дни с него, но там имаше и други хора, а сега ще сме .. сами. И е .. една голяма крачка. Особено когато не ми се е слувало нещо подобно преди.
- Ще ти пазя момиченцето, спокойно.
Той започна да и отвръща със същия тон и ми става смешно как двамата могат да започнат да се закачат от всяко едно нещо.
- Тоест момиченцето ми ще те пази. Ще и дам една бухалка, спокойно.
- Тази бухалка за крадци ли ще е или за мен?
- Ако не и се подчиняваш може да бъде и за теб.
Хари започна да се смее с глас, а баба не усети как е прозвучало. Разбира се, винаги разговорите им завършват така и следва една дълбока неловка тишина, докато всеки се прави, че не е чул.
Станах неловко, започвайки да събирам чиниите.
- Тази вечер ли ще сте там?
- Нека сме тук , приготви одеяло на Хари.
- И сам мога да си взема, скъпа.
Всеки път, когато ми каже „скъпа" не звучи по романтичния изтънчен начин, а по смехотворния и подигравателен, но предполагам така ми харесва повече. Може би дрезгавият му глас добавя малко романтика. Боже, какво си мисля.
Баба дойде до мен и извади малко останала торта като ми даде вилица.
- Кейт .. може би тази тема не ти е приятна, но .. какво стана, когато майка ти дойде?
- Ти откъде знаеш, че е идвала?
Оставих вилицата преди да си взема торта.
- Тя беше тук в Ню Йорк и ходеше на свиждане при Макензи. Първо ми каза да те накарам да се върнеш, а след като не го направих замина и не знам какво е станало там, но явно е било болезнено, защото отново се върна тук и беше много ядосана, не искаше да говори за нищо, само отиде на свиждане отново.
- Нищо .. просто ми каза, че не са искали да се раждам и че е изневерявала на баща ми с брат му и че нямам майка повече, ако не се върна с нея, такива неща, бабо, неща, които всяка майка би казала на детето си.
Говорех сякаш ми е безразлично и съм го приела и предпочитам да правя това, отколкото да плача всеки път щом се сетя.
- Кейтлин, тези неща истина ли са?
Мислех, че поне баба е знаела защо са се разделили, но пък не мисля, че би го премълчала от мен.
Кимнах, вземайки си от тортата.
ШОК. Може би не трябваше да и казвам всичко наведнъж.
...
Гледна точка на Хари
Погледът и беше притеснен.
- Трябваше да си премълча, сега само ще се измъчва.
- Не е виновна тя, Кейтлин. Трябваше да знае.
- Имаше и по-подходящи моменти да и кажа.
- Просто си се изпуснала, престани да се обвиняваш. Ако го правиш за всяко едно нещо няма да ти остане време да виждаш хубавите неща.
- Това ти ли го каза?
Усмивка изби по лицето и.
- Не трябваше да ме оставяш сам с мислите ми толкова време.
- Всъщност трябва да го правя по-често.
Хванах лицето и и целунах зачервените и бузи една по една.
- Вълнуваш ли се, че ще живееш с мен?
Попита срамежливо тя. О, колко много неща могат да се случат. Вълнение е дъното на емоциите ми. Това, което наистина чувствам, е несравнимо. И ме примамва много дълбоко, но не ме интересува, след като ще виждам това лице ден и нощ.
- А ти вълнуваш ли се?
- Аз ..
Тя се изкикоти, прикривайки лице.
- Много ще ти хареса.
- Има ли място, където да отида, когато съм ти сърдита?
Попита през смях.
- Ще те завържа в килера и обещавам, че няма да влизам.
- Какво? Каква е тази логика, идиот.
- Добре, тогава ще те завържа за мен и обещавам, че нищо няма да ти направя.
- Всичко само с вързане ли е свързано?
Изсмях му се.
- Много си сладка.
- А ти си много красив.
Боже, това става прекалено захаросано. Не мога да говоря на този език. Но пък ми харесва комплиментът и.
- Когато си ми сърдита ..
Приближих се към нея ..
- Ще те оставя да ми се развикаш ..
Целунах я по устните едва докосващо.
- После ще те гледам известно време.
Хванах врата и кръста и.
- И ще направя това ..
Говорех и със съблазнителен тон, а тя затвори очи. Това нещо толкова работи.
Положих я на леглото и легнах върху нея, целувайки бавно кожата и.
- И кой ти каза, че ще ти простя?
Сложих ръката си върху сърцето и и усещах как не можеше да си намери място.
- Сърцето ти.
Остават броени дни до края на училище , вече нямам абсолютно никакво търпение да свърши и тази глава не беше кой знае какво , може би защото я писах много разпокъсано с дни , но все пак ви благодаря , ако гласувате или коментирате. :)