Felix Jaehn - Ain't nobody loves me better
Гледна точка на Хари
Така, така, просто няма по-хубав момент, в който този пикльо може да се появи. Но не е най-лошото за него, не съм ядосан, по-скоро развеселен. А когато съм развеселен толкова обичам да измъчвам.
- Искаш ли да седнеш, Скот?
Това не беше въпрос , а по скоро подкана. Грабнах близкия стол и го сложих пред себе си , бутайки го на него , а той се обърна няколко пъти наблюдаващ дълбоко лицето ми. Да , Скоти, тук съм , няма да избягам. Стоях зад него и натиснах врата му.
- Наоми!
Кейтлин стоеше до мен, а Наоми явно искаше покана, за да слезе. Сега ще разберем какво толкова и е казал, дори и да е нещо малко, това, че опипа моето дупе е напълно достатъчно.
След малко главата и се подаде от стълбите и когато видя източника на сълзите си се скри.
- Доведи я.
На Кейтлин изобщо не и харесваше, защото въпреки спокойния и безгрижен тон, с който и го казвах, тя си мислеше, че ще я изям или че ще го пребия.
- Хари, не искам тя да плаче повече.
- О, знаеш ли, сега се сещам .. вие бяхте двамата, които се натискахте на онази поляна, ахаха, а после този щеше да ме блъсне.
Няма нещо по-хубаво от това да му счупя носа. Но засега просто хванах цялото му лице и го гледах, присмивайки се леко.
- Ще призная, че имаш вкус, Хари.
Той погледна Кейтлин, която се качваше нагоре и се облиза безсрамно. Копеле, само аз имам правото да правя това. Хванах го за тила без да чакам Наоми да се престраши да слезе и започнах да го водя по стълбите, а Кейтлин се отдръпна изплашено.
- Моля те пусни ме, боли!
- О, наистина, искаш ли да те погаля?
Говорех му саркастично, бутайки го да върви пред мен. Защо изобщо се раждат такива изчадия? Наоми се отдръпна, а той доби невинния си вид и започна да се защитава с някакви мънкания.
- Какво ще ни разкаже сега Скот? Колко малоумен трябва да е, за да дойде в тази къща и да си мисли, че е добър лъжец.
Кейтлин стоеше плътно до Наоми.
- Наоми, кажи какво искаше той от теб.
Всичко ми е пределно ясно. Тя само преглътна, а Кейт я дръпна настрани, за да стои по-далеч.
- Добре, тогава да видим какво ще каже този, който шпионира хората по поляните.
Явно отново си беше възвърнал самочувствието и вдигна глава.
- Знаеш ли, ако бях срещнал по-рано твоето пиленце изобщо нямаше да се занимавам с Наоми.
О, няма начин да се отърве.
- Знаеш ли, ако това пиленце не беше в стаята щеше да си изцапан със собствената си кръв.
Той се разсмя, а в момента, в който отвори шибаната си уста, не се сдържах и го ударих през носа, нервирайки се да стоя и никой нищо да не обяснява.
- Наоми, кажи какво искаше той, не виждаш ли, че не му пука? Кажи ми и тогава няма да те закачам повече.
Тя плачеше още повече, афектирайки се от думите му, а виждах как Кейтлин също я беше страх. Но страхът на Наоми беше от това той да не и направи нещо, а страхът на Кейтлин беше от това аз да не му направя нещо.
- Той ..
Тя беше изплашена да говори. Така беше и Кейтлин, когато я видях за пръв път, беше ... загубила ума и дума. И аз само увеличавах това чувство, говорейки и всякакви неща, но не и дали е добре. Не че ми пукаше тогава.
Скот се засмя, радващ се, че я е накарал да се чувства така. Той няма какво да губи, за него е все едно дали излиза тази вечер с нея или с която и да е друга, просто работата му е да я вкара някъде и да направи това, за което е дошъл, но просто не всяка му се дава. Минал съм по този път, идиот, и мога да ти кажа, че не се прави така.
- Кейт, идете долу, ясно е, че нищо няма да каже.
- Защо ги изпращаш? Беше ми хубаво да гледам изплашеното и ли..
Ударих му юмрук, Наоми подскочи и доброволно тръгна надолу, а Кейтлин тръгна след нея.
Той се въртеше на дивана, държащ носа си и псуващ тихо от болка. Това дори не е болка. Колкото и да го удрям, дори да го спукам от бой, няма да му налея нищо в главата и той ще направи същото следващия път.
- Имаш ли семейство, Скот?
Стоя прав пред него, търкайки кокалчетата си, защото очаквах да ми се сопне.
- Много ясно, малоумник.
Разбира се, че го направи. Ръката ми срещна гърлото му за части от секундата, но все още го гледах с напълно безгрижен поглед.
- Не си отваряй устата прекалено. Ще започна отначало. Имаш ли семейство, Скот?
Той изпуфтя и аз махнах ръката си, а той сведе глава, беше го яд на себе си, че не може да избяга оттук. Вариант като този да ме удари изобщо не го броя, защото това няма как да стане, а дори и да стане не само че няма да излезе оттук, но ще бъде много по-лошо. В момента дори има късмет, че съм търпелив и го чакам да си отвори проклетата уста и да каже нещо различно от „Просто исках да чукам Наоми." Но нещата са ми повече от ясни.
- Имам.
Щом вратата се отвори и двамата погледнахме натам. Знаех си, че няма да си стои мирно долу.
- Хари, може ли да ти кажа нещо?
Отидох до нея.
- Както виждаш нищо не съм му направил.
- Хари, пусни го да си върви, ще стане по-лошо, ако родителите му разберат.
- Не, Кейтлин, ще стане по-лошо, ако нейните родители разберат. Ти как щеше да се чувстваш, ако някое копеле се преструва пред дъщеря ти и и говори каквото си поиска, само за да спи с нея? Вместо да идваш тук отиди долу и я попитай какво е искал от нея, въпреки че е пределно ясно.
Тя ме погледна със страх от това, че думите ми може да са истина.
- Тя не ми позволи, престанете да гадаете! Защо ли си губих времето да дойда, тя ми каза, че родителите и са на вечеря, но не ми спомена за вас двамата, които търсите справедливост някъде между ..
- Кейтлин, отиди долу.
Отидох до него и го хванах за блузата, дърпайки я, след което тънкият материал се скъса.
- Значи имаш семейство, Скот, а имаш ли сестра?
- Какво те интересува?
Той не схващаше накъде бия, а Кейтлин само ми носеше напрежение като стои тук, защото не ме оставяше да се оправя с него на воля.
- Хари ..
- Кейтлин! Чуй ме, не виждаш ли, какво искаш, да го оставя? Престани винаги да бъдеш добра и да си мислиш, че ще ти се върне същото! Не го ли разбра досега?
- Мисля, че има семеен спор, мога да се оттегля ..
- Ето това нещо ли искаш да продължи да си върви по улиците просто така ?
Тя дойде до мен и стигна до ухото ми.
- Не го бий, просто му кажи през какво си преминал и .. как не е хуб ..
- Знам какво да направя.
Хванах я за ръката, а тя най – накрая се реши да си тръгне. Щом затоври вратата мекият ми поглед се промени.
- Знаеш ли, дори да се правиш на твърд тя е най-голямата ти слабост и винаги ще те дърпа надолу и ще те спира.
- А ти знаеш ли какво ми дава тази слабост?
- Секс може би.
Каза ми той саркастично, а аз му се засмях без хумор.
- Явно си празен, колкото и аз съм бил. Нищо не си видял.
- Видях, дори докоснах.
Кръвта ми бушуваше и нямаше да мога да се спра толкова лесно. Говореше ми точно за нея. Докоснал. Майната му.
- Имаш ли сестра?
Опитах да държа тона си равен, колкото и ръката ми инстинктивно да се вдигаше към лицето му.
- Да, имам сестра.
- На колко години е?
- Малка е.
- На колко години е?
- Колкото Наоми.
- Значи Наоми не е малка?
- Малка е, но със сестра ми е различно.
Изсмях се, стигайки точно до това, което исках.
- Защо да е различно, Скот?
- Явно нямаш сестра, за да знаеш.
- Кажи ми какво щеше да направиш, ако някой глупак като теб се беше опитал да направи това със сестра ти?
- В колата?
- Ти в колата ли се опита да го направиш?
Той не усети как ми каза, а аз го гледах с презрение. В колата? Сериозно? Гръмни ме. Този е толкова малоумен. Стоях известно време, чудейки се изобщо има ли смисъл да му говоря.
- И какво щеше да направиш? Щеше да гледаш как плаче и да му кажеш приятна вечер, дано другият път успееш?
Той стисна юмруците си и започна да се върти.
- Слушам те, Скот.
- Защо ме питаш? Прави каквото искаш, няма да живея по-хубав живот, ако се държа мило и и се кланям, докато и омръзна. На мен трябва да ми омръзват, а не аз на тях.
Този човек наистина ме развеселява. Но и ме кара да ме е срам, че съм бил с такава идиотска психика като неговата.
- Жал ми е, че преминаваш през този период.
Почти си повярвах, пха.
Той вдигна глава за момент.
- Пхахаха, не ме гледай така скромно, Скот, никога няма да ме е жал, защото ще те побъркам.
- Аз бих .. бих го ударил. За .. сестра ми.
- Един удар за сестра ти? Пхаха, колко си щедър.
- Направи го и си излей тъпия гняв. Нищо не съм и направил.
- Аз няма да те ударя. А тя ще го направи. Ще я оставя да излее всички тези ненормални хормони върху теб и после евентуално ако искаш и от мен, никога няма да откажа.
- Наоми я е страх, нищо не може да ми направи.
- Така си мислиш. Не знаеш колко гняв се крие зад тези сълзи.
- Какво ли вижда изобщо секси полусестрата в теб? Ти си ненормален.
Усмивката ми се скри бързо и го вдигнах на крака, стискайки тила му.
- Наречеш ли я още един път така яростта на Наоми ще бъде най-малкият ти проблем.
Казах му грубо, бутайки го напред, а той беше хилав за годините си, щом иска да го харесват поне да се беше постарал, идиот.
Когато го видя Наоми се сви, а Кейтлин я галеше и стоеше пред нея, сякаш ще я предпази от нещо.
- Скот има да казва нещо.
- Какво? Нямам.
- Говори.
- Наоми ... може би ..
- не трябваше ... да те .. насилвам .. така ..
Тя стоеше и не казваше нищо, дори не го гледаше, а аз чаках да дойде момента, в който ще изригне. Хайде, дете, нали беше много смела, когато ме заключи в стаята си? Приближих го, за да може да му се развика в лицето, но тя не обели и дума.
- Хари ме накара да направя това.
За момент от секундата тя вдигна глава и ... боже ахахахахаха , това е рай за мен. Тя му заби юмрук. 14 – годишното му заби юмрук в бузата , а Кейтлин се опули сякаш ме е видяла гол.
Той се хвана и я погледна яростно.
- Кучка.
- Кучка ще наричаш някой друг, смотаняк такъв!
Хванах му ръцете, за да може да не мърда, а Наоми му ръсеше обиди и го блъскаше. Нямаше как да стане по-добре, нека си изкара всички чувства на него.
- Хари, не я учи на това !
Дори Кейт го казваше толкова неохотно, защото знаеше, че го заслужава, но нали трябва да се правим на примерни.
- Скот, ти дори не струваш това внимание, което ти се дава. Един ден ще бъдеш сам и тогава ще умреш с желанието да имаш някой до себе си. Но няма да има никой, защото ти не зачиташ хората. Жалко, че няма да го разбереш сега.
Не знаех, че в това малкото се криели тези знания. Пха, виж ти.
- Можеш да отидеш на майната си, Скот.
Вдигнах го, а той мълчеше. Отворих вратата и застанах до нея, след като го изкарах навън.
- Всеки път, когато си напът да направиш това се сети за сестра си, Скот, колко ще и е приятно да и причинят същото.
В секундата, в която щях да затворя вратата, на нея се появи Кейтлин, която явно беше черпила и черпила от нашето държание с Наоми. Тя държеше някакви ключове в ръцете си. Светнах лампата, за да видя по-добре, а тя го погледна презрително и хвърли ключовете за колата му върху него, уцелвайки го по рамото.
- Ако все още мислиш, че това е слабост, аз съм горд от тази слабост.
Тя загаси тока и двамата се прибрахме, а Скот веднага тръгна към колата си, умиращ отвътре.
- Наоми, повече няма да те пусна с някой на 19.
- Повярвай ми, няма да изляза, дори и да ме буташ.
- Кой ти помогна все пак, малката?
Погледнах я, чакайки да ми благодари, а тя стана.
- Съжалявам, че ти говорех за Скот сякаш е някой, на когото мога да разчитам и че го сравних с теб, Хари.
- Ще съжаляваш за още много неща в този живот.
Очите ми се затваряха от цялата дълга вечер, изпълнена с драма, щеше да си е по-хубаво, ако си бяхме останали сами с Кейтлин и си бяхме яли ягодите и трябваше да пея повече, защото надали ще го направя пак скоро.
- Лягайте си, аз след малко ще се кача.
Кейтлин и пожела лека нощ и затича пред мен. Когато се качихме тя се обърна и беше широко усмихната.
- Наистина ли си горд с тази слабост?
Погалих я по бузата с един пръст и отметнах косата и като затворих очи благодарение на мириса и, който беше толкова успокояващ и можех да заспя, но ако се отпусна най-вероятно ще падна върху нея. Не че е лоша идея, защото после няма да искам да стана.
- Тази вечер беше много .. зрял. И не реагира така, както очаквах да реагираш.
- Изкушавах се да му счупя носа все пак.
- Но не го направи. И съм горда с теб.
- Той го заслужаваше.
- Знам. Но думите, които му каза, струват много повече от ударите ти.
- Знаех си, че си слушала.
- Беше ме страх да не направиш нещо, което никога не можеш да промениш.
Вече бяхме на леглото, а тя си играеше с копчето на ризата ми.
- Аз не го промених особено. Но животът ще го смаже изведнъж и се моля да е по-скоро.
- В кръвта ти е да си гаден.
Тя се заподхилква и уви краката си около моите. Само се усмихнах криво.
...
Гледна точка на Кейтлин
Гледах го .. и не можех да му се нагледам. Мога да потъна в очите му. И да го гледам как спи без да прави никакво усилие пак няма да искам да спра да се взирам.
Понякога ми се случва да плача за нещо, което имам, което се страхувам да не загубя и за което съм благодарна. Просто сълзите са от щастие, но и от лек страх да не свърши този момент. Мирисът му беше на .. лилия. Беше чисто и .. толкова .. прекрасно.
- Какви са тези малки капчици от очите на това красиво лице?
Това не само че ме накара да увелича тези малки капчици, но и да се усмихна толкова широко в същото време. Просто се навдигнах и го целунах с всичкото чувство, което можех да му предам. Сълзите ми се докоснаха до бузата му.
- Би ли ме сметнала за луд, ако ти покажа нещо?
- Какво?
Той стана, за да вземе това нещо, а аз усетих толкова голяма празнина и то не само физическа, когато не държеше ръцете ми. Той бръкна в някоя от чантите и извади .. стъкло. Загледах се и не виждах нищо необикновено. Може би това му е специалното.
Той ми го подаде, оставяйки ме да гадая. Имаше .. червени оттенъци по двата края, а средата беше прозрачна.
- Това .. това кръв ли е?
Той кимна спокойно, а аз се изплаших първоначално, но после го наблюдавах известно време.
- Хари, откъде е това?
- От най-лошата ми вечер.
Веднага си помислих, че е вечерта, когато е разбрал за майка му.
- Когато .. разбра за Найл и .. си тръгна.
Гледах го с широко отворени очи, след това погледнах към стъклото, бутайки го към себе си. Значи тогава е била най-лошата му вечер?
- Т-т-това е .. моята кръв, когато .. се порязах.
Не мога да повярвам, че го пази.
- И моята.
- Наистина?
- Ти наистина нямаш представа как ми въздействаш.
Не знаех какво да направя, как да реагирам, просто исках да го прегърна. И го направих.
- Пазиш го чак оттогава ..
- Не беше толкова отдавна, тогава ме мразеше.
- Не те мразех, Хари, аз бях ..
Аз му казах, че го мразя. А той е умирал вътрешно.
Не мога да повярвам, че тогава съм защитавала някой, който се опита да ме направи най-нещастния човек. И толкова обвинявах Хари заради Найл, постоянно мислех начин как да му се отплатя за това, беше ме срам, а .. дори не съм осъзнавала кой всъщност е зад мен и се опита да ме предпази.
Толкова съм била сляпа.
- Аз бях глупав да си мисля, че ще ти покажа нещо като го пребия. Но като се замисля изобщо не съжалявам, да го бях ..
Сложих пръст на устата му.
- Не припомняй това. В момента имаме тук и сега, а миналото си остава минало.
Той си взе стъклото и го прибра.
- Защо го запази?
- Защото това беше единственото, което ме свързваше с теб.
- А сега защо го пазиш?
- Защото искам.
- М-м-може ли да ми го даваш понякога?
- Това да не ти е домашен любимец?
Той се разсмя.
- И аз искам да пазя нещо от теб.
- Пред теб съм цял целеничък, може да правиш каквото поискаш, прасенце.
- Стига си ме наричал така!
Ударих го по рамото, а той ми ухапа пръста.
- Сериозно, може ли да ми го даваш?
Той само кимна, а аз бях в прекалено добро настроение, затова извадих телефона си и обърнах към предната камера.
- Селфи преди лягане.
Той свали тениската си.
- Защо я свали?
- Щом ще е преди лягане, скъпа, трябва да се знае, че спя гол.
- Не се прави, не спиш чисто гол.
- Но така ти се иска.
- Не е вярно, аз не съм каз ..
- Ако искаш мога да демонстрирам и чисто гол за снимката, може и ти да го направиш.
- Пхахаха, няма да стане.
Той се просна на леглото, а аз застанах до него и се усмихнах, а той ме хвана за кръста и снимката стана сякаш той ми целува корема.
- Много е задушно тук, ще отвориш ли вратата?
- Не, добре си е.
Той застана върху мен и зацелува врата ми, предавайки ми топлотата от горещото си тяло.
- Хубаво, може и да стана малко топло.
Хари се изсмя, горд от възможностите си, а аз отворих леко вратата, поемайки си чист въздух преди да си легна.
...
О, не знам дали съм яла по-вкусна закуска в скоро време. Имаше сладко от боровинки, мед, сирене и палачинки. Определено са по-вкусни от прегорелите на Хари.
- Съжалявам, че ти взехме сместа, Линдзи.
- Няма нищо, между другото тази сутрин имаше сметана по целия хладилник.
Започнах да се мърдам неудобно на стола, беше ми ясно, че Хари изобщо не е чистил.
- Може Кейт да я е забравила.
Сериозно? Тъпак, не стига, че е виновен, а и ме натопява.
- Когато палачинките не са хубави, дори и да им сложиш всичката сметана пак няма да станат по-добре.
Намигнах му.
- Както казах и снощи, топяха се в устата ти.
- Какво стана със срещата ти снощи, Наоми?
Наоми беше полузаспала и не и се говореше особено. Не и завиждам.
Но Линдзи все пак чакаше отговора и. Тя само вдигна рамене.
- Не са се харесали особено.
Промълвих.
- О, мила.
Видях как татко се подсмихна леко, радващ се на това, но де да знаеше цялата история. Ще му я спестя.
- Имате ли колела?
Изведнъж Хари стана енергично.
- Да, в гаража са, но на едното му е счупена седалката.
Започнах да мия чиниите , а Хари измънка , че нямало нищо и ми каза да съм се приготвяла. Този път ще оставям трохи след себе си , за да не се изгубим пак.
- Жалко, че този път няма как да дойда.
Рони се изхили.
- Кейт, ще играете ли пак на играта Тарзан и човекът – чувал?
Линдзи я погледна странно , както и татко.
- Каква игра, Рони, стига си я занимавала.
- Ами Хари беше кален като Тарзан, а Кейт беше облечена с чув ..
- Хей, Рони, ела да ми помогнеш.
Боже, ще разкаже всичко.
- Голямо въображение имаш, Рони.
Линдзи се засмя, приемайки го за шега, а аз се разсмях с нея, потъвайки от срам.
- Кога ще оцветяваме книжка с Хари?
- Когато си купя прасе в задния двор.
- Знаеш ли, че наблизо има ферма?
Лол, прие го в прекалено буквален смисъл.
- Не се тревожи за това, Рони.
- Мамо, може ли днес да отидем до града?
Майка и започна да се обяснява, а аз отидох да си избера дрехи. Определено няма да е рокля този път. Грабнах една тениска и дънкови панталони и реших да си сплета косата, когато видях, че Хари и татко си говореха през прозореца. Когато видях едно от колелата половината му седалка липсваше и нека Стайлс да познае, че няма аз да го карам.
...
Гледна точка на Хари
Тя слезе и се качи на хубавото колело, сякаш и е кон за яздене.
Аз не докосвах седалката и реших да карам прав, докато изкачвахме хълма.
- Боли ли те дупето, Стайлс?
Тя се изсмя подигравателно и се засили, а аз се приближих до нея и блъснах колелото и отзад.
- Може да дойдеш и да провериш.
- Тук ми е добре.
Тя се фукаше и правеше на интересна, когато телефонът и звънна и спря изведнъж, а аз едвам се удържах да не се обърна срещу нея.
- Разбирам, ако ме искаш върху себе си, но няма да е толкова безболезнено.
Тя игнорира коментара ми и започна да се вълнува.
- Лола е! Тихо.
Извъртях очи и оставих колелото на степенка, сядайки на една скала, за да си поема въздух.
- Да, скоро, може би. О, наистина? Толкова е романтичен.
Тя започна да се радва прекалено. Какво толкова прави този Зейн, че да е романтичен? По дяволите.
Слушах ги как си бърбориха пет минути, докато не ми писна и се качих на колелото, този път сядайки, за да си направя едно кръгче.
- Хари, сватбата на Лола и Зейн ще е много скоро!
Усещах как проклетата седалка ми се забиваше в слабините и ми идеше да я хвърля отнякъде. Щях да я хвърля , ако можех да се вдигна. Опитах се да стана , но се беше закачила за панталоните ми. Боже , чувствам сякаш се задушавам , искам да се отделя от това нещо , сякаш е залепено за долните ми части.
- Добре ли си?
- Кейтлин, моля те, махни това нещо, откачи ме.
- Да те откача?
Тя дойде до мен и по дяволите наведох глава, за да видя къде се беше закачило, когато тя ми докосна панталоните.
- Чакай, намерих го.
Кейт дръпна гащите ми и усетих как нещо се скъса, но вече се чувствах по-свободно.
- Оттук нататък можеш да се оправиш.
- Не мога.
Разбира се, че мога. Просто не искам, скъпа.
Тя извъртя очи и ме накара да се навдигна. Направих го и дръпна седалката, когато тя остана в ръцете и.
- О, благодаря ти.
- Не исках да я чупя.
Тя се засмя, поглеждаща към панталоните ми, а те бяха скъсани, разбира се.
- Съжалявам.
- Ако ти не късаш панталоните ми, кой би?
Тя ми подаде седалката набързо и се отдели от мен , когато я дръпнах отново и бях на път да седна , когато видях , че имаше само една тръба без седалка и не мога да си представя какво щеше да се случи със създателят , ако се бях забил там.
- Искаш ли да си разменим колелата?
- Не, вече изкарах целия ден така.
Тя затича без да ме чака да си променя решението и се спусна по хълма надолу, а аз държах проклетата седалка в ръцете си, оглеждайки се за контейнер наоколо. Надали скоро ще намеря.
Вятърът духаше в лицето ми по най-успокоителния начин и Кейтлин викаше щастливо, пускайки едната си ръка във въздуха.
...
Единственото, което искам, е да си взема душ и да не ставам от леглото. Карахме целия следобед и вече беше тъмно, когато стигнахме до къщата, вкарвайки колелата в гаража.
- Искаш ли да се изкъпеш с мен?
- Искам да заспя.
- С мен.
Тя се засмя. Какво, мога да се откажа от това да спя, ако се изкъпя с нея.
- Но преди всичко искам да пия.
- Имаше студена вода в хладилника.
Тя отвори вратата, бързайки да си вземе да пие, аз също вървях забързано след нея, когато вътре в къщата видяхме някой. Кейтлин гледаше с недоверие и изведнъж жаждата и отмина, а устата и се отвори невярващо.
- Какво правиш тук, мамо?
- Дойдох да те взема , Кейтлин. Прибираме се.
Тази глава стана ужасно кратка и леко скучна , за което съжалявам. Нямам време да пиша , но следващата ще бъде по-скоро , надявам се. х