Adele - Set fire to the rain
Harry Styles - Don't let me go
One Direction - Right now
Гледна точка на Лола
Макензи бягаше с всички сили. Искаше да спаси жалкия си задник. Зейн бягаше след нея, а аз минах от по пряк път. Тя беше малко по-напред от него, когато не можеше да си поеме въздух повече и спря. Обърна се към Зейн и го гледаше толкова желаещо с малките си лисичи очи.
- Зейни, виж, ние сме приятели.
Едвам дишаше, но беше готова да преплита в мрежите си до последно. Той бавно се приближаваше към нея, а аз чаках да ми даде знак.
- Помниш ли, когато бяхме във вилата преди Хари и Кейтлин да дойдат? Беше ни толкова хубаво, какво удоволствие ти достав..
Не го чаках да слуша глупостите и, а директно скочих върху нея. Боже, колко много исках да го направя, всеки път щом го погледне ми иде да и извадя очите. Тя започна да писка и да бяга с мен на гърба и, а Зейн не очакваше да направя това.
- Няма да съсипваш чужди животи повече!
Започнах да я скубя и дори да не беше заради Зейн я мразех от дъното на душата си за това, че направи всичко, за да види Кейт нещастна. Какво толкова и донасяше това? Толкова ли обича да бъде такава мръсница?
- Пусни ме, кучка такава!
Свалих я най-накрая на земята и забих лицето и в асфалта, а тя продължи да квака като някоя гъска. Вдигнах я грубо, сякаш е затворник и започнах да вървя към бара, а Зейн ме гледаше с отворена уста.
- Ако чаках на теб тя щеше да разкаже цялата ви вечер с подробности.
Понякога Зейн е много мек. Прекалено.
Той я пое в ръцете си и ме целуна по главата.
- От теб ще стане страхотен спайдърмен.
- Спайдъруоман, ако трябва да бъдем точни.
Той ми се усмихна мило и когато започна да развява дългите си мигли не можех да му се карам. По дяволите, защо е толкова красив?
Гледна точка на Кейтлин
За първи път не съжалявах. За първи път не се чувствах зле за него. За първи път знаех и бях напълно сигурна, че го заслужава.
Всичко се случи много бързо. Найл се бореше. Не беше по-малко ядосан. Начина, по който крещеше и надделяваше над музиката, ме караше да настръхвам. Аз знаех, че съм в безопасност и знаех, че Хари никога не би се отказал и не би го оставил просто така, но съжалявам.
Съжалявам, че трябваше да накарам себе си и него да страдаме толкова, за да го осъзная. Дали е твърде късно?
Исках да му помогна и не спирах да ритам Найл и да го бутам все по-близо до червените ръце на Хари. Сякаш му помагах да направи нещо такова, но дори не се замислям за Найл, защото наистина не се интересувах от нищо друго, освен от това, което Хари цели. Дърпах въжетата заедно с мен и дори да усещах силната болка, ме болеше повече, че съм позволила да бъда така лесно предадена без дори да забележа. Толкова ли е просто да бъда излъгана?
Когато видях лицето и да се подава през вратата всички се обърнахме към нея. Големият подстрекатор на всички. Дори не знам как да я гледам повече. Хари пусна Найл за момент, точно когато Лола ме отвързваше. Зейн пусна Макензи и гледаше внимателно движенията и погледа на Хари. Както и аз.
- Добре ли си?
Лола ме попита плахо, а аз кимнах, опитвайки се да стана, но ми се замаи главата и Лола ме хвана за ръката.
- Ела тук.
Хари веднага скочи към Макензи и я дръпна рязко, а тя падна на коленете си.
- Мак, добре ли си?
Макензи не реагира на думите на Хари, но нямаше как да се отърси от ръцете му, знаех го. Найл я гледаше със загриженост и в очите му видях погледа, с който си мислех, че ме е гледал през цялото време. Те да не би да са ..? Трудно ми е да повярвам, че Макензи може да има някакви чувства.
- Според теб добре ли съм?
- Макензи .. аз ..
-Млъквай.
Хари я стискаше и никой не се опитваше да го спре. Не е приятно да гледаш как някой страда и го боли, но Макензи го заслужава и не я съжалявам. Защото когато аз се чувствам така тя се радва.
- Не я докосвай!
- А ти докосваше ли нея? Докосваше ли я?
Хари ме гледаше с болка в очите. На Найл не му пукаше за това и дори не забеляза погледа на Хари. Мисля, че никой не го забеляза. Освен мен.
Но той .. дойде навреме. Не е ли достатъчно това за него?
- Ще се извиниш. Сега.
- Н-н-не.
Макензи каза през зъби, а на Хари му оставаше малко, за да избухне.
- Започвай. Гледай я в очите.
Макензи стоеше още на колене точно пред мен и Хари много добре знаеше какво унижение е това за нея. Но дори и да ми се извини какъв е смисълът? Аз знам, че не е искрено. А и никога няма да забравя какво направи тя.
- Няма да я унижаваш така!!
Изведнъж Найл дръпна Хари за блузата и го удари, а това накара Зейн да се включи,защото Хари заряза отвсякъде Макензи и кълна се не съм виждала по-ужасна гледка. Това беше пределът. Макензи се изправи и изведнъж стаята се напълни с хора. Аз треперех, Зейн крещеше, Макензи се втурна към Хари, за да го спре от това да удря Найл, а аз тръгнах към нея, за да я спра по някакъв начин. Знам, че най-правилното, което мога да направя, не е да позволя на Хари да убие Найл, защото никога няма да си го простя, но няма да позволя и на Макензи да го дращи с ноктите си, а аз да стоя отстрани прекалено неадекватна със случилото се. Лола не знаеше какво да прави, както и Сара. Не гледах към тях, а станах част от една бъркотия.
Изглеждахме като .. зверове. Всеки крещеше и се мислеше за прав, опитвайки да се наложи като удря някого или като го дърпа. Изведнъж за части от секундата в стаята влезе полиция и .. каза на всички ни да тръгнем с тях. Всеки започна да се обяснява без да слуша другия, но единственото, на което полицаите вярваха, беше това, което виждаха. Хари удря Найл, Зейн държи Хари от едната страна, Макензи го държи от другата, а аз дърпам Макензи. Лола стои и се опитва да заздрави главата на Сара, която се беше разкървила.
Когато ни отделиха един от друг знаех много добре какво ще стане. Найл имаше спокойността, която Хари нямаше и веднага се успокои, дори и да виждаше в какво лошо положение сме. Но Хари .. на него не му минаваше толкова лесно. Имаше кръв по ръцете си, Найл беше много по-зле физически от него. Много лесно е до ума да си кажеш кой кого е нападнал. Но Найл беше по боксерки и това доказваше много неща. О, боже, все още не мога да повярвам, че всичко това ми се случи.
...
В колата не спирах да гледам кокалчетата му. Ту кокалчетата му, ту лицето му. Стоях близо до него, а той не знаеше как да приеме всичко. Изглеждаше така, сякаш досега съм му обяснявала колко добър е бил Найл и сега, когато видях какъв всъщност е, отивам при Хари. Но той не знае, че през цялото това време .. той беше единственият, за когото си мислех.
Казаха ни, че всеки ще бъде разпитан, а дотогава всички трябва да останем зад решетките, освен Лола и Сара. Шегувате ли се с мен? По дяволите, защо поне веднъж светът не може да бъде справедлив?? Беше ми странно, защото никой освен мен не се бунтуваше. Стояха си мирно, погълнати от мисли. Явно аз съм била единствената, която не е знаела, че ще се стигне дотук.
Най-лошото беше, че точно до моята килия беше Макензи. Не мога да повярвам, че говоря за себе си като за затворник.
Няма шанс да не се обадят на баба.
Ох, исках поне една вечер да не я притеснявам с всичките тези проблеми. Не се обръщах към Макензи, защото не можех да я гледам без да и кажа нещо. А не искам да си говоря с нея. От другата ми страна беше .. Хари. Стоеше на другата страна на килията, където беше Зейн и се беше облегнал жално на стената.
- Харолд ..
Всеки път, когато спомена това име ми става леко смешно, защото изобщо не му отива да бъде наричан така, но толкова ми харесва. А и знам, че му напомня за някой важен за него.
Той се обърна към мен и исках да ми се скара, че го наричам така, но от устата му не излезе нищо. Започна да пълзи леко до моята страна и очите му бяха червени. Колкото повече се приближаваше, толкова по-малко знаех какво ще му кажа. Когато стигна видях как от веждата му течеше кръв и всичко това беше заради мен. За това, че просто не пренебрегнах ината си и не му повярвах.
- Той не ми .. не ми направи нищо.
В момента, в който го казах, потърках главата си от удара в стената. Той поклати глава и спусна ръката си до края на решетката, където беше моята. Хванах грубата му ръка и я вдигнах към устните си, целувайки леко раните му.
- Той ще .. ще си плати. Обещавам.
Това, което е едно от най-хубавите, но и от най-лошите неща в него е, че той .. не се отказва. При никакви обстоятелства. Прави това, което си е наумил, това което е премислял, независимо от това какво му се каже. Ако му кажеш нещо ще те слуша и след това ще отиде и ще направи това, което той мисли за правилно. Но дори и да не е правилно, щом го мисли ще го направи.
- Хари .. може би е прекалено късно да ти го кажа, но .. аз ..
- Г-ца Джонсън да се яви на разпит.
Отключиха килията ми и пуснах неохотно ръката на Хари и видях как той погледна Макензи за кратък момент.
...
- Къде бяхте цялата вечер?
- В онзи бар.
- С кого бяхте цялата вечер?
- Бях с .. Найл.
- Знаехте ли, че приятелите ви са били там?
- Да, сър.
- Найл беше ли ви странен тази вечер?
- Да, аз знаех, че .. той не ми е приятел, но не предполагах, че .. ще се опита да ..
Преглътнах тежко.
- Какъв ви е Хари Стайлс?
- Какво общо има това, сър?
- Може ли да отговаряте на въпросите ми?
- Хари ми е .. той .. е .. той е .. всичко.
Полицаят ме изгледа пренебрежително.
- Хари мрази ли Найл?
- Какви са тези въпроси, сър? Найл се опита да ме изнасили, а вие търсите проблема в Хари!
- Не забравяйте на какво станахме свидетели.
- Хари искаше да ме защити. А вие не забравяйте, че Найл беше по боксерки.
Няма да им мълча повече. Не могат да разберат, че губят времето на всички с това. Много добре виждат фактите, но се правят на големите изследователи и обвиняват невинните.
- Какво общо има с това Макензи?
-Тя му е подстрекатор, тя му каза да направи това.
- Как знаете?
- Просто защото .. Макензи никога не ме е харесвала и накара Найл да .. му бъде нещо като .. играчка. Няма да споменавам частта, че си мисля, че има нещо повече между тях. Но ако не беше влиянието на Макензи върху Найл всичко това щеше да бъде различно. Не мисля, че той щеше да се доближи до мен след като излезе от болницата, сигурно всичко се е случило тогава.
- Имате ли доказателства, че Найл не се е опитал да направи това по напълно негово желание?
- Да, сър. Тоест нямам доказателства, но ..
- Нямате доказателства. Отговорите ви, сравнени с отговорите на приятелите ви са еднакви относно Найл и той ще бъде обвинен и ще излежи присъда за опит за изнасилване.
Боже мой, докъде стигнах.
- А .. Макензи?
- За нея нямате преки доказателства, затова нямаме с какво да я задържим освен за съучастничество.
Не мисля, че биха я задържали много дълго време за съучастничество.
- Ами Хари?
- Той има нужда да не напада всеки, за да не попадне в затвора отново.
Замълчах, а те ме изведоха извън стаята за разпит, която беше тъмна и мрачна и ужасяваща, както и полицаят.
...
Щяха да задържат Макензи за определено по-малко време, но се надявам да събере мислите си и ако наистина иска да бъде с Найл да не чака за това. Да не чака да и се случи нещо толкова лошо, за да му покаже какво чувства. Да не чака да я предадат и излъжат един милион пъти, за да види кой всъщност е този, който се опитва да я спаси от това.
Да, явно това вече не се отнася за Макензи и Найл. Видяхме ги за последно, когато ги държаха полицаите, а Найл искаше да спрат за малко. Макензи не ме поглеждаше, но Найл го направи. Хари ме дръпна напред.
- Кейтлин .. бях напълно завладян от това да направя Хари нещастен, че не осъзнавах как правя и себе си такъв.
Човекът, който стоеше пред мен не беше същият. Дали толкова умело може да се прикрива или просто .. е бил погълнат от това да ми навреди и да послуша Макензи .. няма и да разбера. Но ще бъда щастлива, ако е далеч от мен.
Навън се бяха насъбрали всички. Бях толкова щастлива да ги видя, дори и по такъв повод, но бях щастлива. Идеше ми да заплача. Баба и Тед се втурнаха към нас и започнаха да ни прегръщат, а Хари започна да киха от дебелия пуловер на Тед. Емили държеше корема си и ме гледаше така сякаш тя ме е накарала да се забъркам в това. Рик стоеше до нея и я държеше за рамото. Лола и Зейн си говореха с майката на Лола. Явно са и казали за Зейн. Баба се обясняваше на Хари, а Емили дойде до мен и ме прегърна с всички сили, която една бременна жена може да има.
-Кейтлин .. как може всичко да се случва на теб .. нямах никаква представа за Найл и за Макензи. Тя го .. тя го погуби. Направи го като нея.
- Спокойно, по-добре съм.
Погледнах към Хари и това ме караше да се чувствам по-добре. Да чувам дрезгавия му глас и да знам, че е доволен от това, че не се е отказал.
След като всички минаха през мен и ме питаха все същия въпрос дали съм добре, изведнъж от лъскава кола се появи бащата на Хари. Аз го погледнах изплашено, а Хари ме хвана за ръката и погледна твърдо към колата. Каквото и да ми каже няма да го приемам навътре, няма да му се ядосвам, защото няма смисъл от това. Той се приближи с двама бодигарди зад него.
- Каквото и да си правил през тези години, Хари, не съм те виждал да излизаш от затвора. Ето как ти влияят хората.
Стиснах ръката на Хари, а той даваше всичко от себе си да не се ядосва.
- Ако нямаш какво повече да казваш се прибери в самотната си къща.
- Вече не е самотна, имам много нови попълнения.
Хари се обърна и аз тръгнах с него, когато осъзнах, че и Емили беше тук. Беше видяла бащата на детето си още веднъж, а когато той я видя я погледна презрително и дори не се приближи. Честно казано по-добре, че не го направи. И се радвам, че не се приближи повече и до Хари. Не искам той да не поддържа никаква връзка с баща си, но този човек не ми е приятен по простата причина, че не съм чула едно хубаво нещо да излиза от устата му.
Всички започнаха да се разотиват. Видях как Хари сведе глава надолу, сякаш е засрамен от всичко, което баща му му е казал. Не искам да се чувства така, защото баща му трябва да бъде само и единствено горд, че синът му е толкова .. борбен.
- Хари .. искаш ли да дойдеш у нас тази вечер?
Хари погледна баба с безизразен поглед и тръгна към Вирджиния. Стана му нещо. Сети се за нещо и не може да го прикрива. Няма да го питам още в колата, ще го оставя да му мине, да остане сам с мислите си.
...
- Гладни ли сте?
- Аз не.
Той само поклати глава.
- Хари, ако искаш можеш да отидеш и да се изкъпеш. Има кърпи в шкафа.
Той кимна на баба леко и тръгна към банята, колкото и да му беше непозната тази къща.
- Ще ми разкажеш ли? Добре ли си?
Когато останахме сами баба извади вечеря, въпреки че и бях казала, че не съм гладна. Вдигнах рамене.
- Ако не беше Хари нямаше да съм добре.
- Това момче е .. толкова ударено от живота.
- Знам. Толкова малко хубави неща му се случват.
- Ти си едно от тях.
Усмихнах се и сега всъщност вниквах в думите, които баба ми беше казвала за него.
- Ще се опитам да бъда.
Гледах храната и не ми остана друг вариант освен да започна да ям след като баба не спираше да ме гледа.
...
Хари влезе в кухнята изведнъж и от косата му капеше вода.
- В кой шкаф е сешоарът?
Гледаше ни ухилено. Явно е успял да си помисли в банята.
- Ще ти покажа.
Тръгнах, а той оставяше пътечка от вода по пътя и когато влязохме в банята извадих сешоар от първия шкаф.
- Близко е до ума.
Той го включи и го пусна в лицето ми, а аз направих физиономия сякаш ям лимон и отидох да си взема халат.
- Може ли да излезеш?
- Може ли да остана?
Добих сериозен вид, сещайки се как Найл скъса блузата ми и след това бях с якето на Лола по пътя към участъка. Той също не се почувства по-добре и излезе от банята, за да не ми каже нещо, което само още повече ще ми напомни за това. А и той самият не иска да си спомня. Не искам да му разказвам какво точно стана преди той да дойде, но знам, че все някога ще ме пита, дори и да не е тази вечер.
...
Отидох в стаята си, търсейки го.
Сякаш знаеше какво исках го намерих в мазето. Този път се сетих да взема одеяло и го завлачих по стълбите. Беше се облегнал на пералнята и се беше замислил.
- Какво има?
Когато се приближих помириса кожата ми и се облегна на рамото ми. Покрих го с одеялото и застанах до него, а той ме наблюдаваше.
- Какво?
- Трябва да си благодарна, че имаш родители, които те обичат.
Сетих се за майка ми,която далеч няма да се радва,че Макензи е в затвора. Може би това ще е нейната мъка,но ще оставя на баба да и каже. А баща ми .. той си няма и представа какво става. Което ме подсеща,че .. всяка година му ходя на гости във Вирджиния. Дори и да има друго семейство все пак не се държи зле с мен. Да, не е като да ме води да яздим коне,както прави с другите си две дъщери, но .. се опитва да не показва,че ги обича повече. Искам да отида отново. Да се откъсна за малко от животът тук. Ами ако забера и Хари с мен?
- Каква беше тя?
Облегнах се, готова да видя блясъка в очите му, когато говори за майка си. И той се появи. Но угасна преди да успее да каже нещо.
- Тази вечер се сетих как .. почина тя.
Хванах ръката му под одеялото и продължавах да го гледам.
- Всички .. всички знаехме, че .. ще умре. Докторите казаха, че ще бъде след два месеца. Бях на 12 и си мислех, че два месеца са много време тогава. Мислех си, че ще можем да направим всичко, което сме искали. Че .. за тези два месеца тя ще запълни моментите, в които ще се нуждая от нея до края на живота си. Една вечер .. тя отиде отново на преглед и трябваше да остане да преспи в болницата. Никой нищо не ми казваше и аз просто си мислех, че .. че ще и правят изследвания, въпреки че диагнозата се знаеше.
Стиснах ръката му по-силно, а той се размърда.
- Баща ми се обади да ми каже да отида в болницата, защото тя искала да ме види. Не исках да оставям приятелите си толкова рано, какъв егоист съм бил. Все пак го направих и отидох в болницата. Когато влязох в стаята и тя ме гледаше странно. Различно. Плачеше. Беше ... много бледа. Беше .. лишена от живот, но аз бях малък, за да го разбера. Мислех си, че имаме много време. Тази вечер тя беше .. беше ..
Той се спря за момент, слагайки ръка пред очите си.
- Каза ми, че е горда с мен и да не се отказвам от това, което .. искам да постигна. Приемах думите и за даденост, приемах нея за даденост в някои моменти и няма да си го простя. Тя .. тя държеше ръката ми и гласът и трепереше. Беше толкова слаба, толкова изпита.
Избърсах очите си.
- Какво беше последното, което успя да и кажеш?
Той вдигна рамене огорчено.
- „Лека нощ мамо, ще се видим утре." Аз .. аз си мислех,че ще я видя отново, толкова съм бил...
- Не, Хари, не си ..
Прегърнах го, а той не можа да се сдържи и завря глава в рамото ми за няколко секунди.
- Последното, което тя ми каза, е, че ме обича и .. ще ми помага винаги. Тогава не можах да разбера думите и, докато ..
Той си пое дъх и стегна мускулите на лицето си.
- Прибрах се вкъщи. Очаквах баща ми да е там, защото го нямаше през цялото време в болницата. Нямаше го. Звънях му .. чаках го, а той не се появяваше. Реших, че трябва да се върна там. По дяволите, ако се бях сетил да го направя по-рано ... защо изобщо си тръгнах?
Той ме гледаше с този въпрос, но всъщност питаше себе си.
- Притичах към стаята на майка ми, за да проверя дали е там .. леглото и беше празно. А аз все още не схващах .. Докоснах възглавницата .. и я почувствах. Почувствах мирисът и, чух за последно гласа и в съзнанието си, усетих ръката и, която ме стискаше, с която дори не се сбогувах ..
Започнах да плача с глас, а не знам как той остана сериозен, не искаше да заплаче отново.
- Обърнах се настрани и видях баща си, който изобщо не очакваше да ме види. Беше .. изплашен от това да ми каже, но аз вече знаех. Облегнах се на леглото и започнах да викам безпомощно, а той дойде до мен и .. започна да плаче с мен .. Той знаеше.
- К-к-к-акво?
- Той знаеше, че ще стане тази вечер. Тя също е знаела. Само аз не съм ....
- Значи .. ти си си ..
- Първоначално е щяла да живее два месеца, но след това нещо се е влошило и те просто са решили да го премълчат от мен!
Имаше гняв в гласа му.
- Мислех си, че ще имам майка още цели два месеца, Кейтлин .. а тези два месеца се превърнаха в един ден .. нищо не успях да и кажа .. дори не я целунах, дори не и казах, че .. исках да и кажа толкова много, да и покажа, че .. ще съм силен, но всичко, което направих, е да бъда слаб.
Не можех да дишам от чувствата, с които той описваше всичко това.
- Тогава .. единственото, което очаквах и от което се нуждаех беше присъствието на баща ми .. тя каза, че ще ми помага, а това беше най-ужасното време в живота ми .. ако не беше Зейн не знам изобщо как ..
- Тя е тук, Хари. Тя е с теб и винаги ще бъде.
Той потрепна леко.
- Искам толкова много да я видя. Липсва ми само да казвам думата „мамо" . Не ме интересува на колко години съм, не ме интересува,че от устата ми излизат само глупости, аз съм .. просто един .. човек.
Стоях близко до него за момент, докосвайки бузата му с моята.
- Сънуваш ли я?
Той се усмихна криво.
-В началото всяка вечер преди да си легна се надявах да се събудя и всичко да си беше както преди, да я виждам рано сутрин, тя да .. ми помага да се оправя, да ми направи закуска, да ме изпрати .. Гласът и постоянно е в главата ми. Когато съм напът да направя нещо тя .. се обажда и напълно променя всичко. Всяка вечер сънувах едно и също нещо и то беше как .. ръката и се отделя от моята, как .. я погледнах за последно и .. и за кратък момент видях как смъртта я настигаше, но .. просто не се спрях, не се върнах при нея и не бях с нея през последните и часове. Дали я е боляло? Дали .. смъртта боли?
Не знаех какво да му кажа, не само защото нямах представа, а и защото просто не можех да отворя устата си, не можех да отворя очите си, не можех да си представя травмата, която е останала в него след всичките тези спомени. Единственото, което той направи, е да избърше цялото ми лице с пръстите си.
- Дори и да си представям, че си говоря с нея, дори и да чувам гласа и вътрешно .. нея я няма.
- Тя винаги ще бъде с теб в сърцето ти.
- Но това не ми стига ..
Наранените му очи срещнаха моите.
- Не плачи. Както и да е .. какво искаше да ми кажеш в затвора?
Както започна тази тема, така я и завърши. Знам, че не му е така лесно, както иска да ми покаже, знам, че отвътре сърцето му се къса и му е по-лесно да спре да говори за това, отколкото да се прави, че не му е мъчно.
Какво исках да му кажа в затвора? Исках да му кажа това, което винаги се страхувах да му кажа, това, което не спирах да си мисля, но нямах смелостта да .. произнеса.
- Исках да ти кажа, че ..
Усмихнах му се и сложих ръка на бузата му.
- Че те обичам, Хари.
Доста време ме нямаше, но сега съм тук и очаквам да видя коментарите ви :) Някои може да са разочаровани,че Найл не умря и на Макензи не и се случи кой знае какво, но избрах да си платят като се измъчват със собствените си мисли. Благодаря ви <3