За първи път от години се чувствах толкова щастлив. Усмивката ми някак не искаше да падне от лицето ми. Малкото ми момиченце ми влеза така упорито под кожата, че не мога да се позная. Бях в съвещание във фирмата в която баща ни остави на мен и брат ми. Аз съм по големия брат. Аз трябваше да бъда този който да поеме империята от ресторати и хотели край морето, но избрах да следвам мечтите си. Да бъда в националния отбор по баскетбол и някой ден треньор на националния тим. Баща ми не даваше и дума да се каже за спорт и когато навърших осемнайсет се изнесох от вкъщи и започнах да градя живота си, а през цялото време брат ми е до мен. Помагаше ми с каквото може. И сега колкото и да не искам да кисна тук съм длъжен заради рамото което ми даде преди време.
- Добре ако има още промени ще ви уведомим. Събранието свърши. Всички на работа. - всички работници напуснаха залата и се върнаха отново на работните си места.
- Много си весел нещо братле. Да не си пушил трева или си взел нещо по силно. - засмях се.
- Да друсан съм и наркотика се казва любов. - не спирах да се хиля, а той стана още по сериозен.
- Горката девойка. Кога ще ни запознаеш.
- Ако от мен зависи никога. - казах остро и сериозно.
- Не бъди такъв сухар. Не съм аз виновен че винаги твойте си падат по мен.
- Не е вярно. - за протокола падат си по скъпите коли и ресторантите където ги водиш тъпак такъв. - От скоро сме заедно и не искам да я изплашиш.
- Не съм плашило не бой се.
- Плашилото пасти да яде пред теб. - взе от масата пластмасово шише вода и ме замери с него.
- Антонио не с лошо.
- Да вечеряме заедно. Аз и Стефани ти и...
- Жаклин- довърших вместо него.
- Жаклин хубаво име. - не само името.- На колко е.
- Седемнайсет и преди да си ме съдиш като я видиш довечера ще разбереш. - знам че разликата е голяма ама се успокоявам с това че е само цифра.
- Та тя е все още дете Алекс.
- Знам и съм внимателен с нея. Не съм същия промених се. - Не съм лайното което бях преди години.
- Да се надяваме че никой няма да страда всичко като Свърши.- няма да свършва няма да я пусна доброволни.
- Само ние без никой друг. Да не ми доведеш някоя надута бивша пуйка щото ще хвърчат глави. - не знам как ше реагира Жаки ако срещне някоя моя бивша.
- Няма споко ще ти пиша по късно.
...
Цял ден в се занимавам с зайците на училището. С душа чакам да мине този час и да си ходя. Тея деца не искам да тичат, да играят или поне малко да се размърдат. Седят на телефоните нагъват вафли, шоколади или банички и пръста не искат да си мръднат.
- Здравейте 8б ще ви пусна по рано ако направите десет обиколки на игрището може и на ходене.
- А господине може ли волейболна топка. Искаме да играем волейбол. - останах приятно изненадан.
- Да сега отивам да взема топка и ше играем заедно.
"Искам да те видя. Като бие звънеца ме чакай на ъгъла след кафето"
...
- Здравей. - каза влизайки в колата.
- Здравей малка ми. - запалих колата и потеглих. - Гладна ли си.
- Не.
- Добре. Искаш ли да отидем някъде. - предложих.
- Имам да уча доста. Матурите са скоро и е края на учебна година.
- Добре ще те оставя вкъщи сега, но ще дойда да те взема по късно и ще вечеряме заедно. - не смей да ми отказваш или да ми се дърпаш.
- Ако не ми оставят да гледам Аника съм съгласна при едно условие. - Значи си имаме условия.
- Да чуя.
- Без някакви изискани ресторанти. Да хапнем пица или китайско.- реших да не споменавам брат си и приятелката му в картинката.
- Добре. - казах и паркирах пред дома й.
Преди да я пусна да слезе я целунах. Малката ми свикваше все повече с допира ми. Сърчицето й пак щеше да се пръсне. Не искам да я пускам, не искам да се разделям с нея искам да бъда с нея в нея и до нея по всяко време, за да мога да я целувам, докосвам и опознавам все повече и повече.