Гледна точка на Кейтлин
Лола дойде с мен до работата ми днес, уж да си взима книга, но всъщност да ми прави компания. И без това шефката я няма, а днес цял ден трябваше да бъда сама.
-И как беше с .. Лиам?
Казвайки името му тя извъртя очите си недоволно.
Вдигнах рамене. Не мога да и кажа за сестрата на Лиам, колкото и да искам. Въпреки че не спирам да мисля за това. Луи ме посъветва да не стоя близо до Лиам, както направи и Хари. Тоест Хари не ме посъветва, а ми нареди. И много се притеснявам да не е говорил с баща си, защото баща му не се шегуваше и наистина ще съжалявам, че му казах за онова. Но как да мълчиш, след като Хари е пред теб и не спира да нарежда да му казваш какво става?
Лола се усмихна, радвайки се също като баба.
-Тази вечер Найл искаше да излезем.
-Какво?Стига си ги въртяла,ха.
Шегата и не беше никак забавна. От вчера настроението ми е такова.
-Беше странен, защото в болницата беше пределно ясен, че не иска да ме вижда, а сега ми каза, че съжалява за това, което е казал.
-Страх ли те е да се видиш с него?
-Не, за какво да ме е страх?
Можех да си отговоря защо ме пита. Не, не ме е страх. За какво да ме е страх? Вече ми омръзна. Хари страх ли го е да излиза и да си говори със Сара? Страх ли го е тя да живее в неговата къща? Не му пука особено, защото аз не съм с голямо его като неговото да отивам и да и се правя на интересна. Дразни ме тъпото му държание. Дразня се, че толкова ме дразни.
-Остави.
-Хари знае, че дори ако се осмели да направи такова нещо отново...
-Ти какво? Ще му се разсърдиш отново. И няма да му говориш.
Лола звучеше така, сякаш ще му простя за всичко, което направи, дори да повтори грешката си.
-Нека не говорим повече за него,омръзна ми всичко да се върти около него.
-Днес си много кисела. Снощи май е станало нещо. Но не казвай на никого.
Лола сниши глас, въпреки че нямаше никого наоколо.
-С кого?
-Ами Зейн ми каза, че Хари е бил при него. И Сара е била там.
Вдигнах вежди, складирайки още книги по полиците, отдалечавайки се от Лола. Въпреки това тя продължи да ме следва.
-Май е станало нещо у тях.
Изобщо не ме интересува. Идиот. Да прави каквото си иска. Щом Сара е била там значи се е оправил.
-Защо ме гледаш така?
Сопнах се на Лола, а тя присви очи.
-Да не знаеш нещо, Кейт?
В момента, в който поклатих глава сякаш червена лампичка ми светна. У тях. Баща му. Сигурно са се скарали. Ужас. Заради мен. Оставих нареждането и погледнах Лола в очите, сякаш там ще видя дали предположенията ми са верни.
Тръгнах към бюрото, за да отида до чантите ни.
Телефонът на Лола беше до стола, взех го и и го подадох.
-Попитай Зейн какво има. Но не казвай, че аз те питам.
-Ако първо ми кажеш какво има.
Лола грабна телефона си и сви ръце. Аз въздъхнах.
-Бащата на Хари ме заплаши. Наговори ми един куп неща, общо взето ми каза да не се пречкам на Хари. Предложи ми пари и ми каза, че Хари е щастлив, такива неща, Лола. Ох, има ли значение .. и без това ще го послушам ,Хари само ходи напред назад и като си мисли, че може да идва у нас и да се прави на състрадателен и на много всемогъщ, дълбоко греши. Не искам да се бъркам в идиотския му годеж и дано си живее много щастливо с русата си годеница.
Не ми се връща отново на тази тема. Започвам да се изнервям. Изпуснах си всичката пара от сутринта на Лола и това беше ясно ,защото тя беше единствената около мен днес.
-Уау уау.Какво е ставало снощи?Хари е дошъл у вас?Ти ли му каза за баща му?Ненавиждам този човек .. какво причини на Ем,а сега се бърка и тук ..
-Той знаеше отнякъде и най-много ме дразни фактът, че му казах какво точно ми е казал баща му. Не можах да си мълча, но когато започна да ме разпитва и да ми казва мили думи веднага повярвах като някаква идиотка изобщо неживееща в реалността.
-Какво точно ти каза?
-Лола, ще се обадиш ли?
-Не искаш ли да споделиш на приятелката си?
Тя направи намусена физиономия, а аз потропах нервно по бюрото.
-Нали знаеш как може да се подмазва. Не искам да му вярвам.
Тя най-накрая спря да ме разпитва и се обади на Зейн.
-Хей, къде си ?
Тя скръсти вежди, докато той и обясняваше.
-Значи не можеш да говориш? (...)
-Ясно. Ще ми кажеш ли нещо за снощи?
-Ох, хубаво, Зейн. Да, и аз. (...)
-Какво стана?
-С Хари е и са в кола, но не ми каза къде отиват. Хари се прави на интересен и не дава на Зейн да ми споделя личните им неща вече, затова не вярвам да каже много, още повече след като знае, че ще кажа на теб.
Ясна ми е работата. За всеки случай аз няма да питам Хари нищо.
Гледна точка на Хари
-Благодаря, че дойде с мен до ограничения офис, най-накрая да премахна този годеж.
-Няма проблем. Ще ходиш ли у вас?
-Трябва да си взема нещата. Става ли да остана в апартамента ти за няколко дни и без това някой ще ти оправи начина на живот.
-Какво против начина ми на живота имаш, ха?
-Зейн, немърлив си. Дори за мен.
-Ха-ха. Да не казвам аз ти какъв си.
Да,шегата му не струваше.
-Между другото кога ще е готова тази къща?
-Скоро. Благодарен съм, че брокерът ми е приятел и вече остава само обзавеждането. Радвам се, че се сетих да направя всичко това от по-рано. Ако знаех какво ще ми се случи ..
-Сигурен ли си, че не искаш да живееш у вас повече?
-Никога не съм приемал онова място за моя къща.
-Хм. Ами ако баща ти направи нещо на Кейт, въпреки че го предупреди?
-Ще се погрижа за това.
-Какво имаш предвид?
Усмихнах се непредсказуемо, казвайки му, че пристигнахме.
...
-Къде е баща ми?
Онази русата празноглавка с големите бомби беше на рецепцията.По-добре да попадна на нея,отколкото на онзи идиот Виктор,който само ще ме направи още по-нервен.
Тя, както и да и е името, се нацупи, спомняйки си как и се подигравах и ми каза да изчакам. Зейн забеляза, че има нещо и ме погледна странно, а аз пак му се усмихнах по същия начин както в колата.
-В конференция ли е?
-Не, в офиса си е.
Зейн вървеше зад мен, а аз влязох в офиса му без да почукам. Беше с жена. Поне този път беше облечена. Щеше да е предела, ако го бях видял да прави секс и в офиса си. В момента, в който ме видя, усмивката слезе от лицето му, бих казал, че е взаимно. Той се усмихна мазно на жената и и каза, че ще и се обади, а аз не си направих труда да седна, директно започнах с това, за което съм дошъл.
-Искам да прекратиш този брак.
Той се облегна на стола си,стискайки ръце и смеейки се леко.
-Знаех си, че ще дойдеш за това.
Облизах устни,опитвайки се да остана спокоен.
-Здравей. Зейн.
Зейн измърмори едно сухо „Здравейте".
-Прекрати този брак.
-Хари, ти какво си мислиш, че тези неща са толкова лесни ли? Че можеш да си щракаш с пръсти и тези пари да ти се пълнят?
-Искам да прекратиш какъвто и да е този договор с бащата на Сара и да спрете да ми внасятв пари в сметката.
-Не става така. Договорът не може да бъде спрян в определен срок от време. Още повече, че в момента не си на себе си и се правиш на интересен. И къде ще отидеш като се изнесеш от вкъщи?
-Какво искаш да ми кажеш?
-Със Сара сте задължени да сте сгодени поне още месец.
-Какво?
Хванах се за стола, за да седна. Той може и да ме лъже, за да си вземе парите и тогава да приключи с договора.
-Така е в правилата на договора. Можеш да не спиш с нея, но баща и трябва да си мисли, че сте заедно.
-Ти бъзикаш ли се с мен?
Още сега ми иде да му се хвърля.
-Нали бяхте големите приятели? Защо му взимаш от парите?
-Ти също му взимаш от парите само да ти напомня.
-Трябва ли да подписвам нещо след месец?
-Не, мили мой сине, ще направя всичко вместо теб, въпреки че можеше да спечелиш много повече, ако си беше останал със Сара.
-Искам да видя къде пише, че трябва да сме сгодени още месец.
Нямам абсолютно никаква причина да му вярвам. Той е във всякаква изгода да ме излъже.
-Ето го. Но ти ще кажеш на бащата на Сара, че няма да се жениш за нея, не аз. Правиш огромна грешка с това, но ще те оставя да си чукаш главата.
Погледнах глупавия договор.
-Пожелавам ти да си занесеш всички богатства в гроба. Които не са много. Само пачки. Единственото, което искам от теб, е да се разкараш от Кейтлин и да не я плашиш с баналните си думи.
-Хмм .. значи се е изплашила.. бях прав като и казах страхливка.
-Млъкн..
-Хари..
Усетих как Зейн ме хвана за ръката, за да не направя нещо по-лошо.
-И между другото,трябва да носиш халката си през този един месец.Специално бащата на Сара ги направи по поръчка.Може да дадеш и нейната.Може да ги покажеш и на онази .. с по-ниския ранг,да види диамант,за който само може да мечтае.
Баща ми ми подаде халките, а аз хи хвърлих из стаята и една от тях се блъсна в стъклото, издрънчавайки.
-Халките можеш да си ги завреш..
-Отзад?Хм.. предпочитам да завра нещо друго там.
Отвратителен е. Станах веднага, гледайки го с омраза. Как Зейн изобщо можа да стане свидетел на това? Пълен нещастник. Иде ми да го хвърля отнякъде. Как по дяволите този човек се улучи да ми е баща? Как изобщо някога е бил различен? Как глупавото време променя хората така? Как, как, как?
Излязох навън, а Зейн вървеше зад мен. Просто ако не беше там щях да си изпусна нервите напълно.
-Хари, чакай...
-Зейн, ще те закарам до апартамента ти, аз имам малко работа и после ще се видим.
-Къде ще ходиш? Хари, не прави глупости.
-Нищо няма да правя. Просто ще се погрижа за нещо, което отдавна трябваше да направя.
Гледна точка на Кейтлин
С Лола излязохме навън, тя щеше да отива в клуба при Ем, но аз нямах време, защото трябваше да изляза с Найл. Поне ще вървим заедно донякъде и мога да видя Ем за малко.
Колко е странно всичко. Целият ми живот. Сякаш на моменти сънувам и нищо от това не е истина. Не знам да се радвам ли, да не се ли радвам. Всичко е един огромен кръг, пълен с всякакви чувства. Понякога се чудя защо разочарованията са толкова чести, после си припомням за шегичките ни с Луи, от една страна съм толкова нещастна, а от друга толкова благодарна, че съм дошла тук. Знам, че не мога да бъда напълно щастлива, но .. все пак всичко е върхове и спадове. Чудя се кога ли ще дойде моят връх.
Лола ме изведе от дълбоките ми мисли за живота ми, по-точно ме буташе истерично.
-Кейт, мисля, че някой ни следи.
Тя ми шептеше, но шепотът и носеше тревога, както и думите и, разбира се.Това ме накара да се обърна. Нямаше никого. Още по-лошото беше, че ставаше все по-тъмно в далечината. Въпреки, че не видях никого несъзнателно започнахме да вървим по-бързо. Не чувах стъпки, само бипкането на колите от близката улица. В един момент се обърнах светкавично и тогава видях някого. Наистина. Беше тъмна фигура, не се виждаше лице, но беше мъж. Беше огромен. Мускулест. И се скри, когато ме видя. Не, случвало ми се е и друг път да мисля, че някой ме следи. Може да е просто заради нощта и най-вече страха.
-Видях някого, Лола.
Все пак и споделих мислите си, а тя заглъхна.
-Почти стигнахме до Ем, спокойно.
Въпреки че вървяхме от доста време ужасно бързо, все имах чувството ,че човекът ни настига и ни сграбчва и да, всичко е вероятно плод на въображението ми. Но се притеснявах най-много, защото бяхме в затънтена улица, точно улицата зад клуба и нямаше никого наоколо. Никого освен нас двете. И .. тъмна фигура, която ме плаши.
(...)
Веднага щом влязохме в клуба се успокоих. Не искам да вървя сама до вкъщи, наистина. Когато влязохме видяхме Ем с някакъв мъж. И се прегръщаха. Беше много щастлива и усмихната. Кой е този? Най-вероятно Рик?Хм. Отиват си. Той е рус като нея, но по-тъмно рус и доста по-висок, а Ем попринцип също е висока. С Лола останахме до вратата, гледайки към различни посоки, за да не се бием на очи, но когато Ем ни видя се втурна към нас.
-Хей, момичета. Това е Рик. Рик – Кейт и Лола. Разказвала съм ти за тях.
Ръкостиснахме се. Мъжът изглеждаше приятен и направи комплимент за косата на Лола, в която имаше листо. Пхахаха. Поседях малко с тях, но трябваше да тръгвам, а и ставаше все по-тъмно.
-Да те изпратя ли?
-Не, ще се оправя. А и ти няма ли да се срещаш със Зейнски?
Намигнах и, а тя се усмихна по-широко.
-Зейнски няма да ми каже нищо, ако това имаш предвид.
Засмях се, излизайки навън.
-Честно казано по-добре да не знам.
Сбогувахме се, а тя се извика:
-Внимавай тази вечер да не пиеш вино, хахаха.
Сложих пръст на устата си, казвайки и да мълчи, защото не споделих на Емили, че ще излизам с Найл, и без това беше заета, няма какво да я занимавам, защото ще има лекция.
....
Бях на път да изляза и този път трябваше да се обадя на Найл, защото не знаех къде ще ходим. Есемесът му беше много странен, още повече автоматичната поправка. Ударно място? Като какво? Концерт? Хм.
Този път бях облякла черна пола и бял потник на райета. Дано мястото е топло, иначе няма да си сваля палтото. Чудя се дали да не взема и сако. Ще си сложа ботите, черните, да. Минах през всекидневната, а там бяха баба и Тед, както винаги. Играеха карти. Баба беше сложила една от шапките ми от детството и имаше ланец. Ланец? Какво, хахахха. Приближих се, дърпайки шапката от главата и.
-Йо-йо,как върви брато?
Какво по дяволите?! Разсмях и се, а тя се върна към „истинската" си същност, когато изтупа леко палтото ми.
-Накъде пак си тръгнала?
-Ъм.. навън. Не е с Лиам.
-Остана и да е с Лиам. Ще го разбия.
Погалих я по бялата коса и и се усмихнах леко, пожелавайки им приятна вечер.
-Тед, само не играйте на покер, баба ще ти вземе цялата покъщнина!
-Хаха, нямам нищо против това.
Уау,уау. Оттук мога да усетя как баба се изчервява. Сладури. Излязох, набирайки Найл.
-Къде да се срещнем?
-Да дойда ли да те взема?
-Мне, аз ще дой..
-Ще дойда до вас. Чакай ме.
-Сигур..
-Напълно.
Е, хубаво. Само дето този вятър ще ме смрази.
(...)
Найл слезе от колата и ме прегърна. Отвърнах, защото отдавна не го бях виждала, а и парфюмът му ми харесва. Тъкмо преди да се кача в колата видях човек зад близкото дърво. О, боже, беше същата фигура. Да не би бащата на Хари да е пратил един от хората си, за да ме пребият? Хубаво, Кейт, не мисли така, не може да е така. Ух, качих се колкото се може по-бързо в колата и казах на Найл да тръгва леко притеснено. Добре де, не беше никак леко. Вече знае къде живея. Ами ако се опита да навреди на баба? На Тед? Ох. Започнах да дишам по-тежко и да поглеждам към задния прозорец. Пълен мрак. Успокой се. Всичко е наред. Измисляш си. Просто халюцинираш.
-Къде ще ходим? Кое е толкова ударното място?
Найл преглътна и зави в някаква уличка. След малко спря колата. Беше някакъв бар мисля. Пиано бар. Найл ме хвана за ръка и ме стискаше леко, а когато го погледнах объркано, ми каза, че вътре ще има много хора и може да ме загуби, затова по-добре да ме държи за ръка. Уместна причина, предполагам. Няма за какво да се чувствам гузно, няма.
Влязохме, очаквах музиката да е силна и да не можем да се чуваме, но беше нормално. Наистина имаше доста хора. Найл вървеше пред мен и ме дърпаше леко, явно беше запазил места, защото ходеше към точно определено място. Беше сепаре. Имаше една малка масичка и едно малко диванче само за двама. Да, явно го е измислил предварително. Жалко беше, че тук се пуши, започвам да се задушавам от този дим, но определено мисля, че ще е по-хубаво, отколкото с Лиам. И без това Найл ми е по-близък. Но пък сега сякаш приемам Лиам по друг начин, леко го съжалявам, но и му се дразня за държанието.
Седнахме, а аз пуснах ръката на Найл. Не трябваше да съм с пола. Това диванче е много тясно, прекалено. Доста хора танцуваха наоколо и обстановката беше хубава, въпреки че беше в леко затънтено място.
-Какво искаш за пиене? Водка?
Не очаквах да предложи нещо такова, но ..
-Вода.
-Водка?
-Не, вода.
Правеше ли се, че не ме чува или не знам, но имаше нещо различно в него.
Гледна точка на Хари
Веднъж както се казва дойдох да спя у Зейн и той реши да покани Лола. Няма и къде да отида. Няма къде да избягам, тя вече беше тук и бяхме на масата. Бях на телефона си през цялото време де, но все пак.
-Днес Хари ми зареди целия хладилник, но като се замисля може би изяде повече, отколкото купи.
Това ме накара да се откъсна от телефона и да отпия от уискито си.
-Хари, сготвих торта, опитай я.
Въпреки че изглеждаше вкусно поклатих глава. Зейн ме погледна настояващо и някакси молещо. Ох, какво иска, да и падам в краката както той прави?
Извъртях очи и взех едно парче. Лола ме гледаше очакващо като кученце.
-Бива я.
Зейн ме бутна под масата. Ох, по дяволите.
-Много е вкусна Лолита,направо да си оближеш пръстите.
Измитирах гласа на Макензи, докато двамата се смееха.
-Къде беше днес, скъпа?
-Бях с Кейт до работата и и после до Ем, беше с приятеля си.
Има си приятел? Кой би бил с нея като знае, че ще има дете от друг?
-Тя си има приятел?
Видях периферно как Лола кимна и преглътна тежко.
-Няма смисъл да мълчиш, знам, че детето е от баща ми.
Гледах с безизразна физиономия, гледайки към телефона си. Въпреки думите ми тя не каза нищо, затова Зейн реши да смени темата.
-Искате ли още уиски?
-Аз искам само кола.
-Отивам да взема, скъпа.
Лола се настани на дивана, а аз се опитвах да я игнорирам възможно най-много.
-Хари ..
Ох, звънецът ме спаси. От друга страна кой ли е? Чух как Зейн отвори и мис Дърдорка се появи. Двете с Лола се гледаха странно. Имах чувството, че Лола замества Кейтлин тази вечер по пренебрежителния си поглед към Сара.
-Здравей, аз съм Сара.
-Лола, най-добра приятелка на Кейтлин.
Лола се усмихна и май само аз видях злобата в усмивката и в гласа и.
-Говорили са ми доста за Кейтлин ...
Погледнах я зверски, а тя само вдигна рамене и седна до мен.
Гледна точка на Найл
Опитвах се да се държа като „мъж", както Макензи ми каза, но виждах, че има нещо в погледа на Кейт. Все пак продължавах в същия дух.
-Топло ли ти е?
Тя поклати мълчаливо глава. След много молене я накарах да си поръча алкохолен коктейл, а аз пия водка, която е ужасна, но дори не знам защо трябва да се правя на нещо, което очевидно не съм. Хванах я за бедрото, а тя изтръпна и хвана ръката ми.
-Найл, какво ти става тази вечер? Какво се опитваш да правиш? Не знам какво ти има, но си много различен ..
-Не ти ли харесва?
-Кое да ми харесва?
-Това държание?
-Държиш се като някакъв перверзен тийнейджър, разбира се, че не ми харесва.
Беше прекалено директна, но сякаш ми падна камък от плещите, защото най-накрая ще спра да се преструвам.
-Добре, Кейт, съжалявам, просто се опитвах да те впечатля .. това не съм аз.
-Знам, че не си ти, не е нужно да не бъдеш себе си, за да ме впечатляваш.
-Просто ти харесваш задници.
-Какво?!
Хубаво, не трябва да и казвам всичко, което ми казва Макензи. Тоест не трябва да и казвам нищо от това, което ми казва Макензи. Тя ме гледаше точно така както не исках, а аз се опитах да оправя положението, започвайки да говоря отново.
-Беше наистина трудно в болницата .. не знам какво се е случило с теб през това време, но ако не искаш да съм около теб няма. Просто не мисля, че някой трябва да определя вместо теб с кого да излизаш и какво да правиш.
Тя малко по малко започва да омеква и не махна ръката ми от рамото и. Напредвам.
-Никой не определя това.
Извъртях очи, а и тя много добре знаеше за кого говоря и знаеше, че съм прав.
-Поне вече няма да е така.
-Нали знаеш, че можеш да ми кажеш?
Видях как се позачуди.
-Найл, не искам да те поставя в опасност отново, но и знам, че няма да позволя на Хари да се разпорежда с кого излизам.
Харесва ми. Достатъчно ядосана му е. Хванах я за ръката.
-Не ме е страх от него. Съжалявам, че тази вечер заложих на това да се опитам да се държа като него.
Тя се засмя леко.
-Първо се татуирай, ха.
-Не харесвам татуировките.
-Аз също не ги харесвам особено.
-Знаеш ли какво искам, Кейт? Да започнем отначало. Аз ще забравя какво направи той, а ти ще продължиш напред. Знам, че можеш.
След като тя ме гледаше странно за минута аз продължих.
-Искаш да продължиш напред, нали?
Определено имаше колебание в очите и, но аз ще я накарам да го направи. Да си го науми. След малко тя кимна и въздъхна.
-Ела тук.
Прегърнах я и целунах главата и, докато тя лежеше слаба в ръцете ми. Успявах.
Гледна точка на Хари
-Няма ли да си тръгваш?
-Защо, преча ли ти?
Със Сара бяхме в една от стаите в апартамента на Зейн, тоест аз влязох, а тя влезе след мен. Не я виня, че не иска да се прибира в онази къща. Как изобщо още живее там? Днес трябваше да отида и да си взема всичко. Трябваше и да отворя стаята за рисунки, където имаше купища неща. Пренесох си половината покъщнина тук. Защото не искам да се връщам в къщата отново. Честно казано ще ми липсва стаята за рисунки. Усмихнах се на спомена, когато целунах Кейтлин там за първи път и си казах, че това ми е любимата стая някога. Сякаш е било толкова отдавна. Честно казано ще ми липсва най-много това от тази къща. А да, фитнесът също.
Главната причина,заради която исках да се махна от всекидневната беше,че Лола и Зейн започнаха да се натискат и да си шушукат разни неща и аз стоях там сам като кукувица,докато Сара си пишеше с Адам.Не е хубаво това чувство,пх.Още повече,че се преместиха в стаята на Зейн и Лола започна да писка леко.Какво има Зейн в стаята си,вериги?Пф.И „най-приятното" е,че не спират.От половин час не са спрели каквото и да правят.Поне да не издават звуци мамка му.
-Баща ти ми каза за халките.
-Не ми говори за баща ми.
-Спокойно, ще го накарам да не ги носим.
-Няма да сложа тази халка така или иначе.
-Какво друго си казахте?
-Трябва да съм сгоден за теб още месец. И можеш да споменеш на баща си нищо да не приготвя.
-Не, Хари, ако му кажа, че аз се отказвам той ще ..
-Ще какво? Защо всички се страхувате от това да кажете истината? Не можеш ли поне веднъж да се изправиш, Сара? Какво си мислиш, ще разбере рано или късно и тогава ще бъде по-лошо за теб.
Повиших тона си както всеки път, когато говоря с нея.
-Но аз няма да разваля годежа, Хари.
-Не те карам да му кажеш, за да може аз да не го правя. Не ме интересува шибаната му реакция. Но знам колко проклет е точно като моя и знаеш ли как ще се чувстваш когато отиде до Адам и му каже, че не струва нищо? Пита го колко да му плати, за да се махне от теб? Ще се почувстваш сякаш собственият ти баща е откъснал част от теб, сякаш дори врагът ти няма да ти причини това..
-Хари, знам колко си наранен, но .. ще му кажа, когато съм готова и ще се надявам, че ще е по-различен от твоя.
-Надеждата няма да ти помогне. И тя ще угасне, знай го.
-Защо си толкова песимистичен?
-Защото няма какво да губя повече, Сара. Нямам нищо.
Чувствам сякаш ще се разкъсам отвътре. Искам да си го излея, но нищо не излиза. Просто съм празен.
-Не говори така. Имаш Зейн, имаш мен, Кейтлин иска да е с теб.
-Ако искаше да е с мен щеше да ме накара да остана. Щеше да ми каже, че иска да съм до нея.
Говорех с наведена глава и с монотонен глас.
-Какво би направил, ако майка ти беше тук сега?
Гледна точка на Кейтлин
Вечерта беше много спокойна. С Найл си говорехме за приятни неща. Мислех, че напрежението ще ни убива, но сме нямали по-лек разговор. Чувствам, че започва да ме разбира. Загледах се наоколо и видях чифт очи да се втренчват в мен. Бяха страховити. И непознати. И когато човекът ме видя веднага изведе поглед настрани. От колко време този мъж е тук? Той наблюдаваше ли ни? Параноята ме обзе. Ами ако е онзи човек зад дървото пред къщи? О, по дяволите. Реших да не споделям на Найл страха си. Може да е просто съвпадение. Вътрешен глас в главата ми се появи „Съвпадения не съществуват." Игнорирах го.
-Кейт, коя е Макензи?
Защо пита за нея?
-Защо? Не искаш да знаеш, повярвай ми.
-Питам просто защото съм чувал с Емили да я споменавате.
-Тя ми е братовчедка. Най-омразната братовчедка, която имам.
-Защо? Какво си и направила?
Защо ме разпитва за нея толкова? Не искам да си развалям настроението.
-Дълга история е. Нищо не съм и правила.
-Имам време.
Той намигна, а аз погледнах към бара за онзи човек отново. Беше си отишъл. Ух.
-Не е нищо особено. Просто майка ми обича нея повече от мен.
Говорех със сарказъм, а той скръсти вежди.
-У .. и тя те обвинява за това?
-Тя е различна пред майка ми. Пред нея играе добрата ми братовчедка, а всъщност .. се опитва да ме закопае.
-Смисъл?
-Няма значение.
Когато се сетих за момента, когато разбрах, че е спала с Хари, ми се догади.
-Съжалявам.
-Няма нищо. И без това не съм я виждала отдавна. Може би някой ден ще се разбираме отново..
-Сигурно.
Гледна точка на Хари
-Какво щеше да направиш, ако майка ти беше тук сега?
Какво щях да направя? Първо щях да дам всичко, за да бъде тук.
-Тя щеше да ми помогне. Щеше да е зад мен. Казвал съм на Кейт, че виждам майка си в нея и това не е случайно.
Не съм на себе си, а не съм пил. Защо казвам точно на Сара от всички хора това? Какво може да направи тя? Една страхливка, следваща заповедите на баща си.
-Знаеш ли, дори да не е тук, ще ти помогне.
-Не е същото, Сара. Никога няма да ми каже да съм силен, да ме погледне в очите и да ме успокои.
Винаги когато съм напът да направя нещо се чудя дали тя би ме посъветвала да го направя?Защото куражът, който може да ми даде тя не мога да го получа от никого.
-На колко години беше, когато тя почина?
-Мисля, че бях на 12. Не искам да се връщам там.
-Харолд, чакай ме, идвам!
-Мамо, боли ме кракът, мамо ..
Колелото ми беше до мен, а аз бях затиснат от него. Имаше много кръв и ме беше страх. Усещах болка.
-Стой скъпи, тук съм.
Мама махна колелото от крака ми и ме пое в ръцете си.
-Боли ли те?
-Вече не, мамо.
Тя целуна крачето ми и ме вдигна на ръце.
-Ау, пари ме.
-Шшшт, бъди силно момче.
Стисках зъби, въпреки че ме пареше много заради лекарството, което мама сложи.
-Ще бъдеш горда с мен, мамо. Ще бъда силен мъж и няма да ме е страх.
Тя се усмихна, доближавайки челото си до моето.
-Знам това, скъпи. Обичам те.
Не трябваше да си спомням това. Нали хубавите спомени са за да те карат да се усмихваш? Защо при мен не е така? Защото никога не ме видя като силен мъж, какъвто никога не съм бил.
-Хари, аз ще ти помогна да бъдеш с Кейт, но трябва да го искаш достатъчно силно.
Да го искам достатъчно силно? Проблемът ми е, че го искам прекалено силно и затова не се случва.
-Ще бъде ужасно трудно.
-Трябва само да бъдеш по-търпелив. И определено няма да стане, ако се ядосваш на всичко и всеки.
-Трудно ми е, Сара, разбираш ли? Трудно ми е да се сдържа да не ти се развикам и да ти кажа, че нищо няма да стане, защото не съм свикнал някой да седне и да говори с мен относно някакъв проблем. Свикнал съм само на подхвърляния и уиски в тези моменти.
-Трябва да се научиш да споделяш повече.
Не знам как ще отблъсна това чувство. Искам да я накарам да си тръгне. Сега.
Гледна точка на Кейтлин
-Беше прекрасно, Найл, благодаря.
Той се усмихна и ме целуна по бузата.
-Искаш ли да излезем пак?
-Да, с удоволствие.
-Лека нощ, Кейт.
-Лека нощ.
Махнах за последно и влязох вкъщи. Нямаше за какво да се притеснявам за онзи човек, просто съм прекалено наплашена и си мисля, че всеки ме следи. Когато влязох очаквах баба да си беше легнала, но кухнята светеше. Влязох и там видях човека, който най-малко очаквах. Какво прави тя тук?
-Скъпа! Как си?
-Мамо?
Гледна точка на Хари
Сара си беше тръгнала, а Зейн и Лола мисля, че бяха заспали, защото вече не се чуваха. Само аз стоях и се въртях. Не мога да заспя. Бях напът да взема телефона си и да правя нещо, когато той звънна.
-Ало?
-Г-не, съжалявам, че се обаждам толкова късно, но ми наредихте да ви кажа, ако излезе някъде.
-Къде беше?
-В някакъв бар. Преди малко се прибра.
-С кого?
Започнах да стискам ръцете си в юмрук.
-Беше момче на вашата възраст. Беше рус. И караше някакъв пикап.
-Ясно. Какво правеха?
-Бяха цяла вечер в едно сепаре.
-Питам те какво правеха! Говореха ли си, натискаха ли се, какво?
-Говореха си. Той я успокояваше за нещо и я прегръщаше. После като се разделяха я целуна по бузата, но това е.
-Не искам да се отделяш от нея.Внимавай да не те види.
-Разбрано, господине.
Стисках зъби, завирайки глава под възглавницата, удряйки бясно леглото с юмруци. Как да се успокоя, как?!
Гледна точка на Найл
Отворих апартамента си, а там имаше някого. Светеше.
-Какво стана?
Макензи какво прави тук? Не съм и давал ключ. Въпреки това се усмихнах.
-Мина перфектно.
Тя стана весело и се приближи до мен. Сложи ръцете си на врата ми и ме целуна по бузата. Или поне така искаше. Докосна леко устните ми и в момента, в който забеляза какво направи, се отдели от мен.
-За какво беше това?
-За това, че си прекрасен.
Тя ме целуна този път наистина по бузата и излезе от апартамента. Хванах се за устните и се обърнах, виждайки как затваря вратата.
Мислех да постна вчера,но нямах време,а и бях напълно замаяна с това,че Лиам ме последва в туитър,щях да се побъркам ;дд Гласувайте и коментирайте,ако ви е харесало.Ако не, съжалявам :)