Гледна точка на Кейтлин
Едвам успях да накарам Лиам да си тръгнем по-рано. Вечерята беше .. хубаво, не беше добре. Убедих се, че нямаме никакви общи теми на разговор, не знам дали има такива приятели. Освен това Лиам ме гледаше странно, някакси с някакво непоносимо желание, но и злоба в очите. Беше странен. И се радвам, че свърши. Мисля, че баба разбира какви са приятелите ми преди мен. Въпреки че никога няма и да разбера защо толкова се радва на Хари, след като той не и е показал нищо хубаво. Не че съм скептично настроена, но .. всъщност съм. Аз дори не съм го доближила, а баща му идва при мен да ме заплашва. Дори и да не знае, това не го прави по-малко виновен.
-Трябва да излезем пак.
Ако това за него е била приятна вечеря не знам какво да кажа. Само вдигнах безмълвно глава, а той ме хвана за ръката и се опита да ме целуне. О, не отново. Обърнах се на другата страна, опитвайки се да си дръпна ръката, а главата му се залепи за врата ми. Не, не е приятно както с Хари. Защо пак си мисля за това, искам да престана.
-Лиам ..
Започна да става непоносимо и с другата си ръка го блъснах леко по гърдите, след което се отдели от мен.
-Толкова си смотана.
-Какво?
Погледнах го като най-голямата глупачка на света. Поне така се чувствах. Не знам изобщо какво още правя тук. Обърнах се, за да се махна оттам, а той избърса устата си, хилейки ми се леко. Разделихме се две пресечки преди къщата на баба и дори и да вървях сама късно вечер се чувствах много по-добре, отколкото вървейки с него. Пълен идиот. И какво съм си мислела? Че ще иска да си говорим като приятели, много ясно, че ще иска нещо друго. Защо съм толкова наивна?
Гледна точка на Хари
Да, изхвърчах веднага от вкъщи. Не ме интересува дали иска да ме вижда. Време е да и кажа за този мръсен проклетник, само се пречка. Майната му. Снимал и е гърдите, те не са негови. Как ще се сдържа да не го смажа. Свивах юмруци, пътувайки към тях, след като Сара само ме молеше да изчакам до утре. Нищо няма да чакам. Какво да чакам, някой да ми я открадне и да се възползва от нея, след като аз толкова я пазех? Това няма начин да стане.
Слязох от джипа си, звънейки и. И какво ми затваря, кой знае какво и е говорил пак. Този път не ми отговаряше. Стаята и свети. Сигурно преди малко се е прибрала. О, не знам какво щеше да стане, ако не си беше вкъщи. Изобщо чувам ли мислите си? Като пълен параноик съм. Влязох в двора им и реших да мина през задния вход, за да си спестя пътя. Беше отключено. Който си иска може да влезе вътре, толкова ли са загубени да не заключват? Но никой не знае за задния вход. Е, освен мен, хе. Въпреки че има много храсталаци и си закачих палтото. Дърпах го близо минута, псувайки, докато най-накрая се „освободих".
Вече съм пред вратата и. Чукнах веднъж. Аз ще съм последният човек, който очаква да види. Тя отвори вратата. Беше по пижама, на рошав кок. Хвана ме яд къде е била. И по-точно с кого. Когато ме зърна, веднага се опита да затвори вратата. Много ясно, че не и се получи. Сложих крака си, а тя продължаваше да бута. Прошепнах и:
-Нали знаеш, че дори и да заключиш ще разбия смотаната врата.
Тя задиша по-тежко. Тя страхува ли се? Какво толкова и е казал баща ми?
-Не трябва да говоря с теб, моля те, Хари. Умолявам те, прибери се.
Отворих вратата напълно и влязох. Тя се отдръпна и ме молеше. Наплашил я е супер много.
Гледна точка на Кейтлин
Страх ме е. Не трябва да е тук. И аз не трябва да говоря с него. Той загаси лампата и единствената светлина в стаята идваше от нощната лампичка, която и без това беше развалена. Защо загаси? Дишаше с отворена уста. Мислеше за нещо усилено и явно го беше измислил, защото от нищото се втурна към мен и ме прегърна. Не беше свалил палтото си и ме топлеше, галеше ми косата, а аз дори се унесох за момент.
-Какво ти каза той, Кейт? Кажи ми.
За една секунда отношението му се промени. Целуна ме по главата и ме галеше по гърба.
-Не мога.
Издадох стон на уплах, заплачвайки леко. Не искам да стане нещо лошо. Защото се страхувам от баща му. Наистина. Не знам какво може да направи. Откъде да знам, че не може да навреди и на собствения си син?
-Кейтлин, кажи ми. Кажи ми сега, защото знаеш, че ще отида до него.
-Недей, Хари, моля те! Умолявам те, наистина..
Усещах как започнах да се доближавам до пода, докато не седнах. Той си свали набързо палтото и клекна срещу мен. Вече бяхме близо до лампата и го виждах по-ясно. Очите му светеха и хвана двете ми ръца.
-Какво ти е казал?
Гласът му беше слаб, тих, безсилен.
-Не трябва да си тук. Моля те, тръгвай си.
-Не разбираш ли, че никъде няма да ходя?
Той също седна, след като разбра, че няма да стане толкова лесно. Ръцете му бяха студени, вероятно защото досега е бил навън. През целия ден си повтарях едно, а сега когато го гледам да стои срещу мен мисля напълно друго. Забравям всичко друго. Забравям, че трябва да мисля правилно, а не емоционално.
-Не говори с него.
Устните и ръцете ми трепереха при всяка дума.
-Кейтлин, плашиш ме. Какво толкова ти е казал?
Той повиши тон и доближи палеца си до бузата ми, а цялото ми тяло изтръпна.
-Недей.
-Обиждаше ли те? Само не ми казвай, че те е ударил. Удари ли те?
Не спираше да ми задава въпроси. Аз не исках да отговарям, но знам, че той няма да си тръгне и няма да се откаже. Хванах палеца му и го стиснах в ръката си, след това го доближих до земята и го пуснах, но той не ме пусна. Взе цялата ми ръка и я доближи до устните си, целувайки всеки един пръст леко.
-Н-н-не ме удари.
Действията, а и въпросите му ме караха да заеквам.
-Обиди ли те? Кейт, кажи нещо!
Това чакане го убиваше.
-Обещай ми, че няма да споменав..
-Няма.
-К-к-каза ми, че .. всяка жаба трябва да си знае гьола. И че.. си щастлив с годеницата си и да не ви преча и ми.. предложи пари.
Рухнах в края на изречението. Да му кажа това беше изпитание за мен. Плачех през цялото време, говорейки бавно, повтаряйки си още веднъж всички думи. Колкото и да не искам да му споделям той трябва да знае що за баща има. Стиснах ръката си в юмрук, непозволявайки да целува пръстите ми повече и усетих как започна да ме стиска леко, отдавайки яда си.
-Каза ми, че .. искаш само едно нещо от мен и ще ти омръзна .. и ми каза да не ти се пречкам, защото иначе ще съжалявам. Хари, не искам да преча на никог..
-О, проклет да е. Мамк..
Той се спря и се приближи до мен, като доближи челата ни.
-Слушай ме, той няма да ти направи нищо. Чуваш ли, той само говори. В това му е силата, нищо няма да ти направи. Аз съм тук и ще те предпазя.
Защо ли думите му ми звучат толкова ... несигурни. Дори той не е сигурен в това, което казва.
-Не искам да ме пазиш. Защото когато си тръгнеш всичко ще се обърне. Ти ще се жениш, Хари, животът ти е хубав, защо изобщо се занимаваш с мен?! Не искам да бъда пречка за никого и не ти казвам това, за да ме съжаляваш.
-Каква пречка, Кейтлин? Можеш ли изобщо да си представиш да те няма в скапания ми живот? Най-лошото е, че аз съм причината за всичките ти беди. Всеки се е насочил срещу теб заради мен.
Кой всеки? Той извади телефона си, показвайки ми снимка. Чакай. Това бях аз. Тази вечер.
„И очакваш да ти вдигне с такава компания?Пхаха. Надявай се, Стайлс. Виж колко червени устни има. Можеш само да сънуваш за тях."
Точно тогава затворих на Хари. Лиам. Защо?
-Знаеш ли как се почувствах като видях това?Исках да крещя, исках отчаяно да счупя нещо.
-Защо ме мрази толкова?
-Той не мрази теб, а мен.
-Защо?
-Защо ме мрази? Защото иска да ми отмъсти. Но аз няма да му позволя да те използва. Какво ти каза тази вечер? Опита ли се да ти направи нещо?
Размърдах се, поглеждайки към пода.
-Той ..
-Чакай, чакай, чакай..
Хари вдигна брадичката ми яростно, гледайки ме зверски.
-Какво ти ..
-Нищо. Аз не му позволих. И .. когато това стана, той ми каза, че съм .. била смотана.
Хари въздъхна облекчено. И това ли е важното за него, дали ме е целунал? Та ние дори не сме заедно, защо е такъв?
Значи Лиам не е искал да бъдем никакви приятели. Минус още един човек.
-За какво .. иска .. да ме използва?
Прехапах устна.
-Не знам, Кейтлин. Затова не искам да стоиш около него. Защото не знам какво може да направи този психопат.
Знам, че Хари винаги преувеличава, но как така? За какво да му отмъщава? Не се връзва.
-Чакай малко. Искаш да ме отделиш от всички. И с кой ще остана? Сама.
-Не искам да те отделям от никого. Какво искаш? Да те намеря плачеща някъде? Или още по-лошо, изнасилена?
Думите му бяха остри и гадни и непоносими. Не знам прекалено много филми ли гледа или какво? Притиснах се до стената. Имам чувството, че нещо лошо се задава. Да, Лиам не е човекът, с когото прекарвам най-хубавото си време, но трябва да има доста уместна причина да прави това.
-Съжалявам.
Хари наведе глава.
-Но той е наранен. А когато си наранен правиш глупости. Не искам да стоиш до него.
-З-з-защо?
Не че ще стоя около Лиам след тази вечер, но ..
-Лиам имаше сестра.
Предполагам има нещо общо с нея?
-Бяхме на 17. Тя беше на 16. Знаеш, че не съм си падал по това да премислям много нещата. С Лиам бяхме приятели, а аз бях със сестра му. Тоест исках да бъда, но тя беше малко странна.
-Била е странна, защото не е искала да спи с теб?
Начинът му на изразяване е странен. Не знам дали все още мисли както преди, но все е останало нещо от ужасното му държание и неуважение.
-Искаше. Но Лиам и оказваше влияние. И не и даваше. Както и да е. Щеше да го направи всъщност. Една вечер щеше да има купон извън града и Лиам не я пусна. Аз настоявах да отидем, а и тя искаше, затова я измъкнах от тях. Знаеш, тийнейджърски бягства от вкъщи.
Никога не съм го правила, просто защото съм била сама в къщата. Майка ми винаги е липсвала. А и дори да беше там, не мисля, че бих.
-И отидохме на купона, забавлявахме се, тя ми се натискаше, беше пила доста.
-Не е нужно да ми разказваш подробности.
Той схвана, че не ми е приятно и продължи.
-После се прибирахме с приятели. Бяхме на задната седалка и тя ми сваляше тениската.
Погледнах го с гадост, а той се усети, че пак е започнал да ми разказва неща, които не искам да слушам.
-Бяхме разсеяни. Стана за секунди. Сякаш всичко се преобърна. Всъщност се преобърна. Бяхме катастрофирали.
Боже. Хари определено беше повлиян от тази случка и щеше да я помни завинаги. Но въпреки връщането към ужасния спомен, той не откъсваше очи от мен, само стискаше ръката ми.
-Бяхме се блъснали в мантинелата, шофьорът се беше разсеял. Бяхме четирима в колата.
Гледна точка на Хари
Когато си спомням за това ми се иска да променя много неща.
Лежах на леглото в болницата от не знам колко часа. Не знаех нищо за приятелите ми. Усещах ужасна болка в корема, сякаш някой го беше срязал. Болеше ме и челото. Стаята беше мрачна, нямаше никого наоколо. След малко чух стъпки и някой нахлу в стаята. Когато видях физиономията му разбрах, че беше бесен. Целият червен, вероятно току-що пристигнал, Лиам затича към леглото ми, започвайки да ме тресе. Сякаш светът се въртеше. Той тресеше цялото легло, натискайки системите ми, което спираше дишането ми.
-Къде е тя по дяволите?!
Не спираше да крещи и усещах как щях да припадна от липса на въздух, когато някой друг влезе в стаята и моментално го отдръпна от мен. Той не можеше да се владее. За момент затворих очи, нямайки сили да видя какво става, камоли да отвърна, че и аз не знам къде е сестра му. Вероятно е в друга стая. След може би няколко минути, които ми се сториха като вечност, отворих отново очи, а Лиам се беше успокоил. Стоеше на стол в другата страна на стаята, гледайки към обувките си. В стаята имаше още двама човека - сестрата, която оправяше нещо на системата ми и някакъв доктор, държейки листове в ръцете си.
-Как се чувствате?
Сестрата ме попита, поглаждайки одеялото, с което бях покрит.
-По-добре.
Докторът се обърна към мен и накара сестрата да излезе от стаята.
-Вие ли сте семейството на Джесика Пейн?
Докторът погледна към мен, но Лиам веднага стана и привлече внимание към себе си.
-Аз съм.
-Нека излезем отвън, за да ви кажа информация ..
-Аз също искам да знам.
Опитах се да стана, държейки се на лактите си. Джесика не беше нещо кой знае какво за мен. Просто момиче. Но я познавах от отдавна.
-Седнете, моля.
Докторът подкани Лиам, който се мръщеше, тропайки с крака си нервно.
-Установихме, че момичето е починало на място по времето на инцидента. Още когато линейката е пристигнала, тя е била мъртва, както и шофьорът на автомобила.
Мамка му. Как така мъртва по дяволите? Това не се случва.
-Инцидентът не е бил толкова сериозен, но колата се е обърнала от нейната страна и тя е претърпяла най-много болка. Имате късмет, че сте жив, г-н Стайлс.
Докторът погледна към мен, в момента в който го направи и Лиам.
-Моите съболезнования.
Лекарят излезе от стаята, а от лицето на Лиам течаха пресни сълзи. Той разярено дойде до мен, ритайки леглото ми, хващайки ме за гърлото.
-Ти си виновен за това! Тя е мъртва заради теб, Хари! Ще съжаляваш за това, отне ми всичко, което имах!
Той ме душеше така, сякаш никога не сме били приятели. Оттогава всичко приключи. Аз съм неговата цел номер едно и омразата му към мен е неописуема.
Можеше да ме убие още тогава. Няколко сестри влязоха веднага щом го видяха и го изпратиха навън.
Докато разказвах всичко на Кейтлин без да изпускам подробности тя потъваше в сълзи. Опитах се да остана с възможно най-твърда физиономия. И може би сега ми пука повече за това и мисля по-често за това, отколкото тогава. Тогава ми мина за седмица, мислех си, че след като аз не съм бил шофьора нямам кой знае каква вина.
Кейт пусна ръцете ми и това ме разкъсва. Нямаше как да и го спестя, дори и толкова да искам да избягам от миналото си. Ръкавите на блузата и бяха чисто мокри, а тя се зарови в ръцете си, плачейки на глас. Няма какво да направя. Просто ще я оставя да и мине. До нощната лампа имаше бутилка вода. Взех я.
-Пийни вода.
Тя взе водата, стискайки я.
-Не мога да си представя как се чувства той.
Не искам да го съжалява, но и аз съм изгубил някой толкова важен човек за мен. Ако някой беше отговорен донякъде за смъртта на майка ми, нямаше да мога да живея, гледайки го всеки ден.
-Затова не трябва да стоиш близо до него.
Погалих косата и, а тя махна ръката ми прекалено бързо и грубо.
-Ти си същият като него, Хари, не го ли виждаш? И той се държеше лошо с мен, защото е наранен, ти правиш същото.
-Мислиш ли, че съм виновен?
Що за въпрос?
-Ако не я беше изкарал от вкъщи това нямаше да се случи ..
Тя не ме поглеждаше. Гледаше в една точка, хипнотизирана от случката.
-Горкото момиче. Не го е заслужавала. Нито Лиам.
-Ти дори не я познаваш. Нито познаваш Лиам.
Знам, че не е моментът да и се сопвам, но е така. Какво го съжалява, това е последното, което трябва да прави. Сега да не тръгва да му се милва за това, защото той само това и чака. Мина време. Не го е забравил и няма да го направи, но няма да му я пусна в краката, а той да се прави на толкова наранен. Както той не ме харесва, така и аз не го харесвам, защото вината не е напълно моя. Да, заведох я, но не мога да избягам от съдбата. Винаги ще живея с вината, че аз съм оживял, а тя не. Не е честно. Но животът никога не е бил честен.
След смъртта ѝ Лиам се озлоби към мен и започна да обижда починалата ми майка, това не му го позволих. Така че доближи ли се до Кейтлин ще го смачкам без да ми мигне окото за болката му. Сестра му не беше виновна, но Кейтлин виновна ли е, за да се опитва да си го изкарва на мен чрез нея?
-И какво като не я познавам? Изгубила е живота си, само защото е искала забавление. Това честно ли е, Хари? Ти не би ли се държал така на мястото на Лиам?
-Кейтлин, той обиждаше майка ми, която беше починала. Сестра му е огромна загуба за него, но няма да му позволя да си го изкарва на някой друг затова.
-Той е наранен.
-И аз съм наранен,но няма да се опитвам да отнема майката на другия,само защото аз нямам такава!
Отново успя да ме вбеси. С всяка дума налива сол в раната ми и не се спира. Тя се сви и загаси нощната лампа, което явно означава, че не иска да си говорим повече. Перфектно. Нямаше да и казвам, ако знаех, че ще реагира така. Заради шибания Лиам. Не ме интересува дали го съжалява аз няма да и дам да се чувства зле заради него и да се държи мило, докато той я тъпчи. Това просто няма да се случи.
Защо всичко е против мен? Кой знае какво си мисли за мен след това. Не стига това, но и баща ми от другата страна, напиращ да се прави на интересен с парите си. Просто няма да му спестя нищо, обещавам.
-Обади ми се, ако имаш нужда о..
-Нямам.
Преглътнах леко, грабвайки палтото си. Вече започвам дълбоко да съжалявам, че и казах.
Гледна точка на Сара
Хари се е побъркал. Отново не вдига. Не знам какво е направил. Родителите ми отново бяха на вечеря, но си тръгнаха бързо, а бащата на Хари влезе в стаята си с някаква жена. Не знам какво да очаквам от Хари като се прибере. Или всичко ще се е оправило, или ще бъде бесен. Вратата се отвори, а аз скочих. Бях на път да го попитам какво е станало, когато схванах. Разбира се, че нещата не са се оправили. Знаех си много добре на къде се запътва и ще направя всичко възможно да го спра.
-Не отивай там, Хари! Наистина.
Както вървеше забързано, той се спря и се обърна.
-Сара, остави ме! Не ти ли е ясно? Понякога просто е хубаво да не знам за някои неща, щеше да ми бъде сто пъти по-лесно.
-Хари, знам, че си ядосан, дори да не знам какво е станало, но ми кажи. Знаеш, че имаш нужда от това.
-Ти не можеш да замениш .. най-добрия ми приятел.
-Искаш ли да го викна? Ще го викна.
Отидох за телефона, когато забелязах, че всичко е било примамка, само за да се махна. Все пак взех телефона, защото съм сигурна, че ще имам нужда от Зейн. Бърках в номерата, докато казвах на Хари да спре. Не. Ще последва нещо много лошо, сигурна съм. По дяволите, не мога да намеря номера на Зейн, мисля, че го имах. Беше прекалено късно.
Гледна точка на Хари
Скандал след скандал. За това ли съм направен? Е, баща ми си го заслужава. А и Кейтлин ме ядоса достатъчно. Сара беше някаква истерия, която само обикаляше насам натам, опитваща се да ме спре. Ще се опитам да съм възможно най-спокоен, но се съмнявам да стане. Нахлух в стаята на баща ми без да чукам, просто нахлух. Трябваше да почукам. Гади ми се. Не е приятно да видиш за втори път баща си да е върху друга жена. Поне този път са в легло. Онази кранта започна да писка, а баща ми слезе от нея и я покри с одеялото. Не само, че не излязох от стаята, но и продължих да вървя навътре. Жената гледаше ту мен, ту баща ми.
-Излизай.
Казах и без да я поглеждам, а тя веднага излезе навън, откъдето тъкмо се показваше Сара. Тя не влезе, но стоеше до вратата, молейки ми се да отида при нея.
-Какво по дяволите? Вече започваш да си позволяваш много, вчерашен пикльо ще ми се прави на големия мъжкар!
Баща ми беше покрит с чаршафа до половината.
-В момента не аз съм голият, който прави деца по клубове и който подкупва хората по най-долния начин!
-Изчезни оттук, Хари! Сара, кажи на Лили да ме изчака долу.
-Да те изчака, за да направиш дете и от нея?
Баща ми може би беше по-нервен и от мен тази вечер. Приближи се за части от секундата и юмрукът му се озова на лицето ми. Обърнах се на една страна, бършейки кървящия си нос. Сара дойде до мен и започна да се панира.
-Махни се оттук. Не прави драми.
Казах и да излезе и тя го направи.
-Нещастник. Няма най-накрая да разбереш как трябва да се държиш с мен! Аз съм този, който те храни, който те облича, който ти дава пари за всичко!
-Тези пари ги печелиш заради проклетия годеж! Какво си мислиш, че не знам колко си заделил само за себе си, без дори да ми споменаваш за тях? Какво си мислиш, че не знам, че си заплашвал Кейтлин, мамка му, няма да ти позволя да се разпореждаш с живота ми!!
Той се правеше, че не ме чува. Облече панталоните и тениската си набързо и се опита да излезе от стаята. Аз праснах вратата.
-Искам да ти кажа едно единствено нещо.
Той извъртя очи. Седнах. Нямам сили за нищо повече. Това баща ли е?
-Един баща щеше да седне и да говори с мен. Щеше да ме пита дали съм щастлив. Щеше да ме пита какво чувствам. Щеше да се опита да ми помогне.
-Щастлив си, щом си се съгласил за този брак.
-Щастлив съм значи. И ти си мислиш, че съм влюбен в Сара?
-Виж, Хари, не ме интересува влюбен ли си, не си ли. Важното е, че ..
-Иска ми се да беше беден като мишка, татко!Но искам да беше човек. Предпочитам да нямам нищо, но просто да имам подкрепата на баща си. Какъв си ти? Нямаш ли сърце?
-Откога започна да мислиш по този начин, Хари? Досега много ме обичаше, много обичаше и парите ми, искаше да бъдеш като мен. Онази кучка ти повлия и сега се правиш, че си над тези неща.
-Не говори за нея, татко! Защото не знаеш през какво преминавам. Не знаеш колко ми помогна тя. Но искам да знаеш, че животът ти не струва. Майка ми беше всичката светлина в живота ти и ти се лиши от това да я имаш за по-дълго.
-Престани да споменаваш майка си във всеки наш разговор!
-Кажи ми, горд ли си със себе си, че имаш жена в леглото? Жена, която никога няма да те погледне, ако си беден? Горд ли си, че ме правиш толкова нещастен, след като се опитваш да отнемеш единственото хубаво в живота ми?
Избърсах очите си. Това беше краят ми. Не мога повече.
-И кое е хубавото в живота ти? Едно невзрачно момиче? Ти какво си мислиш, толкова си наивен, мислиш, че тя е с теб заради самия теб? Погледни се, Хари, кой би искал да е с теб? Ти не оценяваш нищо. Никого. И какво ревеш като някой пикльо, научи се да бъдеш истински мъж и тогава ела при мен.
-Ти не си истински мъж, знай го. Защото аз ти обещавам, че когато останеш сам, ще мечтаеш да върнеш живота си, когато чувстваше нещо и някой всъщност те караше да се усмихваш.
-Това момиче ще съжалява, че ти е казала!
-Не, ти ще съжаляваш, че си и казал всичко това!
Станах. Вече бях на предела. Мислех си, че .. може да се появи нещо по-топло от коравото му сърце. Аз такъв ли съм бил? На такъв човек ли съм се възхищавал? Това ли е бил примерът ми?
Ударих го. Няколко пъти. Силно. И мен ме болеше. Той го заслужаваше, но човекът, който е много дълбоко вътре в него, копнеещ да има хубаво и сплотено семейство, той не го заслужава. Омръзна ми да чакам този човек да се появи. Бях напълно прав, когато му казах, че е умрял заедно с майка ми. Тогава умря истинският ми баща. Той е в същото тяло, но напълно различен в момента. И парите му няма да го измъкнат от мъката, на колкото и могъщ да се прави.
Баща ми беше на пода, а аз го удрях. Най-големият ми враг не би ми причинил толкова болка, колкото той ми причини. Носът му кървеше, а аз бях върху него и му крещях. Вратата се отвори и някой влезе в стаята, дърпайки ме настрана.
Гледна точка на Кейтлин
Имах чувството,че е толкова късно.Бях загубила представа за времето.Всичко,за което мислех,е онази случка.Не мога да повярвам.Всичко това толкова се отразява на психиката на човек.Имам чувството,че .. Хари не съжалява толкова за това,или поне вече е преминал тази фаза да се обвинява.Ако човек можеше да върне само един единствен момент .. всичко щеше да е различно.Той щеше да е различен.Но защо ще си отмъщава с мен?Защото на Хари му пука за мен?Защото иска да му отнеме нещо ценно?Аз ценна ли съм?
Въздъхнах и станах, влизайки в тоалетната. На вратата се почука след малко и изтръпнах, мислейки си какво ще правя, ако е Хари отново. Просто не знам как да се държа с него. Не знам как да го приема. Чувствам се сякаш той отне нещо. Нещо много ценно. Мислех, че .. аз знам, че в миналото си е страдал много и не е осъзнавал какво прави, но това не го оправдава. Не може. Колкото и наранен да е човек, след като направи или каже нещо никой друг не му е виновен. Той си понася всичко. И най-лошото не е това, че го е направил, а това, че няма как да върне времето и се побърква, че не може да направи нищо.
Всъщност няма как да знам какво е в главата му, но поне така си го представям аз. Така е, може да не познавам момичето, но ... на кой няма да му стане мъчно? Не мога да си представя как се чувстват родителите и, Лиам, дори времето да минава те се сещат за нея всеки ден. Чувството да погребеш детето си?
Не мога да си представя.
Определено Хари има вина. Никой не е знаел за това и щом е било писано е щяло да се случи рано или късно, но съдбата е избрала той да е там, той да понесе последствията и Лиам да обвинява него. Не бих винила Лиам, но .. отмъщението не е начинът. Защото няма да я върне, само ще нарани повече хора. Убеждавам се за пореден път колко повлиян е човек от собствените си грижи. Болката от загубата на сестра му е повлияла на мисленето му, на държанието му, може би преди не е бил такъв, щом с Хари са били приятели. Или може би Хари е този, който се е променил. Но колкото и да го мисля няма никакъв смисъл. Жалко за момичето, не е могла да види нищо от живота.
Всъщност на вратата беше баба. Седна до мен на леглото. Само не ми казвай, че пак е видяла Хари.
-Няма ли да спиш?
Радвам се, че беше тъмно, за да не вижда, че бях плакала.
-Ами ти?
-Дойдох да те видя. Кейт, има ли някакъв проблем?
Тонът и беше загрижен. Баба не беше често така, беше загрижена за мен, но винаги имаше нотка шега в думите и.
-Видя Хари, нали?
Вдигнах се от леглото, а тя седна, приближавайки се до мен.
-Хари е бил тук? Хубаво, хвана ме неподготвена.
Да, още по-хубаво, сама се издадох. Притеснявах се да не разбере, а аз сама си и го казах.
-Съжалявам, помислих, че си чула нещо.
-Карахте ли се?
Само вдигнах рамене. Това каране ли беше. Пф. Нашите разговори винаги са много странни, въпреки че се опитвам да подбирам думите си все съжалявам за нещо, което съм казала.
-Кейт, не знам какво става и няма да те питам, но искам да знаеш, че годежът му не е никакъв проблем за вас. Знам, че и двамата може да бъдете наранени много лесно и не осъзнавате как се наранявате помежду си. Бъди търпелива, не искай да ти даде всичко толкова лесно, не искай да ти казва всичко толкова бързо. Няма как да стане. С времето ще се научите.
Ако беше за друг повод щях да и се подигравам за внушителната реч. Но сега .. щом чак тя е до такава степен да бъде сериозна, значи наистина е забелязала, че има нещо. За нея не е и трудно, тя забелязва всичко.
Отново само вдигнах рамене на думите и. Всичко е в главата ми. Казвам много по-малко, отколкото мисля.
-И как беше това излизане?
Знам, че си извърта очите, а и по тона мога да разбера.
-Хубаво, знам, че искаш да ти кажа не мина добре, а ти да ми кажеш казах ти.
-И после аз да ти кажа жалко, но в същото време да се усмихвам ехидно.
Усмихнах се на думите и, дърпайки одеялото, за да може да легне до мен.
-Бабо, бабо .. още много ли имам да преживявам?
-Нищо не си видяла, миличка.
Тя ме целуна по челото, оставяйки ме в загадка, а аз взех телефона си, за да разкажа случката на Луи. Може би ще му надуя главата, но .. това беше първото нещо, от което имах нужда. Да споделя мислите си на някого, да ме изслушат най-вече. Не искам да тревожа баба с допълнителни неща, добре е да знае само най-важното. А и се обърна на другата страна, което е знак, че е почти заспала.
Гледна точка на Зейн
По дяволите. Не може ли да си събере мислите това момче? Бяхме в моя апартамент. Хари не искаше да стои у тях повече. Но все пак трябва да се върне, защото не си взе нищо. Нито дрехи, нито нищо, само портфейла и ключовете. Сара настоя да дойде и сега стоим тримата в апартамента ми. Бащата на Хари беше в лошо състояние и оставихме на прислужниците да се грижат за него. Добре че дойдох навреме и не се стигна до болница отново. Сара даде лед на Хари за носа му. Мина ми през ума да се обадя на Кейтлин, защото Хари е в много лошо настроение отново, но се отказах.
Лола ми се обажда няколко пъти и нямаше как да не и спомена, но не и казах всичко, само че са се скарали, защото Хари ще бъде бесен, ако разбере, че съм и казал. Просто катастрофа след катастрофа. От една страна е по-добре, че Хари дойде тук, защото ако остане у тях не знам какво може да стане.
Седнах до тях. И двамата мълчаха.
-Утре ще отменя сватбата.
За мен не беше толкова неочаквано, но за Сара беше.
-Хари, обмисли го малко, не знам дали..
-Няма да го мисля, Сара! Не искам да имам нищо общо. Беше една огромна грешка.
-Но имаш нужда от парите, които ти се изпращат от този договор.
-Нямам нужда. Имам сметка в банката, където съм събирал свои пари, вече не искам да съм част от баща ми, може да отиде на майнат..
-Хари, престани.
-Ти защо изобщо си тук?
-Защото като съм у вас баща ти ще ме настройва срещу теб и ще ме включи в плановете за годежа.
-А ти не искаш да излизаш лошата като откажеш, всички трябва да те знаят като добрата дъщеря. Интересно ми е какво ще стане, когато баща ти разбере за Адам.
-Кой е Адам?
Уж не ги слушах, защото ми омръзна само някой да спори, но все пак.
-Хари!
Сара се отдръпна по-далече от него, отпивайки от водата, която бях сипал. Да, значи този Адам е някаква тайна между тях двамата.
-О, моля те, това е Зейн!
-Няма да ти позволя да си го изкарваш на мен!
-Тогава си отивай.
-Хубаво. Тръгвам си. Не можеш да се държиш като човек.
Сара стана и си взе якето, а аз отидох с нея до вратата.
-Остави го. Знаеш, че е такъв. Но ако наистина искаш да му помогнеш не го оставяй точно сега. Защото има нужда от приятели.
Тя въздъхна, слагайки шапката си.
-Не знам как го търпиш.
-Пожелай ми късмет тази вечер.
След като затворих вратата установих,че Хари не беше в стаята.Всъщност Сара не е била чак толкова лоша,просто всички я приемат зле,защото си мислят,че разваля отношенията между Хари и Кейт,но тя не е никаква пречка,просто слуша баща си.
Вратата на терасата беше отворена. Излязох навън, добре че беше там, с кутията ми цигари. Виждал съм го точно два пъти да пуши цигари. Изглеждаше така сякаш го прави от цяла вечност. Беше седнал на един от столовете и се подпираше на бедрата си с ръце. Влязох вътре и му взех якето, взех и своето.
-Вземи.
Той го взе без да се противи, на което се учудих и отвори кутията, а аз измъкнах една цигара.
-Не си пушил отдавна.
-Не ми и харесва, просто искам да го изкарам отнякъде.
-Изкарай го като ми разкажеш.
Той въздъхна, довършвайки цигарата си и кашляйки леко накрая. Хвърли я надалеч, а тя се заби в снега.
Той вдигна рамене, явно вече е готов.
-Отново прецаках всичко, Зейн.
Стана голяма каша със сестрата на Лиам,бащата на Хари,но и спокойни моменти ще дойдат,само почакайте ;дд Коментирайте,гласувайте,важно е за мен,интересно ми е какво мислите и ви благодаря,че следите историята <3