Досега в историята
-Кейтлин, нали?
Човекът се изсмя иронично, подавайки ми ръката си, а аз го погледнах с презрение. Увеличих темпото, докато силните му ръце не ме сграбчиха за рамото и дръпнаха силно.
-Повече не искам да пълниш главата на сина ми с твоите и на Емили глупостите! Хари си има свой живот, остави го намира, той не иска да се занимава с пикла като теб.
Гласът му беше силен и заплашителен. Настръхнах, издавайки стон на уплах.
-Оставете ме намира.
Той отпусна хватката си и се усмихна широко.
-Кажи ми скъпа, колко струваш?
-К-к-какво?
Сърцето ми се беше качило в гърлото, стоях вцепенена, а той ми се усмихваше ехидно.
-Колко? 20 000? 30 000? 50 000? За колко ще се махнеш от сина ми? Виж, Сара е прекрасно момиче от богато семейство, нали знаеш, всяка жаба трябва да си знае гьола. Не може да искаш някой като него, след като не можеш да му дадеш дори и наполовина от това, което ти дава той. Единствената му изгода е да спи с теб. Но нали знаеш, че ще му омръзнеш рано или късно?
Всичко ли за този човек е пари? Къде съм попаднала?
-Аз..не искам парите ви.
-А за какво си с него тогава? Заради уменията му, ха?
-Аз не съм с него.
-Като не си с него защо му говориш глупости?! Ако още веднъж това се случи, кълна се, скъпа, дълбоко ще съжаляваш.
Говореше точно като някой психопат. Спокойно и тихо, но със заплашителни думи. Едва ли не му доставяше удоволствие да ми казва това, да ме заплашва. Хари ли го е накарал да дойде при мен? Как изобщо можа да ми мине през ума.
-Разбра ли ме?
Гледах го, а той ме огледа от горе до долу с пренебрежителен поглед.
-Питах дали ме разбра!
Кимнах леко глава. Вече не усещах студа, беше само горещина. Беше като лава, виряща в съзнанието ми. Той ме пусна на мига и изтупа рамото ми.
-Хубаво. Надявам се да не се виждаме повече.
В момента, в който се запъти към колата си, аз се насочих към близката стена, блъскайки се в нея с изключителна сила. Това ме накара да падна върху влажния сняг, покриваща лицето си с ръце. Отделях тихо ридаене, утихващо в мрака.
***
Гледна точка на Хари
Прекрасно. Зейн отново закъснява, уж щял да ми звънне, пак се запецнал нанякъде. Сигурно са се сдобрили с възлюбената му. Стоях долу на масата, чакайки да дойде всеки момент.
-Искаш ли?
Пред очите ми се подаде еднолитрова бутилка уиски. Вдигнах презрително очи, срещайки съжалителния поглед на Сара. О, моля те, само да не ми се прави на голямата жертва.
-Не.
-Откога отказваш уиски?
Отново вдигнах глава, показвайки ѝ с погледа си да не говори с мен.
-Добре, Хари, колко пъти трябва да ти се извинявам? Убедена съм, че тя не е толкова лоша, че да не ти даде да говориш с нея.
-Кой нормален човек според теб, Сара, би искал да говори с мен, след като е бил у нас и не е знаел какво е правил миналата вечер, съобщава ми, че ще имам сестра и вижда годеницата ми натрапница?
Не осъзнах как в гнева си и разказах всичко.
-Натрапница?
И само това ли разбра от всичко?
-Как така ще имаш сестра, Хари? И как така тя ти съобщава? Пропускам ли нещо?
-Не искам да говоря с теб.
-Аз мога да ти помогна, знаеш това!
-И как ще ми помогнеш?Ще идеш да я помолиш да се върне ли?И какво ще кажеш „Ела в къщата,за да живеем заедно тримата?".Излез от филма Сара.
-Хубаво, но ще ти помогна за каквото и друго да е било. Само ми се довери. Няма да я карам да ревнува, няма да правя нищо.
-Тя може да ревнува само като те гледа да стоиш до мен.
-У, явно и тя е ревнива като теб.
Все пак отворих бутилката, докато чаках Зейн.
-Безнадеждно е. Толкова неща ме отделят от нея.
-Именно това трябва да те мотивира. Хайде, Хари.
-Ще тръгвам, Зейн пристигна.
Не ми се говори повече с нея. Повтаря ми само едни и същи неща. Уморих се да я слушам.
-Тази вечер баща ми ще идва, няма ли да си тук? Ще е скучно.
-Точно затова няма да съм тук. А и имам уговорка със Зейн.
-Мога ли да дойда с вас?
-Не, по дяволите, не!
Развиках и се и станах от масата.
-Уау. Можеше просто да поклатиш глава.
Бях на път да затворя вратата след себе си, когато гласът и отново се чу.
-Хари, ще ми разкажеш ли за сестра си?Познаваш ли я?
Извъртях очи.
-Още не е родена,Сара.Стига си разпитвала.И да не споменаваш това на масата.
-Добре. Няма. Чао.
Най-накрая се отървах. Снове като някоя врана в тази къща, вече започвам наистина да се чувствам тясно в собствената си къща. Брокерът за новата ми къща се оказа приятен, затова работите ще се развият по-бързо и скоро ще започне обзавеждането. Поне така ще мога да си отдъхвам от време на време.
...
-Наздраве.
-Е, нещо ново при теб?
Въздъхнах тежко.
-Сигурно знаеш половината неща покрай клюкарката ти.
За първи път той не си извърти очите, когато споменах Лола. Дори се засмя леко.
-Не знам подробности. Двете си пазят тайни и няма как да знам всичко.
-Би трябвало и ние да сме така.
-Знам.
-Бъди честен, знаеше ли за бебето?
-Кое бебе?
Ох, поне не знае. Щях да се почувствам много тъпо да науча последен за това.
-Бебето на прекрасната Емили.
Сарказмът ми вървеше, както и алкохолът в любимия ми бар. Той ми се опули насреща, а аз го праснах по рамото.
-На баща ми е, Зейн. Ще си имам сестричка, какво по-хубаво от това.
Идеше ми да си завра главата в някоя дупка. Да се заровя под земята и да имам един пистолет насреща.
-Как така? Те .. какво, какво?
-Баща ми е чу-..
-Разбрах тази част, но те познават ли се?
-Щом са се чукали според теб познават ли се?
Въртях празната си чашка на плота.
-Не говори така, Хари.
-Звучиш като нея.
Изфучах.
-Как изобщо го прие?
-Според теб приел ли съм го? А и имам ли избор?
-Прав си. Не мога да повярвам. Какво ще прави баща ти?
-Нищо. Абсолютно нищо.
-Няма ли да плаща издръжка?
-Не иска. Емили се е опитвала да изкара пари от него, но той не е дал и и е взел всичко.
-Добре, може да ти е баща, но това е .. гадно. А какво стана сутринта? Имам предвид, с Кейт .. тя ли ти каза?
-Снощи се изпусна и днес нямаше избор. Кой знае от колко време го е криела.
-Какво друго си говорихте?
-Нищо особено след като Сара се появи. А, да, само дето ми каза, че не съм искал да бъда с нея, затова не съм я питал дали искам да сме заедно. Заплетена история, Зейн, не ми се говори.
-Много е сложно. Явно затова Кейт беше толкова притеснена, двете си говориха нещо и щяха да ходят до Емили, но така и не разбрах за какво.
Разбира се – винаги се притеснява за всичко без причина. Какво може да и направи Емили, след като точно тя си го е направила?
Вдигнах рамене.
***
Гледна точка на Сара
Беше много ... празно. Мама реши да не идва тази вечер, а баща ми ме задължаваше да стоя на масата с него и бащата на Хари. Иска ми се Адам да беше тук, после ще му пиша, за да се видим утре.
-Хари защо не е тук? Май му има нещо напоследък, Брендън, да няма друга и да опетнява достойнството на дъщеря ми?
Идеше ми да се разсмея. Исках по-скоро да свърши тази вечеря, беше крайно скучно, те говореха за неразбираеми неща.
-Нищо му няма. Хей, Сара, познаваш ли едно момиче .. Кейтлин?
Той откъде знае за нея? Хари не ми е споменавал, че му е казвал.
-Не.
-Коя е тази Кейтлин?
Баща ми любопитстваше както винаги.
-Никаква, щом Сара не знае за нея значи няма проблем. Пречкаше се на Хари, но днес се оправих с нея.
По дяволите. Ако Хари чуе това.
-Как така?
Направих се на незаинтересована, гледаща към чинията си, но чакаща отговор.
-Опитах се да я подкупя да се махне от него, но тя каза, че не иска парите ми, хаха. Глупаво дете. Посплаших я хубаво да не се мярка повече.
Ужас. Изкашлях се леко, ставайки от мястото си.
-Извинете.
-Сега да не ти създаде проблеми?
Баща ми продължи да разпитва и двамата много не забелязаха, че станах от масата.
-Няма, остави я. Страхливка.
Отдалечих се възможно най-много, изваждайки телефона си.
„Хари, важно е. Звънни."
Изпратих му десет такива и му звънях още толкова. Защо изобщо си е изключил телефона? Ох.
Трябва ли да му кажа? Разбира се, че трябва. Нещо ми подсказва, че подсплашването на баща му ще се отрази доста зле за Хари, а и главно за Кейтлин. Кой знае какво и е казал. Хайде, Хари, вдигни проклетия телефон ...
Гледна точка на Хари
Зейн се беше напил. Но сякаш аз си бях добре, не се чувствам замаяно, най-накрая един път него да го хване преди мен.
Лола ли му забранява да пие, какво му има, но тази вечер се нахвърли на алкохола с бясна сила.
- ..Снощи те викнах ..
Оригна се междувременно.
-..защото трябваше да ви събера. Но не очаквах тя да е пияна, хахаха.
Убеден съм, че не се смееше на това, което каза, а просто на нищо. Хили се на нищо като пълен .. идиот. Пиян идиот. И си клати главата като кукла.
-Да, аз също.
-Какво ти направи? Свирка? Изобщо някога правила ли ти е?
Това определено не са думи на Зейн. Ще пукна, точно с него ли ще обсъждам това? Е, все пак съм на сухо отвсякъде. Това, че той спи с Лола сутрин, обед и вечер не значи, че всички имаме този късмет.
-Каква свирка? Млъкни.
-Мнеее.
Пляснах му един шамар, а той разтресе глава.
Той мърмореше, докато аз го хванах за рамото. Да, явно трябва да мина първо през неговия апартамент, за да го оставя. Да не съм му бавачка?
-Първо ихуууу,после тихоооооооо.
-Зейн,нормален ли си?
Той си тресеше главата и скачаше, въпреки че не можеше да направи две нормални крачки. Ако изглеждам така, когато съм пиян, горко ми.
-Беберон.
-Идиот такъв.
-Бим бам буки буки бам букиииииии ...
Официално е на 5. Утре ще му се подигравам яко. Хаха.
...
Гледна точка на Кейтлин
Днес нямам лекции за мое щастие. Попринцип трябваше да ходя в клуба днес, но явно няма да стане. Няма да притискам Емили, докато не се оправи. И без това е бременна, най-много като ме види да и прилошее. Чувствам се глупаво. Човек прави грешки само за един миг и плаща за тях през целия си живот. Не вярвам да ми се сърди завинаги, но думите и ще имат трайна тежест в съзнанието ми. Просто .. дори не мога да кажа, че се обидих, защото не е това. Болка е. Може би ми каза истината. Но аз дори не помня кога съм споменала за бебето и, какво точно съм казала.
Ох, да не знаеш какво си правил цяла цяла вечер е отвратително. Особено ако си бил с Хари, той се е възползвал от това и сигурно ме е разпитвал. А аз съм му издрънкала всичко най-вероятно. И съм се държала ... доста близко, та аз съм седяла в него като някаква .. ъ.
...
-Здравей.
-Хей, Лола.
-Имаш ли работа днес?
Имам ли работа днес? Всъщност трябва да се срещам с Лиам. Огх.
-Ъм .. може и да съм обещала да се срещна с .. Лиам..
Прехапах устни.
-Защо, Кейт? Този кучи син не разбира ли от дума?!
-Ами молеше ме и не можех да кажа не ...
-Не можеше да кажеш не? Ами ето как се прави. Поглеждаш го, отваряш си устата и казваш
„Н-Е".
-Благодаря, че ми го спелува.
-Сериозно, защо?
-Не мога да отказвам на хората, Лола, какво да направя?
-Искаш ли аз да му откажа вместо теб? Ще бъде яко.
-И какво ще му кажеш?
-„Кейтлин няма да излиза с теб, защото си пълен задник". Довиждане.
Пляснах с ръце иронично.
-Не, благодаря. И без това ще се разсея.
-И Лиам ли е разсейването ти?
-Ох, стига.
Бях казала на Лола да потичаме днес, а всъщност се влачехме, затова набрах скорост през парка и и казах да се размърда. И без това щеше да спре да мрънка за това.
...
Ох. Беше изморително. Спрях по средата на пътя, слагайки ръце върху бедрата си, навеждайки се леко, за да поема дъх. Лола беше по-назад.
-По –ве-че ня-ма да те слу-шам.
Едвам успя да каже тя. Седнахме на близката пейка и в близо пет минути тежко дишане не говорехме. Накрая телефонът и звънна.
-Стига си се сърдила на Зейн.
-Всъщност не е той.
-А кой е?
Тя вдигна преди да ми каже. Говореха към една минута и тя направи почудена физиономия.
-Беше Ем.
-Ем?
-Да. Иска да отидем.
-Ние?
-Да. Щяла да ни казва нещо.
-Чакай. И аз ли иска да..
-Да, Кейт, стига си се мотала. Ставай.
Лола ме дръпна силно и затича пред мен.
***
Гледна точка на Хари
Ходих да купя закуска и хапчета за махмурлук. Превърнах се в майката на Зейн.
-Спяща красавице, ставай.
Разбутах го, а той ме напсува. И така ли ми се отплаща?
-Хей,пепеляшкееее.
Ощипах бузата му, а той стисна ръката ми и се обърна на другата страна.
-Лола дойде. Не искаш ли да и се извиниш?
Не бях сигурен дали още бяха скарани, но струва си да пробвам. Той се обърна и разпери ръце, за да се събуди.
-От колко време е тук?! Защо не ме събуди по-рано?
Той стана веднага и се насочи към кухнята, за да намери Лола там.
-Къде е тя, Хари?
Гласът му беше раздразнен. Опа. Забравих да му кажа, че обичам да се шегувам рано сутрин.
-Сигурно си е тръгнала.
-Майната ти.
Поне не тръгна да я търси по стълбите. Представям си как и звъни и я пита къде е, а тя му се развиква по телефона за какво говориш, Зейн. Пхахаха. Чух как той влезе в тоалетната, праскайки вратата. Отидох до вратата и явно тази сутрин ми беше кеф да го дразня.
-Зейн, трябва да ти кажа нещо.
Едвам сдържах смеха си. Оттук мога да предположа как извърта очите си.
-Снощи направи нещо .. за мен не е проблем, дори е супер, но за Лола няма да е.
Той отвори вратата, гледайки ме. Как все още ми вярва? Ха.
-Ами .. ти спа с едно момиче. Исках да те спра, но ... не можах. Съжалявам.
Физиономията му се промени. Заклевам се. Почервеня и опули очите си. О, боже, как искам да го снимам. Ще се побъркам. Не можах да се сдържа и му се изсмях в лицето, удряйки го леко по рамото.
-Задник такъв! Стайлс, не знаеш какво си помислих ..
Той се хвана за главата и се запъти да вземе хапчетата, които му донесох.
-Между другото имаш ли зарядно, от вчера не съм си зареждал телефона. Голяма мъка е без него.
-„Голяма мъка е без него".
Измитира ме той, гледайки ме намусено.
-Имам зарядно.
-Да не чакаш да ти напиша специална молба да ми го дадеш?
-И да ми напишеш няма да ти го дам.
-Не ми харесваш тази сутрин.
Грабнах една от сладките на масата, но когато отхапах една хапка я изплюх в ръката. От колко време е това нещо? Беше като камък. Зейн изобщо не го бива в домакинството. Не че мен ме бива, но поне знам как да се грижа за себе си. И да си готвя.
-Хапни си, спокойно, хаха.
-Аз изчезвам.
Станах набързо, запътвайки се към вратата.
-У вас?
-Не. Към университета.
-Тетрадки, химикал нещо, чанта?
-Не ми се прибира вкъщи сега. Като се прибера после ще си заредя телефона и ще си почивам. Трябва да ходя на лекциите, защото ще ме скъсат на изпитите.
-Вземи химикал оттук.
-В колата имам неща. Чао.
Той само вдигна ръка и грабна закуската, която му донесох.
Гледна точка на Кейтлин
Бяхме влезли в клуба, но Емили не се беше появила все още. Като се замисля не помня изобщо да съм ходила у тях. Само веднъж и то беше закратко. Да, точно за това взех да мисля. Има толкова неща, които трябва да и кажа, но единственото, което правя, е да ги пазя в главата си и да говоря само глупости на хората. Повече няма да пия. Няма. След минута две тя се появи. Усещах как тялото ми леко се вцепени и Лола го забеляза и ме изгледа спокойно, опитвайки се да ме успокои.
-Кейт ..
Емили беше спокойна, когато започна да ми говори. Ух, добре. Лола реши да седне, но аз все още бях на тръни.
-Добре, не бях права.
-Не, беше напълно права.
В момента, в който видях, че тя се опитва да ми се извини, се насочих към ръката, която ми подаваше и я прегърнах.
-Съжалявам, че го направих. Не исках.
-Не си виновна ти. Дори и да ми се иска, Хари също не е. Той направи ли ти нещо?
След едноминутно прегръщане я погледнах по-сериозно и и помогнах да седне.
-За какво говориш?
-За снощи. Видях ви. Той не искаше да си говоря с теб и е казал на Зейн, че ще те прибере у вас. Разбира се, не го е направил.
-В-в-ие сте си говорили?
Как така? Не мога да си представя как е минало. От една страна се радвам, че не съм била там. Ем само вдигна рамене.
-Той извини ли ти се?
Имах чувството, че какъвто и да беше отговорът ѝ аз трябва да съм отговорна. Тя въздъхна.
-Няма да те лъжа, колкото и да ме дразни той. Каза ми, че не съжалява за Найл, защото си имал причини да го направи. Пълни глупости. Но ми каза, че може би не е било правилно. А, каза също и че водел този разговор само заради теб.
Изпуфка невярващо тя. Заради мен? Е, отчасти и се е извинил. Какво се заблуждавам? Защо само го защитавам? Същият е като баща си. Цяла вечер не можах да заспя. Единственото, което се повтаряше в главата ми бяха неговите заплахи. Няма да си говоря повече с Хари. И без това той си има годеница, и без това няма повече събития, където може да се срещнем. Да се надяваме да не го срещам и в колежа. Може би с времето ще спра да мисля за него.
Прехапах устни, сядайки между двете.
-Викнах ви, защото .. може би не бях напълно честна с вас и нямах право да ви съдя, главно Кейт. Да, всъщност няма какво да увъртам. Момичета, аз ви излъгах. По-точно съкратих леко историята.
Как така?
-Срещала съм бащата на Хари след онази вечер. И то не веднъж. Но ми се искаше да не бях.
Гледна точка на Найл
Най-накрая свободен. Задушавах се в тази болница. Чистият въздух е .. живот. От вчера ме държат вкъщи, но днес вече ще изляза. Веднага щом подадох глава навън се обадих на Макензи, не знам защо, но започвам да я чувствам близка. А и от колкото повече време съм извън болницата, толкова повече искам да срещна Кейтлин. Искам вече да започна да се сближавам с нея, да отстраня онзи нещастник, който се прави на големия мъжкар и най-накрая да съм с нея. А и Макензи ще е доволна.
...
-Да и се обадя ли сега?
Мак кимна с глава, отпивайки шумно от шейка си.
-Какво да и кажа?
Не знам защо, но трябва да е нещо, на което ще повярва.
-Кажи и, че искаш да се срещнете. И искам да бъдеш настоятелен, тя харесва такива.
-Откъде знаеш?
Никога не съм бил настоятелен досега. Не ми е в кръвта да съм буен.
-Хари е такъв, глупчо. Колкото по-голям задник си, толкова повече ще те хареса. Не знам защо тя се бута при идиотите, но .. глупачка ще.
Странно. Но щом Мак го казва, значи сигурно е така. Да съм задник?
-Хубаво. Звъня и.
(...)
-Ало?
-Хей, Кейт, как си?
-Найл?
Тя подсмърчаше. Да не плаче? Чуваха се гласове отстрани.
-Да, аз съм. Съжалявам за това, което ти казах в болницата. Искаш ли да се видим?
Макензи ми правеше знаци да бъда по-груб. И как да бъда по-груб?
-Днес не мога Найл, съжалявам.
Чух как тя се премести от мястото си.
-Ти добре ли си? Имам предвид, физически?
-Да, по-добре, но още ме боли. Тогава кога да се срещнем? Утре?
-Ъм .. не знам.
-Поне това ми дължиш. Забрави ли, че си ми длъжница?
-Добре.
-Към осем удобно ли ти е?
-Добре, Найл.
-Добре. Чао.
Веднага щом затворих Макензи ми грабна телефона.
-Найлър, не разбираш ли от Б-Ъ-Д-И П-О Г-Р-У-Б?
-Не мога, Мак. Трудно е.
-Ще те науча, спокойно.
Тя написа нещо на телефона ми.
-Какво правиш?
-Ще и покажем да не те взима за страхливото зайче. Трябва да те вземе насериозно.
Взех си телефона и погледнах какво и е написала. О, боже.
„Утре облечи нещо по така. Ще те заведа на усамотено място."
-Какво правиш? Така изобщо няма да се съгласи да излезем.
-Тихо. Ще се съгласи. Сякаш не искаш да спиш с нея.
-Искам, но ..
-Няма но. Ще и дадеш малко време, защото ще ти се прави и ще преживява Хари, но след това ще действаш.
-Ох. Не знам как ще го направя.
-Ще го направиш.
„?"
-И сега какво да и пиша, а?
Питах я реторично.
„Извинявай. Автоматична поправка от телефона. Исках да кажа да облечеш нещо по- топло. Ще те заведа на ударно място"
„Ударно място?"
Затъвам все по-надълбоко.
„Ще видиш."
-Аз трябваше да оправям кашите ти.
-Какви каши. Ако смяташ да и ходиш по свирката аз съм извън това. Трябва да я командваш, Найл, да я контролираш, да влияеш на мислите и.
-И как да го направя?
-Ела тук. Ще те науча как да се държиш като мъж.
Гледна точка на Кейтлин
Оправяйки се, за да излизам с Лиам, не спирах да си мисля за това, което Емили ни сподели. Значи я е оставил без нищо? Какъв нещастник. А аз му подавах ръка да се запознаваме. Сега разбирам защо Хари не иска да живее там. И тя му се е молела и той пак я е отхвърлил. Дори е нямал срам да отиде до къщата и и едва ли не да заплашва и нея. Какво си мисли, че парите му ще купят света? Всъщност Ем каза, че едва се е оправила след като той я е повалил финансово и затова не иска да се занимава с него сега, защото никога няма да се промени. Дали Хари е като него? Не знам, но това не излиза от ума ми. Що за баща има? А дали е говорил с баща си и той му е разказал? Може и да го е излъгал.
-Хей, момиче, днес цял ден не си се мяркала. Как мина рождения ден, нищо не ми разказа. С кого ще излизаш? Аз баба ли съм ти или ме имаш за стара невръстна женица?
Баба ми оправи блузата, поглаждайки косата ми. Всъщност беше туника. Беше черна и леко официална, но не прекалено. Няма да се издокарвам много, няма да е толкова важно. Дори не знам за какво ще иска да говорим Лиам.
-Не, бабо. Беше .. нормално.
-Нормално ли спа у Хари?
-Какво?
Тя как знае всичко?
-Как какво? Нали ми писа есемес, дори ти отвърнах. С извънземни ли съм си писала?
-А, да, забравих.
Не стига,че ме е използвал,а и ми бъркал в телефона.Прекрасно,дано не е видял,че имам негови снимки.Трябваше да ги изтрия,но той беше по кърпа .. все пак ще ги изтрия.Но после.
-Забрави или някой къдрав ми е писал?
Когато каза думата къдрав тя ми се ухили широко. Какво толкова го харесва?
-Ще тръгвам, бабо.
-С него ли?
-Не, бабо, повече няма да го виждаш накоколо.
-С кой тогава?
-С Лиам.
-Онзи тъп изрод, който се опита да те изнасили?
Не знаех, че има такъв речник.
-Той иска да се реваншира.
-Какво означава иска да се реваншира?Кейтлин, няма да излизаш с него.
-Бабо. Стига. Ако не знаех, че е безопасно, мислиш ли, че щях?
-Да, защото понякога си много глупава.
Взех си чантата и я целунах по бузата.
-Добре съм. Чао.
-Не ми викай чао, а си дръж телефона близо. Да знаеш, че ако стане нещо, ще се обадя на Хари.
-Не! Няма да му звъниш. Той не ти е никакъв.
Опулих и се насреща, а тя ми се струваше сериозна. Само да не го направи, за да ми провали още една вечер. И без това не трябва да го виждам. Сериозно, баща му сякаш ме наплаши.
-Лиам сякаш ти е някакъв.
-Хари също не ми е.
Отговарях и със същия тон, с какъвто тя ми говореше. На инат.
Когато се видяхме той ме целуна по бузата и хвана за кръста. Беше странно. И неловко. И някакси ново.
-Много си красива.
-Мерси. Ъ, какво ще си поръчаш?
Опитвам се да го карам по приятелски и лежерно, сякаш не е голяма работа. То наистина не е. Поне за мен. Именно затова не исках да ме забира от вкъщи. Първо защото ми се вървеше, второ защото все пак е Лиам и трето – баба щеше да снове наоколо и да му пуска злобни погледи. Може и да е мъдра и всичко, но може и да бъда много зла. Както казват - дребно, но вредно, ха.
-Мисля да поръчам вино. Иначе ти си поръчай салата или направо вечеря.
Колкото повече се опитвам да го направя приятелско, той толкова повече се опитва да го направи романтично. Не се чувствам сякаш трябва да съм тук. О, момиче, кой знае какво прави Хари сега. Стой си на стола.
-Мислех да вечерям салата. Не съм много гладна.
-Както искаш, скъпа.
Гърлото ми пресъхна. И не от приятно чувство, а някакси ох.. неприятно. Притеснително. Той го разбира погрешно. Знаех си. Вътрешно искам да му се извикам, че не съм му никаква скъпа, а външно само му се усмихвам скромно.
...
-Не искам да се чувстваш неловко с мен. Всичко е наред. И Хари ще забравиш.
-Мм. Салатата е хубава.
Как да не се чувствам неловко или неудобно като го споменаваш?
-Кейт.
Той сложи ръката си върху моята, а с другата взе една салфетка и я допря до устните ми.
-Беше изцапана.
-Нямаше нужда.
Грабнах бързо салфетката с ръката, която беше под неговата и се измъкнах леко.
-За какво искаш да си говорим?
Изведнъж той повиши тон, което ме накара да подскоча от стола.
-.. няма значение.
-Мисля, че има. Един ден се държиш сякаш ме харесваш, а на другия ми казваш, че не искаш да сме дори и приятели. Странна си.
Кога по дяволите съм се държала така, сякаш го харесвам?!
-Ъ.. аз искам да сме приятели. Но само това. И то не такива, които постоянно ходят един зад друг, нали знаеш ..
-Казваш ми, че съм досаден ли?
-Не, не, изобщо.
Общо взето да.
-Казвам само, че .. не искам да си мислиш нещо погрешно. За тази вечер също.
-Знаеш ли, сладка си.
Той пак ми хвана ръката, но този път я стисна леко. Аз бих казала, че ти си страховит с тази фалшива усмивка.
-Дали да не искаме сметката?
-Каква сметка? Тъкмо дойдохме.
-Малко ми прилоша. Ще отида до тоалетна.
-Да дойда ли с теб?
Какво означава това да дойда ли с теб?Да не искаш да ме вкопчиш в тоалетната както Хари.Ох.Престани да мислиш за този проклет Хари.Побърквам се.
Гледна точка на Хари
Най-накрая вкъщи. Най-накрая малко почивка. И най-накрая ще си заредя телефона. Тъкмо го сложих да се зарежда и го включих, когато някой нахлу в стаята ми.
-Знаеш ли, че те търся от вчера?!
Ох, моля те, главата ме заболя от тази дърдорка.
-Моля те, Сара, излез. Не ми е до теб сега.
-Хари, важно е.
-Не мисля, че има нещо, което да е..
-За Кейтлин е.
Преди да и кажа какво телефонът ми започна да пиука като обезумял. Съобщения след съобщения. Бум. Погледнах към Сара, а тя само вдигна рамене. Погледнах телефона си и започнах да трия всички майчински съобщения.
-Говори.
-Снощи, на вечерята. Баща ти спомена нещо.
-Да не е говорил за нея?
Тя кимна, сядайки.
-Каза на баща ми, че имало някакво момиче, което ти се пречкало и ме пита дали я познавам.
-Само не ми казвай, че ..
-Казах му, че не я, спокойно.
-Какво друго каза?
Пречка ми се? Аз съм този, който и се пречка. Идиот.
-Това ме и притесни. Баща ми попита дали ще прави проблеми, а баща ти каза, че я е сплашил и че няма проблем сега. Каза, че е страхливка и неща от сорта.
Попаднах на обаждане, докато тя ми казваше това. Кейт ми беше звъняла. Вчера. Вчера?Какво правих вчера? Вчера телефонът ми не беше включен. Кълна се, че ако беше включен никой нито щеше да ми е звънял, нито нищо, но когато е изключен всички ме затърсиха.
-Мамка му. Ако и е направил нещо се кълна, че..
-Престани да се кълнеш, а и се обади.
-Това правя, Сара.
Казах и с раздразнен тон, въпреки че трябва да и благодаря. Не всеки би ми казал просто така.
Гледна точка на Лиам
Кейти, Кейти. Говорехме си сладко сладко, когато телефонът и ни прекъсна. Беше къдравия нещастник. Тя зяпаше телефона от секунди, а аз я погледнах злобно и очакващо. Тя протегна ръка към телефона и затвори. Бам. Ето ти, Стайлс. Междувременно извадих своя телефон и го насочих незабележимо към нея. Добре оформените и гърди се виждаха перфеткно на снимката, както и телефонът и. Стайлс ще умре от яд.
„И очакваш да ти вдигне с такава компания?Пхаха. Надявай се, Стайлс. Виж колко червени устни има. Можеш само да сънуваш за тях."
Пратих му снимката и се облегнах на стола, облизвайки се.
Дооообре,това което направи Лиам е с причина ;д Коментирайте,гласувайте,дайте любов хора <3