Можете да слушате
50 shades of grey trailer song - Crazy in love
Beyonce - Haunted
След стоене в тоалетната му около пет минути, въпреки че бях изхвърлила всичко от корема си главно върху него, седнах на пода, мислейки какво ще му кажа. Той стоеше пред вратата, чукайки по нея, след като смени панталоните си.
-Добре ли си?
Ужасно събуждане. Както винаги. Избърсах уста, както и очи. О, не искам да плача отново, прекалено често започна да се повтаря същата схема.
-Мхм.
-Ще излезеш ли?
Той се опита да отвори вратата, но аз я бях заключила. Поклатих глава сякаш той ще ме види. Не искам да излизам. Защото трябва да му кажа всичко. О, не искам да го правя, гади ми се. След като отговор от моя страна не последва чух как той седна от другата страна и се облегна на вратата.
-Хари .. не се ядосвай .. аз съм говорила глупости.
Какви ги говоря, по дяволите?!?!?! Думите ми изобщо не се равняват на това, което наистина мисля. Той не трябва да бъде ядосаният, а аз, защото по дяволите не знам какво съм правила снощи и той може да ми каже буквално каквото си иска, на всичкото отгоре може и да съм провалила рождения ден на Лола, и съм дрънкала неща без да мисля, а сега трябва да си нося последствията.
-Ако ми кажеш това в очите ще ти повярвам.
Гласът му беше тих, не ми вярваше. Издадох лек стон, кашляйки, опитвайки се да сдържа да не повърна отново. Проблемът е, че няма какво.
-Отвори вратата.
Чух как той стана, бутайки вратата по-силно.
-Не мога.
Това го накара да се ядоса още повече. Знам, че не иска да ме плаши, но прави точно това.
-Можеш. Трябва да ми кажеш, Кейтлин!
Той не спираше да натиска дръжката, която издаваше ужасен звук, който се забиваше в главата ми и я съсипваше.
-Добре, моля те, спри!
Станах, отключвайки вратата, а той осъзна какво прави и пусна дръжката. Седнах отново, поне банята е широка. Бях в края, а той подаде глава вътре и остави вратата леко отворена, сядайки на пода.
-Значи е истина?
По притеснената ми физиономия разбра. Напрежението пълнеше банята, докато той свиваше пръсти и ме гледаше непрестанно.
-Не ме гледай.
Зелените му очи се забиваха в мен, той не ме слушаше, изпиваше ме със страховития си поглед.
-Кажи ми.
Не спираше да настоява, а аз не спирах да се опитвам да се измъкна.
-Хари ... аз ..
-Коя е курвата, от която баща ми има дете?
Идиот.
-Не я наричай така! Изобщо не знаеш през какво е преминала.
-Да, но е знаела как се правят деца, нали?
Знаех си, че ще реагира така. Свих се, а той напираше да му кажа.
-Нищо не знаеш.
-Ти откъде знаеш Кейтлин?Да нямаш тайни връзки с баща ми?
Защо е толкова арогантен и .. по дяволите, искам да го ударя.
-Кажи ми, Хари, как да не те обидя?
-Да ме обидиш? Можеш ли да си представиш чувството да имаш сестра и дори да не знаеш за нея, мамка му?!
-Престани да псуваш!
-Няма да престана, искам да ми кажеш коя е тя!
Тъп идиот.
-Емили е Хари, Емили е!
-Извинете, но всичко наред ли е?
От нищото се появи едно русо момиче, сигурно виковете ни са се разнясали из цялата къща. Чакай, русо момиче? Гърлото ми изведнъж пресъхна - защото накрая се разкрещях, а сега просто защото няма какво да кажа.
-Махни се оттук, Сара.
Хари стана нервно и я избута, а тя ме гледаше през цялото време. О.
Т-о-в-а н-е е и-с-т-и-н-а. Годеницата му живее тук? Тук? Тук? Не мога да отрека, че е красива. Вероятно по-красива от мен. Беше по-ниска от мен, но изобщо има ли значение?Стоях като в несвяст и веднага станах от мястото си, а Хари тъкмо се връщаше след като я беше накарал да си тръгне. Просто прекрасно, защо изобщо започнах разговор с него? И му казах за Емили, тя ще ме намрази. Не, ще ме убие. Взех чантата си и се запътих боса към вратата.
-Как така Емили, Кейтлин? Тя е спала с баща ми? Те се познават? Как така?
И все още има наглостта да ме пита?! Хари застана пред вратата, опитвайки се да ме спре както всеки път, но този път дори и докосването до гърдите му да ме накара да настръхна го избутах, крещейки му да се мръдне от вратата.
-Мръдни.
-Няма да се измъкнеш и този път.
-А какво да правя? Не искам да прекъсвам чужди връзки.
Той извъртя очи по най-дразнещия начин.
-Върни се на Емили. Как знаеш?
-Не прави нищо. И без това баща ти не го интересува.
Опитах се да го избутам отново, но той блокираше пътят ми. Ще го ритна отново в топките, кълна се. Хари докосна брадичката ми и това ме накара да изтръпна по най-странния начин и да надигна тялото си несъзнателно, което му се хареса, защото разбра, че ми е повлиял.
-Не си тръгвай.
-Хари, мръдни и се върни при годеницата си, престани да се правиш на ..
-Защо реагираш така на нея, ако не ревнуваш, поне си признай.
Той обхвана бузите ми с ръце, а аз се борех със себе си.
-Хората ревнуват приятелите си, Хари, аз и ти никога не сме били заедно, а и ти никога не си го искал толкова силно, че да ме попиташ!
Махнах топлите му ръце, а той остана вцепенен.
Най-накрая излязох, а той не ме последва. Слязох долу за части от секундата и праснах вратата, мечтаейки да не се бях събуждала в тази проклета къща. Всеки път, когато излизам от нея съм или разярена или притеснена, или нещо друго лошо. Това не е случайно.
Гледна точка на Лола
Бях в университета със Зейн цялата сутрин, няма и помен от Кейт, нито от Хари. Дали изобщо я е завел у тях? Ох, притеснявам се.
-Скъпа, за какво си мислиш?
-Зейн, звънни на Хари и го попитай за Кейт. Дали са се сдобрили?
-Лола, направихме това, което трябваше, престани да се притесняваш, ще се оправят, не трябва постоянно да им дишаме във врата.
-Така е, но ..
-Спокойно, скъпа.
Той ме целуна по челото, а аз го намръщих, виждайки кой се появява. Не може ли поне една спокойна сутрин?
-Здравейте, гълъбчета.
-Здрасти, Макензи.
-Как си, Лолита?
Лолита? Ох. Пак трябва да се усмихвам фалшиво.
-Много съм добре.
-Няма ли и ти да ме питаш как съм?
-Мм.. мисля да пропусна.
Усмихнах и се злобно, а тя се приближи до Зейн и го прегърна. Беше много по-близко от приятелска прегръдка бих казала.
-Чао, Зейни. Ще се видим после.
След като разкара мършавия си задник от нас, аз я измитирах, повтаряйки думите и, а той ме целуна по средата на изречението ми.
-Остави я, тя си е такава.
-Да, представи си да дойде мъж с разкопчана риза и да ме сложи в скута си пред теб, как ще се почувстваш?
-Аз и казах, че не я харесвам и и казах да не се опитва да те дразни.
-Но тя не ме дразни, Зейн! Тя ме побърква!Искам просто да и ... откъсна главата.
-Женска любов.
Наведох се, за да го целуна пак, когато телефонът ми ни прекъсна. Беше Кейт. О, най-накрая...
-Кейт, как си?
-Зле. Лола, съжалявам, ако съм провалила рождения ти ден, просто бях пияна и нищо не помня и не знам дали това, което ми каза Хари е истина, а ако е много съжалявам, защото годеницата му живее в тъпата къща.
-Какво, какво, какво?! В стола сме, побързай. И по-спокойно.
Как така? Тя пияна ли е била? Затова Хари толкова бързаше ... годеницата му живеела у тях?
-Зейн, знаеше ли, че годеницата на Хари живее у тях?
-Сара ли? Да, видях я, когато си говорих с него.
-Защо не казваш такива подробности? Кейтлин е била у тях и е ужасно ядосана, защото явно я е видяла. Казах ти, че не беше добра идея да му звъниш! Пак я е наранил, кажи на тъпия си приятел да мисли, преди да прави каквото и да е било!
Ударих го леко, ставайки от стола, за да посрещна Кейт.
***
Гледна точка на Хари
Шибана Сара.Шибана,шибана,шибана.Излезе от стаята си в момента,в който Кейтлин прасна вратата и ме гледаше като ... простачка.
-Изчезни.
-Аз..
-Нищо не искам да ми казваш! Знаеш ли колко ми костваше този разговор? Знаеш ли кога пак ще я видя? Просто ... се изпари.
-Хари, просто чух викове и .. се чудех какво става..
-Другият път не се чуди, а просто излез от къщата! Толкова трудно ли беше да не се показваш? Нарочно ли го направи?
-Не! Кълна се, не исках..не знаех, че ще стане така..
Хванах се за слепоочията, а телефонът ми звънна. Беше Зейн. Ох, алармата пак се появи.
-Какво?
-Хари, .. искаш ли да поговорим? Кейт е видяла Сара ...
Клюкарките в действие.
-Знаеш ли, стой си с тях и ме обсъждайте, обиждайте ме, хулете ме, правете каквото искате.
-Не, Хари, те са сърдити и на мен, защото именно аз те викнах снощи. Знаеш ли, не разбирам жените, допреди минута ме целуваше сега ми крещи какъв идиот съм бил..имам нужда от приятел.
-И след като се сдобрите да и казваш всичко дословно?
Извъртях очи. Разбира се, скара се с нея и допира до мен.
-Няма вече, Хари, сериозно ти обещавам, разбирам, че трябва да има неща, които са само между нас. Просто .. не исках да пазя тайни от нея.
-Не пази своите тайни от нея! Не на другите.
-Добре, извинявай. Ще дойдеш ли?
-Няма да ходя там, никой не искам да виждам. И в тъпата къща не искам да стоя да гледам натрапници ...
Погледнах към Сара, а тя все още стоеше като дърво по средата на коридора. Обърнах и гръб и тръгнах надолу към стаята с рисунки. Знам, че тя няма да ме последва, защото я е страх от реакцията ми, но не искам да я виждам. Аз развалям ли нейните тъпи отношения? Не стига, че почти не си говорим с Кейтлин, а и да ми каже, че не съм го искал достатъчно силно, за да я попитам? По дяволите, не съм спирал да мисля за това от началото, но никога не съм я питал. Странно е за мен. Глупави вечери, розички, меченца, ъгх.
-В нашия бар? В осем? Дотогава тренирай или прави нещо, защото имам лекции.
-Хубаво.
Всъщност не мога да се съсредоточа да рисувам сега. Прекалено много ми е. Каква сестра? Ох, и да исках нямаше дори да сънувам такава драма. Взех си палтото и се втурнах към офиса на баща ми. Не мога да чакам, докато той се прибере. Кейтлин каза, че той не се интересувал? Не че се изненадвам. Но той изобщо знае ли? Би трябвало и аз да знаех.
...
Взех една чаша кафе и се насочих директно към офиса му.
-Извинявай, ъмм, Хари ли беше?
Кой беше този? Много ми е познат. Сетих се. Виктор. Приближеният на баща ми. Костюмарче. И си мисли, че това го прави мъж.
-Г-н Стайлс.
Какво имам с това да се правя на интересен?
-Както кажеш. Баща ти е на заседание в момента.
-Както каже-те. Научи се как да ми говориш.
Отвътре се хиля на изражението му. Пука се, целия почервеня. Никога не съм го харесвал.
-Съжалявам, просто като не се мяркате наоколо няма как да ви запомня.
-Постарай се. Защото много лесно можеш да изхвърчиш.
-Не бъди толкова песимистичен. Все пак аз предложих брака ти. Изглеждаш щастлив, само дето халката ти липсва.
Кучи син. Добре, съдбата ли е такава или винаги попадам на задници, на които няма как да не ступам задника? Аааа, сега се сетих защо ме мрази толкова. Пх, спах с приятелката му, на практика я чуках на бюрото, но .. тя нямаше нищо против.
-Надявам се ти да не си толкова самотен, защото не може да имаш доверие на .. ъъ, как и беше името? Не помня, но е доста добра и определено бърза в събличането.
Проявявам уменията си на задник перфектно. По-лесно щеше да е ако му счупя носа, но ще се въздържа. Той само сви юмруци и ми обърна гръб. Бинго.
-Кажи на баща ми, че го чакам в офиса му.
Той не ми отговори. Да, определено няма да му каже, какъв сърдитко, какво толкова му направих ...
***
Гледна точка на Кейтлин
-И ти му каза какво?
-Че дори не е искал да сме заедно, но той дори не ме е питал, за какво съм му..ох.. прецаках Ем.
-Ще и кажеш ли?
-Не мога да не и кажа, защото представи онзи идиот да отиде и да и търси сметка. Но най-лошото е, че той ще каже на баща си, а баща му разбере ли ... ох, Лола..
-Изобщо не ти е лесно. Зейн е виновен, той не трябваше да вика Хари снощи.
-Защо го е викнал?
-Защото искаше да ви сдобри. Аз му помогнах и съжалявам. Казах му, че няма да е толкова лесно, но той ..
-Хари ми каза, че съм му се нахвърлила. И ми показа, че има смучки. Ужас, какво съм направила?
-Всички сме танцували и изобщо не съм видяла, че си пияна. После той набързо ми каза, че ще те закара у вас, но така и не го е направил..
-Разбира се. Трябва да говоря с Ем, наистина, ще ми помогнеш ли? Поне ела с мен.
-Да, много ясно, ще и кажем заедно, спокойно.
-Изобщо няма да е спокойно.
-Представи си бременна жена ядосана.
Прималя ми, нищо не бях яла и коремът ми беше напълно празен.
-Ще си взема кафе.
Отидох за кафе и тъкмо преди да мушна стотинки в машината, някой го направи вместо мен.
-Със захар, нали?
-Лиам. Мога и сама да си купя кафе.
-За да се реванширам. Отчасти. И да ти кажа здрасти.
-Здрасти тогава.
Това кафе става толкова бавно. По-бързо, моля те, моля те, моля те.
-Искаш ли да ... излезем заедно? Като приятели. Обещавам.
-Помниш ли какво стана последнияя път, когато излизахме заедно?
-Да, но този път Хари няма да е наоколо. Никой няма да е. Имам предвид ще има хора, но не и познати.
-Не знам, Лиам, не мисля, че е добра ид..
-Хайде, кажи да. Ще те черпя.
Няма как да се измъкна. Ох.
-Няма да е нищо кой знае какво.
-Хубаво.
-Кога искаш?
Вдигнах рамене, взимайки кафето си.
-Утре? В седем?
-ОК. Правя го, за да не те обидя.
-Няма да съжаляваш.
...
-Ух.
-Дишай. Може и да го приеме леко.
-Няма такава възможност. Най-много да ме удари.
-Кейт, спокойно.
Лола ме потърка по гърба. Бях взела роза, незнайно защо. Е, защото се чувствах гузно.
-Хей, момичета!
-Здрасти, Ем.
-Какво е това?
-За теб.
Подадох и го, усмихвайки се прекалено широко.
-Благодаря.
Погледна ме тя, вдигайки вежда.
-Хей, знаете ли, че ще изпишат Найл днес?
-У. Ъм, добра идея ли е да идвам?
Мога и сама да си отговоря.
-Както искаш.
Не мога да не го видя. А и няма да се съобразявам с Хари повече. Та той е сгоден. Мога да правя каквото си искам. Всъщност винаги съм можела. Не знам защо трябва да му се чувствам длъжна за нещо.
-Малко сте подранили за лекцията ми.
-Ъм, ние сме тук за нещо специално, така да се каже.
Специално? Лола, не можа ли да измислиш нещо по-реално?
-Изненада?
-Ааами, не точно.
Лола заекна, решавайки да седне и да замълчи.
-Какво има? Кейт?
Реших се. ОК. Трябва да и кажа. Сега. На момента.
-Ъ, ходи ми се до тоалетна.
-Не, Кейт, кажи и!
Лола стана и ме дръпна.
-Какво да ми каже?
Емили се подпря на стола и седна. Реших да взема водата и да и я подам предварително.
-Ъ.. казах на Хари, че ще има ... сестра. Но Ем, бях пияна снощи и тогава съм му казала и той ме пита и нямаше как да го излъжа..
-Какво?
Добре, засега добре. Не, не, надига се, опитва се да стане, Лола стана с нея, защо го превръщам в такава драма?
-Кейтлин, знаеш ли какво си направила?! Тъкмо се бях отърсила от нападките на баща му към мен и тъкмо намерих човека на живота си, а ти ..
Тя се хвана за главата и прикри очите си. Не смеех да се приближа.
-Аз ще оправя това, обещавам. Ще кажа на Хари да не казва на баща си.
-Знаеш ли колко ще ме обижда за това? Че съм спала с баща му? Не искам да преживявам това отново. Не искам да гледат детето ми с омраза.
Коя курва има дете от баща ми? О, боже, какво направих...
-Няма, Ем, извинявай, съжалявам толкова много, аз просто .. не трябваше да пия.
Избухнах в сълзи, гледайки как тя страда и седнах на килима, а Лола държеше Ем за ръката, придържайки я права.
-Моля те,Кейтлин,Хари иска само да спи с теб,какво му споделяш всичко?!Защо?!Защо,защо,защо мен?Какво съм ви направила?
Мисля, че тя попадна в някаква криза. Започна да ми крещи, а аз я гледах с вина, но тя не спираше въпреки това.
-Когато бяхме на рождения ден на Лола ви видях в колата, ти стоеше върху него и го дърпаше към себе си, говориш ми как си съжалявала, а какво правиш?! Говориш неща, които не мислиш. Говорила си му за моето дете, може и да си била пияна, но това не ти дава това право. За коя се мислиш?
-Ем, спокойно, седни.
-Не Лола,тя не е права този път и трябва да го разбере!Това,че тя страда,не означава,че трябва да кара и другите да го правят!
Думите и толкова ме раняваха. Не знаех, че мога да и причиня толкова болка. Ударих я в най-болното място, а никога не съм го искала. Лола задърпа Емили към банята, за да се освежи, а аз останах напълно съкрушена на пода.
Гледна точка на Хари
Излязох, за да видя свършила ли е тази среща, но вратата беше все още затворена. Обадих се на секретарката да ми донесе още кафе. Или уиски? Не, ще се побъркам, ако се напия отново. Посред бял ден. Вътре влезе някаква жена. Позната ми беше. А, да, така и не и запомних името. Тази на Виктор де. Пф, как изобщо съм спал с нея?
-Какво ще желаете, г-не?
-Дълго кафе. И да ми кажеш кога ще свърши тази среща.
-До десет минути. Сега ще го донеса.
...
Играх си с някакви папки с документи, напълно неразбираеми, когато ми донесоха кафето. Не беше същото момиче. Беше руса този път. И всичките са толкова млади, баща ми ги избира да работи с тях или да се забавлява с тях? Тя го остави на бюрото и хвана една от къдриците ми. Определено не е някаква си секретарка.
-Какво искаш?
Тя вдигна полата си и извади отнякъде лист. И очаква да го пипам? Пх. На него пишеше номер. Сериозно ли? Да не сме на 16? Уау. Не съм спал с жена от .. цяла вечност. Сериозно, цяла вечност. Само си представям някакви неща.
-Как се казваш?
-Хели.
Тя откопча едното копче от ризата си и показа част от огромния си бюст. Смешно ми е. И преди съм харесвал това? Толкова лесно?Придърпах я за яката, а тя седна в скута ми. Доближих я до ухото си и и прошепнах:
-Ако искаш да привлечеш вниманието ми се дръж като жена. А не като евтина проститутка.
Тя ме погледна лошо и стана от мен. Така си и мислех.
-И силиконът няма да ти помогне като станеш дърта бабичка!
Изхилих и се, докато тя тряскаше вратата. Жалко, кафето ми е изстинало, докато съм си губел времето с нея.
...
-Хари, какво правиш тук?
Баща ми влезе задъхано и набързо, тършувайки за някакви документи.
-Искам да говоря с теб. И не търпи отлагане. Между другото си смени курвенските секретарки.
-Не ми говори така. Казвай.
-Затвори.
-Хари, имам работа, нямам намерение да се занимавам с твоите прищявки.
-Познаваш Емили, нали?
Той потресе глава и се замисли леко.
-Мислиш ли, че помня?
-Помниш, помниш. Защото ще си имаш дъщеря.
Той ме погледна, въртейки очи, сякаш се бъзикам с него. Побърза да отиде до вратата и да я затвори.
-За какво..
-.. говоря? Искам да ми кажеш къде си я срещнал. Все пак ще си имам сестра. Трябва да знам поне къде е направена.
Говорех му с най-злобния си сарказъм.
-Не познавам никаква Емили!
Лъже. Убеден съм, знам, когато лъже.
-Имаш точно 5 секунди да ми кажеш за..
-Или какво? Ще ме изгониш от собствената ми къща? Ще платиш да ме пребият? Аз да не съм някой от момченцата, изпречили се на пътя ти?
Станах.
-Знаеше ли за това?
-Виж, Хари, не знам за какво ми гов..
-Знаеше ли за това?
Повиших тона си, а той се приближи, говорейки ми през зъби.
-Това не е мястото да го обсъждаме.
-Какво си направил, татко?
Говорех му с неприязън и отвратеност.
-Хари, прибери се вкъщи и ..
-НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДЯ! Не ме интересуват никакви сделки, искам да ми кажеш как се случи това? И никога не си ми казал? За тези месеци не можа ли да споменеш „Сине, направих дете и то не е от майка ти". За всичко ти простих, но за това няма да мога. Можеше да спиш с когото си пожелаеш, но да създаваш ново семейство?
-Какво семейство, Хари? Аз я ненавиждам, тази кучка. Диреше ми сметка.
-За какво?
Той въздъхна и остави работите си. Седна на стола срещу мен, след като заключи офиса.
Гледна точка на Кейтлин
Вървях по път за работа. Нямаше смисъл да стоя повече при Емили. Тя ме мрази от дъното на душата си. Провалих всичко само за една вечер. Само за една. Дали Хари ще каже на баща си за Емили? Определено. Трябва да спра това. Не трябва да позволявам да се случи, искам поне да успея да направя нещо, да помогна с нещо. Не искам да му се обаждам, защото ще каже нещо, което няма да искам да чуя, което не съм готова да чуя. Но въпреки това натиснах зелената слушалка, ох, подготвяйки се психически за гласа му, за държанието му, за него.
Телефонът му е изключен. Разбира се. Сигурно е заради тази Сара.
Прибрах телефона си и се насочих към библиотеката, докато не се наложи пак да го извадя, защото започна да звъни. Хари ли е? Не.
-Да?
-Къде отиде?
-На работа съм. Как е Емили?
-По-добре. Ще остана при нея за малко.
-Остани. Тя ме мрази, нали?
-Не. Не те мрази, просто е разстроена.
Казва го, но дори и тя не го мисли.
-Ще направиш ли нещо?
-Обадих се на Хари, но .. не стана.
-Какво ти каза?
-Нищо, телефонът му беше изключен. Аз ще влизам. Чао.
-Обади се, когато можеш.
***
Гледна точка на Хари
-Не ти трябва да знаеш.
-Мислиш ли, че не го заслужавам?
Той ме погледна, предавайки се. Гледаше към обувките си.
-Бяхме в бар. И така стана. Тя беше полупияна, аз бях на предела и искахме да се забавляваме.
Емили е била такава? Пх, винаги очаквах да си има мъжленце, което да ходи по свирката и.
-После тя искаше да спи у нас, просто да спи, но аз не бях в настроение и и се развиках, че е било, каквото е било, да не ми се мярка повече, не помня другото. И си тръгнах, имах номера и, защото ми го беше дала преди това, дори и сега може да го имам, но кой знае. Ъм, преди време дойде при мен и ми хвърли тест за бременност. Беше положителен. Бях съкрушен, не го исках, знаех, че и ти нямаше да го искаш.
-Отхвърлил си я.
Той потвърди.
-Казах и, че лъже, въпреки че не лъжеше, казах и да се махне от мен, че нямам дете от нея, първо и казах, че не я познавам. Та аз не съм си говорил кой знае колко с нея, само в онзи бар, което е нищо, само флиртувахме. Тя си отиде, отново съкрушена. Не ми пукаше. Преди три месеца дойде последно. Вече имаше корем и беше ясно, че е бременна. Искаше да направим тест за бащинство, за да ми покаже, че аз съм бащата. Аз не исках, защото знаех, че може и да съм аз, а и тя ми каза, че не е била с никого след мен. Казах и да не ме занимава повече, защото наистина ми е омръзнало от нея. Исках да и дам чек от 5000 долара, а тя ми се изплю в лицето, крещейки ми толкова ли заслужавала. Всъщност тя искаше да изплащам издръжка за детето всеки месец. Аз напълно я отрязах. Не исках да плащам издръжка за дете, което дори не знам, че е мое, и дори не искам. А и искаше да плащам от по-рано, за да купи неща за бебето. Както и да е, аз я отпратих отново. След няколко дни разбрах, че е повдигнала обвинения срещу мен. Кучка. За мен не беше проблем да плащам тези пари, но просто не исках, плашеше ме мисълта да имам друго дете освен теб и да не го отглеждам. Отидох в къщата ѝ след като разучих за нея. Заварих я сама, а щом ме видя се ядоса. Опитах се да я накарам да свали обвиненията като се преструвах, че съм влюбен в нея. Целувах я, правех се, тя не ми повярва, както и да е. Развика ми се по най-долния начин, а аз и казах, че не само, че няма да и плащам, но ще я накарам да съжалява. Отнех всичките и пари и съдията реши, че съм невинен, след като го подкупих. Парите правят всичко в този живот, Хари. Тя си мислеше, че с честност ще ме победи, но моята дума не може да се сравнява с нейната. След това не ме търсеше и се радвах, че ме е оставила намира до ден днешен. Как изобщо си разбрал за това?
И през цялото време, докато това се е случвало, аз къде съм бил? Напълно ненаясно с нещата съм си мислел, че всъщност живея някакъв живот.
-Няма значение откъде съм разбрал.
Не знам какво да му кажа. Правилно ли е постъпил?
-Хари, трябва да знам кой ти каза.
-Защо си и взел парите, защо не и написа по-голям чек, вместо да и даваш пари всеки месец? Сега разбирам защо ме приема по този начин.
-Ти да не си се запознал с нея? Хари, стой далеч от нея.
-И какво си мислиш, че като си подкупил съдията си големият победител?
-Казвам ти, че тя нямаше шанс, но все пак тръгна срещу мен. Не трябва да си глупав като нея.
-И какво ще правиш, ако пак се появи?
-Ще и отнема всичко отново. Не чувствам това дете като свое. Ти си единственото ми дете.
-Знаеш ли, татко...
Станах. Аз не познавам този човек. Чувствата ми ме връхлетяха, още повече спомените. Когат бях малко дете той ми повтаряше как винаги трябва да изкарваш всичко честно и да не се опитваш да отнемеш нищо от другите.
-Помниш ли, когато бяхме само тримата?Когато майка ми и аз бяхме най-важното в живота ти? Когато всъщност имаше за какво да живееш? Когато ми говореше как никога няма да ме изоставиш, как никога няма да ме караш да страдам, как винаги ще си до мен?!Помниш ли, защото аз няма да го забравя. Мога да ти кажа, че в момента, в който майка ми умря, ти умря заедно с нея.
Говорех му бавно и болезнено. Не се чувствам никак за Емили, защото тя ми е никаква, а и се държи зле с мен. Но това дете? Заслужава ли да живее такъв живот? Да му бъде отнето всичко заради някаква тъпа грешка на възрастни без мозъци?
-Какво трябваше да направя, Хари, да и помогна?! Тогава щеше да тръгне след мен, щеше да провали живота ти, имиджа ти!
-Не се прави, че това е било заради мен! Отдавна не ти пука за мен, всичко, което правиш, е защото си съкрушен, че накрая ще бъдеш сам и в мъката си искаш да завлечеш и мен в това. Кой си ти? Къде е баща ми?
-Разбира се, че е заради теб! Ти искаш ли да имаш сестра, Хари? Никога няма да я приемеш за своя кръв като знаеш как е направена..проклета да е Емили, затова че ти е казала..
-Не ми е казала тя.
-А кой тогава? Откъде я познаваш, да не те следи?
-Не ме следи, татко, престани да се правиш на загрижен!
-Какво ти има, Хари? Вместо да си щастлив, че съм те спасил от това неудобно положение .. ти ми викаш. Кой ти каза, онова проклето момиче с червената рокля, нали?
-Не искам да я споменаваш.
-Хари, не искам да си говориш повече с нея. Не искам да се срещаш с нея.
-За кой се мислиш? Ти нямаш никакъв срам, как изобщо си мислиш, че си в състоянието да даваш заповеди? Какво е направил животът с теб? Превърнал те е в ..
-Скапан неблагодарник. Ще се жениш, Хари, няма да ти позволя да провалиш всичко, заради миналото ми!
-Миналото ти е част от настоящето.
-Няма да правиш нищо за това дете. То не е мое. На теб ти е никакво.
-Горкото дете. Съжалявам го дори преди да се е родило.
Баща ми погледна към папките си и се протегна, за да ги вземе, а аз се втурнах към вратата.
-Хари, предупреждавам те .. решението е мое, не твое. Няма да слушаш хора, които се опитват да ти напълнят главата с глупости!
-Единственият човек, който пълни главата ми с глупости, си ти.
Гледна точка на Кейтлин
Доста си е страшно в осем през зимата. Особено след като си сам и тъжен. Приготвих нещата си, за да изляза от библиотеката. Днес реших да остана до по-късно, защото и без това няма какво да правя като се прибера. Баба ще разбере, че нещо е станало така или иначе. Да се надяваме поне Тед да е там, за да не ме пита много.
Когато подадох главата си навън силен вятър се заби в лицето ми и това ме накара да пристъпя леко назад, покривайки се дълбоко в шала си. Времето е ужасно. Не мислех, че ще бъде толкова студено през януари. Светлината беше лека и започна да вали лек сняг, което ме унесе. Иде ми да заспя, но имам поне десет минути път. Бях на път да извадя слушалките от чантата си, когато чух непознат глас. Е, не толкова непознат, по-скоро неочакван. И страховит. Да, може би ми се искаше да е Хари.
-Кейтлин, нали?
Човекът се изсмя иронично, подавайки ми ръката си, а аз го погледнах с презрение. Увеличих темпото, докато силните му ръце не ме сграбчиха за рамото и дръпнаха силно.
-Повече не искам да пълниш главата на сина ми с твоите и на Емили глупостите! Хари си има свой живот, остави го намира, той не иска да се занимава с пикли, които не са му на нивото.
Гласът му беше силен и заплашителен. Настръхнах, издавайки стон на уплах.
-Оставете ме намира.
Имах чувството, че ще замръзна. От думите му или от студа, трудно ми беше да разбера.
Иииии можете да споделите мнението си,както и да гласувате.Какво мислите за това,което бащата разказа,а за Емили?Ако имате някакви въпроси към мен може да ме питате на лично съобщение. :) хх