Гледна точка на Зейн
Това е възможно най-лошият сценарии. Да се сгоди? О, боже, това е .. ъгх. Трябва да кажа на Лола. Но Кейтлин не трябва да разбира. Хари, защо само правиш глупости? Аз очаквах Кейтлин да му прости за Найл, а сега той взел, че се сгодил. Да не си е изгубил ума? Поне имам надежда, до последно очаквах да си вземе кутийката, защото ако я бях хвърлил и за мен последствията нямаше да са много добри. Набрах Лола, насочвайки се към колата си.
-Хей, скъпа, къде си?
-С Кейтлин съм в клуба по география. Мисля и аз да се запиша, интересно е. Ти къде си?
-Тъкмо излизам от къщата на Хари. Трябва да поговорим, но Кейт не трябва да е там.
-Защо? Какво има?
Усетих как тя се размърда, казвайки им, че отива до тоалетна и се чу някакъв прахтящ звук и затваряне на врата.
-Вече мога да говоря.
Чуваше се ехо.
-Ти наистина ли отиде в тоалетната?
Сдържах смеха си, представяйки си я.
-Какво се хилиш, идиот. Нямаше къде другаде. Казвай каквото ще казваш, защото ще си помислят, че правя друго в тоалетната.
-Няма проблем, изкарай всичко ненужно.
-Зейн!
Тонът и беше критикуващ, но се смееше сладко. Е, сега е време за по-сериозен разговор.
-Има огромен проблем. Лола, няма да се справя сам.
Тя дишаше задъхано, слушайки ме внимателно.
-Хари се е сгодил. И няма намерение да се извини на никого.
Чух как тя изохка и се чу някакъв издрънчащ звук.
-Добре ли си?
-Ох, да, ударих си главата в шкафа отгоре. Тази тоалетна е супер малка! Какво каза? Хари се е сгодил?! Как така се е сгодил, Зейн? Той нормален ли е? За кого се е сгодил?
- Сгодил се е за едно момиче, което познава от години. Общо взето се е сгодил заради бизнеса на баща си. Трябва да ми помогнеш да събера Хари и Кейтлин, докато не е станало прекалено късно.
-Но аз .. те трябва ли да са заедно?
Що за въпрос е това?
-Много ясно, че трябва. Слушай, знам, че сте приятелки с онази Емили, но Кейтлин е влюбена в Хари, не в Найл. Ако не ги съберем, Хари ще направи най-огромната грешка. А аз знам, че той е влюбен в нея, защото има някакво стъкло, свързано с нея, но не знам какво точно е, и .. *поех си дъх преди да продължа* и има кръв по това стъкло, ..не знам какво е, но е свързано с нея.
Започнах да се повтарям и не вярвам Лола да разбра нещо, но дано е разбрала най-главното, което е, че трябва да съберем Кейт и Хари.
-Ох, Зейн. Аз също искам да са заедно, Хари е по-мил като е с нея.
-Хубаво. Аз ще измисля нещо и ще ти звънна после.
Чух как тя отключи тоалетната и се приготви да излиза.
-Но, Зейн, как ще ги съберем след като той е сгоден?! И не слуша никого?
Приготвих се за отговор, когато от нейната страна се чу глас.
-Кой е сгоден?
Не, не, не. Това беше гласът на Кейтлин. Дано да съм объркал. Но по начина, по който Лола извърташе езика си, неспирайки да повтаря „ъъъ", схванах, че загази. Поне все още не беше затворила телефона.
-Лола, кажи и че една приятелка от детството се е сгодила.
Не знам дали ме чуваше, но не казваше нищо. Повтарях името и, докато някой не се обади на телефона.
-Ало? Зейн, ти ли си?
Знам, че е възможно най-тъпото, което може да направя, но ..
-Кой е Зейн? Може ли да ми дадете Лола?
Преправих гласа си като идиот, което беше толкова глупава идея, защото Кейт не ми повярва. Още по-зле, започна да ме разпитва.
-Зейн, кой е сгоден, Лола не иска да ми каже, ако ще ходите на сватба поне да и помогна с тоалета. И защо се правиш на жена?
П-о д-я-в-о-л-и-т-е. Преглътнах тежко.
-Зейн, там ли си?
-Ъ, да. Една приятелка на Лола се сгоди.
-Хари е сгоден, Кейтлин.
О, мамка му. Защо си отвори устата? По едно и също време с Лола казахме различни неща. Мога да си представя как изглежда Кейтлин сега. Започнах да викам Лола, докато някой не затвори телефона. Почти бях стигнал вкъщи, докато обърнах колата си и се запътих към клуба.
***
Гледна точка на Емили
Всички се бяха наредили на столовете спокойно и ме слушаха, когато Кейтлин и Лола се появиха отзад и Лола викаше след Кейт, която вървеше забързано към изхода.
-Извинете, пет минути почивка.
Станах и тръгнах след тях, но не стигнах далеч с този корем.
-Момичета, какво стана?!
Започнах да им викам и всички погледи се втренчиха в мен. Нали им казах пет минути почивка? Ох. Лола се спря за миг, поемайки си дъх, а Кейтлин отдавна беше излезнала. Телефонът на Лола звънеше през цялото време и най-накрая тя го вдигна и дойде до мен.
-Нищо не стана, Зейн. Тя излезе навън, не можах да я настигна.
Тя дишаше тежко, казвайки само „да" и „не" и разговорът завърши като каза „добре".
-Какво стана?
Лола пое дълбок дъх.
-Хари се е сгодил и Кейт разбра. Уф. Трябва да я намеря, ти продължи лекцията си, после ще ти звънна.
-Искаш ли да дойда с теб? Този кучи син.
Да, ядосвам му се. Ядосвам се и на нея. Защото уж му е разсърдена, а се разтройва разбирайки, че е сгоден. Все пак ми е трудно да повярвам. Не го познавам, но по външния му вид и държанието съдя, че не е по тези неща. Сто процента го е направил от инат. Само за да търси внимание.
-Не, не идвай, а и няма как с бебето. Върни се, аз ще ти се обадя, чао.
Тя ме прегърна и изхвърча преди да успея да и кажа нещо.
Гледна точка на Лола
Зейн ме посрещна с колата пред клуба, но нямах и идея къде може да е тя. Абсолютно никаква. Блуждаехме се напред назад от десет минути, телефонът и беше изключен. Не знам какво да правя, дали да се обадя на баба и? Но какво ще и кажа, ако не си е вкъщи? О, боже, страх ме е.
-Да отидем да я потърсим у тях?
-Хубаво.
Не ми е казвала за място, на което обича да ходи или нещо. Зейн караше бързо, въпреки че ако е пеша няма как да е стигнала до вкъщи толкова бързо. Но навън вали сняг, не мисля, че е пеша. Не трябваше да и казвам, всичко е по моя вина. Толкова съм глупава. Хванах се за главата, давайки всичко от себе си, за да се сетя къде може да е.
Междувременно стигнахме къщата на баба и, а аз моментално излязох от колата, чукайки на входната им врата. Баба и излезе, дори не проверих колко беше часа. Не мисля, че е по-късно от осем.
-Какво има, Лола?
Баба и ме гледаше очакващо. Не е тук, предчувствам го.
-Кейт прибра ли се?
-Не, вие не бяхте ли заедно?
Защо не мога да лъжа? Поне веднъж. Ако и кажа истината и получи някакъв удар?Спокойно, запази спокойствие. Чувствах как се потях от притеснение, когато усетих ръката на Зейн на гърба си, разтривайки ме леко.
-Няма проблем, объркали сме се. Мислехме, че ни каза, че ще мине през тях, но сигурно все още е в клуба.
Зейн каза това със страхотно спокойствие, как го прави?
-Чакайте да и звънна тогава.
-Не!
И двамата казахме едновременно.
-Батерията и е паднала.
Зейн се усмихваше чаровно, а баба и ни гледаше известно време.
-Защо ме лъжете, младежи? Къде е това момиче?
И двамата застинахме. Явно и той не е толкова добър лъжец или никой не може да излъже баба и. Отказах се и свих рамене.
-Тя разбра, че Хари се е сгодил и просто избяга. Не знаем къде е. Страх ме е, просто ..
-Този калпазанин се е сгодил? Ох, ще ме уморят. Влезте да я изчакаме вътре, може да се върне. Просто има нужда от време, за да премисли малко.
Учуди ме как го каза без безпокойство. Прие го сякаш нормално. Тази жена е толкова силна, как аз не мога да съм като нея?
-Знаете ли къде може да е, Уилма?
Тя вдигна рамене.
-Нямам идея.Единствения,който трябва да знае е онзи къдрав калпазанин.
Къдрав калпазанин? Начинът и на изразяване е брутален. Дали Хари ще знае?
-Да му се обадя ли?
Зейн промълви, явно и той беше слисан колкото мен.
-Още ли не сте му се обадили? Какво чакате още?
-Но те са скарани...
-И какво? Ако му пука ще дойде дотук пеша, звънкай му веднага, ще го обеся, ако момиченцето ми не се върне!
Баба и не говореше със сериозен тон. Имам чувството, че го харесва. Да, определено го харесва, вместо да му е ядосана. Зейн набра Хари, очаквайки да вдигне.
-Ало, Хаза?
***
Гледна точка на Хари
Този реши да звънне и да не се държи като идиот повече.Но когато вдигнах гласът му беше затихнал,притеснен и веднага усетих,че има нещо.Вкъщи отново имаше вечеря,но поне колегите на баща ми не бяха тук.Бяхме само аз,баща ми,Сара и някаква .. забравих и името,за момента спи с баща ми.Ъгх.Тъкмо се зарадвах,че съм се спасил от вечерята и от гласа на Зейн усещах,че се задава нов проблем.
-Какво?
-Хари ..
Тази тишина ме убива. Отстрани се чуваха гласове и Зейн едвам чуто промълви.
-Кейт знае, че си сгоден. От повече от половин час я търсим. Тя изчезна някъде. Не знаем какво да правим, Хаза. Знаеш ли къде може да е?
След като чух първото изречение всичко друго беше като мъгла. Станах от стола, чувствах сякаш се задушавам. Баща ми ме изгледа строго, но това не ме интересува в момента. Тя се е отчаяла, че съм се сгодил? Чувствах нещо в стомаха си. Чух и глас от другата линия, който казваше „Сега и той да не вземе да се скрие някъде". Това беше познат глас .. мисля..бабата на Кейтлин беше. Как така?Значи са при нея, значи тя не си е вкъщи, значи къде трябва да е?
-Хари, чуваш ли ме?
Игнорирах всички наоколо, премисляйки какво да правя. Да остана вкъщи и да се правя, че никой не ми се е обадил? Да, ще умра в съня си, преставяйки си как някой я убива на пътя. Изкашлях се и Зейн отдъхна, разбирайки че все още съм тук.
-Какво стана, сине?
-Излизам.
Взех якето си и това много ми напомни на нощта, когато баба и беше в болница. Чувствах същото притеснително чувство отвътре, убива ме. И най-лошото е, че този път се чувстваше двойно. Боли.
-Хари, там ли си?
Гласовете покрай Зейн се умножаваха, а той се опитваше да ги игнорира, за да стигне до отговора ми.
-Хари, знам, че сте скарани, но нея я няма. Търсихме я навсякъде, ти можеш ли да предположиш къде е?
Истината е, че не знам къде е. Защо изобщо са си помислили, че мога да знам?
-Къде си?
Попитах го след дълго време мълчание.
-В къщата на баба и.
Защо ли го питам, ясно ми стана.
-Ще ни помогнеш ли?
-Проверете дали е в мазето.
Игнорирах въпроса му, който се считаше за ненужен. Говорейки с мен той каза за мазето на хората около него и зачакаха, докато аз се запътвах към университета. Много пъти съм я срещал в задния двор, кой знае, той е отворен по всяко време. И ужасното е, че ако я намеря, няма какво да и кажа.
-Хари, не е там.
Провал. Слязох от джипа, за да проверя задния двор, все още говорейки със Зейн.
-Затварям за малко.
-Чакай, къде отив..
Затворих му, включвайки фенерчето на телефона си. Беше тъмно като в яма тук. Този сняг още повече ми пречи. Виждам абсолютно нищо. Разпервах ръце и свивах очи, опитвайки се да вляза през тъмнината, но безуспешно.
-КЕЙТЛИН!
Ехото ми се чуваше. Тя не беше тук. Аз съм по-безполезен и от тях, защо изобщо ми се обадиха. Тя ще се прибере вкъщи в добро настроение, че се е отървала.
Върнах се в джипа. Обадих се на Зейн.
-Няма я. Не мога да ви помогна. Не знам къде е.
-И какво, Хари? Просто ще се откажеш?
Карах на не знам къде. Затворих му. Коремът ми се свива по най-ужасният начин. Защо ме наказват така? Ако и се случи нещо .. затворих очи, опитвайки се да не мисля за това. И без това ако ме види ще се моли да не съм я намирал. Гледайки всички коледни светлини на града карах наникъде. Просто карах.
Чакай малко. Коледни светлини. Коледна елха. Това искаше тя. Коледната магия, това я успокоява. Затова набляга на всички тези тъпи лампички и гирлянди у тях, които за мен са безмислени. Коледа вече мина, за какво са и все още? Както и да е, ако не е там не знам къде да я търся.
***
Гледна точка на Зейн
-Какво ти каза?
-Затвори ми. Каза, че не може да ни помогне. Нещастник. Как може да се отказва така?
-Имах повече вяра в него.
Щом Уилма се отчая какво да говорим.
-Добре, ако стоим тук и чакаме като малоумни няма да я намерим. Предлагам ви да се разделим. Уилма да остане тук, ако тя се върне, а ние със Зейн ще я търсим из града.
Лола стана и изведнъж вълна енергия я заля.
-Няма да губим надежда. Ще я намерим, обещавам. Ще я намерим и без Хари.
Лола прегърна баба и, която седеше на стола и изпи някакво хапче, клатейки главата си.
-Ако той не ни помогне, няма .. ох, мислех, че ..
Тя затвори очи и една сълза се търкулна по бузата и. Лола я придружи в това начинание, но скоро се стегна и и каза да не се притеснява. Записа номера на баба и и ми каза да тръгваме.
***
Гледна точка на Кейтлин
Стоях пред огромната коледна елха в центъра на града. Всеки бързаше да се прибере, а аз правех точно обратното. Умирах от студ, снежинки влизаха в очите ми, а аз гледах огромните светлинки на елхата. Ръцете ми бяха в джоба. Може би не трябваше да бягам така. Но не мога да споделя болката си с тях. Непоносимо е. Не искам да им го причинявам, не искам и да си го изкарвам на тях, просто имам нужда да постоя сама. Сгоден? Умът ми не може да го побере. А аз какво съм си мислила, че съжалява за нещо, че чака мен?Пф. Избърсах очите си, но нови капки се подаваха. Усещах как чорапите ми се намокрят все повече и повече. Чух стъпки. Но не бяха чужди. Не бяха забързани, а бавни, едва ли не тихи. Приближаваха се.
Светлината не беше оскъдна, затова се обърнах. Когато се обърнах той остана на мястото си, без да се приближава повече. Беше с дългото си черно палто, което е толкова меко и в момента ми се иска да се бях сгушила там. Изражението му беше сериозно. Той какво прави тук, как знае че съм тук? Хари извади бавно телефона си, все още оглеждайки ме и набра някого. Нямах сили да побягна, дори и да исках.
-Зейн, намерих я.
Отдавна не бях чувала дрезгавия му глас. Звънтеше в ушите ми, докато очите ми се пълнеха отново. Той беше замръзнал на мястото си, след като прибра телефона. Вече видимо треперех, гледайки ботите му. Той свали палтото си, оставайки по риза. Приближи се и го сложи на раменете ми. Когато се приближи очите ми стигаха до устните му и погледът ми не се отделяше оттам. Вдигнах глава нагоре, а той вече ме гледаше. Беше сложил палтото на гърба ми, но все още стоеше близко, на сантиметри. Но ме гледаше със сериозен поглед.
-Не прави това отново. Близките ти се притесниха.
Близките ти се притесниха. Близките ми? Той не е част от тях. Тогава се върнах в реалността. Пуснах палтото му, което падна на земята и се отдръпнах, бършейки очите си, защото вече не виждах нищо от сълзите. Той се наведе и грабна палтото, но не го сложи. Свих се в моето яке, все още се втренчвахме един в друг, но никой не казваше нищо.
-Поздравления..
Казах сухо. Няма да му позволя да си мисли, че се чувствам така заради годежа му. Какво се залъгвам, сякаш не ме видя. Сигурно вътрешно ликува колко зле изглеждам. Той облиза устни преди да проговори.
-Не плачи.
Ако не ме караш, няма да го правя.
-Не плача.
Побързах да отрека. Избърсах очите си и се опитах да си дам по-решителен вид. Не искам да си мисли, че е в средата на всичко, че не мога да спра да мисля за това. Дори и да е истина няма да му го покажа. Щом той може да се прави, че не му пука, значи и аз мога.
Беше странно само да се гледаме. Той не ми казваше нищо, но не си и тръгваше. Само дъвчеше дъвката си и ме оглеждаше отдолу нагоре отново и отново.
-Щастлива ли си?
Промълви той. Едва го чух. Гласът му беше болезнено сериозен, болезнено твърд, можеше да те прободе. И въпреки въпроса си пак се правеше, че не му пука и сложи ръце в джобовете си, вдигайки глава високо.
-Не съм била по-щастлива.
Това го накара да вдигне вежди високомерно и загледа надолу, изваждайки телефона си. Това означава край на разговора ни. Защо му казах, че съм щастлива след като не съм?! Защо инатът ми надделя?
В този момент се чу шум от кола. Зейн и Лола се появиха и Лола се втурна към мен, прегръщайки ме.
-Толкова се притеснихме, баба ти също!
Лола ме замъкна към колата, а аз преминах през Хари, поглеждайки го за последно в очите, които изглеждаха черни. Когато влязохме в колата, Зейн остана при него, казвайки му нещо. Последното, което видях, беше тъмния му силует, веещ се от вятъра.
***
Гледна точка на Хари
Лола я грабна за ръката и тя мина през мен, поглеждайки ме с насълзени очи. Тя ми каза, че е щастлива, значи е така. И тя имала голямо его. Зейн ме прегърна леко, благодарейки ми.
-Защо и каза, Зейн? Нарочно ли го правиш?Всичко което ти кажа ли ще го знаят и двете?
Не ми се заяждаше, но напоследък много ме дразни. Нямаме разговор, за който да не се споменава на Лола. Понякога се чудя най-добър приятел ли ми е или източник на информация.
-Съжалявам, Хари, Лола се изпусна. Просто бях залят от гняв, че си се сгодил и трябваше да спомена на някого.
-Тогава ходи да и споделяш и този разговор.
-Хаза, благодаря ти, че я намери. Баба и ще ти бъде много благодарна.
Той веднага смени темата. Розовата жена, ха.
-Хм. Аз се прибирам.
Обърнах се, отключвайки джипа си.
-Хари, не се сърди, моля те.
Измънках му едно „да да" и се качих, а той се втурна към своята кола.
...
Беше много странна вечер. Ако знаех, че ще я видя тази вечер .. добре че не съм знаел, щях да го премислям като идиот. Отворих входната врата, изморен от пътя към вкъщи и грабнах една бутилка, която ще ме успокои. Масата не беше празна. О, прекрасно, и с нея трябва да се занимавам. Свалих палтото си и праснах бутилката на масата по-силно отколкото трябваше. Сара трепна.
-Може ли?
Не ме изчака да седна и започна да иска. Затова мразя годежите и всичко свързано около тях. За какво са, да показваш колко си влюбен на хората? Безмислени са. Като искаш да си с някого не е нужно да упълномощяваш това.
-Ти какво, всяка вечер ли ще ме посрещаш и разпитваш на масата?
Много бързо се раздразних по пътя до вкъщи. Трябваше да кажа повече неща на Кейтлин. Аз само я гледах. Поне я запечатах в съзнанието си отново, надали скоро ще се случи пак.
-Няма да те разпитвам, пие ми се.
-Можеше да си вземеш и докато ме нямаше.
-Защо ми се заяждаш, просто дай това уиски.
Тя протегна ръка, а аз плъзнах една чаша по масата, стигайки до другата и ръка.
-Щедър си.
Бях я напълнил по-малко от половината. Какво иска?
-Май много не ти се говори.
-Защо хората си губят ума?
-Определено не мога да ти отговоря на този въпрос.
Пак ме прихваща нещо.
-Защо се съгласяваш на всичко, което баща ти ти казва?
-Казах ти, неговата дума е зак..
-Бла, бла, бла. Не ми казвай, че нямаш тайни от него.
Изведнъж се появи любопитството ми. Сериозно, какво го слуша? Аз по всяко време мога просто да се откажа от този годеж, не го правя заради баща си, нито заради парите, просто защото ако не го направя няма да издържа. Просто искам да съм зает с нещо, но не знам дали беше най-добрата идея. Така или иначе пак стигнах до Кейтлин.
-Нямам.
Каза Сара, въртейки пръстите си притеснително. Бинго, вкопчих я. С кого ли се чука? Чувствам как алкохолът ми промива мозъка.
-Аз съм девствен.
-Какво?!
-Какво, мислех че си казваме невъзможни неща.
Тя извъртя очи, слагайки ръце на масата, готова за признание. Не че ми пука особено, просто ми е интересно.
-Баща ми не трябва да разбира, но ще ти кажа при едно условие. Ако и ти ми кажеш коя е тя?Просто ми е интересно.
Не искам да и казвам нищо за Кейтлин. Пх, говоря така сякаш е моя.
Не и дадох точен отговор, но извъртане на очите и беше достатъчно.
-Казва се Адам. Срещнах го в Перу и той дойде да живее в Америка заради мен.
-Ууу.
Издадох подигравателен тон, но тя го игнорира.
-Срещнах го при една сделка.
-Значи и неговият баща е като твоя?
-Не. Той ни обслужваше.
-И по какъв начин?
Смеейки се отпих от чашата си.
-Ха-ха, забавно.
-Значи ти си по-богата от него?
-Е, и? Това не ме интересува, обичам го, но баща ми няма да позволи да бъда с него, затова не знае.
-Значи ми изневеряваш?
Хванах се за сърцето сърцераздирателно, едвам сдържайки смеха си.
-Какво се подиграваш, Стайлс? Дай да видим твоята история. Познавам те от малък, сигурно си я харесал, защото всяка вечер ти пуска.
Това ме накара да прекратя смеха си и да се изправя на мястото си, оставяйки чашата. Тя схвана тъпия си коментар и се извини тихо, гледайки ме предпазливо. Опитвам се дълбоко да овладея този гняв вътре в мен, но всеки път дори най-лекото побутване го кара да изригва.
-За разлика от теб тя не спи с хората, с които баща и и казва да спи.
Езикът ми стана остър.
-Не спя с тях. А и Адам ме разбира..
-Хубаво.
Искам да прекратя безсмисления разговор.
-Разкажи ми за нея, обеща. Няма да се подигравам за разлика от теб.
-Само приятели знаят за нея, а ти не си ми приятелка.
-Ау, тя да не е свещена?
Искам да изкормя тази кучка. Хили ми се насреща като .. ъгх.
-Просто не искам да коментирам.
-Тази вечер пребледня, говорейки по телефона. Заради нея ли беше?
-Какво те интересува, стига си разпитвала.
-Аз ти казах моята история и ти трябва да го направиш.
-Мразя да говоря.
-Държиш се като някое дете. Какво ще ти стане като ми каж..
-Хубаво Сара,млъкни за минута!Искаш да ти кажа за нея.. тя е най-красивото същество на тази земя, колкото ме дразни,толкова ме и привлича.Сърди ми се,защото пребих един кучи син,мислейки си че той я е ударил.Тази вечер избяга нанякъде,защото разбра,че съм сгоден.Аз я намерих и мълчах през цялото време като пълен нещастник,а тя плачеше пред очите ми.Попитах я дали е щастлива,а тя с най-фалшивата усмивка ми отговори,че не може да бъде по-щастлива без мен.Доволна ли си,ето това е „вълнуваща ми история"!
Станах от тъпия стол разярен, а Сара стана след мен. Кълна се, ако не беше жена нямаше да се сдържа.
-Спри! Няма да те разпитвам повече, чу ли?Разбрах, че е болезнена тема. Но виждам едно, очите ти светят, когато говориш за нея. Хари, трябва да я потърсиш и да и се извиниш. Намери я, бъди с нея.
Говори ми пълни глупости. Да не сме в някоя приказка с щастлив край.
-Никого няма да намирам. Именно затова исках да се сгодя, за да се отърва от мислите си. Няма да ги връщам отново, не я споменавай повече.
Хванах се за парапета, напълно изтрезнял от количеството уиски, което изпих и се качих във фитнеса, за да отдам гнева си на боксовата круша. Всяка вечер завършвам там, удряйки боксовата круша след като някой ме е ядосал с едно изречение. Има ли изобщо шанс да се подобря? Не знам защо правя така, но съм свикнал винаги да се държа лошо с хората. Явно тази огромна „покривка", за която Кейтлин говори е просто характерът ми.
Но има едно нещо, което определено знам. Всичко това се изпарява щом я видя, не знам дали оглупявам, но просто я гледам и си мисля какво по-хубаво да кажа. Мисля си за неща, които да не прозвучат зле за ушите и, които да и се харесат, които са много различни от това, което бих казал на някого другиго.
И забелязвам още едно проклето нещо. Всеки път, когато е с мен, тя плаче. Сякаш аз нося лош късмет и винаги я карам да страда, не го правя умишлено, кълна се, как се случва?!Може би разговорът от тази вечер ми дава този отговор, аз наистина не обичам да говоря. Пазя го вътре в себе си, мислейки си, че хората ме разбират, но всъщност виждам колко объркан съм, дори не мога да си подредя мислите. Искам да се опитам да съм по-мил. Това ще е най-трудната задача в живота ми.
Гледна точка на Кейтлин
По пътя до вкъщи никой не промълви и дума. Лола само стоеше до мен утешително сякаш успокоява малко дете, изгубило се в магазина, а Зейн мълчаливо и бавно караше към вкъщи. Докараха ме до вкъщи и прецениха, че не мога да вляза сама, затова вървяха зад мен. Чух, че Зейн остана отвън, а Лола продължи тихо зад мен. Натиснах дръжката, а вътре светеше. Влязохме, а аз се движех мудно, неоглеждайки се наоколо. Случайно зърнах баба, седейки сгушена в Тед в кухнята и виждайки ме веднага се изправи, сълзите и капеха. Какво и причинявам? Как може да съм такава и да поставям себе си винаги на първо място?
Не исках да се случва така. Чувствам се много глупаво, като избягалото момиченце от вкъщи, търсещо живота си някъде навън. Баба ме прегърна силно, а аз стоях неподвижно, сякаш парализирана. Усетих влажността от очите и да попива якето ми, докато тя ме държеше в дълга прегръдка от няколко минути. Нямах нищо против, чувствах топлината и, която ми липсваше.
-Дете, щеше да ме убиеш от притеснение..
Гласът и беше утихнал, различен от обикновено и тогава осъзнах колко много всъщност съм я притеснила. Играя си със състоянието и, тя трябваше да си почива. Мразя се. След като баба се отдели от мен Тед каза няколко думи, докато баба вече носеше одеяло от другата стая, навяхвайки ми го и казвайки на Лола да седне, докато тя прави чай. Седнах на масата, чувствайки се гузно, че чакам всичко наготово, но в същото време нямайки сили да стана и да и помогна. Половиния час, през който не бях казала и дума, ми се струваше като цяла вечност, но се чувствах комфортно мълчейки.
След малко всички седнаха на масата и почувствах нещо, което никога не бях. Уют. Беше .. спокойно, никой не разпитваше, камината гореше и пращенето на дървата се чуваше, топлех ръцете си с чая, вместо да го пия и се взирах в една точка, докато баба ме галеше по ръката.
-Лола, благодаря ти толкова много, вие със Зейн направихте всичко възможно, за да я намерите. Къде я открихте?
Тъй прекрасната тишина беше бързо нарушена, след като Тед стана и отиде до другата стая, а баба малко по малко започна да разпитва. Не исках да идва този момент, въпреки че вероятно няма да кажа нищо.
-Всъщност .. Хари я откри..
Лола заекваше, сякаш несигурна дали искам да и каже. Нека и каже, нека всички бъдат много горди с него. Втренчих се в баба, която сложи ръка на устата си, заплачвайки отново. Никога не съм я виждала толкова емоционална, не знам защо това и повлия толкова. Но обещавам, че никога няма да се повтори отново, поне на нея трябваше да се обадя.
В този момент всичко ми дойде прекалено. Баба сякаш се беше вглъбила в това да покаже колко „много" е направил той. Аз щях да се прибера вкъщи така или иначе, той само увеличи болката ми с думите си. Станах от масата, влачейки одеялото, оставяйки ги на масата да продължат разговора си.
-Лека нощ.
Баба стана, за да ме изпрати до леглото, но не съм болна, не искам да ме приемат така, сякаш не мога да понеса една лоша дума или събитие. Добре съм. Утре ще забравя всичко. И без това е първият ми работен ден, няма да позволя на нищо да го съсипе. Ще го преживея, той е добре и без мен. И аз съм добре без него. Да. Няма да го повтарям повече, няма да се убеждавам повече. Ух. Нуждая се от сън.
***
Гледна точка на Хари
Вече бях в стаята си след като прекарах час и нещо във фитнеса. Толкова съм уморен, а не мога да заспя. Обърнах се на една страна. Празна възглавница, изглежда толкова ... празна. Покрих се през глава, защото усещам как полудявам и затъпявам от толкова мислене по цял ден. Трябва да правя нещо, да отида някъде. И без това сделката на баща ми е започнала, той вече изкарва много пари от нея, а и аз имам заделени. Той ми каза, че мога да си купя кола. Не, не искам кола, джипът ми е нов. Апартамент? Не, къща?Да, Хари, и кой ще живее там, ти с котката ти. Прекрасно. Като се замисля отдавна не съм ходил във вилата. Дали ще им.. Дзън. Дзън. Дзън. Подадох се от завивките, протягайки ръка за телефона.
-Ало?
-Ало, Хари? Извинявай, че ти звъня толкова късно, но взех номера ти от Лола и трябваше да ти се обадя.
Това да не е ... розовата жена? Да не е станало отново нещо? Бъди мил, Хари, бъди мил.
-Какво е станало?
Гласът ми по това време на денонощието беше доооста дрезгав и звучах като сериен убиец, искащ подкуп. Как изобщо си го помислих?
-Не, нищо не е станало. Исках само да ти благодаря за това, че ... я намери и .. ъм, да ти кажа поздравления за годежа, съжалявам, че нещата се получиха така за вас с Кейт..
Добре, това е странно, явно и тя не може да заспи от мисли. Но чувствам тази жена толкова близка, не мога да се позная, сякаш тя усеща, ако я излъжа, затова изобщо не си и правя труда да го правя.
-Мда. Аз също .Остави проклетия годеж, не ме интересува, но нямах друг избор, за да не мисля за нея.
Какво е чувството да се обясняваш на баба, която чувстваш за приятелка? Просто нямам думи. Ха. Казвам и всичко това, защото знам, че няма да каже на Кейтлин нищо. Не е като други хора, които само клюкарят на идиотското си гадже.
-Значи годежът е ... с цел забрава?
-Не и казвай.
Сякаш видях усмивката на лицето и.
-Няма, разбира се. Просто се чудех как си се излъгал така, хаха.
-По-добре да съм далеч от нея.
-Повярвай ми, не е по-хубаво.
-Ъ, аз ще си лягам..
-Да, можеше просто да кажеш „Затвори, защото е странно да си говоря с пенсионерка посред нощ".
Лол.Тази жена е трепач.Пардон,розов трепач.
-Тогава затваряй.
Казах и саркастично.
-Дотук с милия Хари. Както и да е, къдрав, да знаеш, че и с годеж и без годеж, тя е неустоима и винаги ще бъде в мислите ти.
Вярно, мамка му. Изумява ме.
-Добре, розова жено, време е за сън.
-Харесвам този прякор. Кейтлин също ме нарече така. Довиждане.
-Ха. Чао.
Хилейки се затворих, осъзнавайки, че току-що проведох най-странния си разговор.
Хейо,знам че ъпдейтвам по-рано,но исках да ви питам дали главите не станаха прекалено дълги?Смисъл кой изобщо ще ми чете 19 страници,ако са кажете,за да се ограничавам малко в подробностите. :)