He is the devil 2

51. Аз не съм Гилински!

С Диего отидохме до тоалетните, за да изчисти потеклата кръв от устната си. Наистина не мога да разбера Гилински. Защо се държи така, когато ме види с Диего? Той сам поиска да се отърве от мен, дори опита да ме убие. Наистина има нужда от помощ, трябва да започне отново да ходи на психолог.

Диего изми лицето си и подпря ръце на мивката. Погледнах го и отместих един паднал кичур от челото му.

-Добре ли си?-попитах и той кимна. Усмихна се леко и хвана ръката ми.

-Искаш ли да се поразходим? "Times Square" вечер е невероятен.-предложи той и аз се усмихнах.

-Добре, и без това имам нужда малко от чист въздух.-съгласих се и излязохме от тоалетните. Исках да кажа на останалите, че ще излезем, но Диего не ми даде такава възможност.

Излязохме от клуба и започнахме да ходим по улицата. Всичко беше толкова красиво. Рекламните пана осветяваха улиците. Разглеждах светещите реклами и се наслаждавах на гледката, като разбира се внимавах и да не се блъсна в някой човек.

Времето беше хладно, а аз си забравих якето в клуба. Потрепериха леко и Диего забеляза това. Свали коженото си яке от себе си и го наметна на раменете ми. Прегърна ме през кръста и ме придърпа по-близо до него, за да ме стопли. Тези малки жестове правеха един мъж истински кавалер.

-Нямаше нужда.-погледнах го и той се усмихна.

-Няма да те оставя да настинеш. Времето в Ню Йорк е променливо.-отвърна той.

-Аз...съжалявам, че Джак отново ти налетя така.-извиних се и сведох поглед. Диего спря да ходи и аз го погледнах.

-Няма за какво да се извиняваш! Ти не си виновна за това, че той е идиот. Виж, бих направил всичко, за да си добре и не го казвам само, защото искам да те впечатля. Казвам го, защото го мисля. Не искам да си мислиш, че се опитвам да те излъжа по някакъв начин.-обясни той и аз въздъхнах.

-Знам, но просто...след Гилински вече не се доверявам лесно на хората. Страх ме е, че отново ще ме предадат и аз ще страдам, както винаги.-отвърнах и той обхвана лицето ми в шепите си.

-Позволи ми да ти докажа, че аз не съм такъв.-помоли ме.

-Това съм го чувала толкова много пъти и накрая винаги завършва с едно и също.-казах и премахнах ръцете му.

-Аз не съм Гилински.-припомни ми и аз кимнах леко.

-Знам, но и ти също се опита да ме убиеш.-отвърнах и той въздъхна тежко.