Beautiful angel | Nomin

46

Джемин сгъваше дрехите си и ги слагаше в куфара, игнорирайки Марк, който постаянно заставаше пред гардероба и му се налагаше да го изблъсква.

- Не можеш да ми го причиниш! - изхленчи Марк вървейки след него. - Не можеш да ме оставиш!

Джемин извъртя очи. Как само драматизираше другия. Той се насочи към гардероба и взе още от дрехите си. Погледна към Джено, който седеше на леглото и си играеше най-спокойно на някаква тъпа игра на телефона си.

- Джено, помогни ми малко. - каза му Джемин, докато заобикаляше Марк.

- Стига Джемин, не го прави! Не си тръгвай! - хленчеше Марк. - Какво ще правя без теб!?

- Мамка му, блока в който ще живея е на петнайсет минути от тук! Стига си преувеличавал! Говориш така сякаш няма да се видим повече.

- Но ти си ми като брат, толкова ще ми липсваш! - Марк се хвърли да го прегръща.

- Стига се лигави вече. - подразни се Джемин и го избута от себе си отивайки до гардероба. - Учим в едно училище и работим на едно и също място. Всеки ден се виждаме. Моля те спри се.

Марк се нацупи и седна на леглото си скръствайки ръце.

Джемин отново хвърли поглед към Джено, който не бе помръднал от мястото си. В следващия момент изтръгна телефона от ръцете му.

- Нана! - измрънка Джено и го погледна объркано. - Защо го направи!?

- Защото дойде да ми помогнеш.

- И ще ти помогна, все пак аз ще нося куфарите.

- Тогава поне накарай Марк да престане да ме дразни.

- Марк престани да го дразниш. - Джено хвърли поглед към цупещото се момче на леглото.

- Просто ми беше хубаво да си вкъщи. Ти си ми наистина като брат и ще ми липсва да живеем заедно. - каза Марк въздъхвайки.

- Това е много мило. - отбеляза Джено.

- Марк пак ще се виждаме. - увери го Джемин.

- Знам. - Марк се усмихна хрумвайки му нещо. - Може да ти идвам на гости и да оставам за вечерта или направо да се пренеса да живея...

- Стига вече. - този път Джено го погледна с раздразнение. - Ако някой ще живее с Нана това ще съм аз.

- Каква ревност. - Марк извъртя очи.

- Е, това беше всичко. - Джемин затвори куфара и го закопча. - Можем да тръгваме. Чао Марк.