Beautiful angel | Nomin

30

- Значи, Марк. - започна ядосано Хечан, докато двамата чакаха пред блока, в който живееше Джемин. - Ако ми направиш толкова много смучки и то на толкова видно място още веднъж, няма да ти позволя да ме докоснеш в следващия един месец.

Марк се задави докато отпиваше от шишето си с кола и започна да кашля.

- Ама Хечани. - каза той с преграхнал глас. - Това не е честно, вчера на мрънкаше.

- Вчера след като се прибрах, майка ми цяла вечер ме гледа ядосано. - Хечан посочи към врата си. - Как се крие това нещо. Даже с фон дьо тен не става.

- Да, но...

- Замълчи, не се опитвай да се оправдаваш, виновен си.

- Както винаги. - измърмори той.

- Какво каза?

- Нищо Хечани! - Марк се приближи и обви ръка около кръста му, после постави бърза целувка върху устните му.

Хечан се усмихна и отново скъси разстоянието целувайки го по продължително.

- Какво ще кажеш да дойдеш вкъщи днес, хм? - каза Марк усмихвайки се.

- Да, и без това родителите ти смятат, че ти влияя зле. Баща ти винаги ме гледа злобно.

Марк се засмя.

- Преди няколко дни ме пита дали не мисля да се разделя с теб.

- Сериозно ли!? Толкова ли съм ужасен. - Хечан извъртя очи.

- Майка ти също не ме харесва. Смята, че се възползвам от невинния ѝ син. Очевидно не те познава ако те смята за невинен.

- Марк! - Хечан се изчерви при думите му и го отблъсна от себе си.

След малко вратата на блока се отвори и Джемин излезе. Беше облечен с широк суичър, голямата качулка закриваше главата му, а бритона му прикриваше очите.

- Винаги ли закъсняваш толкова!? - Хечан се провикна още преди Джемин да се е приближил.

- Съжалявам. - каза той тихо. - Хайде да тръгваме, ще закъснеем.

Марк и Хечан се спогледаха, намирайки поведението му за странно. Джемин никога не би се извинил, че е закъснял.

Дори много рядко се съгласяваше да ходи с тях на училище, а вчера бе писал на Марк, за да му каже с Хечан да го чакат и да отидат заедно. Нещо определено не беше наред.