Beautiful angel | Nomin

6

- Джемин. - Джено затвори очи, вече чувствайки се по-спокоен.

- Джено какво по дяволите правиш тук!? - Джемин извика.

- Значи си запомнил името ми. - Джено се усмихна, което изнерви Джемин още повече.

- Толкова си досаден! - Джемин погледна към него ядосано. - От къде ти хрумна да идваш тук?

Джено мълчеше съзерцавайки се е него. За първи път успя да срещне погледа му, дори не го интересуваше, че Джемин го гледаше ядосано. Джено беше щастлив, бе успял да предизвика някаква реакция в другия. Може би за това беше всичко. За това искаше да дойде. Подсъзнателно го е знаел, но не е искал да си признае, че всичко е било защото се бе надявал да срещне Джемин.

- До сега не можех да ти затворя устата, а сега мълчиш!

- Аз... Исках да се разходя. - каза тихо Джено без да отделя поглед от другия.

- Глупак. Тук не е за теб. - Джемин хвана китката му и го поведе обратно нагоре.

- Какво п-правиш? - Джено успя да попита.

- Връщам те обратно. - отговори Джемин троснато и продължи да го дърпа след себе си.

Джено го следваше  мълчаливо. Минаха покрай онази групичка от момчета, но този път не казаха нищо, дори не го погледнаха. Щом излязоха от мрачната улица Джемин сякаш се осъзна и пусна ръката на Джено.

- Да не съм те видял повече да идваш. Ясно! - каза през зъби Джемин без да поглежда към брюнета, който вървеше плътно до него и гледаше в краката си.

- Защо, не? - Джено се намръщи. - До сега не ме поглеждаше, не говореше с мен. Вече дори не искаш да идвам в близост до теб.

- Правиш само глупости. - Джемин си измрънка под носа.

Джено се спря, не знаеше защо, но просто усети как сълзи започнаха да напират да излязат,но нямаше сила да ги спре и те започнаха бавно една след друга да се спускат по бузите му. Джемин се обърна, щом осъзна, че другия не е до него.

- Мамка му, защо плачеш!? - Джемин отиде до него с тежка стъпка. - Какво да не би някой от онези да ти е казал нещо?

- Не. - Джено поклати глава и побърза да избърше сълзите си. - Толкова ли съм ти неприятен, че да не искаш дори да ме виждаш наоколо.

- По дяволите. - Джемин се усмихна и скоро избухна в неудържим смях.

Джено го гледаше втренчено, до сега не го бе виждал да се усмихва, пък какво остава да се смее, но гледката беше невероятна. Джемин изглеждаше толкова красив докато се смееше, до сега Джено не си бе давал сметка колко красив бе другия.