Beautiful angel | Nomin

29

- Поне се справихме бързо. - Джено сложи ръце на кръста си и хвърли бърз поглед към сега вече чистата кухня.

- Да, ако за теб два часа е бързо. - Джемин извъртя очи. - Как изобщо успя да направиш такава бъркотия?

Джено се усмихна и вдигна рамене.

- Не знам, но много внимавах да не създавам безпорядък.

- Не ми се мисли какво би било ако не внимаваше. - Джемин се върна в хола и взе телефона си от дивана, за да провери часа. - Наближава седем, ще тръгвам.

- Ще те изпратя. - Джено се обърна канейки се да вземе якето си, но другия го спря.

- Няма нужда.

- Нана...

- Стига, мога и сам да се прибера. - Джемин постави целувка върху устните му. - Ще се видим утре.

Джено обви ръце около кръста му и го целуна отново.

- Добре. Чао.

- Чао.

Джено продължи да го държи и сля устните им. Започна да движи своите бавно, но настоятелно, карайки Джемин да му отвърне бързо и нетърпеливо. Двамата забравиха за всичко останало, оставяйки се на приятното усещане да бъдат толкова близо един до друг.

Не чуха вратата да се отваря нито, гласовете на родителите на Джено. Но и двамата се стреснаха и отдръпнаха един от друг, при викът на майка му.

- Джено!

Джемин погледна към майка му изплашено, след това към баща му, който имаше доста строг вид.

- Мамо, татко. - Джено се засмя нервно. - Рано се прибирате.

- Не сменяй темата. - каза тя ядосано. - Надявам се имаш обяснение.

- Да. - той вдигна рамене. - Това е Джемин, гаджето ми.

- Гадже? - попита баща му скептично.

- Да.

- Джено не съм съгласна! - майка му се възпротиви. - Сега не можеш да си отвличаш вниманието. Последната ти година в училище е важна.

- Но аз се справям отлично в училище, така че не се притеснявай. - Джено се усмихна широко и обви ръка около кръста на Джемин бутайки го напред. - Ще отида да го изпратя и се връщам.

- Но...

- Чао. - Джено избута Джемин напред и излезе бързо след него, затръшвайки вратата след себе си.