-Д-Д-Джънгкук...
-Техьонг,отново ли плачеш?
-Да, но аз-
-Колко пъти да ти кажа, че трябва да спреш да ревеш за щяло и не щяло , а?
-... И-извинявай, Куки.
- Виж, Техьонг, имам важна среща. По- късно пак ще говорим по този въпрос.
-Но-
-Чао, Техьонг.
Мразя се. Изключително много. Дори не те изслушах тогава. Баба ти беше починала. Ти търсеше подкрепа от мен, а аз като пълен нещастник мислех бизнеса ми за по-важен от теб.
След срещата с колегите решихме да се почерпим в някой бар. Прибрах се късно вечерта.Лампата в хола беше включена. Странно. Прибрах се след полунощ. Мислех, че спиш. Влязох в стаята. Ти беше следнал на стола, гледайки в една посока. Лицето ти беше бледо, а очите ти подути и червени.
-Техьонг, защо не спиш?
-Къде беше?
-Казах ти, имах важна бизнес среща.
- И от кога бизнес срещите продължават след полунощ.
-Не мисля, че ти си човекът, който ще ми държи сметка?
-.... Трябва да поговорим.
-Прекалено съм изморен за разговори.
-Джънгкук, искам да се разделим.
-Какво?!
Чувайки това, целият ми свят се срина.
