Мина се един месец и в пекарната имаше повече клиенти. Ти беше щастлив, че изкарваше повече пари, но изглеждаше толкова уморен. Аз не забелязвах това. Не! Мен ми правеше впечатление само грешките, които допускаше.
"Те, не трябва да изглеждаш като мъртвец на работа. Трябва да използваш грим. "
"Те, мисля, че трябва кексчетата да са по-меки"
"Техьонг, не трябва да показваш емоции на работа. Трябва постоянно да си мил и да си усмихнат. "
"Не мисля, че силните хора плачат, камоли на работното място"
Ти слушаше всичко, което ти казвах, и го изпълняваше. Не усещах как бавно те съсипвам.
Съжалявам, слънце мое! Толкова много съжалявам!
