На следващият ден бях,леко казано, уплашен. Когато те видях беше пребледнял, имаше тъмни петна под очите и ръцете ти трепериха.
-Техьонг, какво ти се е случило?
-Нищо, Куки. Ето виж! Цяла вечер се упражнявах с кексчетата и мисля, че ми се получиха.
-Да, така е, но има още какво да работиш. -казах докато отгризвах от десерът.
Ти нищо не каза. Погледна ме тъжно. Погледна отново кексчетата. Изглеждаше толкова отчаяно. Виждах сълзичките в очите ти. Исках да ти кажа, че всичко ще се оправи, но нищо не излезе от устата ми. Мина време в мълчание. Доста време ме гледаше. Всякаш търсеше нещо в мен.
-Следващият път ще се постарая повече, Куки! Обещавам!
Тогава бях доволен. Мислих, че съм те насочил в правилна посока, а напротив.
Всичко съсипах.
