All That Matters♡ (BG fanfiction)

12♡

Джъстин

Бара изглеждаше наистина приятно, но не беше нищо особено. Точно както Дженифър го описа по-рано. Бях спокоен, че можех да сваля очилата си тук. Не вярвам приятелите и да са ми някакви луди фенове и да ми се нахвърлят. А и в компанията половината бяха момчета. Когато отидохме до тяхното сепаре всички се ухилиха и ни поздравиха. Момичетата прегърнаха Дженифър. И имаше точно две свободни места на които седнахме.
Оказа се, че някои от тях са по двойки, но не успях да запомня имената на всички. Зик беше момчето до което стоях и с него се разбирахме добре. През повечето време обсъждахме някакъв мач и пихме бира. До мен се беше настанила Дженифър, която през цялото време се кикотеше с приятелките си. Компанията не беше толкова зле, а най-хубавата част беше, че те ме възприемаха като един от тях, а не като световно известна звезда.
-Пич! - чух някакъв глас, а след това усетих как някой ме побутва. Обърнах се и забелязах не кой да е, а Браян. Когато ме видя той леко се стресна. - Седнал си ми на мястото! - каза високо той и няколко погледа се обърнаха към него, а аз се изсмях.
-Извинявай. Какво? - престорих се, че не съм го чул.
-Браян, вземи стол от ей там. Не е голяма работа, човече. - каза лениво Зик.
-Не се меси. - обади се Браян. Някой май искаше да го раздава лошото момче. Хайде стига! Всички на тази маса знаят кой му смаза физиономията преди дни.
-Е...? - погледнах го въпросително.
-Седнал си ми на мястото и си ми седнал до мацката. - каза заядливо Браян и се подсмихна.
-Я, виж ти! Явно на някой не му е било достатъчно предния път. - опитах се да се изправя, но усетих ръката на Дженифър. Погледнах към нея и тя също гледаше към мен.
-Не си заслужава. - каза тихо до мен - Прави го нарочно. Не виждаш ли? Той знае колко лошо е за теб, ако се сбиете отново. Знае, че ще тръгнат слухове. - обясни, а аз кимнах. Беше права. Но нямаше начин да стоя на страна и да гледам как този глупак прави каквото си иска. - Джъстин, послушай ме. Браян може да е пълен кретен, но определено не е глупав.
-Прсва си... - смотолевих -Май ще е по-добре да тръгвам. - казах, а тя поклати глава.
-Нямах това в предвид, Джей. Аз исках да кажа само...
-Знам. Знам какво искаше да кажеш и компанията ти е страхотна и се чувствам добре в нея, но не мисля че ако остана и минута повече ще успея да се въздържа да не цапардосам смахнатия ти приятел. - обясних, а тя се засмя.
-Той не ми е приятел и никога не ми е бил. - уточни тя.
-Знаеш какво имам в предвид. - засмях се - Обади се, ако ти трябва нещо, окей? - погледнах я, а тя ккмна. Искаше да каже нещо. Най-вероятно да ме накара да остана. Но аз бях бърз и преди да каже каквото и да било целунах бузата и и се запътих към изхода. Разбира се, хвърлих злобен поглед към Браян на излизане. Също така ми направи впечатление, че жеста с целувката не остана незабелязан от приятелите и. Сигурно е странно за тях, но за мен е нормално. Тя ми е приятел. Близък. Не виждам нищо необичайно в това. Все пак не съм я целунал по устата. Е, веднъж, но беше инцидент и никога повече не се и няма да се повтори. Въпреки, че някак си това беше най-хубавата и най-специалната целувка. Но така си е най-добре. Аз си имам мой живот и тя неин. В момента и двамата не се нуждаем от любовни драми.