All That Matters♡ (BG fanfiction)

2♡

Дженифър

-Хората те зяпат. - засмя се Питър до мен докато вървяхме през дългият коридор. Мястото беше огромно. 
-Защо ли? - сложих голямата чанта на рамото си скръстих ръце пред гърдите си, за да скрия тениската, която само дете би носило. 
-Стига. Сърдитка. - подразни ме той - Ще се видим после на обяд, нали? Бъди послушна на първия работен ден. - каза той и целуна бузата ми, а след това замина на някъде. 
-Татко, - дотичах до него - трябва ли да бързаш толкова? - погледнах го. Баща ми също е висок мъж като брат ми. Аз, Хана и мама сме по-ниски от тях. Не че се оплаквам. Харесвам височината си и начинът по който изглеждам.
-Казах ти, че закъснявам, слънце. Трябва да направя бърза среща с актьорите, които ще снимаме днес. - обясни той.
-А аз? - попитах. Тук всеки е забързан за някъде, всеки знае какво ще върши и защо. Както винаги само аз не.
-Днес ти ще поправиш един сценарий. - каза той. Е, поне не беше нищо сложно. - Нещата не са много, просто някои реплики са сбъркани ще трябва да го оправиш и да го принтираш. 
-Нямате ли си сценарист? - погледнах го. 
-Разбира се, че има, но днес е голям ден. Днес е началото и всички са заети. Ще заснемем някои начални и кратки сцени. 
-Добре. - казах, а след това баща ми отвори една голяма врата, която водеше до едно студио с дивани, малък кухненски бокс и ненужни декори в единия ъгъл. Татко обича да нарича това ''Мястото за отдих''. Пространството всъщност беше доста голямо. 
Когато влязохме забелязах някои известни актриси, както и хора които за първи път виждам. Някои учеха реплики, а други си водеха някакви записки на лаптопите. 
-Стивън! - провикна се мъж, седнал на един диван с масичка за кафе в ъгъла. С баща ми се запътихме натам веднага. Те се поздравиха, а аз погледнах телефона си разсеяно, без да обръщам внимание на никой около мен. 
-Джъстин ще играе главната роля и това е голям шок за него, но трябва да го направим, защото трябва отново да се върне на върха. За момента не сме записали много песни, понеже знам, че ще е зает с филма и новият албум ще се издаде след горе долу година и половина, за да може да е напълно отдаден на работата си. - говореше въпросният мъж с баща ми, а аз когато чух името Джъстин веднага надигнах главата от телефона си и ги погледнах. Но преди да се осъзная някой се бутна в мен и нещо опари ръката ми. Мамка му! Горещо кафе. 
-Ей, гледай къде ходиш! - каза някакъв груб глас. 
-Аз ли? Стоях си на едно място. - отговорих ядосано и погледнах човека. По-скоро... погледнах Джъстин Бийбър. Какво?! Защо? Как? Той не е актьор. Какво прави тук? Защо никой не ми каза? Защо баща ми не ми каза? Та той по-добре от всеки друг знае, че съм му фенка. Извадих мокра кърпичка и избърсах ръката си. За щастие ужасният ми тоалет не се беше съсипал повече. 
-Добре ли си, Джена? - попита ме баща ми. 
-Да. - отговорих. 
-Това е доста готина тениска. - отбеляза Джъстин Бийбър до мен. Боже! Джъстин Бийбър говори за тениската ми! И в този момент си припомних, че нося неговият лик и по навик скръстих ръце пред гърдите си. 
-Това е доста жалко. - изсмя се една русокоска, която приближаваше. Тя също носеше кафе в ръката си. 
-Какво? - погледнах учудено. 
-О, стига. Знаела си, че прочутият Джъстин Бийбър ще идва тук и си решила да сложиш негова тениска с надеждата да го впечатлиш. Само че това е присъщо за малките деца, изглежда жалко когато го прави момиче на твоите години. - обясни тя и се засмя. 
-Сара... - каза Джъстин до нея. 
-Какво? - засмях се аз - Мислиш си, че съм я облякла, защото... - посочих Джъстин - Всъщност брат ми... - исках да разкажа, но осъзнах че не си струва да давам обяснение на нея. - Забрави, няма значение. - усмихнах се мило - Твоят тоалет е страхотен. - излъгах аз и отново показах очарователната си усмивка. Не ми се занимава с глупаци. Седнах на дивана до баща ми и продължих да слушам скучният му разговор. 
-Започнах търсенето на подходящ кораб за тази сцена - каза татко - След два дни с Джена ще отидем да огледаме няколко и ще изберем най-подходящият. Така че като изключим това сме готови с местата на които ще снимаме. Останаха ни няколко декора, които трябва да изберем за края, но и това ще се уреди. 
-Гадост. Мразя да пътувам с кораби. - измърмори русокосата.
-А ти си? - погледна я татко. 
-О! Аз съм Сара. - усмихна се тя - Гаджето на Джъстин. - добави и аз ги погледнах. Стояха един до друг, но не се докосваха, не изглеждаха като двойка, не се усмихваха един на друг. Аз бях в ъгъла на дивана и осъзнавах колко незабележима и малка изглеждам в този момент, но видях, че той ме гледа. Джъстин ме гледаше, точно когато аз погледнах към тях. Бях със смесени чувства към него. Да, харесвам визията, както и песните му, но като човек... изглеждаше грубиян. И беше доста намръщен. 
-Не е задължително да присъстваш на всички снимки. - каза мъжът, намиращ се до баща ми. 
-Извинявам се, Скутар, но какво каза? - направи се на обидена тя - Това е гаджето ми и ще присъствам където си поискам. - усмихна му се фалшиво - А сега, мила, би ли донесла още едно кафе? - погледна тя към мен, а аз останах изненадана. 
-Да не съм някоя сервитьорка? - попитах я и този път не бях никак мила. 
-Точно на такава ми приличаш. - отговори тя. 
-По-добре си затвори устата, за да не изхвърчиш от тук. - казах аз грубо. 
-Слънчице, успокой се малко. - каза баща ми с нервен смях - Какво ти стана? 
-На мен ли? Тя за коя се мисли? - погледнах го учудено - Както и да е. Ще се залавям за работа. Сценария в твоя офис ли е? 
-Да, но нямаш ключове за там. - отговори ми той.
-Това дъщеря ти ли е, Стивън? - попита го Скутар - Доста по-малка я помня.
-Да. Нормално е, човече мина доста време. Вече работи тук и ми помага с някои неща. - обясни татко.
-Не работя. - уточних и погледнах към Скутар - Кара ме да му помагам, защото все още ме издържа, а аз отказвам да уча. И оценките ми са ужасни. - казах и Скутар и Джъстин се засмяха. 
-Не е нещо с което можеш да се похвалиш. - погледна ме татко. 
-Последният път като я видях беше, когато се срещна с Джъстин. - каза Скутар на татко. 
-Кога е било това? - попита Джъстин. Очевидно не си спомняше. И как би могъл? Та той се е срещал с хиляди свои почитателки през годините, а и това беше доста отдавна. - Не знаех, че сме се срещали преди. - каза отново и аз го гледах. Не знаех какво да кажа. Той е моят идол, та аз все още съм в шок че го виждам на живо и то толкова отблизо. 
-Не съм пропускала концерт от 2010. - усмихнах се аз и видях изненадата в лицето му. 
-Бяхте доста малки нормално е да не си спомняш. - каза баща ми - Учуден съм, че дори тя си спомня. 
-Моля?! - погледнах го обидено аз - Спомням си всичко от този ден. Дори помня как беше облечен тогава и какво ми каза! 
-Наистина? Какво казах? - попита ме развълнувано Джъстин и за първи път днес видях усмивката му. Изглеждаше доста заинтересован. Не трябваше да казвам, че помня тези неща. Вероятно звучах като психопат. Особено с шибаната тениска на мен. Сара беше права. Изглеждах сякаш нарочно съм я облякла. Но отдавна спря да ми пука какво мислят хората за мен. 
-Че съм хубава. И ми изпя мааалка част от една твоя песен, която все още не беше излязла. - казах и се направих, че отмятам коса все едно съм голямата работа, което отново го накара да се засмее. Както и Скутар и татко. - Но тогава не ти повярвах и казах, че ти си по-хубав. - врътнах очи и махнах пренебрежително с ръка - Хайде, татко, дай ми ключовете и да се залавям за работа. Искам по-скоро да си тръгна от тук. 
-Не ти ли харесва? 
-Ооо, много даже. - казах саркастично - Но трябва да се видя с приятели. И да си купя нови дрехи, защото няма как да изляза с тези. 
-Моля? - попита обидено Джъстин. 
-Нищо лично. Лицето ти е доста хубаво и бих го носила, но предпочитам да го правя само вкъщи, а не навън. - обясних и татко ми подаде ключовете. Взех чантата си и напуснах студиото. Когато затварях вратата и имах възможност да се обърна погледнах към Джъстин, защото... трябва ли да има причина? Къде другаде бих погледнала, ако не към него?! И тогава забелязах, че и той ме гледа. Не му пукаше, че го хванах да ме зяпа. Просто си стоеше там, на дивана и ме гледаше, но усмивката отново не присъстваше на лицето му. Направи ми впечатление, че той рядко се усмихва. 

Хей! 😊 Тази глава е доста кратка, но се надявам историята да ви стане интересна по-нататък. За некст гласувайте и коментирайте. ❤❤❤