New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

38

"Добре, ще бъда там.☺️"-отговорих му.

"Супер, ще те чакам."-написа последно и веднага скочих от леглото. Започнах да се оправям. Изправих си косата и си облякох черни дънки с висока талия и къс бял суитчър с черен надпис. Сложих си гривната на Нат и гердана на Зейн. Сложих си спирала и гланц. Обух си обувките и си взех телефона. Набрах номера на Нат.

-Какво става, мацка?-попита Нат, след като вдигна.
-Зейн иска да се видим в парка след половин час.-отговорих развълнувано.
-Сериозно?
-Даа, каза че иска да ми каже нещо важно. Какво ли ще е?-попитах.
-Може би най-накрая ще си признае, че те обича и ще станете гаджета. И ще излизаме на двойни срещи.-изписка Нат и аз се засмях.
-Ох, дано да е за това.-въздъхнах.
-Сигурна съм, че ще е за това.-каза Нат.
-Добре, аз ще затварям, защото трябва да тръгвам. Чао.-казах ѝ и затворих. Взех ключовете за колата си и слязох долу в паркинга. Качих се в колата си и потеглих към парка. След малко пристигнах и отидох на уговореното място, но видях нещо, което не исках да виждам. Зейн и Аманда се целуваха. Това ли искаше да ми каже? Че съм пълна глупачка? Очите ми се насълзиха и Зейн ме забеляза.

-Алисън, не е това, което...-каза Зейн, но го прекъснах.
-Не, няма проблем. Няма да ви досаждам, извинете ме.-казах и се обърнах. Започнах да бягам и чувах как Зейн вика името ми, но не му обръщах внимание. Влязох бързо в колата си и оставих горчивите сълзи да се спуснат. Извадих телефона си и звъннах на Нат.

-Много бързо ми звъниш? Гаджета ли сте вече?-попита Нат весело, а аз изхлипах.-Алисън, добре ли си?-попита разтревожено Нат.
-Може... може ли да д-дойда?-попитах хлипайки.
-Разбира се.-каза Нат и затворих. Поуспокоих се малко и потеглих към дома на Нат.

Гледна точка на Зейн

Чаках Алисън в парка и щях да ѝ кажа най-накрая какво изпитвам към нея. Взех и букет с цветя и голямо плюшено мече. Нямам търпение да ѝ кажа вече.

-Зейн. Това за мен ли е?-появи се от нищото Аманда и взе мечока. Аз я погледнах лошо и взех мечока обратно.
-Аманда, какво искаш? Не разбра ли, че...-тъкмо щях да ѝ кажа, че тя вече не значи нищо за мен, но тя ме целуна. Какво по дяволите? Аз се отдръпнах и забелязах Алисън да стои да ни гледа с насълзени очи. Не, не, не! Мамка му!