New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

40

Снощи си прекарахме страхотно със Зейн. Радвам се, че си призна най-накрая и че не е целунал Аманда нарочно. По време на вечерята се държа много мило. След толкова месеци най-накрая и двамата си признахме. Радвам се, че реши да продължи напред и не се връзва на номерата на Аманда. Трябва да благодаря на Нат днес, че ни помогна и да съобщим на Грейсън. Той какъвто е отвеян сигурно не е разбрал, че изпитваме нещо по между си. Нямам търпение и да видя Зейн. Възможно ли е с всяка изминала минута да се влюбваш повече и повече? Дано никой да не ни раздели и това между нас да се получи.

Спрях да мисля за Зейн и станах от леглото. Отидох в банята и се погледнах в огледалото. Имах голяма усмивка на лицето си. Изглеждах щастлива и наистина се чувствам така. Съблякох си дрехите и влязох под душа. Изкъпах се и покрих тялото си с кърпа и излязох от банята. Изкарах си чисти дрехи и бельо. Облякох се и се заех със сушенето на косата си. След малко приключих с косата си и се сплетох на две рибени кости. Взех телефона си и слязох долу. Грейсън беше седнал на дивана и гледаше нещо на телевизора. Аз седнах до него и се усмихнах. Той ме погледна леко объркано.

-Защо се усмихваш и защо цялата сияеш от радост?-попита той и повдигна вежди.
-Ами...-тъкмо щях да му кажа, но на вратата се позвъня. Той стана да отвори и след малко Зейн и Нат се появиха. Аз скочих и прегърнах Зейн, а той ме целуна нежно по устните. Обърнах се към Нат и Грейсън. Нат стоеше и се усмихваше, а Грейсън изглеждаше объркан. Аз се усмихнах леко и Зейн ме хвана за ръката, като приплете пръстите ни.
-Вие двамата да не би...?-попита объркано Грейсън и ни посочи.
-Дааа, най-накрая се събраха. Много са сладки нали?-попита радостно Нат и Грейсън я погледна още по-объркано.
-Чакай малко... ти знаеш?
-Разбира се, че знам. Кой мислиш им помогна?-каза Нат очевидно и ние се засмяхме.
-Между другото, искаме да ти благодарим.-казах и ѝ се усмихнах.
-Оо, моля ви се. За вас бих направила всичко, а и... вие сте идеални заедно.
-Чакайте, чакайте, чакайте...-започна да ръкомаха Грейсън.-Защо аз винаги научавам последен?-попита и се посочи, а ние повдигнахме рамене.-Зейн, ти си ми като брат. Защо не ми каза? Щях... щях да ти дам съвет.-попита Грейсън.
-Извинявай Грейсън, но Нат дава по-добри съвети.-отговори му Зейн като повдигна рамене.-А и не исках всички да знаят, докато не бях сигурен в себе си.
-Ясно. Аз съм никой и никой не ми казва нищо. Що за приятели сте? Алисън и ти... защо не ми каза?-попита Грейсън.
-Съжалявам.-казах тихо.
-Грейсън стига си се глезил. Просто приеми, че аз съм по-добра от теб във всичко.-каза Нат и го целуна по бузата.
-Не е вярно.-отрече Грейсън и Нат го погледна строго.-Добре де, може би в някой неща.-поправи се той.-Както и да е, искам от тук нататък да ми казвате всичко. Не искам да научавам последен.-каза Грейсън и ние кимнахме.-О и Зейн, внимавай с братовчедка ми.-предупреди го Грейсън и Зейн се усмихна.
-Спокойно, Грейсън. Не бих наранил най-хубавото нещо в живота си.-каза Зейн и ме погледна. Аз му се усмихнах и слях устните ти.
-Грейсън, ти защо не ми говориш така?-попита Нат.
-Аз не знаех, че ти харесват тези неща.-отговори Грейсън.
-Еми харесват ми.-каза му Нат.
-Нати, много добре знаеш колко те обичам.-каза ѝ Грейсън, а тя скръсти ръце пред гърдите си.
-Не Грейсън, не знам.-сопна му се Нат.-Никога не правиш нищо романтично за мен.
-Добре, от тук нататък ще бъда романтичен.-каза ѝ Грейсън и я прегърна. Нат се сгуши в него. Аз също се сгуших в Зейн.