New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

4

Гледна точка на Наталия

Главата ме боли ужасно много. Какво е станало снощи? Нищо не помня. И къде съм по дяволите? Чакай... това е апартамента на... ГРЕЙСЪН! Защо съм тук? Както и да е много ми се пишка. Трябва да намеря тоалетната.

Станах от дивана и започнах да проверявам стаите за тоалетна. А, ето я. Погледнах се в огледалото и ме мязаше на плашило. Никога повече няма да пия! Измих си лицето и си оправих косата. Така е по-добре. Излязох от тоалетната и отново се насочих към хола. По стените имаше рафтове със снимки. На снимките беше с Грейсън. Има снимка с Алисън като малки, много са сладки. Има снимки на Грейсън и със Зейн. Имаше една снимка на Грейсън на плажа. Майко толкова е секси. Без да се замисля докоснах снимката и в този момент някой дойде.

-Какво правиш, Дейвис?- попита Грейсън. Толкова е сладко, когато ми казва фамилията.
-А-аз нищо...-отговорих заекващо.
-Знам, че съм красив, но можеше да ме извикаш да гледаме снимки заедно.- каза Грейсън и се засмя. Аз направих същото. Започнахме да си говорим. Той ми разказа за детството си, за родителите си, за ученическите му години. Разказваше и доста смешни истории с него и Али.

Гледна точка на Алисън

Събудих се в 9:30. Грейсън и Нати сигурно още спят. Засмях се на спомена как Грейсън сваляше лампата. Станах и отидох до банята, за да си взема душ и да си измия зъбите. Облякох си черна пола, къса малко над коляното и бяла тениска. Сложих си спирала и гланц. Не обичам да прекалявам с грима. Не искам да приличам на русото плашило, което се лепи постоянно на Зейн. Горкият Зейн. Сетих се, когато снощи каза, че аз съм най-красивото момиче в стаята. Глуповата усмивка се появи на лицето ми. Както и да е изгоних тези мисли от главата си и слязох да видя спящата красавица на дивана.

Докато слизах по стълбите се чуваше смях. Слязох и видях Грейсън и Нати да се смеят като луди. Май още не са изтрезнели.

-Как са моите пияници?- казах и се засмях. Грейсън и Нат ме погледнаха.
-Ъх, ужасно. Повече няма да пия. Ужасно ме боли главата.-каза Нати и се хвана за главата, а аз се засмях.
-И мен ме боли главата и нищо не помня от снощи. Значи е било разбивация.- каза Грейсън и сложи една самодоволна усмивка.
-Разбира се, не знаех, че си падаш по лампи Грейсън.-казах и се засмях. Той ме погледна объркано и ме подкани да му обясня.- Говореше си с лампата и то не само говореше, ами и флиртуваше.- казах и се засмях още повече, а Нати се опитваше да не се засмее.
- И какво толкова съм си говорел с лампата?-попита Грейсън и извъртя очи.
-Ами... каза ѝ, че има страшна крушка и че свети по-ярко от слънцето.-казах и Нати избухна в смях. Грейсън стоеше малко и обмисляше информацията след това и той се засмя.
-Сериозно ли? Боже, яката съм се натряскал снощи.-каза и се засмя отново.
-Искате ли нещо за закуска? Може да направя палачинки.-предложих и ги погледнах.
-Аз трябва да тръгвам, искам да си взема една успокояваща вана и след това да си легна и да спя докато не дойде време за лекциите.-каза Нати и си взе чантата и тръгна. Ние ѝ казахме чао и влязохме в кухнята.

-Е, за какво толкова се смяхте с Нати?-попитах Грейсън и повдигнах вежди.
-Нищо, просто и разказах малко за себе си. Видях я да гледа снимките ми. Знаеш ли, тя не е толкова зле.-каза Грейсън.
-Да, тя е много добър слушател, готина е, забавна и яко затапва Клоуи.-казах и се засмях.
-Когато разбрах, че е близка със Зейн си помислих, че той ще ме изостави заради нея. И я намразих малко, но после разбрах, че тя всъщност е много яка.-каза ми Грейсън и видях нещо в очите му. Същия блясък, който видях при Нати.
-Ти харесваш ли я?-попитах го.
-Аз... не знам, може би.- каза и се усмихна.

Поговрихме си още малко и закусихме. Стана време за лекции и тръгнахме към университета. Зейн го нямаше и малко се розачаровах. Какво ми става? Алисън да не би да се влюбваш? Какво?! Не! Супер сега си говоря и сама. Лекциите почнаха и всички се съсредоточиха. Днес не ни се размина и ни дадоха да пишем есе. Грейсън и Нати се поглеждаха от време на време и след това имаха глуповати усмивки. Ох толкова са сладки.

С Грейсън се прибрахме и аз веднага отидох в стаята си, за да напиша есето и после да си легна. Бях много уморена. Написах есето и легнах на леглото. Тъкмо затворих очи и получих съобщение от някой.

———————————————————————-

Здравейте! Тази глава стана малко по-къса, но се надявам да ви хареса. Харесва ли ви историята и как мислите, че ще се развият нещата? Споделете в коментарите.💋