Влюбена във футболния капитан

28.

-Излизам ! - извиках аз и побързах да изляза , но нямах достатъчно късмет и бях хваната в крачка от баща ми .
- Къде си мислиш че отиваш облечена като ... - спря за момент  , вероятно за да измисли подходяща дума - ПРОСТИТУТКА !
- На едно приятелско събиране - казах внимателно аз
- Събиране казваш . Там ще има ли момчета ? - попита
-  Неп , само момичета , ще гледаме филм и такива работи . Нищо сериозно ...
- Тогава нямаш никакъв проблем да се преоблечеш - каза , не , по - скоро ми заповяда той
- Да , но вече и без това закъснявам . А не искам момичетата да ме чакат ! - усмихнах се аз , а той ме погледна с
погледа ” НеДеЙ дА фИлОсОфСтВаШ , пРаВи ТоВа КоЕтО  тИ кАзВаМ ”
- Не ме карай да ти се моля ,  дъще ! - каза той
- Но Татееее !!!
- Ашли ! - каза твърдо той
- Не може ли поне веднъж да изляза като НОРМАЛНО МОМИЧЕ !
- Докато живееш под моя покрив , ще правиш това което ти казвам !
- Ами ако не искам ! - казах и скръстих ръце пред гърдите си ( какво си мислиш Ашли , какво си мислиш че правиш ЗАБОГА )
- Ашлин Елизавет Паркър , ОТИВАЙ ДА СЕ ПРИВЕДЕШ В НОРМАЛЕН ВИД ИЛИ СИ НАКАЗАНА - Разкрещя се той и можех да видя пулсиращата вена на челото му
- Няма пък ! Вече съм на 18 и не можеш да ми казваш какво да правя ! -  изрепчих се аз ...
- ЗАМИНАВАЙ СИ В СТАЯТА , НЯМА ДА ХОДИШ НИКЪДЕ ТАЗИ ВЕЧЕР , КАКТО И В СЛЕДВАЩИТЕ 3 МЕСЕЦА . - изкрещя той , добре , мисля че момента да се предам настъпи , но все пак , не можех да оставя сцената така и тряснах вратата на стаята си ( вероятно събаряики  една , две рамки ) . Точно в този момент баща ми беше започнал да казва нещо от сорта на „ И добре си помисли  как ще се държиш следващия път ” . Не ме разбирайте погрешно , обичам баща си , но понякога той е ... прекалено задушаващ . Хората казват , че приличам повече на майка си , все пак бях взела нейната руса коса и фигурата ѝ , но по характер съм типична Бенджамин  Паркър ( баща ми ) . Избухвам лесно и обикновено казвам неща , който могат да те обидят , само за да спечеля спора  , но все пак , съм един чудесен и търпелив слушател , който дава невероятно добри съвети ( според приятели де , не съм толкова самовлюбена хд )
Предвидливо заключих вратата , в случай , че се разкая и  реши да ме провери  или на майка ми и скимне да разговаря с мен за ” Правилните маниери ” и как трябва да се примирявам с това мъжете да командват парада в къщи , а жената само да върви сляд тях и да се чуди как да им угоди на з*дника ( това последното аз го добавих , все пак тази дума не съществува в  благородният речник на  майка ми ) .
Хубавото на това да живееш в стая на първия етаж е , че постоянно можеш да си излизаш без да си счупиш нещо,  докато слизаш от прозореца .
Подадох глава през през завесата за да огледам терена и след като се уверих ,че няма да бъда заловена  , внимателно  пуснах  черните си токчета и скочих , приземявайки се на прясно окосената трева .
Слънцето вече се беше скрило  , а сиви облаци бяха закрили луната  , така  че ... освен слабата светлина от лампата ми еднорог , навън беше почти пълен мрак .   Едва успявах да различа  фигурите  , но най - накрая една кола премина по пустата улица и освети ярко розовия мотор на Бу .