7.

2.1K 92 24
                                    

- Поне вече знаем, че името й е Мери - каза Меги веднага, след като се срещнахме пред шкафчетата, където се бяхме отговори по - рано , за да тръгнем заедно

- Не ми казвай че си...! - казах заплашително аз

- Не съм, не се притеснявай, питах Кевин. - отовори

- И какво каза той - този път любопитстваше Аш

- Каза, че напоследък Кам бил хлътнал по нея и постоянно говорел, колко иска да тръгнат - каза тя , но след като забеляза навъсеното ми изражение , спря- Виж, не ти трябва някакъв мухльо, като брат ми, ти заслужаваш по - добро. Ще ти намерим някой, нали Аш! - успокояваше ме тя, но Аш очевидно беше по - заета да оглежда хората по коридора отколкото да ни слуша - Аш!

- Млъкни за малко! - спона се тя - Това ли е Мери?

С Мег проследихме погледа й. Срещу нас, по претъпкания коридор, се задаваше червенокосо момиче, заедно с приятелите си. Бях я виждала и преди, можех да се закълна че е мажоретка. Разбирах какво харесва в нея, беше красива, винаги с перфектен грим и прическа, не можех да отрека също така, че имаше вкус за дрехи. А и беше популярна, точно като него.

- Красива е! - казах аз

- Искаш ли да я ударя? Едва ли ще е толкова красива с посинено око... -каза Аш

- Ашли! - скара и се Мег, което ме накара да се усмихна

- Какво! Само предлагам помощта си! - защити се тя

- Няма нужда - казах аз - Явно не ни е било писано, трябва да се откажа от Кам и да продължа напред.

- Добре тогава - казаха те и ме хванаха от двете страни

- Довечера ще ти намерим някой секси гимназист ! - каза Меги

- Или пък колежанин! - допълни Аш. Двете винаги успяваха да ми оправят настроението

Няколко часа по- късно

След като се върнахме в къщата на Меги, ми беше заповядано да седна и да се оставя в "опитни ръце", както се изрази Аш. Не знам колко точно седях на стола пред тоалетката на Меги, но със сигурност имаше поне час.

- Можеш да си отвориш очите! - каза Меги . Бавно отворих очите си, приспособявайки се към светлината. Не можах да сдържа ахването си, когато зърнах отражението си в огледалото. Бях... красива . Клепачите ми бяха покрити с кафяви сенки, а черна очна линия подчертаваше очите ми. Косата ми се спускаше на вълни по раменете ми.

Влюбена във футболния капитанWhere stories live. Discover now