Влюбена във футболния капитан

14.

Взех си коженото яке и излязохме навън . Беше доста тъмно , все пак слънцето е залязло доста отдавна . Момчето заключи вратата на голямата къща и тръгнахме .
- И последно как се казваш ? - попитах го аз с любопитство , а той се усмихна
- Няма да се откажеш нали ? КристиАн , но ме наричай Крис , а ти ? - попита той .Явно Меги беше предположила вярно
- Джесика ! - отговорих аз - А къде са родителите ти ?
- Баща ми работи в Лондон , а майка ми си тръгна когато бях на 10 и е курва ! - каза той
- Не говори така , все пак те е родила !- защитих я аз , все пак сигурно го обича .
- Не ме познаваш , за да я защитаваш - изрепчи се той
- Добре де съжалявам ! - извиних му се аз , не обичах някой да ми крещи , заради това често се предавах посредата на спор или караница
- Няма нужда да ми се извиняваш ! - каза той и ме погледна
- Много бързо си мениш настроенията ! - казах тихо аз ,за да може само той да ме чуе , но той не отговори . Вървяхме в тишина няколко минути , но на мен ми беше скучно и развалих тишината
- Значи живееш сам .- попитах аз
- Да , през повечето време . Поне докато не съм в колежа .
- Чакай ! Ти си в колеж , не изглеждаш чак толкова голям .- изненадах се аз
- На колко ти изглеждам ? - попита той и повдигна едната си вежда . Изглеждаше доста добре , беше по - висок от мен , със има- няма 20 сантиметра
- Амиии 17 / 18 може би ! - предположих аз ,но той се засмя
- Близко ! Но не , на 19 съм ! - каза той - Ами ти
- 17 , но скоро имам рожден ден .
- Седемнайсет ! - изненада се той
- Защо се учуди толкова ? - попитах аз
- Изглеждаш по малка !? - каза той и ме огледа от главата до петите , а аз се почувствах малко странно и се загърнах още повече с якето си
- Спокойно , няма да те изнасиля или нещо такова ! -каза той с широка усмихва , явно забелязал смущението ми
- Извинявай , просто нямам доверие на непознати - казах аз
- Но ме целуна нали ?! - попита той
- За това нямам обяснение , но ... - започнах да казвам аз , но забелязах къщата ми - Е стигнахме!
- Ще те изпратя до вратата , че случайно някой може да те убие докато се прибереш ! - пошегува се той , но аз го изгледах свирепо и той мигновенно придоби сериозно изражение . Понеже ключовете ми бяха в Меги звъннах на звънеца с надеждата да има някой . Няколко минути седяхме в тишина , но изведнъж вратата се отвори и на прага беше Вайълет . Седя като препърирана няколко секунди , но после каза само :
- Ти ! - каза сериозно тя , като гледаше към КристиАн
- Вайълет ! Какво правиш тук ? - попита той , а аз само се чудех какво за бога става .
- Разкарай се ! Не искам да те виждам ! - каза тя здържайки сълзите си и затръшна вратата
- Ъм ? Какво стана току що ?- казах неразбиращо аз
- Нищо ! - каза той спокойно , но забелязах как ръката му се сви в юмрук явно едвам се здържаше да не удари нещо - Аз ще тръгвам ! -каза той и докато се усетя вече беше извън обсега на очите ми . Позвъних пак на вратата , но никой не отвори . Направих го още няколко пъти , но отново си останах навън в октомврийския студ . Започнах да чукам на вратата с надеждата че ще се склони над мен , но нищо не стана
- Моля те Вайалет , отвори ! Той си тръгна ! - казах аз и молитвите ми бяха чути . Ключалката изщтрака и вратата се отвори , а на прага стоеше доведената ми сестра с разтекла се спирала и подути от плач очи
- Хей !? - казах аз докато влизах - Добре ли си ?
- Не ! - каза тихо тя и ме прегърна . Първоначално ми беше странно , но явно това и помагаше да се справи и след малко вече не плачеше
- Седни на дивана , а аз ще направя горещ шоколад !- предложих и аз , а тя само кимна . Мама винаги ми правеше топъл шоколад , когато имах нужда от утеха . След няколко минути вече бях седнала до нея .
- Е , ще ми разкажеш ли какво е станало ? - попитах аз , като очаквах да ми се разкрещи че не е моя работа или нещо от сорта , но ...
- Крис е ... моето бивше гадже ! - каза тя и отпи от топлата напитка - Ходихме близо 2 години , но той ми изневери , на годишнината ни !- каза тя и сълзите отново потекоха от очите и
- Била си на 14? Но това не значи ли че ...- започнах аз , но тя ме прекъсна
- Да той ми беше първият. Във всичко... целувка , секс ... Но преди три месеца го видях да се натиска със най - добрата ми приятелка - каза тя , явно сърцето й още не бе заздравяло от това което Крис е направил . Беше прегърнала една от възглавничките и вече явно се бъше унесла във страната на сънищата , заради това я загънах и се запътих към стаята си , но на стълбите тя се обади зад мен
- Джесика ! - каза тя - Съжалявам за това с Камерън , беше глупава шега , не трябваше да го правя
- Спокойно ! Не ти се сърдя , а и мисля че така беше по- добре , иначе щях да страдам повече , като ...- казах аз
- Мен ! - довърши тя
- Да , може би ! Е лека нощ ! -казах й аз
- Лека !