STEPBROTHER

36

Докато слизах по стълбите чух гласът на майка си и този на Матю. Заслушах се в разговорът им, не подслушвах.!

-Всичко се случи така внезапно и аз се опитвах да ѝ помогна. Исках да знам кой е бащата на детето, но тя отказваше да говори с мен...

-Кара, не мисля че е трябвало да я притискаш толкова. - разбира се, можеше да се изпусна, че ти си бащата. Не мога да повярвам, че дори и след като научи мисли само за себе си. Какво си мислех, че ако научи ще се промени? Със сигурност не. Матю не се променя. Винаги ще си остане егоист.

-Знам и съжалявам, че го направих. Може би е отказвала да говори с мен, защото ѝ крещях доста. Но сега разбирам, че е нямало смисъл. Каквото е направила, беше го направила. Нямаше как да променя нещата. Дадохме детето за осиновяване. Не исках да съсипя живота ѝ с това дете. - сълзи се стекоха по лицето ми. Да съсипе живота ми? Детето ми нямаше да съсипе живота ми, колкото човека, когото обичах. - Знам, че я нараних, но наистина бях разочарована и бясна. Бясна, че не ми казва кой е бащата и разочарована, че не иска да говори с майка си.

-Може би не е била готова да говори за това. - проговори най-сетне Матю.

-Кажи ми, Мат! Тя каза ли ти кой беше бащата.? - попита го, очаквайки отговор.
Знам, че ще каже не. Не би искал баща му да се разочарова от него, така както майка ми от мен.

-Не...Не я попитах. Исках да я предразположа.

-Благодаря ти, все пак, че поговори с нея. Тя много страда, Мат.

-.. Да, така е. - каза несигурно. Влязох в кухнята и те спряха да ме обсъждат. Някой позвъня на вратата и Матю отиде да отвори. Чуха се някакви писъци и отидохме да проверим, заварвайки не чак толкова приятна гледка. Поне за мен. Някакво момиче беше обвило краката си около кръста на Матю и го целуваше страстно.

-Мат? Това приятелката ти ли е? - попита майка ми с усмивка.

-Да, Кара това е Ашли - гаджето ми. - каза Матю, гледайки към мен. Какво очаква? Да се развикам, "разкарай се от къщата ми" или да я оскубя? Няма да го направя! Колкото и да искам..

-Много ми е приятно. - каза момичето и подаде ръката си към майка ми. Никога не съм се чувствала толкова раздразнена. Дори и след като Матю научи за детето и това колко ме е нарани, той продължава да го прави. Момичето погледна към мен и ми се усмихна. Дойде пред мен и подаде ръката си за да се ръкуваме.-Аз съм Ашли, приятно ми е.!

-Грейс. - каза, хващайки ръката ѝ. Тогава нещо в погледа ѝ се промени.

-Доведената сестра на Матю? - кимнах, а тя се усмихна криво. - Надявам се да се разбираме по време на престоя ми, Грейси. - каза, дразнейки ме. Тя наистина ли ме нарече,, Грейси "? Само Матю ме нарича така.! Наричаше...

-Аз също. - каза с усмивка, макар да исках да се просна на пода, плачейки. Излъгах я и това беше най-малкият ми проблем. Тази ще бъде в една стая с Матю до края на престоят си и съм сигурна, че знае каква бях на Матю....