Forgot it

След година и половина

Беше минало почти година и половина. През това време Тае и Юнги бяха излезли от играта и бяха разработили нова, която всъщтност продадоха още не в идеално състояние. Тоест играта нямаше онези кодове с които да влезеш в нея и да изчезнеш след като си изгубил последният си живот.
Юнги реши да вложи половината пари, които бяха доста в къща за него и Таехьонг. А останалите пари ги бе вложил в лечението на Тае.
Следкато те бяха излезли от играта Таехьонг се бе променил. Той започна да получава пристъпи, паник атаки, получаваше халюцинации и бе влязъл в депресия. Юнги през тази година и половина си бе спомнил всичко и в момента се опитваше да върне истинския му приятел. На него му бе гадно за дето не може да си спази обещанията към неговият най-добър приятел Хосок, който ужасно много му липсваше. Но Юнги също се тревожеше за обещанието си дадено към Тае, когато разбра кой седи зат това. Искаше да спаси по-малкото момче от бездната в която се бе озовал.

****
Денят бе започнал като всеки ден. Таехьонг се събуди с крясъци. Щом чу това Юнги веднага стана и отиде в другата стая, а гледката която завари леко го потресе. Плачещ Таехьонг, клатещ се наляво надясно, свит на кълбо като гушкаше силно краката си.

-Таехюнг добре ли си?-доближи се бавно Юнги към момчето, кетото цялото се тресеше.
-Тук е тъмно-говореше тихо той като една сълза се спусна по бузата му.- Ехо имали някой? Джин къде си? Моляви не ме оставайте тук сам! Страх ме е!-повтаряше той, а по-голямото момче в момента седеше на леглото до него и се опитваше да го хване ала се стресна от крясъка на Тае- МАХНЕТЕ СЕ! АЗ СЪМ ВИНОВЕН! АЗ СЪМ ГРЕШКА! АЗ СЪМ ГРЕШКА! АЗ СЪМ....
Юнги не го остави да довърши, а го прегърна и усети как нещо леко мокри рамото му. Той започна да гали Ким по главата като прошепна в ухото му:
-Тае ти не си грешка. Ти не си грешка. Не си сам, аз съм тук.
Щом Тае чу това изблъска Юнги и си отвори очите като се огледа. Той разбра, че не е на това място и видя как хюнга му се държи за корема. Момчето отиде до по-големият и го погледна изплашено.
-Юнги добре ли си?
-Да Тае добре съм.-усмихна се Юнги като видя, че момчето вече не в паник атака.
-Аз съжалявам Юнги.-запона да се извинява Тае.
-Казах че няма нищо- след това изказване Юнги стана и погледна Тае- Тае приготви се. Днес ще ходим на доста места, а и имам изнензада за теб.
-Наистина ли?-опита да се усмихне Тае, но не успя.
-Наистина дребен.
-Нали няма да ходим в болницата отново хюнг!
-Няма. Обещавам.-каза Юнги като се усмихна на момчето, а след това излезе.

Юнги слезе на първия етаж и погледна с отчаяние календара. Днес бе 18.02. Един от най-специалните дни за Юнги. На този ден преди почти година и нещо празнува за последен път рождения ден на най-добрият му приятел Хосок. Мин бе направил любимата закуска на Хоби.

-Днес е рожденият ден на хюнг Хоби нали?- чу се тих глас. Юнги се обърна и видя Тае облечен в един от пулувери на Хоби.
-Да Тае днес е.-въздъхна той, но се усмихна, защото Тае наистина с този пуловер и тази червена коса приличаше много на Хоби.-Само един въпрос?
-Какъв е Юнги хюнг?-запита Ким като седна на кръглата маса и започна да яде от вкусните палачинки с кленов сироп като не забрави да отпие от спрайта.
-От къде намери тези дрехи?-запита Юнги.
-Ами снощи докато беше на работа слязох в мазето и ги намерих. На кашона пишеше Хосок и реших да ги взема. Нали не ми се сърдиш?-попита Тае като се опитваше да държи вилицата, но дългия ръкав на пуловерс му скриваше пръстите на ръцете, тъй като му бе голям.
-Ясно, а Шу къде беше докато ти беше в мазето?
-Ами беше ме оставил да спа, но аз не можах-започна да обеснява момчето.
-Добре Тае спри. Изяж си закуската и се измий, а аз ще се оправя- отвърна Юнги и излезе от стаята.

××××
Вече Тае и Юнги бяха в колата и пътуваха насам натам като Юнги постоянно наблюдаваше Тае за да не получи пристъп. Той също се стараеше да избягва тунели, защото там бе тъмно.
Денят минаваше забавно за двете момчета.
-Хей Тае искаш ли да отидем в една къща- започна Юнги.- Хората казват, че била забавна.
-Ако ще те накара да се чувстваш добре на рождения ден на Хоби- каза Тае.
-Значи си съгласен да отидем-повдигна вежда Юнги, Ким просто кимна.
Юнги започна да шофира към мястото, а Тае просо стоеше на мястото си. Пак се бе потопил в неговия свят. Неговият самотен свят, пълен със спомени от онази къща.

Но в този ден Юнги бе направил огромна грешка. Грешка, от която и двамата щяха да страдат.

***
Хей хорица това е новата ми книга. Тя е продължение на една уникална книга наречена "Outcast". Книгата е има преведена на български.
Сега кажете колко от вас са чели "Outcast".
Препоръчвам ви я.

Еми желая ви приятен ден.
Благодаря на JiminIsMyLive за това, че ми показа книгата.