SUPERNATURAL

Вяра

*Ретроспекция*
Техьонг и Джънгкук бяха пред една къща, в която имаше чудовище. В момента търсеха подходящите оръжия.
-С какво напрежение са тези?
- Със 100 хиляди волта.
-По дяволите.
-Искам го препържен.- каза Техьонг.- Не забравяй, че имаме само по един изстрел. Погрижи се да го оцелиш.

Вече бяха в къщата. Оглеждаха наоколо, когато чуха скърцане от гардероб.
-На три.- каза Те.- Едно. Две. Три.
Братята отвориха гардероба, а в него видяха две малки дечица, който се бяха скрили.
-Още ли е тук?- попита Кук, а едното дете кимна с глава.
-Добре. Хвани сестра си за ръката. Ще ви изведем.
Кук вървеше напред заедно с децата, а Техьонг беше зад тях и им пазеше гърба. Тогава нещо хвана Кук за крака. Техьонг простреля чудовището.
-Изведи децата!
-Звеми това!- извика Кук и хвърли пистолета на брат си, след което взе децата и ги изкара.
Техьонг остана долу. Чудовището го удари, а той падна на земята. Взе пистолета и оцели съществото, но...трябваше да усмисли нещата по-добре. Техьонг и чудовището бяха стъпили в една локва, а след като Техьонг го простреля, целия ток мина покрай локвата. Няколко хиляди вота ток минаха покрай тялото на Техьонг. Чудовището се изпари, а Те се гърчеше, докато не изпадна в безсъзнание.
Джънгкук слезе долу при него.
-ТЕХЬОНГ!- Кук клекна до брат си.- Техьонг!
*Край на ретроспекцията.*

-Докторе, как е той?
-Почива си. Електричеството е причинило инфаркт. И то доста тежък. Сърцето му е повредено.
-Колко повредено?
-Направихме всичко възможно. За момента можем само да се погрижим да му е удобно, но...давам му няколко седмици живот или най-много месец.
-Не, не. Трябва да има нещо. Трябва да приложите някакво лечение.
-Не можем да правим чудеса. Наистина съжалявам.

Джънгкук не каза нищо. Само се затича до стаята на брат си и влезе в нея. Видя как Техьонг лежеше на болничното (смъртно) легло и гледаше нещо по телевизията.
-Гледал ли си телевизия през деня?- попита Те.- Ужасна е.
-Говорих с доктора ти.
-На всеки един канал тъпата Food panda през няма и трийсет секунди.
-Техьонг?
-Да.- големия брат изключи телевизора.- Изглежда, че ще си тръгнеш от града без мен.
-Какви ги говориш? Няма да те оставя.
-Грижи се за колата ми. Или ще те преследвам.
-Не мисля, че това е смешно.
-Поне малко смешно е. Какво да ти кажа, Куки? Работата е опасна. Такъв ми е бил късмета. Това е. Край на историята. (Както съм написала заглавието...имайте вяра. И ще видя дали това ще бъде последната глава от историята или не)
-Не говори така. Все още имаме възможности.
-Какви възможности? Погребение или кремация ли? Знам, че не е лесно, но....ще умра. И не можеш да го спреш.
-Само гледай.
———————————————
-"Свързахте се е Мин Йонги. Не можете да се свържите с мен. Ако е спешно, обадете се на сина ми, Техьонг. Той ще ви помогне."
-Здравей, тате. Джънгкук е. Ъм... сигурно дори няма да стигне до теб, но... става въпрос за Техьонг. Болен е и.... докторите казаха, че не могат да направят нищо. Но те не знаят нещата, които ние знаем, нали? Затова не се тревожи, защото аз... ще направя всичко възможно, за да се оправи. Просто исках да знаеш. Чао.