SUPERNATURAL

Уендингото

ГТЖ
Аз и трима от моите приятели отидохме в гората за да лагеруваме за няколко дена. Сега беше полунощ и ние бяхме в палатките и играехме на телефоните си. Бях обещал, че всеки ден ще пращам на сестра ми клипове, в които ѝ казвам как е минал денят ми и така нататък. Извадих телефона от раницата си и започнах да снимам.
-Здравей, Хейли. Шести ден и все още сме край Блекуотър Ридж. Добре сме и сме в безопасност. Не се тревожи. Ще ти звънна утре.- спрях да снимам и ѝ го пратих.
Изправих се и тръгнах да излизам навън.
-Хей, къде отиваш?- попита един мой приятел.
-Природата ме зове.- казах след което излязох.
Докъто бях навън чувах шумолене из храстите, но не обърнах голямо внимание. Сигурно бе някой заек. По едно време като че ли някаква чудовищна ръка ме хвана за яката и ме повлече нанякъде. След това зве и другите ми приятели.

*При братята
Пали Алто, Калифорния.
В съня на Джънгкук*
Бях в едно гробище. Времето бе приятно. Слънцето грееше и птичките огласяха пустото гробище със красивите си песни.
Бях облечен официално и държах букет с цветя в ръката си. Отидох до един паметник и го погледнах. Паметника на приятелката ми.
-Аз...-засмях се нервно.-Винаги си казвала, че розите са прекалено изтъркани. За това ти донесох...-погледнах снимката ѝ след което бързо отместих поглед, за да не успея да се разплача.-Джесика. Трябваше да те предпазя. Трябваше да ти кажа истината.- клекнах близо до гроба ѝ и оставих цветята на паметника ѝ, когата ръката ѝ изкочи от пръста и ме хвана.
*Край на съня*
-Добре ли си?
-Да, добре съм.
-Пак ли имаше кошмар?-попита Техьонг, а аз кимнах.-Искаш ли да покараш колата?
-Хьонг, през целия си живот никога не си ме питал това.
-Просто помислих, че може да искаш. Няма значение.
-Виж, разбирам, че се тревожиш за мен и съм ти благодарен за това но...много съм си добре.
-Щом казваш.
-Къде сме?
-Тъкмо излязохме от Джънкшън.
-Знаеш ли? Мисля, че не трябваше да си тръгваме от Станфорд толкова скоро.- казах докъто гледах картата.
-Кук, разследвахме цяла седмица и не открихме нищо. За да откриеш какво уби Джесика...
-Трябва да намерим татко.
-Изчезването на татко и появяването на това нещо отново след 20 години...не може да е просто съвпадение.
-Това е много странно. Тези координати, които ни е оставил. За Блекуотър.
-Какво за тях?- попита Те.
-Там няма нищо. Само гори. Защо ни праща насред нищото?

*След час*
-Блекуотър Ридж е доста изолиран. Обграден е от каньони. Трудно проходим терен- гъста гора, множество изоставени рудни мини.
-Пич, скивай размера на тази мечка.- каза Те гледайки към една от снимките на стената.
-В района е пълно с мечки гризли. Определено не е най-доброто място за къмпиране.
-Момчета, нали не мислите да ходите в Блекуотър Ридж?- попита един горски полицай.
-Не, господине.- каза Кук.- Просто сме студенти по екология от местният университет. Работим по курсова работа.
-Глупости.- каза полицая и се доближи до тях.- Приятели сте на онова момиче Хейли, нали?
-Да...така е.- каза Техьонг, въпреки че си нямаше и на представа кое е това момиче.
-Ще ви кажа това, което казах и на нея. Брат ѝ попълни задължителни документи, където пише, че си идва чак на 24-ти. Значи не е точно изчезнал, нали?
-Хейли не си поплюва, а?- засмя се Те.
-Меко казано.
-Знаете ли какво би помогнало? Ако ѝ покажа копие от документа. Така ще може да види датата на завръщане на брат си.
Полицая даде на братята копието от документа и те си тръгнаха.
-Да не си тръгнал да я сваляш?- попита закачливо Кук.
-Какво искаш да кажеш?
-Трябва да намерим татко. Защо трябва да говорим с онова момиче?
-Сигурно, защото преди да тръгнем след нещо такова трябва да знаем какво е.