SUPERNATURAL

Ванирът

-Ало?- Джънгкук вдигна телефона на брат си.
-Джънгкук, ти ли си?
-Татко?- Джънгкук веднага се изправи от леглото.-Ранен ли си?
-Добре съм.
-Търсехме те навсякъде. Не знаехме къде си и дали си добре.
-Куки, добре съм. Как сте двамата с Техьонг?
-Добре сме. Татко къде си?
-Съжалявам, хлапе, но не мога да ти кажа.
-Какво? Защо не?
-Татко ли е?- попита Техьонг.
-Виж, знам че ти е трудно да разбереш. Просто....ще трябва да ми се довериш.- каза студено г-н Мин.
-Ти си след него, нали? След това, което уби мама.
-Да. Демон е, Кук.
-Демон ли? Сигурен ли си?
-За какво говорите?- попита Техьонг, който си търсеше тениската из стаята.
-Да сигурен съм.- каза Йонги.- Слушай, Куки, аз...знам какво е станало с приятелката ти. Толкова съжалявам. Бих направил всичко, за да те защитя от това. Но то е по-силно от мен.
-Знаеш ли къде е ?
-Да, мисля, че най-накрая съм близо.
-Нека ти помогнем.
-Не можете. Не искам да сте част от това.
-Защо не?
-Дай ми телефона.- каза Техьонг.
-Затова се обаждам, Куки. С брат ти трябва да спрете да ме търсите. Сега искам да запишеш едни имена.
-Имена ли? Какви имена, татко? Кажи какво става?
-Няма време за това. По-сериозно е от това, което си мислиш. Те са навсякъде. Дори като си говорим не е безопасно.
-Не. Няма да стане.
-Дай ми телефона, заек смотан!- извика Те.
-Давам ви заповед.- каза строго бащата.- Ще спрете да ме търсите и ще продължите делото ми. Разбра ли? Сега запиши имената.
-Татко? Аз съм. Къде си?- Техьонг се докопа до телефона.- Да, сър. Да, имам химикал. Кажи имената.

*В колата, на път*
-Имената, които татко ни даде са на двойки?
-Три различни двойки са изчезнали.- отвърна Техьонг.
-И са от различни градове и щати?
-Точно така. От Вашингтон, Ню Йорк и Колорадо. И трите са тръгнали на пътешествие с кола и не са стигнали дестинацията си.
-Това е голяма страна, Техьонг. Може да са изчезнали навсякъде.
-Може. Но всички са минали през една и съща част на Индиана. Винаги през втората седмица на месец април. Повтаря се всяка година.
-Сега е втората седмица на април.
-Йеп.
-Татко ни праща в Индиана, за да убием нещо, преди да е изчезнала друга двойка ли?- каза изнервено Кук.
-Точно така. Представяш ли си да подредиш така всичко? Всичко, което е проучил татко. Той е върхът.- Джънгкук веднага отби колата от пътя.- Какво правиш?
-Няма да ходим в Индиана.
-Няма ли?
-Не. Отиваме в Калифорния. Татко звънна от уличен телефон. Някъде в Сакраменто.
-Кук?
-Ако този демон е убил мама и Джес това означава, че и татко е близо, трябва да сме до него.
-Татко не иска помощта ни.
-Не ми пука.- извика малкия брат.
-Дава ни заповед.
-Не ми пука. Не сме длъжни винаги да правим това, което ни каже.
-Кук, татко ни кара да свършим работата. Да спасим животи. Важно е.
-Разбирам. Повярвай ми, разбирам. Но говоря за една седмица. За да получа отговори. Да отмъстя.
-Виж, знам как се чувстваш.- Техьонг се опита да успокои брат си.
-Знаеш ли?!- Кук се засмя.- На колко години беше, когато мама умря? На четири? Джесика умря преди шест месеца. От къде по дяволите ще знаеш как се чувствам аз?
-Татко каза, че не е безопасно. За никой от нас. Моята заповед е да те пазя. Баща ни знае нещо, което ние не знаем. Щом казва да стоим на страна, ще стоим.
-Не разбирам защо така сляпо му се доверяваш. Та ти дори никога не си се съмнявал в него.
-Защото съм добър син!- изкрещя големия брат, а Кук от своя страна слезе от колата изнервен. Техьонг последва примера му.- Знаеш ли, че си едно малко егоистично копеле? Правиш каквото си искаш. Не ти пука за другите.
-Това ли мислиш за мен?- попита Джънгкук и нарами раницата си на рамо.
-Да, това си мисля.
-Добре, защото егоистичното малко копеле отива в Калифорния.- Кук започна да ходи из магистралата.
-Стига де, не говориш сериозно.
-Сериозен съм.
-Посред нощ е. Ще тръгна и ще те зарежа тук. Чу ли ме?- извика Те.
-Точно това искам да направиш.
-Сбогом, Мин Джънгкук.
Техьонг се качи в колата и потегли, а Джънгкук остана сам.