SUPERNATURAL

В чужда кожа

*Сейнт Луис, Мисури
Неутрал*
Беше нощ. Тъмна и бурна нощ. Всички граждани вече бяха заспали. Или повечето от тях. В една къща. Собственичката на къщата бе на тавана, завързана на един стол с запушена уста. Бе пребита и окървена.А човекът, който бе направил това извади един красив и остър нож от джоба си. Тогава се чу разбиването на вратата. Похитителя се опита да избяга, но бе късно.
-Стой на място! Не мърдай!- провикна се полицията.-Пусни ножа на земята!
Тогава мъжът се обърна към тях. Това бе ТЕХЬОНГ!

*Една седмица по-рано*
-Според мен ще стигнем Тукъмкери до обяд и после ще хванем на юг. Ще сме в Бъдни към полунощ.- Техьонг продължаваше да говори, но брат му не му отговаряше. Те се изнерви и извика през прозореца на колата.-Мин Джънгкук носи дамско бельо.
-Слушам те. Просто съм зает.
-С какво?
-Чета имейли.
-От кого?
-Приятелите ми от Дегу.
-Шегуваш ли се? Още ли поддържаш контакт с колежанските си приятели?
-Защо не?-попита Кук.
-Ами...Какво точно им казваш? За това, къде си бил и какво правиш?
-Казвам им, че съм на път с брат ми и че ми трябва време след това с Джес.
-Значи ги лъжеш?
-Не. Просто не им казвам всичко.
-Да, това е и лъжата. Не те виня. Ако им кажеш ще стане по-зле.
-И какво да направя?-попита Кук.-Да не допускам никой до себе си ли?
-Гадно е, но...-Те се засмя.-С такава работа не можеш да се сближаваш с хора за дълго време.
-Ти си антисоциален.-измърмори Джънгкук.
-Голяма работа.
-Господи.
-Какво?-попита Те.
-Имам имейл от едно момиче, Ребека Уорън. Приятелка ми е.
-Готина ли е?-Те побутна Кук по рамото.
-Учех заедно с нея и брат ѝ Зак. Пише, че брат ѝ е обвинен в убийство. Арестуван е за убийство на гаджето си. Ребека твърди, че не е той. Но полицията има доста добри доказателства.
-Братче, с какви хора си се събирал?
-Не, познавам Зак. Той не е убиец.
-Може да познаваш Зак, както той познава теб.
-Те са в Сейнт Луис. Отиваме там.-Техьонг се засмя от чутото.
-Съжалявам за приятелчето ти, но това не звучи като наш проблем.
-Наш проблем е. Те са ми приятели.
-Куки, градът е на 650 км от тук.

*В Сейнт Луис*
-О, Господи! Кук.
-Това, ако не е малката Беки.- Кук се засмя.
-Знаеш къде да завреш това "малката Беки".- каза момичето, след което прегърна Кук.
-Получих имейла ти.
-Мислех, че няма да дойдеш.
-Аз съм Техьонг. Брат му.
-Здравей.
-Дойдохме да помогнем. Ще направим всичко възможно.
-Влизайте.-момичето направи път на момчетата и те влязоха в къщата.
-Хубава къща.-каза Те.
-На родителите ми е. Бях отседнала тук за уикенда, когато всичко се случи. И реших да прекратя семестъра и да остана тук, докато Зак е свободен.
-Къде са родителите ти?
-Повечето време живеят в Париж. Сега ще пътуват насам за процеса. Искате ли бира?
-Дааа.-Техьонг се зарадва като малко дете.
-Не, благодаря.-каза Кук и погледна злобно брат си.-Та...кажи ни какво стана.
-Ами...Зак се прибрал у дома и намерил Ейми вързана за стол. Била пребита и окървена. И не дишала. Звъннал е на полицията, те са дошли и...и го арестуваха. Единствения начин Зак да убие Ейми е, ако е бил на две места едновременно. Полицията има запис от охранителната камера в отсрещната улица. Там се вижда, че Зак се прибира в 10:30 часа. Емили е била убита малко след това. Но мога да се закълна, че беше с мен и пихме няколко бири до след полунощ.
-Можем да видим местопрестъплението. Къщата на Зак.
-Можем ли?-попита Техьонг.
-Защо? Какво можеш да направиш?
-Аз не мога, но Техьонг е полицай.-Техьонг се засмя, а Кук го изгледа ядосано.
-По-скоро съм детектив.
-Наистина ли? Къде?
-Бизби, Аризона. В момента съм на почивка.
-Много мило от ваша страна да предложите това, момчета, но не знам.
-Бек, виж.-Джънгкук подпря ръцете си на бар плота.-Знам, че Зак не го е направил. Трябва да намерим начин да докажем, че е невинен.
-Добре. Ще отида за ключовете.-момичето напусна стаята.
-О, да. Ти си много честен с приятелите си.
-Зак и Бети имат нужда от помощта ни.
-Просто не мисля, че е случай за нас.
-Едновременно на две места? И за по-малко сме се хващали.-каза Кук.