SUPERNATURAL

Какво правиш тук?

Университетът "Станфорд"

-Кук! Ще се размърдаш ли? Трябваше да сме там преди 15 минути. Ще идваш ли или не?
-Трябва ли да идвам?
-Да, ще е забавно. Къде е костюмът ти?-попита приятелката му, а той се засмя.
-Знаеш какво ми е мнението за Хелоуин.

*След 15 минути.*

-Да пием за Кук и резултата му от изпита по право.- каза момичето след което взе едина от текилите оставени на масата.
-Не е чак толкова голямо събитие.-каза Кук докъто надигна чашката.
-Изкара 174 точки.
-Това добър резултат ли е?- попита един от приятелите му.
-Страхотен резултат.
-Значи си сред първите? Може да отидеш, в което училище по право си избереш.
-Всъщност имам интервю тук. В понеделник. Ако мине добре, мисля, че ще ми дадът стипендия.
-Хей, всичко ще мине чудесно.
-Дано си права.- каза Кук след което си изпука вратът.
-Хей, какво е чуството да си златното момче в семейството?
-Нашите не знаят.
-Не може да бъде. Как така? Защо?
-Защото не сме перфектното семейство.-Кук заби поглед в масата.
-Нито пък ние. Искате ли още текила?
-Не.- каза Кук и приятелката му с един глас, но момчето не ги чу и отиде към бара.
-Ще ги разбиеш в понеделник и ще вземеш стипендията. Сигурна съм.
-Какво бих правел без теб?- каза момчето докъто гледаше приятелката в очите си.
-Щеше да си тотално изгубен.

*През нощта*
Джънгкук спеше, докъто някакъв шум идващ от другата стая не го събуди. Помисли си, че това може да е приятелката му, но тогава се обърна и я видя как спи. Момчето стана от леглото и с бавни стъпки започна да ходи по стаите. Тогава видя човек, който влезе в хола. Джънгкук му се хвърли на вратът и започна да налага юмруци по лицето му и да го души, докъто човекът не го хвърли на земята и не се надвеси над него.
-Спокойно, тигре.
-Техьонг?! Изкара ми акъла!
-Това е защото си загубил тренинг.-каза Те, а Кук при чутото хвърли брат си на земята и застана отгоре му.
-Или пък не си.- каза по-голямото момче след което се засмя.-Махни се от мен.
-Техьонг, какво по дяволите правиш тук?
-Търсех си бира.
-Какво по дяволите правиш тук?
-Трябва да поговорим.
-Чувал ли си за телефон?- попита Кук.
-Ако бях звъннал, щеше ли да вдигнеш?
-Джънгкук?- приятелката му се появи в стаята и светна лампата, за да види какво става.
-Джесика. Хей...Ъм...Техьонг това е приятелката ми Джесика.
-Чакай.Това брат ти Техьонг ли е?-каза момичето след което се усмихна.
-Да, аз съм. Както и да е. Трябва да поговоря с гаджето ти за семейни неща. Беше ми приятно да се запознаем.
-Не.- каза Кук след което отиде до момичето.- Каквото и да имаш да казваш, можеш да го кажеш и пред нея.
-Добре.-каза по-голямото момче след което направи няколко крачки напред.-Ъм...Татко не се е прибирал от няколко дни.
-Сигурно работи допълнителни часове. Рано или късно ще се появи.
Техьонг се усмихна нервно и отново погледна към брат си.
-Татко е на лов. И не се е прибирал от няколко дни.- след тези думи Джънгкук погледна сепнато брат си.
-Джесика, извини ни. С брат ми трябва да излезем навън за малко.