Влюбена във футболния капитан

22.

- Значи майка ти ме кани да вечерям с вас ? - попита Камерън

- Иска да се запознаете , а и е   важно  за нея и смята че това ще ни сближи с баща ми  . - казах аз и облегнах глава на рамото му . В този  прекрасен слъчев ден , седяхме згушени на една зелена полянка в парка , сами заобиколени единствено от природата . 

- Но нали ме познава вече - каза той 

- Да , но само като братчето на най - добрата приятелка на дъщеря й , сега иска да те види като нейното гадже - казах аз и наблегнах на последта дума 

- Харесва ти да го казваш нали ? - попита той с усмивка и целуна челото ми 

- Неуписуемо ! - казах аз , а и наистина беше така . Бяха минали три седмици от както се събрахме и още не можех да го повярвам - Е , ще дойдеш ли ? 

- Как мога да ти откажа , кога е ? - попита той 

- Днес , 19 часа ! - казах аз 

- Трябва ли да нося нещо специално ? - попита той 

-Смятам че ти си напълно достатъчен  - казах , а телефона му извибрира . Той се обърна на другата страна , за да провери съобщението  - Кой ти пише ?

- Никой. - каза рязко - Е ще тръгваме ли ? - не отговорих , а само кимнах . От няколко дни забелязвам,  как винаги когато някой му пише , той сякаш не иска аз да знам . Не искам да ставам от онези гаджета , който искат любимия им да обръща внимание единствено и само на тях , но вече  започвам да мисля , че той крие доста неща от мен .

................................................................................................................................................................

..Няколко часа по-късно...

Питър или на кратко баща ми , пукаше пръстите си докато чакахме Кам да дойде . Навярно, вече беше преминавал през това  с Вайълет , но все пак изглеждаше малко разтреважен . Аз обаче изобщо не се притеснявах , по-скоро се вълнувах да видя реакцията на семейството ми , когато идеалното момче за мен влезе през вратата . Сестра ми също щеше да присъства , макар че ми беше трудно да я убедя , че всичко ще е наред и няма да е неловко . Мама беше приготвила доста вкусни неща , на който дори не знаех името . 

- Да му се извиня ли ? - попита спонтанно  сестра ми 

- За какво ? 

- За дето му откраднах тортата! - каза раздразнено тя . Не знам как го прави , винаги щом не разбера нещо от първия път и усмивката и мигновенно се скрива - Знаеш за какво . 

- Не мисля , че ти е ядосан за онова . Предполагам , че дори е забравил. - успокойх я аз , а и напрактика го мислех  , не беше направила кой знае какво ( оставете на страна , това че реагирах по... доста истеричен начин , когато се случи ) . 

ЗВЪНЕНЕ НА ВРАТАТА

- Аз ще отворя - казах аз и се запътих към вратата . Естествено , че там беше Камерън 

- Здравей!- казах аз и го целунах - Носиш цветя ? - попитах 

- За теб - каза той и ми подаде един прекрасен букет от червени рози - И за майка ти - вдигна другия , също толкова очарователен букет от гербери 

- Много ти благоря! - казах аз - Е да влизаме . 

- Нали няма опастност да умра ?- пошегува се той или .. поне се надявах да се шегува 

- Не знамм. Сигурно си наясно , че с баща ми не си говорим толкова много . 

- Мамо ,Вайълет, тате .. Това е Камерън ! - представих го аз , а той помаха 

- Много се радвам да се запозная с вас господин ....- започна той , но очевидно  бях пропуснала да го информирам за името или фамилията на баща ми. 

- Питър . Наричай ми Питър - усмихна се баща ми 

- Това е за вас - каза той и подаде букета на майка ми 

- Оо , нямаше нужда, благодаря !-  Възкликна тя - Е, да сядаме на масата .

Вечерята беше много вкусна . И всичко беше невероятно , докато 

- Камерън - каза баша ми - Ще дойдеш ли да поговорим ? - естествено ,Кам нямаше как да не се съгласи и стана от масата . Какво ли имаше да му казва .

- Не се притеснявай - каза мама - Няма да му направи нищо , предполагам,  следва стъпките на неговата среща с баща ми или с този на майката на Вай . - Вайълет , бях забравила за нея . Тя седеше тихо и кротко в ъгъла на масата , възможно най- далеко от нас . Дали и напомняше за нея и Крис ? 

- Да .. не се тревожи ! Тате е готин , а и Камерън , със сигурност се справи с очароването му още преди да дойде тук ! - каза Вай 

В тази глава не се случва нищо интересно и честно казано ,не знам защo изобщо я качам ... Но да има там . Поради сключването на един бас с един чист ДЯВОЛ  , ще трябва да се оттегля от Латпад за 1 месец . Обещавам , че като се върна ще има много нови глави , не че сега съм много активна де , но смятам че това все пак е за добро , защото дори да искам да пиша , нямам достатъчно време и от училище очевидно се опитват да ме убият по всекакъв начин  и само се измъчвам , когато виждам , че броя на четенията продължават да растът , а аз нямам възможност да качвам . Ако случайно искате да питате нещо (едва ли , но все пак ) , можете да пишете на 

jUst_aLien13 Обичам ви !