Джено се усмихна ослепително и не съзнателно се приближи към другия. Настъпи мълчание, двамата просто вървяха бавно един до друг всеки потънал в мисли. Джено чувствайки се щастлив, защото другия се бе съгласил, докато Джемин се чудеше защо се чувстваше толкова доволен от това, че е направил брюнета щастлив.
- Я вижте момчета.
Джемин погледна пред себе си, усещайки как притеснение обхваща тялото му. Към тях вървяха трите момчета от магазина. Надяваше се, че няма да ги срещне когато е с Джено, но уви.
- Джемин, явно си ни послушал и си тръгнал по стъпките на майка си. - чернокосия се засмя противно и заедно с останалите двама препречиха пътя им.
Джемин хвана ръката на Джено дърпайки го зад себе си, но другите не им позволиха да минат.
- Разкарайте се! - изръмжа Джемин, но единственото което постигна бе тримата да се изсмеят в лицето му.
- Джемини бърза да обслужи клиента си. - чернокосия го блъсна назад. - Колко му вземаш за час?
Джено се намръщи, за какво изобщо говореха тези глупаци? Защо се държаха така с него?
Джено откопчи ръката си от захвата да Джемин и застана до него насочвайки разгневения си поглед към трите момчета.
- Не му говорете така! - каза той през зъби.
- Не ми казвай какво да правя! - извика чернокосия. - Той е същата курва като майка си, това заслужава.
В следващия момент сякаш перде падна пред очите му. Джено не го интересуваше нищо, освен това да защити Джемин. Хвърли се към чернокосия забивайки юмрука си в стомаха му. Другия не очакваше това и залитна назад, преди да е успял да запази равновесие, Джено го удари отново този път в лицето, при което той падна на пода.
Но Джено не спря до тук, продължи да налага безмилостно чернокосия, който лежеше да студените плочки на тротоара и охкаше при всеки нанесен удар. Другите две момчета нямаха намерение да му помогнат и просто се обърнаха и избягаха не искайки да отнесат някой удар от разярения Джено.
Джемин стоеше от страни, неспособен дори да каже дума. Не можеше да повярва. До сега никой не се беше застъпвал така за него, още повече, че Джено едва го познаваше,а в момента пребиваше момче, което го бе убидило. Тогава Джемин се осъзна. Това можеше да навлече неприятности на брюнета.
Той се приближи към него хващайки ръката му.
- Джено, спри!
Така сякаш нещо превключи в него, Джено веднага се отдръпна от чернокосия, който не загуби време и веднага стана пробягвайки на където му видят очите.
Джено тишаше тежко, яростния поглед още се виждаше в очите му и беше абсолютно ужасяващо, беше като съвсем друг човек щом се ядосаше. Той се обърна към Джемин, погледа му веднага се смекчи.
- Благодаря, но нямаше нужда от това. - Джемин каза тихо гледайки към земята. - Мога и сам да се грижа за себе си.
- Джемин, аз...
Джено нямаше възможност да довърши, защото в следващия момент Джемин побягна нагоре по тротоара, оставяйки го в шок от постъпката. Джено не знаеше какво да прави, дали да го последва или... Майната му! Щеше да го последва, дори това да не се хареса на другия, трябваше да се увери, че е добре.
•••••••
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
