Gone (STRAY KIDS MINNO FF)

19.

Г.Т. Феликс

Ръцете ми трепереха. Незнаех какво да правя. Виждайки Чанхи така....Поне успяхме да извикаме линейка. Поне тя дойде бързо. Стоях до линейката и все още не можех да се съвзема. Изведнъж някой ме побутна по рамото. Беше Минхо.

Минхо:
Извинявай...

Феликс:
За какво? Ако не беше дошъл, Чанхи щеше да умре..

Минхо:
Но трябваше да побързам. Ако бях по-бърз-

Феликс:
Няма за какво да съжаляваш. Искам само да направиш една услуга за мен. Ще може ли?

Минхо:
Да. Всичко.

Феликс:
Отиди да кажеш на Да Еун за това. Тя трябва да знае. Моля те.

Минхо:
Дадено.

Минхо тръгна с Джисунг към Да Еун, а аз останах до къщата на Чанхи. Един от лекарите дойде и ме накара да дойда с тях в болницата. Аз се съгласих и след около 5 минути бяхме там. Те заведоха Чанхи в операционната, а аз седнах на един стол и чаках.

След 1-2 часа, един от докторите дойде при мен.

Доктор:
Вашия приятел е в критично състояние. Загубил е много кръв. За сега е в кома. Има дълбока рана в стомаха и сега другите лекари се опитват да махнат куршума от гърба му. Трябва да се радвате, че го докарахте сега. Ако бяхте закъсняли дори с минута, той щеше да умре. Незнам какво се е случило с него, но ви казвам честно, това момче е претърпяло много болка. Изобщо незнам как изобщо не го е боляло. За сега е това, ако има нещо, ще ви се обадим.

Феликс:
Благодаря ви докторе.

Доктор:
Ще се опитаме да го спасим.

Той си тръгна и аз пак седнах на мястото си.

Г.Т. Да Еун

Не можех да спа. Имах усещането, че се е случило нещо. Изведнъж чух как на вратата се почуква. Слязох долу и отворих. Пред мен стояха уплашени Минхо и Джисунг.

Да Еун:
Момчета? Какво има?

Минхо:
М-може ли да влезем?

Да Еун:
Разбира се.

Затворих вратата и се запътихме в стаята ми. Седнахме на леглото.

Да Еун:
Какво има? Защо сте толкова уплашени?

Джисунг:
З-з-за.....Не мога да го кажа. Минхо ти го кажи, моля те....