Chapter 20 ∞ The tea.

5.7K 319 4
                                    

След няколко минути вратата се отвори. Хари носеше долнище и същата черна тениска, търкайки сънено очите си.

 - Роуз?-той попита.-Три сутринта е. - Гласът му беше по-дрезгав от обикновено, тъй като бе спал.

 -Знам.-казах.

 -Какво има?

 -Аз…-сега като си помисля, това беше глупаво. Не трябваше да го събуждам, заради това. Особено Хари, от всички хора тук. Предполагам,че мозъкът ми не работи добре.

Той ме погледна, очаквайки отговор.

-Аз, не мога да заспя.- успях да кажа.

Той се взираше в мен.

-Съжалявам, ще тръгвам. Извинявай…-обърнах се да тръгвам, когато той хвана китката ми.

-Страхуваш ли се ?-попита ме.

-Не.-излъгах-Добре съм, аз…

-Страхуваш ли се? – попита отново, прекъсвайки ме. Очите му бяха дълбоки.

Погледнах надолу към пръстите си, извивайки китката си. Кимнах бавно. Той пусна ръката ми и мина навътре.

-Влез.-каза.

Погледнах го, а той наклони леко главата си, в знак да вляза. 

Накрая влязох вътре. Всичко си беше идеално и на място. Декора беше модерен, а стените бяха сиви. Телевизор с плосък екран беше монтиран на стената и имаше тъмно син диван пред него. Апартаментът беше безупречно чист. 

Хари отиде до кухнята и извади две чаши. Наля вода и ги сложи в микровълновата,а аз седнах на един стол.

Не каза нищо,докато слагаше торбичка чай във всяка от тях,разбърквайки ги. Внимателно добави и мляко.

Постави една от чашите пред мен.

 - Без мед? - попитах. 

 - Не. Само мляко и чай. Ще ти помогне да се отпуснеш.

Никога преди не бях чувала за това,но въпреки това отпих. Чаят беше горчив, но млякото го правеше по-сладък. Всъщност не беше толкова зле.

 - От какво се страхуваш? - попита ме накрая.

Погледнах надолу към чая. 

 - Никога не съм била в подобна ситуация..и когато ти каза,че не съм в пълна безопасност..- звучах като истеричка.

 - Чувстваш ли се застрашена?

Кимнах.

Хари разбърка чая си. 

Hidden - BG translationWhere stories live. Discover now