Hidden - BG translation

Chapter 19 ∞ Can I ask you a question and you will be completely honest?

 - Добре ли си? - попита.

Кимнах.

 - Ще говориш ли?

Преглътнах, гърлото ми беше сухо. Не знаех какво да му кажа. Никога не съм се сблъсквала с подобно нещо.

Мълчахме,докато карахме по празните улици. Сърцето ми биеше силно, все още възстановявайки се от събитията.

Хари въздъхна.

 - Защо ме проследи онзи ден?- гласът му беше странно спокоен. 

 - Не знам. - погледнах към скута си - Ти тръгна толкова бързо и аз..

 - Не ме следи отново,разбра ли? - тонът му бързо стана злобен.

 - Съжалявам. - прошепнах.

Хари издиша и стегна ченето си. Барабанеше по волана и хапеше долната си устна. На практика мога да видя,че води вътрешна борба.

 - Б-благодаря. - захапах устната си. - Че се появи.

Кимна.

 - От къде знаеше къде съм? - попитах. Имах толкова много въпроси. Не знаех от къде да започна.

 - Не знаех. Връщах се в "Кристъл".

 - Защо?

Хари раздразнено пое дъх, като ме погледна за кратко. 

 - Аз..исках да се извиня. - каза тихо. - Че ти се разкрещях по-рано.

Започнах да мигам. Никога преди не съм го чувала да се извинява.

 - О!

 - Дам. - прочисти гърлото си. -  Е..съжалявам. За това,че казах онези неща. 

Кимнах. Спусна се мъчителна тишина и аз бързо я разруших. 

 - От къде знаеше,че съм в "Кристъл"?

 - Не беше у вас,така че предположих..

 - О.

Хари зави на ъгъла. Вятърът продължаваше да свисти навън.

 - Може ли да те попитам нещо и да ми отговориш напълно честно? - попитах.

 - Добре. - каза колебливо.

 - В опасност ли съм?

Пристигнахме и той паркира. 

 - Ако трябва да съм напълно честен.. Тогава...не си в пълна безопасност.

Дишането ми се ускори. Долната ми устна започна да трепери и задържах сълзите си. Какво щеше да стане,ако Хари не се беше появил? Ако са го видели да ме кара до вкъщи, значи знаят къде живея?

 - Не плачи,Роуз. -каза Хари, виждайки изражението ми. Очите му бяха меки, пресегна се и леко докосна ръката ми. - Ще направя каквото мога, за да си в безопасност,ясно? - гласът му беше успокояващ, точно като в първия ден,когато Арън ме забрави.

Кимнах и вдишах няколко пъти. 

Хари ме погледна за момент,преди да излезе от колата. Аз също слязох. Той я заключи и влязохме в сградата.

Спряхме пред апартамента ми. 

 - Може ли да те попитам нещо и да бъдеш напълно откровена? - попита Хари.

Кимнах бавно.

 - Арън отново ли те забрави?

Скръстих ръце,хапейки долната си устна. Погледнах надолу. 

 - Да. - успях да кажа.

Хари не отговори. Имах чувството,че знам какво си мисли. Аз също си мислех същото.

Въздъхнах и отключих вратата. 

 - Предполагам,че ще се видим на работа.. -казах.

Хари ме погледна. Очите му бяха тъмни. Кимна отсечено и затворих вратата.

Много исках да разбера в какво е замесен и кой бяха тези момчета. Изкъпах се набързо и си легнах, завивайки се удобно.

Сънят ми бягаше. Лежах там, взирайки се в тавана. Ами ако дойдат за мен сега,когато Хари не е тук? Ако ме наранят?

Минаха часове, а аз стоях будна.

Защо си мислеха,че Хари би ми казал нещо? Какво има да казва? Толкова много исках да знам, но в същото време се и страхувах.

Изправях се при всеки лек шум. Знам,че бях параноична. Нямаше да заспя по този начин. 

Преди да разбра какво правех, краката ми ме отведоха до апартамента на Хари. Почуках леко, оглеждайки празния коридор.