Epilogue

551 19 4
                                    

Това по-скоро е половината от първа глава на втората книга. Но авторката го публикувала и в тази, така, че реших да го използвам за епилог, защото остана малко не довършена историята!

Извинявам се за грешките и неточностите в превода!♥♥

________________________


--Кода! –извиках се от дивана.

Чух шума на четирите лапи, притичващи по плочките.

Красивото синеоко хъски бързо намери място в скута ми. Кода беше нашето първо куче.

-Поправих масата, скъпа! –усмихна ми се, слизайки по стълбите. –Хей, Кода!

Кученцето стана от скута ми и скочи право в ръцете на Камерън.

С него решихме да се преместим в по-просторно жилище, но това дори е по-уютно и от предишното.

Споделяме го с Матю и Алексия, и не, не изглежда сякаш всеки ден е Свети Валентин, макар и хората да мислят обратното.

Беше си пълен хаос, меко казано. Две двойки, които постоянно са насам натам, с две кучета, нещата толкова се оплитат, че дори не мога да ги осмисля.

Мат слезе при нас.

-Само се погледнете, прегърнати, заедно с вашето хъски.

-Мат, просто се дразниш, че Алексия те убеди да си вземете корги. –засмях се.

-Те са много сладки! –обади се тя, носейки Линк.

Гледахме „Модерно семейство", докато стана време за вечеря.

Заговорихме се за спомените, като 21-вия ми рожден ден, кога са се запознали Мат и Лекси, как счупих носа на Камерън.

-5 години и все още не е заздравял! –засмя се той. 

Just A Roomate (Cameron Dallas Fanfiction) -bg translateWhere stories live. Discover now