Just A Roomate (Cameron Dallas Fanfiction) -bg translate

Chapter 27

Предварително се извинявам за грешките и неточностите в превода!💗💟
__________

*Г.т. Али*

Събудих се объркана от това, че се намирах в хотелска стая. След бързо припомняне на случките от миналата вечер си взех кратък душ и навлякох нещо прилично. Отидох в лобито, след като си пренаредих багажа. Платих си нощувката, излязох от хотела и си хванах такси. Казах на шофьора да кара в посока към летището и звънах на майка ми.

-Мамо? -гласа ми бе отпаднал.

-Да, Али? -беше лесно да се досетя, че си сушеше косата.

-Прибирам се в къщи само за уикенда! -не исках да я безпокоя.

-Пристигнахме -съобщи шофьора, заедно с парите които му дължах.

Дадох му 100 долара.

-Задръжте рестото. -трескаво излязох от таксито.

--

-Та, какво ще правиш след като си тръгнеш от тук? -попита майка ми, подавайки ми картофите.

-Вероятно ще отида в Италия или нещо подобно. -бягството ми може би добро извинение за едно пътуване. Поне така определях действията си, като бягство.

-Какво?! -възкликна майка ми и почти се задави с водата си. -Няма да ходиш на подобни места!

-Мамо, на 21-а съм и това е Италия! -малко преувеличих. -И плюс това Камерън ще бъде с мен! - стана ми кофти, че лъжех майка ми, но не можех просто да ѝ кажа, че съквартиранта ми в действителност не е бил с амнезия и ме е излъгал, само за да му стана гадже.
Все още не можех да осъзная факта, че успя да ми се размине изнасилване и доста странни разговори в един и същ месец.

-Добре, щом няма да си сама -каза тя, успокоявайки се.

През остатъка от вечерта си говорихме за какво ли не.

--

-Събуди се! -чух доста познат мъжки глас.

Отворих очи виждайки големия ми брат.

-О БОЖЕ МОЙ, ЗДРАСТИ! -станах и го прегърнах, не съм го виждала с години, от както се присъедини към военните.

Много ми липсваше.

-Как си?! -попита той, бършейки очите ми.

Дори не бях забелязала, че съм заплакала. Толкова много се зарадвах, от доста време не се бях чувствала така щастлива. Доста дълго време.

-Добре -засмях се, бършайки сълзите ми -Толкова много ми липсваше!

-Чух, че си се изнесла от вкъщи? -и двамата седнахме на леглото ми.

-Да, живея с един много -побързах да се поправя. -едно момче на име Камерън.

-ОНЗИ КАМЕРЪН?! -брат ми доста се ядоса, защото той беше единствения човек, който знаеше, че аз и Камерън бяхме заедно, а също и какво ми причини.

-Да, но ние сме просто приятели. -покатих глава, казвайки му безгласно 'не се тревожи', въпреки, че вътрешно аз се паникьосвах.

-Дано да е така! -той се усмихна и разроши косата ми.

-Наистина много ми харесва да седим и да си говорим, но заминавам за Италия и, ако не съм на летището до 12 вероятно ще си изпусна полета. -прозях се.

-Нека те закарм. -не виждах защо не, затова кимнах, взех си багажа и се насочих към вратата.

__________
Ще се опитам до 14-15.09(17.09) да съм по-редовна, защото след това със сигурност няма да имам почти никакво свободно време, така че до довечера може би ще има още една глава!