10 години по- млада

глава 12 - нека заедно

- Юнги, какво значи това? Какво общо има Джънгкук с това? – ти погледна синьокосия си приятел, които се усмихна мазно.

- Няма да ти кажа ~ - изплези ти се насреща, при което ти го удари по рамото. – Да знаеш, грубостите ме възбуждат.

- Ужасен си! – рече ти отвратено от по- големият и отново погледна към Джънгкук.

- Виж, аз достатъчно ти помогнах, отивам да спя сега. Чао. – преди да се усетиш, Юнги изчезна точно като един дух.

- На кого говориш? – от нищото се появи Джин и те накара да подскочиш.

- Аз ли? На Юн- .. всъщност на никого. Ти какво правиш тук? Не си ли в час? – попита момчето.

- Мм, не. Прекалено съм красив, за да се потя и спортувам излишни неща. – ти пребели очи на думите на Джин, след което се засмя. Момчето седна до теб и се загледа напред.

- Ти да не следиш новият? Сладък е, нали? – Джин отмести погледа си върху мен отново.

- О, боже опази, не! Просто .. има нещо странно в него и трябва да го разбера.. – ти стана от мястото си и закрачи с бърза крачка към спящият красавец, като Джин дори не разбра какво става, но обичаше да гледа екшън и се надяваше на точно това.

- Хей, ти!. – викна ти доближавайки се до Джънгкук, но той не реагира – Хей! Събуди се! – извика по – силно, когато Кук отвори очи бавно.

- Мамо .. ? – ти сви вежди.

- Не съм майка ти, за бога! – отвърна му, когато Кук вече се освети и се изправи с прозявка от „меката" книга, върху която пускаше лиги. Болката в китката ти се засили, когато момчето се събуди. Определено той е виновника, Юнги беше прав. Но защо е той? - Трябва да си почваме проекта! Не искам да се бавя с него. – продължи да говориш.

- Мм? Но аз съм готов вече с моята част. Остана само твоята работа. – ти се шокира.

- Че кога успя? Какво си направил. – седна срещу момчето под претекст, че говорите за проекта, а всъщност ти се оглеждаше за някаква следа, около него или в него.

- Кога? Хм .. сега колко е часът .. да. Спал съм 20 минути, значи да. Преди 20 минути бях готов.

Ох не, ох не, ох не, трябваше ти още време с това момче. Трябваше да спре тази болка и да се свърши с всичката тази лудост. Не, то самата лудост ще си продължи, все пак не искаше отново да си на истинските си години и мизерният ти живот, сега можеше да поправиш грешките си.

- Аз .. аз не разбирам нищо по биология! Моля те, помогни ми с моята част. – след думите си, ти направи възможно най- милата физиономия, която можеше.

- Не разбираш ли? Та ти имаш само шестици и отговаряш винаги първа..? – с лек неловък смях се аргументира Кук, гледайки те странно.

- Аз .. аз просто преписвам и затова имам шестици .. и отговарям защото.. – ти се огледа и тогава се сети отново как да се защитиш. – Защото Джин ми подсказва винаги. Той ми е много добър приятел и не иска да се излагам.

- Джин? .. Кой беше той? – Джънгкук килна глава след като зададе въпроса си.

- Хахах, няма значение. Сега. Ще ми помогнеш ли? Моля? – отново зададе въпроса си и зачака отговор.

- Добре .. нямай грижи. – Кук се почеса за вратът, супер изненадан от цялата тази ситуация.

- Нека да е у вас. След час? – думите излизаха от устата ти, като патрони. Трябваше да разгледаш и в мястото където живее. Можеше там да има нещо, което да ти помогне.

- Ами аз .. добре. Ще ти пратя адреса на вайбър? – попита те Кук, а ти кимаше бързо и щастлива от резултата на разговорът.

- Дадено. Тогава ще се видим след час, чао! - и ти изчезна като стрела от мястото, на което стоеше срещу Кук. А Джин тръгна след теб да те разпитва какво сте си говорили.

- Това беше странно ... - измърмори на себе си Кук, масажирайки си лявото рамо. – Тц, каква е тая болка от няколко седмици .. трябва да отида на лекар скоро.