10 години по- млада

глава втора: сън ли е това

Хери се събуди пълна с енергия. Това не беше се случвало сигурно от последното десетилетие. Протегна се и изпука по- малко от обичайното. Отиде на масата и се пресегна към кутията цигари, но за жалост тя беше празна.

- Мамка му. - измърмори си под носът тя. За нейна радост, поне кафе имаше и отиде до кухнята да си направи. Хери винаги спеше с вързана коса, но сякаш нещо й тежеше в момента от опашката. Като я развърза и пусна, косата й се спусна по раменете й и стигна до под гърдите й. Нейната коса беше по принцип къса до раменете от няколко години.

- Какво по.. - набързо изтича до банята за да се види в огледалото. Единствената промяна не беше само в косата й. Липсваха й няколко бръчки по лицето. Нямаше ги черните петна под очите. И определено лицето й беше гладко и стегнато. Повдигна тениската, с която спеше за да провери и под дрехите си какво става. Стегнато тяло и ги нямаше увисналите цици. Дори го нямаше белега от операцията й преди 5 години.

- Сигурно откачам! - кресна тя, като се хвана за главата. Продължаваше да се взира в огледалото гледайки собственото си младо отражение и опипвайки лицето си. Беше толкова гладко.

Хери тръгна да трамбова из апартамента, мислейки си, че наистина е луда, но нещо й привлече вниманието. Вчерашната свещ, която запали. Тя беше цяла, непокътната, а под нея едно писмо, което блестеше от слънчевата светлина, която попадаше върху него. Тя измести свещта и взе писмото, върху което пишеше „ отвори ме".

- Аз какво, да не съм в „Алиса в страната на чудесата"? - продължаваше да си говори сама. Но въпреки всичко, изпълни молбата на писмото и го отвори. От вътре извади лист, сгънат на две. Разгъна листа и остана шокирана.

Беше празен. Напълно празен лист. Тя го обърна и погледна и отзад. Отново нямаше нищо. Каква шега.

Ядосано, Хери го метна отново на масата, като се тупна по челото. Поглеждайки отново, целият лист беше изписан. Момичето си разтърка очите, защото мислеше, че й се привижда, но не, текста си беше отново там, като отвори очи. Тя го взе, и седна на стола до масата, продължавайки да не вярва на случващото, започна да чете.

👀
👀
✉
📃